Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………
2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен
съдия : ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Галина Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов
адм. д. № 234 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.213 от Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), във вр. с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.149, ал.2, предл. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на С.Д.С., ЕГН-**********,***
срещу мълчалив отказ на главният архитект на Община Варна по искане с рег.
№АГУП200001428ВН от 09.12.2020 г. на Община Варна. В жалбата се сочи, че
жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор 10135.536.472, представляващ УПИ VII2043,2043а,
20436,2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма", гр. Варна. Като
собственик на имота и на основание действащ План за застрояване и план за
регулация на горепосочения урегулиран поземлен имот, одобрен със Заповед № Г-
26/14.12.2003 г., чрез пълномощника си
К.М.Д., упълномощена с пълномощно рег.№13129/19.11.2020 г. на Нотариус с
рег.№214, на основание чл. 140, ал.1 от ЗУТ, е подал искане peг. №АГУП20001428ВН от 09.12.2020 г. на Община Варна до Главния
архитект на Община Варна за издаване на виза за проектиране, при алтернатива в
случай, че Главния архитект счете, че е налице хипотезата на чл. 103а от ЗУТ и
Общия устройствен план на град Варна, приет
през 2012 г., засяга
имота то тогава да започне процедура по отчуждаване и обезщетяване. Сочи, че
все още нямал отговор от Главния архитект или искане за представяне на
допълнителни доказателства. Намира, че с изтичането на 14-дневния срок по
чл.57, ал.1 от АПК, в рамките на който административния орган е следвало да се
произнесе по депозираното на 09.12.2020 г. искане са настъпили условията на
фикцията по чл.58, ал.1 от АПК и липсата на отговор на Главния архитект на
Община Варна, обуславя извода на мълчалив отказ. Ето защо атакува този мълчалив
отказ като незаконосъобразен. Намира, че с искането за издаване на виза за
проектиране е сезирал компетентния административен орган за издаване на
конкретен административен акт. След сезирането за административния орган
съществува законово задължение да проведе конкретно административно
производство и да се произнесе със съответния индивидуален административен акт.
Издаването на виза за проектиране по своята същност представлява извършване на
административна услуга, чието извършване съгласно чл.140 ал.7 от ЗУТ е от
правомощията на Главния архитект на Община Варна. Бездействието на Главния
архитект на Община Варна засяга интересите ми като собственик на имот с
идентификатор 10135.536.472, тъй като препятства инвестиционните ми намерения
или респ. забавя отчуждаването на имота, респ. получаване на обезщетение за
него.
Моли предвид изложеното
да бъде отменен постановеният мълчалив отказ на Главния архитект на Община
Варна по искане с рег. № АГУП200001428ВН
от 09.12.2020, както и да бъде варната преписката на Главният архитект за
произнасяне по подаденото заявление. Моли да му бъдат присъдени направените в
производството съдебни и деловодни разноски.
Ответникът – Главен архитект при Община Варна
предоставя писмено станвоище с вх. №3727/12.03.2021 г., в която се сочи, че
жалбата се оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Не се излагат никакви мотиви в тази връзка по същество. Т.е. налице е бланкетно
оспорване. Моли освен това да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а
алтернативно - адвокатското
възнаграждение присъдено в полза на жалбоподателя да е с минимален размер.
В проведеното съдебно заседание се явява
представител на жалбоподателят – адв. Г.А. от АК – Варна. Последната поддържа
жалбата, така както е подадена. Сочи, че нарушена разпоредбата на чл.30, ал.2
от АПК, тъй като ако е имало нещо нередовно по посочената жалба би следвало да
се даде тридневен срок за отстраняване на нередовностите по подаденото заявление.
Намира ,че в рамките на производството е установено, че жалбоподателят е
собственик на процесния имот и са изпълнени изискванията на закона за подаване
на заявлението, както и са налице съответните доказателства установяващи
основателността на искането. Моли да бъде отменен обжалваният мълчалив отказ.
Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Административен съд – Варна, намира че
жалбата е процесуално допустима, доколкото същата е подадена в предвидения по
закон срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Жалбоподателят С.Д.С. се легитимира като
собственик на имот с идентификатор 10135.536.472, представляващ УПИ VII2043,2043а,
20436,2043в в кв.4, СЗ 3, местност „Горчивата чешма", гр. Варна ,
съобразно с представеният по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№100, том І, рег. №1735, дело №91 от 2012 г. на Нотариус с №214 на НК и район
на действие – района на РС – Варна. Като собственик на имота лицето е вписано и
в масивите на Агенция по Геодезия, картография и кадастър, видно от Скица на
поземлен имот №4762/27.02.2012 г. както може да се установи от план-извадка по
план за застрояване от ПП на ПРЗ – Приморска зона, Варна, приет с Протокол
№7/19.12.2001 г. на ЕСУТ при Община Варна за УПИ 2043, 2043а, 2043б, 2043в,
квартал 4 – СЗ 3 – „Горчива Чешма“ (обекти съвпадащи с процесният недвижим имот
с идентификатор 10135.536.472) има Заповед от 14.02.2003 г., с която е одобрен
План за регулация и застрояване (ПРЗ) -план извадка от предварителен проект за
ПРЗ – Приморска зона -. Варна за УПИ2043, 2043а, 2043б, 2043в, квартал 4 – СЗ 3
– „Горчива Чешма“. Посоченият документ съществува в подадената преписка, но в
него изрично е вписана забележка, че действието на плана е спряно съгласно
чл.103а, ал.3 от ЗУТ, като забележката е нанесена над печата, с който ПРЗ е
заверен на 23.11.2020 г.
Установените по делото факти
налагат следните правни изводи:
Представените писмени доказателства не установяват наличието на
действащ ПРЗ по отношение на процесният имот предвид данните за спиране на плана съобразно нормата на
чл.103а, ал.3 от ЗУТ, според която „С влизането в сила на новия общ
устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни
устройствени планове в частите, в които с общия устройствен план се предвижда
промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти в
случаите по ал. 1. …“ При установената временна забрана за прилагане на
действащия план до приемане на разрешеното изменение, която забрана произтича от посочената нормативна
разпоредба не може да бъде изпълнена процедурата, предвидена в чл. 140 от ЗУТ,
при която параметрите точно на този план са от съществено значение за визата за
проектиране.
Ето защо, действията на
главния архитект, представляващи мълчалив
отказ, с
които фактически е отказано издаването на
скица с виза по заявлението от 09.12.2020
година,
се явяват извършени при съобразяване с императивната норма на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ вр. чл. 140 от ЗУТ. Освен това следва да се има предвид, че независимо,
че е налице мълчалив отказ и според жалбоподателят са налице нарушения на
процедурата, заради които дори самостоятелно следва да бъде отменен отказа
жалбоподателят не е освободен от задължението си да докаже наличието на
основанията за уважаване на искането му. Дори в тази хипотеза оспорващия следва
да докаже наличието на предпоставките за отмяна на незаконосъборазният
административен акт. Както може да се установи в настоящото производство не
само, че жалбоподателят не установява, че са налице тези предпоставки, но се
установява, че е налице основания за отказ предвид цитираните по-горе
нормативни правила на чл. 135, ал. 6 от ЗУТ вр. чл. 140 от ЗУТ.
При изложените съображения за
законосъобразно постановен отказ на Главния архитект на Община Аксаково за
издаване на виза за проектиране на жилищна сграда на основание чл. 140, ал. 2,
изр. 1, жалбата на дружеството е неоснователна и следва да бъде отхврлена.
С оглед изхода на спора,
своевременно заявеното искане и осъществената защита, в полза на Община
Аксаково следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата С.Д.С., ЕГН-**********,*** срещу мълчалив отказ на
главният архитект на Община Варна по искане с рег. №АГУП200001428ВН от
09.12.2020 г. на Община Варна.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН-********** *** сумата 200 (двеста) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: