№ 4529
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110133244
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 036,37 лв. –
главница по договор за кредит № ... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното плащане; 256,31 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 15.12.2021 г., както и 65,79
лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.09.2021 г., за които суми по ч. гр.
дело № 57166/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.10.2021 г.
Ищецът „.... твърди, че между него и ответницата А. В. Н. е сключен договор за кредит
№ ... г. по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че са спазени всички изисквания за сключване на
договора, тъй като ответницата е попълнила заявка за кандидатстване, намираща се на
уебсайта му – https://www.bnpparibas-pf.bg, в която е отразила целта на кредита, желаната
сума за усвояване, предпочитаната от нея месечна вноска и желаният срок за плащане, като
същата се е запознала и с преддоговорната информация за годишния лихвен процент (ГЛП),
годишния процент на разходите (ГПР), както и размера на „такса ангажимент“, която се
дължи еднократно. Сочи, че попълвайки информация относно личните си данни,
потребителят се е съгласил с общите условия за кандидатстване за кредит посредством
маркиране на съответните полета, като след получаване на потвърждение и натискане на
бутона „Напред“ е потвърдил, че лично е извършил действията по кандидатстване и
сключване на договора за кредит. Твърди, че страните са уговорили срок за погасяване на
кредита от 18 месеца /до 15.12.2021 г./ съгласно погасителен план, включващ падежните
дати на месечните погасителни вноски, като след въвеждане на код за потвърждение
договорът се счита за подписан от тях. Заявява, че заемната сума е платима чрез 18 месечни
вноски в размер от по 76,26 лв. всяка, включваща главница и лихвена надбавка
/възнаградителна лихва/, както и еднократно начислена „такса ангажимент“. Допълва, че от
страна на ответницата е платена 1 брой месечна погасителна вноска, като на 15.08.2020 г. тя
е преустановила редовното обслужване на кредита и на основание чл. 3 на 11.01.2021 г.
1
същият е обявен за предсрочно изискуем, поради което претендира посочените по-горе
суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
А. В. Н..
С молба от 14.03.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г.,
ищецът заявява, че в хода на процеса – на 09.03.2023 г. от страна на ответницата е
извършено плащане, което е послужило за цялостно погасяване на процесните суми, ведно с
деловодните разноски и юрисконсултското възнаграждение. Моли това обстоятелство да се
съобрази като настъпил в хода на процеса факт при постановяване на съдебното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния
договор за кредит № ... г. за предоставяне на финансова услуга от разстояние; че е изпълнил
задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума, при което за ответницата
е възникнало задължение за нейното връщане ведно с уговорената възнаградителна лихва;
че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумите; размера на претендираните
суми;
В случая, с оглед потвърденото от ищеца плащане на процесните задължения /което по
естеството си представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на
посоченото основание/ съдът счита за безспорно установени всички елементи от
фактическите състави на процесните вземания за главница, договорна и мораторна лихви
/включително и сключването на процесния договор за кредит № ... г. за предоставяне на
финансова услуга от разстояние с твърдяното съдържание/. Нещо повече, за установяването
им свидетелстват и данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – договор за
кредит № ... г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, заявка за кандидатстване, погасителен план и др.
По делото е безспорно, че ответницата А. В. Н. е заплатила процесните вземания в
хода на процеса – едва на 09.03.2023 г., като в случай, че от нейна страна се поддържа нещо
друго, то тя е следвало да ангажира доказателства в тази насока. Наред с това, с молбата си
от 14.03.2023 г., докладвана в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г., ищецът е заявил,
че всички задължения са били погасени.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. ответницата е
била в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер вземанията на
ищеца за главница, договорна и мораторна лихва, които тя е погасила в хода на процеса –
едва на 09.03.2023 г., поради което с поведението си е станала повод за завеждане на делото
срещу нея и принципно на заявителя - ищец се дължат направените от него съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство в
случай, че такива действително са останали неплатени. Съдът намира обаче, че доколкото с
молбата си от 14.03.2023 г. ищецът заявява, че те също са били погасени, то такива не следва
да му се присъждат с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.... ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.....
срещу А. В. Н., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за признаване
за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1
036,37 лв., представляваща главница по договор за кредит № ... г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното
плащане; сумата от 256,31 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
от 15.08.2020 г. до 15.12.2021 г., както и 65,79 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 16.09.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 57166/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3