Определение по дело №21578/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18696
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20221110121578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18696
гр. София, 25.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110121578 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „ФИРМА“ ЕАД
срещу ответниците ЮЛ. ЕФТ. АНГ., С. Д. АНГ., М. Д. СТ., ЕВГ. Д. АНГ. и Н. Д. Б. за
признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г., срещу които ответниците са възразили
мотивирано в срок.
Независимо от представените доказателства за направен отказ от наследство от
страна на четиримата ответници, ищецът с нарочна молба е заявил, че поддържа исковете
срещу тях.
В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Същото е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК
производството е по реда на чл. 422 от ГПК, подадено е възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК
и отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.
Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
допуснато привличане на трето-лице помагач.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ съдът ще се произнесе след изслушване на
становището на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „ФИРМА“ ЕАД за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответниците.
Производството по делото продължава по общия исков ред.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ФИРМА“ ЕООД,
ЕИК *******, в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за
задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата
молба.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства.

ПО ИСКАНЕТО за допускане изготвяне на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на становището на страните.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.10.2022 г. в
10,45 часа, за когато да се призоват страните от адресите посочени в исковата молба и
отговорите.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от
отговорите на исковите молби ведно с приложенията, а на третото лице помагач – препис от
исковата молба, отговорите и доказателствата към тях.

2
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че:
Ю Евтимова А. дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД сумата от 2243,60 лева за
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Д, бл.
36, вх. В, ет. 4, ап. 46, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, 281,26 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 17.09.2021 г., сумата от 27,17 лева за цена на услугата дялово разпределение
за периода от м.08.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 4,32 лева – мораторна
лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021
г.,
С. Д. АНГ. дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Д, бл. 36, вх. В, ет. 4,
ап. 46, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
М. Д. СТ. дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Д, бл. 36, вх. В, ет. 4,
ап. 46, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
ЕВГ. Д. АНГ. дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
3
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Д, бл. 36, вх. В, ет. 4,
ап. 46, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
и
Н. Д. Б. дължи на ищеца „ФИРМА“ ЕАД сумата от 373,93 лева за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Д, бл. 36, вх. В, ет. 4,
ап. 46, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 46,88 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
17.09.2021 г., сумата от 4,53 лева за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 0,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дяловото разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 17.09.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56666/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово
разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради
което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
4
ответника Ю Евтимова А., която не оспорва, че има качеството на купувач по договор за
продажба на топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Възразява за
изтекла погасителна давност за вземанията. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците С. Д. АНГ., М. Д. СТ., ЕВГ. Д. АНГ. и Н. Д. Б. , които заявяват, че са се
отказали от наследството на Димитър Николов А.. Правят искане претенцията да бъде
отхвърлена. Претендират разноски.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените възражения на четирима от ответниците е да
установи, че имотът е бил собственост на наследодателя им и факта на приемане на
наследството от ответниците направо или по опис преди вписване на изричните откази от
наследство на праводателя им.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителният
факт на погасяване на дълга.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава
в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата;
2/ имотът е топлофициран;
3/ количеството и стойността на доставената топлинна енергия за спорния период и
техния размер.
4/ че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ;
5/ за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период;

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
5
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6