№ 125
гр. Велико Търново, 07.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20224001000095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №9 от 31.01.2022г., постановено по т.д. №35/2021г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането Застрахователно дружество Бул Инс АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, да заплати на С. О. К. от с.Беленци, Ловешка област,
сумата от 5 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на
претърпените телесни увреждания от ПТП на 08.10.2020г. на главен път І-3,
на територията на Община Луковит, заедно със законната лихва от
27.11.2020г. до окончателното изплащане, като искът за сумата от 45 000 лева
до претендираните 50 000 лева, неимуществени вреди е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан, както и са присъдени разноски по съразмерност,
включително държавна такса върху уважения иск, а именно ЗД Бул Инс АД-
гр.София е осъдено по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати
на адвокат ИЛ. КР. К., от Адвокатска колегия-Ловеч, адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева; ЗД Бул Инс АД-гр.София е осъдено да
1
заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лева, както и
заплатените на вещи лица 225 лева, по сметката на Ловешкия окръжен съд,
както и С.К. е осъден да заплати на ЗД Бул Инс АД-гр.София сумата 2 596,50
лева, направени разноски по делото по съразмерност с отхвърления иск.
Против решението, в отхвърлителната му част, е постъпила въззивна
жалба от ищеца С. О. К., чрез процесуален представител адвокат И.К., от
Адвокатска колегия-Ловеч.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение,
в обжалваната част, и вместо него да постанови друго решение по съществото
на спора, с което да уважи изцяло предявения иск, като осъди ответното
Застрахователно дружество да му заплати 50 000 лева, обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, с посочения произход, заедно
със законната лихва считано от 11.11.2020г., когато е станала известна
молбата на ищеца по чл.498 от КЗ, заедно с всички направени по делото
разноски, включително да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Правилно Ловешкият окръжен съд бил приел, че вина за
произшествието има единствено и само водачът на л.а. Опел Вектра Д. Д. от
гр.Червен бряг, на когото е съставен АУАН за нарушение на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, а именно поради управление на автомобила с несъобразено висока
скорост. Неправилно Окръжният съд не бил обсъдил показанията на
свидетелите за здравословното състояние на ищеца след произшествието. От
същото му били причинени множество увреждания, които счита че е
подходящо да бъдат репарирани със сумата от 50 000 лева.
Въззиваемият ответник Застрахователно дружество Бул Инс АД-
гр.София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди
обжалваното решение в обжалваната част и да остави въззивната жалба без
уважение, като неоснователна и недоказана.
Счита, че Ловешкият окръжен съд бил установил обективно
фактическата обстановка, въз основа на преценка на всички събрани
доказателства и бил направил правилни правни изводи. Ищецът не бил
доказал да е претърпял неимуществени вреди в размер на цялата
претендирана от него сума. Присъденото обезщетение било в съответствие с
претърпените от ищеца болки и страдания с оглед на техния вид и
2
интензитет. Направените в жалбата оплаквания били неоснователни и
недоказани.
В съдебното заседание на Апелативния съд процесуалните
представители на въззивника и въззиваемия адвокат И.К. и адвокат Д. Н.
съответно поддържат жалбата и отговора, като излагат допълнително
съображения.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, която
притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване
съдебен акт и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Окръжният съд е отразил в решението си обективно съдържанието на
исковата молба и на отговора.
В тази връзка въззивният съд няма какво да добави.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка правилността на първоинстанционното решение съдът е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
3
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането,
с който ищецът претендира съдът да постанови решение с което да осъди
ответното застрахователно дружество да му заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания – вследствие на пътно транспортно произшествие
настъпило на 08.10.2020г. на главен път 1-3, в района на гр.Луковит по вина
на застрахован при ответника водач на лек автомобил, конкретизиран, заедно
със законната лихва върху тази главница, считано от 11.11.2020г., датата
когато е подал заявление до застрахователя за обезщетение, до окончателното
изплащане.
С оглед правомощията си на въззивна инстанция по ГПК,
Великотърновският апелативен съд при проверка правилността на
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново, намира че
първостепенният съд е изяснил правилно фактическата обстановка въз основа
на всестранен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства,
достатъчни за изясняването му.
Накратко по делото се установява следната фактическа обстановка.
На 08.10.2020г., на главен път 1-3, близо до гр.Луковит, настъпило
пътно транспортно произшествие с лек автомобил Опел Вектра, с рег.№ ВР
36****, собственост и управляван от Д. Д. от гр.Червен бряг. Съставен е
констативен протокол от дежурен при КАТ-РУП-гр.Луковит М. М., в който е
отразено че ПТП-то се е случило поради несъобразено високата скорост, с
която водачът е управлявал МПС, при десен завой на мокър участък на
пътното платно. Вписано е, че са реализирани материални щети, леко е ранен
водачът и леко е ранен пътникът. Безспорно е и се установява, че на предна
седалка вдясно до водача е пътувал С.К., ищец по делото. В констативния
протокол е вписано, че К. е получил само натъртвания. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение.
Механизма на ПТП-то се установява от заключението на назначената от
съда съдебно автотехническа експертиза.
Според вещото лице инж.Н. К. на десен завой, при мокър път, Д.
4
разминавайки се последователно с три тира, като последният навлиза
частично в лентата му за движение, го принуждава да свие надясно, за да
осигури странична дистанция и безпрепятствено разминаване, при което
отклонение възниква опасност за напускане на пътното платно от лекия
автомобил, поради което водачът му бързо завърта волана наляво и натиска
спирачния педал, при което изгубва контрол над автомобила който се завърта
около оста си обратно на часовниковата стрелка, със задна част напред, и
излиза вляво от пътното платно. След това автомобилът попада в лявата
канавка с дясната си страна и са затиснати десните врати. В тази ситуация
телата на водача и пътника залитат назад и надясно. Поради невъзможност да
отворят десните врати или да излязат от намиращите са нависоко леви врати,
К. счупва предно дясно стъкло и двамата излизат от там.
Категоричен е изводът нта вещото лице, че основната причина за
настъпване на инцидента е по-високата скорост на движение при конкретната
пътна ситуация т.е. единствено виновен е водачът на лекия автомобил.
Видно от констативния протокол за ПТП, в него е отразено че К. е
получил само натъртвания. Същият представя по делото амбулаторен лист,
който е издаден на 14.10.2020г. т.е 7-дни след ПТП-то, от д-р Ю. Й., в който
са посочени налични при ищеца мозъчно сътресение, повърхностна травма на
окосмената част на главата, счупвания на ребра и счупване на горния край на
раменната кост.
Ищецът не ангажира по делото резултати от рентгеново изследване.
Разпитан като свидетел управлявалият лекия автомомбил Д. Д. твърди,
че К. влязъл в колата в последния момент, след като разбрал че свидетелят
отива на преглед при личния си лекар, като му заявил че също ще отиде да го
прегледа доктор, тъй като го болят гърдите и кръста, без да му обясни защо
има тези болки.
Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, при липсата на
материали от рентгеново изследване и при изготвен амбулаторен лист 7 дни
след инцидента, вещото лице д-р М. Г., дава заключение по назначената
съдебно медицинска експертиза, че на ищеца са причинени фисура /спукване/
на 7-8 ребра вдясно, както и фисура на големия израстък на дясната раменна
кост, вследствие на което същият е получил временно и неопасно
разстройство на здравето. Вещото лице е категорично, че няма данни за
5
разстройство на здравето, временно опасно за живота, или за постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според д-р Г. няма трайни
последици от тези увреждания. Болки и страдания ищецът е търпял около 10-
12 дни след произшествието, в какъвто смисъл е направеният от вещото лице
извод. Вещото лице обяснява, че между спукване и счупване има съществена
разлика като спукването /фисурата/ е много по-леко нараняване на костта,
което е съпроводено с търпими болки за много по-кратък период от тези при
счупването. От амбулаторния лист било видно, че в случая се касае за
фисури, а не за счупване.
Заключенията на вещите лица инж.Н. К. и д-р М. Г. са компетентни и
обосновани, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира.
По делото е разпитана и свидетелка на ищеца, а именно съседката му Ф.
А., според която преживяното ПТП се отразило силно негативно на ищеца.
Доказано е по делото, че към момента на инцидента процесният лек
автомобил е бил валидно застрахован при ЗД Бул Инс АД-гр.София.
На 02.11.2020г. К. е подал заявление до застрахователя да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП в размер на сумата
50 000 лева.
На 02.12.2020г. застрахователното дружество е изготвило отговор до
ищеца, с който отказва, тъй като не бил ангажирал достатъчно доказателства
за вина на застрахования водач на лекия автомобил.
От показанията на свидетеля Д. Д. и от заключението на д-р Г. се
установява категорично, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан към момента на инцидента.
С оглед на приетото за установените по делото факти и обстоятелства
Въззивната инстанция стига до извода, че в първоинстанционното решение са
съобразени всички събрани по делото доказателства, както и че Окръжният
съд е изяснил всестранно и правилно фактическата обстановка по делото,
която съвпада с установената в настоящото решение.
Първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, в частта с която е уважен предявеният главен иск по чл.432 от КЗ
до размер на сумата 5 000 лева, като Застрахователно дружество Бул инс АД-
6
гр.София е осъдено да заплати на С.К. сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020г., от когато
ищецът претендира присъждане на лихва, тъй като на основание чл.497 от КЗ
във връзка с чл.429 от КЗ такава се дължи от датата на писменото
уведомяване. В тази част решението на Ловешкия окръжен съд не е предмет
на настоящата въззивна проверка тъй като е влязло в сила.
Относно обжалваното решение, в обжалваната му част, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
още 45 000 лева, неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесното
пътно транспортно произшествие, Апелативният съд счита, че то е
постановено въз основа на напълно и обективно изяснена фактическа
обстановка и изведени правилни правни изводи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, които са достатъчни
за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото се налага
изводът, че единствено виновен за настъпване на ПТП-то е лек автомобил
Опел Вектра с водач Д. Д., който по непредпазливост е навлязъл и паднал
извън пътно платно вляво, което съставлява съществено нарушение на
правилата за движение по пътищата, регламентирани със ЗДвП и за което е
изготвен констативен протокол и АУАН. Налице са предпоставките на
непозволеното увреждане, в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, а именно:
противоправно виновно поведение на водача на л.а. Опел Вектра, причинени
вреди на ищеца и причинна връзка между действията на виновния водач и
щетите.
Безспорно е по делото и е доказано, че лекият автомобил, причинил
катастрофата, е бил валидно застрахован при ответното застрахователно
дружество към онзи момент. Доказано е и че предявеният иск е допустим,
доколкото преди подаване на исковата молба ищецът е сезирал
застрахователя със заявление за заплащане на обезщетение по извънсъдебен
път.
Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че с оглед на
конкретните правно значими обстоятелства, в случая, обезщетение в размер
на сумата 5 000 лева, за претърпените неимуществени вреди- болки и
7
страдания – от ищеца вследствие на процесното ПТП, е подходящото,
необходимо и достатъчно застрахователно обезщетение, на основата на
събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването му, а именно:
вид, интензитет, продължителност на претърпените болки и страдания, както
и несъществуването на такива и занапред, резултат на увреждането, възрастта
на пострадалия – на 57 години или средно статистическа възраст, това че
същият не е допринесъл за вредоносния резултат, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта.
Освен това правилно и обективно първоинстанционният съд е отчел нивата
на застрахователно покритие и обществено икономическите условия.
По делото е доказано, че ищецът е получил само хематом вдясно
теменно с големина на яйце и натъртвания. Вещото лице не сочи да му е
причинено мозъчно сътресение, както и счупване на раменна кост, и 7 и 8
ребра вдясно. Под въпрос е и дали са му причинени фисури на същите органи,
тъй като констатации за такива има едва в амбулаторения лист, издаден при
преглед на 14.10.2020г., при положение че инцидента е станал на 08.10.2020г.,
т.е. тези констатации от лекар са направени едва 7 дни след ПТП-то. Поради
това не може да се приеме за доказана причинно следствена връзка между
деликта и фисурите. Вещото лице е категорично, че на ищеца е причинено
само временно неопасно разстройство на здравето и в случая не може да се
говори за разстройство на здравето, временно опасно за живота или за
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице
в представената по делото медицинска документация не е вписано получено
от ищеца мозъчно сътресение. Липсата на рентгенография не позволява да се
приеме, че при ищеца се е стигнало до счупване на раменната кост, и на 7 и 8
ребра. Болките и страданията вещото лице определя като не особено силни и
счита, че са продължили 10-12 дни, след които е настъпило възстановяване и
понастоящем няма трайни отрицателни здравословни последици.
Без значение е обстоятелството, че в констативния протокол не са
вписани посочените увреждания на ищеца, които да е получил при
произшествието, тъй като по делото същите са доказани при условията на
пълно и главно доказване.
Мотивите на Окръжния съд относно началния момент на дължимост на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени също са
8
правилни, законосъобразни и обосновани, и Апелативният съд ги споделя.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд.
Намира, че същите са в съответствие със закона и съдебната практика.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивника ищец
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото, на основание чл.78 от ГПК и тъй като по
начало разноски за тази инстанция въззивникът дължи на въззиваемия, при
представен списък по чл.80 от ГПК за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от застрахователното дружество на адвокат Г. в размер на
2 280 лева с включен ДДС и направено възражение за прекомерност на този
размер, според настоящия съдебен състав въззивникът следва да заплати на
въззиваемия адвокатски хонорар в размер на минималния по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения върху
отхвърлената част от предявения иск в размер на 45 000 лева, заедно с
дължимия ДДС, т.е. общо сумата от 2 256 лева. Видно от договора за правна
защита и съдействие тази сума е договорена и заплатена.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9 от 31.01.2022г., постановено по т.д.
№35/2021г., на Окръжен съд-Ловеч В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С. О. К., с ЕГН **********, от с.Беленци, Ловешка област,
********, да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, Район Лозенец, бул.Джеймс
Баучер №87, с ЕИК831830482, сумата 2 256 лева, договорен и заплатен
9
адвокатски хонорар в тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10