РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 27.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд наказателна колегия в публичното заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Петър Балков
Членове:
Росица Радославова
Александър Иванов
при секретаря Недялка Неделчева, като разгледа докладваното от съдията
Иванов ВНЧХД № 592 по описа за 2019 год., взе
предвид следното:
Производството е по глава двадесет и
първа от НПК.
Образувано е по въззивни жалба от подсъдимият в първоинстанционното
производство – Й.Р.В. (подадена чрез защитника му адв.А.Е.), против Присъда № 9/10.07.2019год., постановена по НОХД№
428/18г. по описа на Районен съд – Бяла, с която В. бил признат за виновен в
това, че на 28.11.2018г., в село В****, обл.Р****, причинил на Н.К.П. *** лека телесна повреда – кръвонасядания на лигавицата на горната и долната устни,
изразяваща се в причявяване на болка и страдание, на
което пострадалият отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда,
поради което и на основание чл.130, ал.3, вр. ал.2 от НК, двамата били
освободени от наказание.
С гражданско – осъдителна част на присъдата, подсъдимия В. е осъден да
заплати на Н.К.П., сумата от 400.00 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта
- 28.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и да заплати такса върху уважения
размер на гражданския иск в съответен раземер.
Частния тъжител П. бил осъден да заплати сумата от 250.00 лв. - съдебни
разноски – за възнаграждение за вещо лице, по сметка на Районен съд - Бяла.
В жалбата, както и допълнението към нея са развити оплаквания срещу
наказателно - правната част на присъдата и конкретно относно приложението
на института на реторсията,
изводимо от считаното за необоснованост (несъответност на приетото по фактите, на следващото от доказателствените източници и в
частност при липса на несъмненост въз основа съвкупността за авторството и
механизма на увреждането по тъжителя П., съответно заявява се твърдение за
недоказаност, че негов автор е именно подс.В.). Излага се недоволство и от гражданско - правната част на присъдата, с
декларативен довод за недоказаност на гражданската претенция на тъжителя П. по
основание и размер.
Иска се цялостна отмяна на присъдата от
въззивната инстанция (без да се посочи в какъв смисъл
се предлага да е новата такава в случая), а косвено изводимо от съдържанието на заявеното в
пренията, се претендира приложение инстиута на чл.78а
от НК.
В заседание на въззивната инстанция жалбата се поддържа от подс.Вечев и защитника му, с идентични съображения на наведението в допълнението, като подсъдимия изрично заявява
убеждението си за невинност, поддържайки и заявеното от защитника му.
В заседание на въззивната инстанция повереника на
тъжителя в първоинстанционното производство (адв.Е.Н.) развива съображения за обоснованост и законосъобразност на присъдата и
пледира за цялостното й потвърждаване.
Въззивната инстанция, след като
взе предвид доказателствата по делото и наведените в жалбата доводи, след
служебна проверка на присъдата по реда чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че
жалбата е изцяло неоснователна, а атакуваната присъда обоснована и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.
Следва да се отчете, че прегледа на наведените доводи и искания по
въззивната жалба и развитите съображения в пренията от страна на защитника на В.
и последния, са неясни в същността си. Така например наред с твърдяното от
защитата за недоказаност авторството на В. по причиняване телесна повреда на Н.П.,
се прави искане за приложение института на чл.78а от НК (съгласно очертания предмет и страни
по делото, още с тъжбата, подобна претенция следва да се отнася до подс.В., който от своя страна прави финално изявление пред въззивната инстанция за невиновност). Въпреки това
несъответствие в тезите и претенцията за произнасяне към въззивния съд, в
насока максимално благоприятна за подсъдимия, и преди всичко от личното му
изявление, следва да се приеме, че се оспорва неговото авторство и се пледира
за цялостното му оправдаване (чрез отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, оправдателна в
този смисъл от въззивната инстанция).
При тези рамки, въззивната инстанция констатира, че за да
постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил достатъчен с
оглед изискванията на чл.305, ал.3, вр. с чл.14, ал.1 от НПК, анализ на
събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, както и
доказателства от експертен порядък, въз основа на които се установява именно
отразеното от фактическа страна, споделяно и от въззивната инстанция, поради
което и не намира за необходимо само да го повтаря и тук. Въз основа на
установеното от фактическа страна първоинстанционният
съд е достигнал до правилни
правни изводи относно авторството и виновността на подс.В. /процесен
жалбоподател/, както и за насрещното физическо въздействие от страна на другите
две лица /реализирането на каквото от страна на Н.П. се явява с правно значение
предвид качеството му на тъжител по делото/, следващата от съвкупността оценка,
че последния отвърнал, причинявайки на подсъдимия също такава телесна повреда,
съответно на което и за приложимостта института на реторсията
и основаното на правилото по чл.130, ал.3, ал.2 от НК, освобождаване и на
двамата от наказание.
В изпълнение на задължението по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, при явилото се в случая противоречие в доказателствената съвкупност относно същностния
въпрос за авторството на деянието, въведено поначало като предмет на делото с
тъжбата (при сигурно установения
въз основа на съвкупността факт, че наличните уврежданията по подсъдимия, както
и тези по тъжителя настъпили по едно и също време и място в съответното
заведение в село В**** и със сигурност при протичане на развилия се между тях конфликт, с участие и на св.А. П.), между обясненията на подсъдимия от една страна и седващото от показанията на свидетелите К.П., А.П. и Х.В. от друга страна, съдът съпоставил и
подложил на анализ, двете очертали се по този основен въпрос групи от
съвкупността, приемайки за достоверен източник втората от тях, всички
съображения по която преценка се споделят и от въззивната инстанция. Решението
да се кредитира именно очертаната втора група източници, а не и обясненията на
подсъдимия в отричане, конкретно за факта на нанесен удар от негова страна към
тъжителя по делото, не е произволен, нито достигнат в нарушение на изискванията
за анализна дейност по съвкупността, противно на
твърдяното съгласно доводите по жалбата. За да отчете за достоверни в частност
показанията на лицето явило се единствен очевидец (брат на тъжителя), районния съд изложил убедителни съображения, констатирайки съответствието
им за описанието на факта на настъпване, причиняване във времевия период на
конфликта и местоположение на увреждането, с посоченото за възприетото малко
след това външно състояние на тъжителя от св.В., както и изявление от тъжителя за авторството на причиненото
по него увреждане, така, че двата доказателствени източника (пряк и косвен) взаимно се потвърждават, и
разкриват авторството и механизма на увреждането по тъжителя, така както е заявено с тъжбата, инициирала
производството. В допълнение, съответствието за това, увреждането по тъжителя
по своята специфика и място /в областта на горната и долна устна - кръвонасядане на
лигавицата/, да е причинено именно по време и механизъм на настъпване /удар с
юмрук в областта на устата/, така, както следва от тази част от съвкупността,
се подкрепя и от изводите на съответната съдебномедицинска експертиза.
Установеното, че тъжителя П. непосредствено след
причиняване на увреждането от подсъдимия – при същите време и място (веднага) на свой ред е причинил (отвърнал е) на подсъдимия с увреждание – чрез удари по
тялото и в областта на главата (заедно с брат си А.П.), като идентичността им, определени
като медико-биологични признаци болка и страдание, сочи за причиняване между страните
по делото, на еднаква по вид – лека телесна повреда. Поради това, прилагайки възможността за реторсия
и освобождавайки и двамата от наказание, първата инстанция постановила
законосъобразна и в тази й част, присъда.
Изцяло поради обстоятелствата изведени в мотивите на
присъдата, относими към отмерването на дължимото обезщетяване на причинените от
деянието на подсъдимия неимуществени вреди на тъжителя Н.П., по преценка на
въззивната инстанция, същото се явява съответна обезвреда.
В тази насока правилно са отчетени имащите значение сравнително ниска степен на
физическо въздействие, съответно влияние върху телесната неприкосновеност на
пострадалия, както и минималното време за отшумяване на болката, за които
негативни последици сумата от 400 лева (претендираната с тъжбата) се явява адекватно репариране.
При
извършената служебна проверка на присъдата, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, както и материално-правни, налагащи отмяна
или изменение на съдебния акт.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/10.07.2019год., постановена по НОХД№
428/18г. по описа на Районен съд – Бяла.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: