РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. ПЛОВДИВ, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000551 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №271/23.VІ.2023год. постановено по т.д.
№321/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил З.Д."Б.И." АД гр. С,
ЕИК*** да заплати на Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П.,
ж."Т.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата 67 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от Б., вследствие на ПТП, осъществило се
на ***год. в гр.П., на улицата пред блок** в ж.к. „Т.“, причинено виновно и
противоправно от Д.С. П., при управление на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“ с рег.№***, по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на събитието, сключена със
З*"Б.И." АД, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се в трималеоларно
счупване на лява глезенна става, причиняващо трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник, както и сумата 1 517.72лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
1
за лечение, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения,
считано от 14.І.2020год. до окончателното им изплащане.
Отхвърлил е иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 67 500лв. до пълния
претендиран размер от 80 000лв., както и иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди над уважения размер от 1 517.72лв. до пълния
претендиран размер от 1 686.36лв.
Осъдил е З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на
основание чл.78ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на П.ски окръжен съд, ДТ в размер на 2 760.71лв.
Осъдил е З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на
основание чл.38ал.2 от ЗА на адвокат Д. И. С., личен номер **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 2 600.53лв., определено съгласно
чл.7ал.2т.4 от Наредба№1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията и към датата на сключването на договора за
правна защита и съдействие.
Осъдил е Й. В. Б., ЕГН********** да заплати на
З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** разноски по делото в размер на 687.04лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от
третото лице помагач Л. А. П., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. Н.
Х. Ш., против решение№271/23.VІ.2023год. по т.д.№321/2022год. на
Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА, с която частично са уважени
предявените от Й. В. Б. искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди и обезщетение за забавено плащане на
главницата за претендирания период. В посочените части жалбоподателят
счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни и подробни
съображения в тази насока. Възраженията са, че по делото не е доказано по
безспорен начин извършено на ***год. виновно и противоправно поведение
от водача на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П., в резултат на което да
са причинени телесни увреждания на Й. В. Б.. А липсата на виновно и
противоправно поведение на лицето, сочено като пряк причинител на
2
вредите, което е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл.45 ЗЗД, обуславя невъзможността да се ангажира
отговорността на ответното застрахователно дружество за репариране на
настъпилите вреди чрез иск по чл.432ал.1 КЗ. Неправилно е разпределен и
обема на приноса на пострадалата Й. Б. за настъпването на вредоносния
резултат. Жалбоподателят моли да се отмени решението на П.ския окръжен
съд в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано и му се
присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. В условия на
евентуалност, моли да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 20 000лв. до присъдения
размер от 67 500лв., ведно със законната лихва, считано от 14.І.2020год. до
окончателното му изплащане, като се присъдят и направените по делото
разноски.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е подадена от З*"Б.И."
АД гр. С, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори С.С.П. и
К.Д.К., чрез пълномощника му адв. М. Г. срещу решение№271/22.VІ.2023год.
по т.д.№321/2022год. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на Й. В. Б. обезщетение за
причинените и неимуществени вреди за горницата над 30 000лв. до уважения
размер от 67 500лв., с оплаквания за неправилно приложение на материалния
закон- чл.52 ЗЗД, както и занижената степен на приноса на пострадалото лице
от само 10% за настъпване на вредоносния резултат, който не следва да е не
по-нисък от 30%. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд
в обжалваната му част и се постанови ново решение, с което се отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения от Й. В. Б. иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди за горницата над
30 000лв. до пълния му уважен размер от 67 500лв., ведно със законните
последици от това.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Й. В. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., ж."Т.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощника и
адв. Д. С., оспорва изцяло въззивните жалби на застрахователното дружество
и на третото лице помагач Л. А. П., като неоснователни и моли ПАС да
потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и
правилно в обжалваните части, като присъди, на основание чл.38ал.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение на адв. Д. С., определено по реда на чл.7ал.2 от
3
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Р. Д. П., ЕГН **********, редовно
призован чрез неговата майка и законна представителка Л. А. П. не взема
становище по подадените въззивни жалби и не се явява по делото.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
П.ският апелативен съд като взе предвид направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед
разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по
делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235
ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният
съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищцата Й. В. Б., ЕГН
********** от гр.П. искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 ЗЗД срещу ответника З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК***, с искане за
присъждане на обезщетение в размер на 80 000лв. за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
психически стрес, вследствие на получено телесно увреждане, изразяващо се
в трималеоларно счупване на лява глезенна става, причиняващо трайно
затруднение на движението на левия долен крайник, при ПТП, настъпило на
4
***год. в гр.П., на улицата пред бл.№* в ж.к. „Т.“, причинено виновно и
противоправно от Д.С. П., при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.
№***, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 1 686.36лв., изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на уведомяване на застрахователното дружество за деликта –
14.І.2020год. до окончателното им изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№***, управляван от Д.С. П. към датата на
настъпване на процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно
дружество З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** по застрахователна полица №****.
Безспорно е, че пострадалата Й. В. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника и
адв. Д. С., е уведомила застрахователното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, прието в З*"Б.И." АД гр.С. с вх.№***год. В
изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищцата Й. В. Б. е предявила
застрахователна претенция, получена в З*"Б.И." АД гр.С., с писмо с обратна
разписка на 11.VІІІ.2020год., по която е образувана щета№***. С писмо изх.
№***год. З*"Б.И." АД гр.С. е уведомило пострадалата Й. Б., че не може да
удовлетвори застрахователната и претенция до представяне на влязъл в сила
акт, доказващ вината на водача, управлявал МПС, с което е причинено ПТП.
Ето защо за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /
5
чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените и
неимуществени и имуществени вреди, в резултат на претърпяното телесно
увреждане при процесното ПТП.
Първият спорен въпрос по настоящето дело е свързан с
доказаността на извършения деликт, тъй като третото лице помагач Л. П.
оспорва механизма на произшествието, като твърди, че не е доказано по
безспорен начин виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П. и че ПТП е настъпило по вина на
пешеходката Й. В. Б., която е предприела пресичане на улицата пред блок
№** в ж.к. „Т.“ в гр.П., в момент, когато това не било безопасно, като не е
съобразила своето поведение с приближаващия лек автомобил и не се е
погрижила за своята безопасност, съгласно изискванията на чл.113ал.1т.1, 2 и
4 ЗДвП.
От представените по делото писмени доказателства
/констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***год. и протокол за
оглед на местопроизшествие/ се установява, че на ***год., около 8.31часа, в
гр.П., ж.к. „Т.“, на улицата пред вх.* на блок №**, Д.С. П. при управление на
лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ *** е блъснал пешеходката Й. В. Б., която е
пресичала пътното платно. Водачът на автомобила Д. П. бил тестван за
употреба на алкохол, при което е установена концентрация на алкохол в
кръвта му 0.86 промила, за което е съставен акт за установяване на
административно нарушение №***. Въз основа на акта е издадено
наказателно постановление от ***тод., с което на Д.С. П. е наложено
административно наказание за това, че повторно е управлявал лек автомобил
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, с което виновно е
нарушил чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като наказателното постановление е влязло в
сила.
Образувано е ДП№143/2019год. по описа на ОД на МВР- П.,
като след приключване на разследването по него, Районна прокуратура П. е
внесла в РС П. предложение за одобряване на споразумение, подписано от
Д.С. П., според което, при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№***
на ***год., около 8.30часа в гр.П., П. е нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и
6
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с всички
обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие и чл.116 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й. В. Б., изразяваща
се в трималеоларно счупване на лява глезенна става и на голямопищялна кост
на две места, довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв
крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние. В
проведеното на 19.ІІ.2021год. съдебно заседание по НОХД№1085/2021год. по
описа на РС- П., подсъдимият Д. П. е поискал съдът да одобри
споразумението му с РП- П.. РС- П. не е одобрил споразумението, тъй като Д.
П. вече бил наказан в административно-наказателно производство /с
гореописаното наказателно постановление/, а е недопустимо на едно лице да
се налагат две наказания за едно и също деяние, поради което наказателното
производство по НОХД№1985/2021год. било прекратено от РС-П. и делото
било върнато на РП- П.. След възобновяване на административно-
наказателното производство, обвиняемият Д. П. е починал на ***год., ето
защо с влязло в сила постановление от 14.VІ.2021год. на РП- П. е прекратено
ДП№143/2019год. по описа на ОД на МВР- П.. Или в случая липсва влязла в
сила присъда по образуваното наказателно производство срещу водача на лек
автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П..
За установяване механизма на процесното ПТП, по делото
са били назначени и приети като доказателство три автотехнически
експертизи- еднолична първоначална и допълнителна, изготвени от вещото
лице инж. В. И. и повторна тройна САТЕ, изготвена от вещите лица инж.В.С.,
инж. С.М. и инж.Т.П.. Тъй като единичните експертизи са били оспорени от
третото лице помагач Л. П., а тройната експертиза е оспорена от ищцата Й. Б.,
правилно първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно и подробно
всички заключения. От всички тези заключения се установява по безспорен
начин, че ПТП е настъпило на ***год., около 8.31часа, в гр.П., ж.к. „Т.“ на
улицата пред вх.* на блок №**, когато водачът на лек автомобил „Ф. П.“ с
рег.№*** Д.С. П., който се е движил в посока от запад на изток със скорост
около 10км/ч /според вещото лице инж. В. И./ или около 7км/ч /според
тройната експертиза/, е блъснал пресичащата улицата пред вх.* на блок №** в
посока от юг на север пешеходка Й. В. Б., в областта на левия и крак. След
7
настъпване на удара, Д. П. е задействал спирачната система на автомобила и
го е установил на пътното платно. В резултат на удара, пешеходката Й. Б.,
която била паднала на платното за движение пред лекия автомобил, е
получила телесно увреждане- трималеоларно счупване на лява глезенна става.
Впоследствие пострадалата е откарана в УМБАЛ „С.Г.“ АД гр.П., а
автомобилът бил преместен от водача. Вещите лица са описали конкретната
пътна обстановка в момента на настъпване на ПТП- суха асфалтова настилка,
без дупки и неравности, в светлата част на денонощието, при ясно и слънчево
време, като изгревът в този ден бил в 7.34часа /т.е. един час преди настъпване
на ПТП/. Ето защо според вещите лица, водачът Д. П., който се е движил в
посока от запад на изток, вероятно е бил заслепен от слънцето, докато е
търсел място за паркиране на автомобила в района на произшествието.
Улицата, на която е настъпило ПТП, е двупосочна, обслужваща и паркинг за
автомобили пред жилищния блок. От показанията на разпитаните по делото
свидетели Б.К. и Я.Н. се установява, че пред жилищния блок са били
паркирани леки автомобили. В квартала липсват маркировки на пешеходни
пътеки, както и пътни знаци ограничаващи скоростта на движение под
максималната скорост от 50км/м, въведена с разпоредбата на чл.21ал.1 ЗДвП
за градска среда. Според тройната експертиза, ударът е настъпил най-
вероятно на около 3.5-4м северно от южната граница на платното за
движение. Дължината на спирачния път на автомобила, при движение със
скорост от около 7км/ч е била 3.02м. Средната скорост на движение на
пешеходката Й. Б. /която е била на 70 години в момента на ПТП/, с оглед и на
здравословното и състояние /страдала е от гонартроза в коленните стави/, е
определена от вещите лица между 2.4км/ч /при бавен ход/ до 7.3км/ч /при
бързо бягане/. Според вещите лица, които са формирали сходни изводи,
техническите причини за настъпване на процесното ПТП са следните:
Водачът на лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№*** Д. П. е имал възможност да
забележи преминаващата между спрелите автомобили пешеходка Й. Б.,
когато е бил на разстояние 20м /според тройната експертиза/, респективно
16м /според единичните експертизи/, преди сблъсъка, като е имал техническа
възможност да установи лекия автомобил преди да настъпи удар и избегне
произшествието чрез безопасно екстремно спиране. От друга страна
пешеходката Й. Б. също е имала възможност да забележи автомобила и би
избегнала удара, като не предприема преминаване на пътното платно пред
8
лекия автомобил.
В досъдебното производство водачът Д. П. е направил
признание, че е виновен за настъпването на процесното ПТП, и „много
съжалявал, че е ударил жената“, която не бил забелязал, защото пътувайки
към работното му място, търсейки място за паркиране на автомобила, бил
заслепен от слънцето, поради което не видял движещата се между спрелите
автомобили пешеходка, която пресичала пътното платно пред неговия
автомобил. Спрял, едва когато чул „ох“ и звук от удара на падналата на
платното жена. Това признание е дадено от обвиняемото лице пред държавен
орган и съдържа признание на неблагоприятни за него факти, затова правилно
първоинстанционният съд ги е обсъждал наред с останалите събрани по
делото доказателства.
Или механизмът на настъпване на процесното ПТП на
***год. е безспорно установен от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, които последният е обсъдил задълбочено и обстойно.
Въззивният съд счита за неоснователни възраженията на третото лице
помагач Л. П., тъй като неоснователно и неправилно се смесват заключенията
на вещите лица относно мястото на настъпилия между пешеходката и
автомобила удар, и показанията на свидетеля Б.К.в, който сочи, че не е
очевидец на настъпването на ПТП и е излязъл от автомобила си едва след
като чул звук „ох“ и от удар на паднало на платното за движение тяло. Тогава
той излезнал от автомобила си и видял Й. Б., паднала на около 50см от лекия
автомобил „Ф. П.“. Докато вещите лица експерти посочват, с оглед
разработените варианти, които са били възможни от техническа гледна точка,
че водачът на лекия автомобил е можел да забележи движещата се между
спрелите леки автомобили, пешеходка Б., на разстояние от около 20м и да
предприеме безопасно екстремно спиране на автомобила, което той не е
предприел, поради което ударът между автомобила и пешеходката е настъпил
на около 3.5-4м северно от южната граница на платното за движение. Пак от
свидетелските показания безспорно се установява, че на улицата били
паркирани само леки автомобили, и тъй като пешеходката Й. Б. била
сравнително висока жена /около 1.70м/, тя можело да бъде забелязана, когато
преминава между спрелите леки автомобили. Неоснователно и недоказано е
възражението на жалбоподателката–трето лице помагач, че опасността е била
внезапна и изненадваща за водача на лекия автомобил Д. П., и нейното
9
проявление е било в опасната зона, поради което деянието не било виновно.
Липсват доказателства по делото за внезапно навлизане на пешеходката Й. Б.
на платното за движение.
Безспорно е установено по делото, че телесното увреждане,
причинено на Й. В. Б. се намира в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил
Д.С. П.. От представената по делото медицинска документация безспорно се
установява, че на ***год. Й. Б. е приета за болнично лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „С.Г.“ АД гр.П.. След извършените
изследвания и е поставена следната диагноза: множествени счупвания на
подбедрицата, закрито, фрактура тримал крутис синистра, като в същия ден е
извършена операция по открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация тибия и фибула. Изписана е след 7дни. По делото е представена
фактура, придружена с фискален бон, издадени на ***год., от които се
установява, че Й. Б. е заплатила стойността на 8броя кортикални винтове и
тубуларна плака на стойност 1 080лв. На 20.ХІІ.2019год. е закупила шина за
глезен на стойност 220лв. Представени са и 3 броя епикризи на Й. Б., от които
се установява, че на 6.ІІ.2020год. е извършена операция под обща анестезия
по отстраняване от костта на имплантирани уреди, с цел започване на ЛФК,
на 10.ІІІ.2020год. е извършена операция под обща анестезия по отстраняване
от костта на имплантирани уреди под обща анестезия и на 7.VІІ.2020год.
отново е извършена операция по отстраняване от костта на имплантирани
уреди. В периода от 30.ІІІ.2020год. до 10.ІV.2020год. Й. Б. е провела курс по
домашна рехабилитация, за което е представила фактура на стойност 290лв.
Представила е фактури и за предписани лекарствени средства- против
съсирване на кръвта при операции на костите /“Ксарелто“/ и за външно
обезболяване на раната-гел. В издадения на Й. Б. амбулаторен лист от
извършен на 14.ХІІ.2022год. преглед е отразено нейното обективно
състояние: наличие на оперативни цикатриси на левия глезен, ограничена и
болезнена подвижност на лява глезенна става, хипотония и хипотрофия на
мускулите на лява подбедрица, разлика в обиколката от 2см., слаба болка при
движение в лява глезенна става, движения на лява глезенна става 20-0-10
градуса при норма 20-0-45градуса, дефицит в плантарна флексия от 35градуса
и нарушена походка.
10
Спорни пред ПАС са въпросите на справедливия размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, т.е. дали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали съобразно
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и относно процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Й. Б..
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищцата претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от полученото при ПТП на ***год.
травматично увреждане- трималеоларно счупване на лява глезенна става. При
увреждане на здравето или на телесната цялост, при намаляване на
трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата претърпяват болки и
страдания- физически и душевни. В категорията на неимуществените вреди
се причислява всичко, което съставлява лишаване на увредения от радостите,
които ни предоставя човешкото съществуване и човешката дейност. Тук
могат да се изброят загубата от удоволствията на живота, страдания, болки,
неудобства, досада от бездействието и физическото безсилие, чувството за
непълноценност, за нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да
изживее отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен
и щастлив живот, да се радва на живота, така, както може да се радва един
здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да
се обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които
нямат стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят
точно. Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези
вреди следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят
точно, желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от
общественото разбиране за справедливост на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т. ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
11
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на ***год. е причинено телесно увреждане на ищцата Й.
Б.- трималеоларно счупване на лява глезенна става. Според вещото лице д-р
С.Я., от медицинска гледна точка е налице причинно-следствена връзка
между претърпения инцидент и установеното травматично увреждане на Й.
Б., тъй като липсват данни за други инциденти непосредствено преди
диагностицирането на това увреждане. Това счупване представлява счупване
на двете кости на подбедрицата /голямопищялна и малкопищялна/ на три
места, в частта им, в която участват в образуването на глезенната става. Този
вид счупване е нестабилно, поради което се препоръчва извършване на
оперативно лечение с цел предотвратяване на разместването на фрагментите
и удължаване на възстановителния период. Това счупване се получава по най-
общия механизъм на удар или притискане върху твърд тъп предмет и се
получава при извиване на крака в глезенната става и огъване на костите.
Според вещото лице счупването на глезенната става от установения вид
изисква обичайно 5-6месеца за възстановяване на нормалната двигателна
активност, а в някои случаи е възможно да отнеме и 2 години до
12
възстановяване на походката. Продължителният оздравителен период е
свързан с намалена двигателна активност или залежаване, което е
предпоставка за редица усложнения. Подобно счупване не би следвало да
влияе в дългосрочен план на ежедневната двигателна активност, при условие
че пострадалият се стреми към преодоляване на трудностите в движението на
крака чрез рехабилитация и раздвижване. Според вещото лице това счупване
е високо енергийна травма, една от най-сложните фрактури, които могат да се
случат в глезенната става. Предвид високоенергийния характер на травмата,
от най-обикновено препъване и загуба на равновесие подобна травма трудно
би се получила. Вещото лице д-р Я. е анализирала и данните за хроничните
заболявания на Й. Б. преди инцидента, в това число инсулинозависим захарен
диабет без усложнения, хипертонично сърце, старческа катаракта, гонратроза
и др.Тя счита, че тези хронични заболявания са често срещани при хора в
зряла възраст и нямат голямо влияние върху възстановителния процес.
Специално при прогресиране на захарния диабет се нарушавала инервацията
на долните крайници, което обичайно удължава оздравителния процес. В
случая не може да се изключи повлияването на захарния диабет върху
възстановителните способности на Й. Б., но предвид липсата на усложнения,
счита, че вероятно се касае за незначително удължаване на периода на
зарастване на костите.
От разпитаните свидетели К.Н. и П.Б., чиито показания за
последователни, убедителни и непротиворечиви, по делото се установява, че
лечебния и възстановителния процес при ищцата е бил продължителен /около
6-7 месеца/, както и че към настоящия момент лявата глезенна става не е
напълно възстановена, като и създава неудобства в личен и социален аспект.
През първите четири месеца ищцата била на легло и на подлоги, а след това
ползвала инвалидна количка, с която я водели на прегледи. През цялото това
време, дъщерята на Й. Б. и съпругът и живеели с нея в едно жилище, за да се
грижат за нея. Травмата била голяма и трудно заздравявала, като и досега се
налагало ищцата да ходи на рехабилитация. Свидетелите посочват и
увреденото психическо състояние на ищцата от самото произшествие, от
получената травма и от необходимостта за един период от време за
задоволяване на елементарни и нужди да се обслужва от друг човек. Сочат че
до произшествието пострадалата била активен и жизнен човек, а след ПТП-то
изпитва страх да излиза навън сама и да ходи, нуждаела се от помощта на
дъщеря си, бързо се уморявала, като слизайки по стълби се държала за
парапета, за да не падне. От залежаването тя била наедряла, което я правело
трудно подвижна. Постоянно и ежедневно се оплаквала от болки в крака.
Преди инцидента помагала в отглеждането на внуците си, а сега не можели да
13
и ги поверят дори за кратко време.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищцата Й.
Б.- 70 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура
в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което
намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, вида и характера на полученото
увреждане, доказателствата за дългия период на болки, страдания и житейски
неудобства вследствие травмата в левия глезен, както и че в резултат на
същата, животът на ищцата трайно се е променил в негативен аспект,
намалявайки възможността и да се придвижва сама по-продължително, както
и да е физически активна както преди произшествието, обстоятелството, че и
към настоящия момент движенията в левия глезен на ищцата не са
възстановени в пълен обем, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на Й. Б. за причинените и неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесното увреждане, получено
при ПТП на ***год., сумата 75 000лв., а за разликата над този размер до
претендирания от 80 000лв. искът се явява неоснователен и недоказан. При
определяне на размера на претърпените неимуществени вреди се има предвид
и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са
депозираните по делото гласни и писмени доказателства /медицинска
документация/ и преди всичко констатациите, съдържащите се в приетата
СМЕ.
Следва да бъде уважен и искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 686.36лв., представляващи
разходи за лечение, които безспорно са установени от представените по
делото счетоводни документи и касови бонове. Безспорно се установи по
делото, че тези разходи са били абсолютно необходими при извършване на
оперативната интервенция и последващото консервативно лечение на ищцата
Й. Б..
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивните жалби, е процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивните жалби, е процента на съпричиняване на
14
вредоносния резултат от пострадалата Й. Б., каквото възражение
застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка по
делото, съдът намира, че процесното ПТП е осъществено поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата и от двамата участници в него, т.е.
налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
пешеходка Й. Б.. В задължителната практика на ВКС /т.7 от
ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че обезщетението за вреди се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от
значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по
тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
От събраните по делото доказателства е установено
безспорно, че в близост до мястото на настъпване на ПТП липсва пешеходна
пътека, ето защо пешеходката Й. Б. е имала право да пресече пътното платно
за движение извън обозначените за това места, като спазва правилата на
чл.113ал.1т.1, 2 и 4 от ЗДвП- преди да навлезе на пътното платно за
движение, да се съобрази с приближаващите се превозни средства, да не
удължава ненужно времето и пътя за пресичане, както и да не спира без
необходимост на платното за движение, да не преминава през ограждения от
парапети и вериги. А според разпоредбата на чл.114т.1 и 2 ЗДвП на
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат при ограничена видимост. Липсват данни по делото пешеходката Й.
15
Б. да е навлязла внезапно на пътното платно или да е била налице ограничена
видимост при пресичането. Данните по делото сочат, че тя е излязла от входа
на блока, в който живее, прекосила е тротоара пред него, минала е между
паркираните леки автомобили и е започнала пресичане на платното за
движение, като с оглед нейната възраст /70години/ и хроничните и
заболявания, тя се е движила със спокоен ход, равномерно в права посока.
Тъй като ищцата е със сравнително висок ръст от 170см, тя е била видима за
водача на лекия автомобил Д. П. от около 20м преди мястото на удара, като
той е можел да наблюдава нейното движение при пресичане на пътното
платно. Това му е позволявало да предотврати настъпването на
произшестнието чрез екстремно безопасно спиране. В същото време
пешеходката Й. Б. не е видяла приближаващия автомобил /по нейно
признание/, въпреки че е имала видимост към пътното платно, и го е
забелязала едва след удара на автомобила в левия и крак. Това означава, че тя,
като пешеходка не е била бдителна и не е проявила предпазливост при
пресичането на пътното платно. От заключенията на САТЕ се установява, че
Й. Б. е имала възможност да забележи приближаващия автомобил, когато той
е бил на 25м от мястото на сблъсъка. В настоящия случай Й. Б. не е изпълнила
задължението си по чл.113т.1 ЗДвП, като не е съобразила, че следва да
предприеме пресичане на пътното платно едва след преминаване на
приближаващия се лек автомобил, управляван от Д. П.. Според вещите лица
по САТЕ, от техническа гледна точка процесното ПТП нямало да настъпи,
ако пешеходката Й. Б. бе изчакала преминаването на автомобила, т.е. тя е
предприела пресичане на пътното платно, без да се съобрази с наближаващия
лек автомобил. Ето защо съдът приема, тя също има принос в настъпване на
вредоносния резултат от процесното ПТП, осъществило се на ***год. При
съпоставяне на поведението на деликвента и правилата за движение по
пътищата, които е нарушил, с поведението на пострадалото лице Й. Б. и
правилата за движение по пътищата, които е нарушила, правилно и
обосновано ПОС е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пешеходката Й. Б., но нейният принос при настъпване на ПТП е
малък и е определен на 10% съпричиняване на вредоносния резултат, докато
приносът на деликвента за настъпване на произшествието е определен на
90%. Въззивният съд счита така определения процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата Й. Б. за правилен и доказан.
Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на разрешено за това
място, на предвидимо място- вход на жилищен блок и не е изскочила
внезапно на пътя. Нейният принос за настъпване на ПТП е малък, тъй като тя
е нарушила само едно правило за движение по пътищата- не е съобразило
своето поведение с приближаващия лек автомобил, но е била видима за
водача на автомобила от 20м, на което разстояние той е можел да предприеме
безопасно екстремно спиране за предотвратяване на удара. Наличието на
16
пешеходци в жилищен квартал е предвидимо препятствие по смисъла на
ЗДвП, с което водачът на лекия автомобил не се е съобразил, за да
предотврати настъпването на ПТП. А възражението на застрахователя, че
пешеходката има противоправно поведение, защото е предприела пресичане
на пътното платно на място, не обозначено с пешеходка пътека, противоречи
за законовата разпоредба на чл.113ал.1 ЗДвП, според която извън населените
места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост по пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
пътното платно за движение и извън определените за това места, като при
това спазват правилата по ал.1т.1,2 и 4.
С определения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата-10%, следва уважените размери на обезщетенията за
причинените неимуществени и имуществени вреди да се намалят.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил исковете по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 67 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 1 517.36лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на пострадалата при ПТП, настъпило на
***год., Й. Б., ведно със законната лихва, считано от 14.І.2020год.-датата на
която пострадалата Й. Б. е уведомила З*"Б.И." АД гр.С. за настъпилото
застрахователно събитие, до окончателното изплащане на сумите,
обжалваното решение на първоинстанционния съд ще следва да се потвърди,
като законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
процесуалния представител на ищцата адв. Д. С. се дължи определяне на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция при условията на
чл.38ал.2 ЗА, което при съобразяване на чл.7ал.2т.4 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията и към датата на устните състезания или в
случая- след изменението на същата с ДВ бр.88/2022год., тъй като се касае за
процесуална норма. В този смисъл е и задължителната съдебна практика
/Определение№2157/14.VІІ.2023год. по ч.гр.д.№2863/2023год. на ІІІ ГО на
ВКС, Решение№517/29.ХІ.2022год. по В.т.д.№514/2022год. на ПАС. Затова и
ще следва да се осъди жалбоподателя З*"Б.И." АД гр.С. да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 3 650лв. на процесуалния представител на
въззиваемата Й. Б.- адв. Д. С..
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
П.ският апелативен съд
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №271/23.VІ.2023год. по т.д.
№321/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъдено З.Д."Б.И." АД
гр. С, ЕИК*** да заплати на Й. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
П., ж."Т.", бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата 67 500лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Б., вследствие на ПТП,
осъществило се на ***год. в гр.П., на улицата пред блок №** в ж.к. „Т.“,
причинено виновно и противоправно от Д.С. П., при управление на лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег.№***, по отношение на който е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на
събитието, сключена със З*"Б.И." АД, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на средна телесна повреда,
изразяваща се в трималеоларно счупване на лява глезенна става,
причиняващо трайно затрудняване на движението на левия долен крайник,
както и сумата 1 517.72лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 14.І.2020год. до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 67 500лв. до
пълния претендиран размер от 80 000лв., както и иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 1 517.72лв. до
пълния претендиран размер от 1 686.36лв..
ОСЪЖДА З*"Б.И." АД гр. С, ЕИК*** да заплати на
адв. Д. И. С., личен номер **********, с адрес гр.К., бул."Б.", №**, вх.*, ет.*,
ап.* сумата в размер на 3 650лв. /три хиляди шестстотин и петдесет лева/,
представляваща определено адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство по чл.38ал.2 ЗА на въззиваемата Й.
Б. пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
18
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19