№ 63
гр. Търговище, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЛЕНА П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20223500600072 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
Делото е образувано по жалба на адвокат Б.М. – защитник на
подсъдимата ЮЛ. ЮЛ. М. против Присъда № 12 от 22.03.2022 год.,
постановена по НЧХД № 581/2021 год. на Районен съд-Търговище, с която
съдът е признал подсъдимата ЮЛ. ЮЛ. М. за виновна и я е осъдил по
повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 130, ал.
1 НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК я е освободил от наказателна
отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 НК й е наложил глоба в размер на
2000 лева. Със същата присъда подсъдимата е осъдена и да заплати на С. М.
З. – в качеството на майка и законен представител на ДЖ. С. ЮЛ.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски по делото.
В жалбата се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна,
незаконосъобразна и несправедлива. Жалбоподателят моли да бъде отменена
присъдата на Районен съд – Търговище и да бъде постановена нова присъда, с
която подсъдимата да бъде призната за невиновна, както и да бъде отхвърлен
изцяло предявеният срещу подсъдимата граждански иск. Алтернативно
жалбоподателят моли за изменение на размера на определената глоба към
минимума, както и за намаляване на размера на уважената част от предявения
граждански иск. Въпреки изразената във въззивната жалба готовност за
1
представяне на допълнителни съображения към изброените оплаквания в
изготвената жалба, в срока по чл. 320, ал. 4 от НПК, писмени доводи не са
постъпили по делото, включително и не са направени доказателствени
искания.
От повереника на частния тъжител адв. Н.Л. е постъпило възражение
срещу въззивната жалба от 28.06.2022 г., с което се моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло, като бъде
отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна. Претендира и разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от
защитника на подсъдимата адв. С.К. и лично от подсъдимата Ю.М.. Адв. К.
счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал само и
единствено свидетелските показания на вуйчото на пострадалото лице и на
колегата на неговия баща, а не е кредитирал свидетелските показания, дадени
от двамата очевидци – И. И.. Защитникът на подсъдимата счита, че има
разминаване между телесните повреди, описани в експертизата относно това
от коя страна са нанесени същите и от дадените показания от съдебния лекар.
Моли съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за
невиновна, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск.
Алтернативно, ако съдът прецени, че подсъдимата е виновна, адв. К. моли на
основание чл. 78а НК да бъде определено на подсъдимата наказание, което да
бъде в минималния размер от 1000 лева, тъй като същата е неосъждана, има
установени трудови навици и е семейна с едно дете.
Подсъдимата М. поддържа изложеното от защитника си и моли за
оправдателна присъда. В последната си дума твърди, че племенника й е
използван за нещо, което не е направено и моли да бъде оправдана.
Повереникът на частния тъжител адв. Н.Л. поддържа подаденото
възражение срещу въззивната жалба и моли първоинстанционната присъда да
бъде потвърдена изцяло. Счита, че съдът точно, прецизно и правилно е
обяснил защо и кои свидетелски показания кредитира. По отношение на
посочената техническа грешка в съдебномедицинската експертиза адв. Л.
счита, че съдебният лекар изключително подробно е обяснил в съдебно
заседание, че е допуснал такава. Според повереника на частния тъжител
районният съд правилно е преценил всичко, постановил е наказание, чийто
размер ще постигне целта на наказанието, а гражданският иск е определен по
справедливост, правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена в сила
обжалваната присъда, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира и разноски.
Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност,
след преценка на съображенията и доводите, изложени от страните, както и
след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно
чл. 314, ал. 1 НПК намери за установено от фактическа страна следното:
На 29.03.2021г. следобед около 15.00 часа малолетният ДЖ. С. ЮЛ. /10-
годишен към посочената дата/ се разхождал със свой приятел в района на
кооперативния пазар в град Търговище. В същия район се намирал и
2
търговския обект - магазин за продажба на дюнери, собствен на подсъдимата
М. - леля на малолетния Д.Ю.. В посоченото време подсъдимата била пред
магазина, в който работела. Минавайки с тротинетката си край нейния
магазин и в близост до леля си, малолетният Д. изпсувал по адрес на
последната и се изплюл, след което влязъл в съседен хранителен магазин.
При излизането му от магазина подсъдимата се приближила до него и го
запитала защо псува, хванала блузата му и я усукала, хванала го за врата отзад
и му ударила шамар по дясната буза като в резултат на стискането за врата го
одраскала в областта на шията под дясното ухо и в областта на десния
долночелюстен клон. Малолетният Д. се разплакал, отскубнал се от
подсъдимата и избягал. След като съобщил на майка си за случилото се,
тъжителката С.З. пристигнала пред магазина на подсъдимата и между двете
се провел разговор на висок тон като тъжителката търсила обяснения от
подсъдимата за причините, поради които си е позволила да удари детето й.
Като научил, че синът му е пострадал, бащата на малолетния Д.
помолил своя колега - свид. Е. Я., да го закара с автомобила си до дома му,
откъдето взели детето Д., за да отидат в полицията. Докато пътували, детето
разказало, че леля му го удряла и искала да го удуши, като лично пожелало да
говори с полицаите. Свидетелят Я. оставил детето и баща му пред полицията
и се върнал на работа. След 17.00 часа бащата на детето се върнал на работа, а
след 19.00 часа същият завел малолетния си син в Спешно отделение на
„МБАЛ - Търговище“АД - град Търговище, където Д. бил прегледан и било
констатирано нападение чрез прилагане на физическа сила. В издадения лист
за преглед на пациент в СО е отразено времето на извършения преглед, а
именно : от 20.40 часа до 20.50 часа на 29.03.2021г., като анамнезни данни са
вписани съобщените от бащата такива, че детето е било нападнато от леля си,
констатирани са две охлузни рани на шията, причинени от одраскване от
нокти, и наличие на болки на лявото ухо. Детето е насочено към съдебен
лекар.
На 30.03.2021г. малолетният Д. е прегледан от съдебен лекар при
„МБАЛ - Търговище“АД - град Търговище, пред когото е посочил, че на
29.03.2021г. е бил удрян с ръце и драскан по шията и лицето от леля му -
Ю.М., оплакал се от болки в областта на травмите. При прегледа съдебният
лекар е установил две лентовидни дълбоки охлузвания по лявата странична
повърхност на шията и в областта на левия долночелюстен клон, които могат
да бъдат получени от човешки нокти - одраскване. Направен е извода за
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
приетото в съдебно заседание заключение на допуснатата съдебно -
медицинска експертиза вещото лице е съобразило събраните по делото
писмени и гласни доказателства и въз основа на същите е установило, че на
29.03.2021г. на малолетния Д. са причинени две дълбоки лентовидни
охлузвания по шията и лицето - горното дълбоко охлузване е разположено по
дясната странична повърхност на шията под дясното ухо и в областта на
десния долночелюстен клон - хоризонталната му част, като тези увреждания
са в резултат от действието на твърд тъпоръбест предмет - добре отговарят да
са получени от човешки нокти. Потвърдено е заключението за причинено
3
временно разстройство на здравето, неопасно за живота като при разпита му в
с.з. вещото лице определя продължителността на оздравителния процес от 25
дни до 30 дни.
Според заключението на допуснатата съдебна психолого -
психиатрична експертиза са налице данни за преживян от детето Д. конфликт
с подсъдимата по делото като в резултат на преживения тежък психичен и
физически стрес при него е налице диагноза : посттравматично стресово
разстройство, което е с голяма тежест и се разгръща винаги като следствие на
остра стресова реакция, която е преминала във времето в по-късната и тежка
фаза на психична реакция на преживян тежък стрес. Вещите лица сочат, че
при Д. това разстройство протича с клинична картина на изразена депресия, в
съчетание със специфични прояви като „флаш-бек“ - често повторно
оживяване в съзнанието на сцени от преживения стрес, затваряне в себе си и
избягване контакт с хора или ситуации, напомнящи за психотравмата, с
прояви на регрес в психологическото развитие и поява на страхове, нощни
кошмари, чести епизоди на нощно напикаване. Същите заключават, че
лечението е трудно и обикновено отнема месеци, и се осъществява с високи
дози антидепресанти и транквилизатори, като изходът от лечението не винаги
е оздравяване, а съществува реален риск от хронифициране на това
състояние, което пък води до диагноза: невротично-депресивно развитие с
трайна промяна на личността и трайно нарушение на социалното
функциониране. Вещите лица са приели, че са налице данни от проведеното
психологично изследване и от свидетелските показания за промяна в
поведението на детето след случилото се с него - станало е затворено,
постоянно е гневно и лесно става агресивно към себе си и към близките.
Според тях по механизма на впечатване на преживяното съществува висок
риск от формиране на по-нататъшно невротично - депресивно развитие и без
продължителна системна психотерапевтична работа по случая може да
останат трайни последици от травмата вследствие на преживяното насилие.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на
частния тъжител адв. Н.Л. представи и беше прието по делото като
доказателство Писмо с изх. № 1/01.07.2022 г. от психолог Й. М. към
Психологическа практика към В, С, Д, Т – Психо-тест ЕООД, гр. Търговище и
Медицински център „Тонус“, гр. Варна (лист 60 от въззивното дело). С него е
предоставена информация на адв. Л., че вече осми месец психолозите работят
с детето за преодоляване на посттравматичното стресово разстройство,
вследствие на травматиращо преживяване – преживян конфликт с Ю.М.. От
така представеното доказателство се установява, че и към 01.07.2022 г. се
провежда лечение на малолетния тъжител Д.Ю. за преодоляване на
посттравматичното стресово разстройство, което детето е получило след
преживян конфликт с Ю.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адвокат Б.Д. -
М. – защитник на подсъдимата ЮЛ. ЮЛ. М., в срока по чл. 319, ал. 1 НПК,
4
отговаря на изискванията по чл. 320 НПК, поради което същата се явява
допустима.
Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на
задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение
на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, е достигнал до задълбочени и
обосновани правни изводи досежно обстоятелството, че е доказано по един
безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че
подсъдимата е извършила престъплението за което е обвинена. Всички
доказателства са анализирани от първоинстанционния съд, поотделно и в
тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, в
мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно
кредитирането на гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по
отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да
бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти,
тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени
отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем.
ТОС изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените
източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно
кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите
изведени от тези разпити, приетите експертизи, и приобщените чрез
прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107,
ал. 3 и 5 НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани
в наказателното производство.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато се изразява съгласие
с доказателственият анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно
на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/12 г. на ВКС І
н.о.; решение № 372/2012 год. на ВКС ІІІ н.о.; решение № 513/2013 год. на
ВКС І н.о.; решение № 371/2016 год. на ВКС ІІІ н.о.).
Настоящият състав счита, че така подадената жалба е частично
основателна по следните съображения:
Защитникът на подсъдимата адв. С.К. счита, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал само и единствено свидетелските показания на
вуйчото на пострадалото лице и на колегата на неговия баща, а не е
кредитирал свидетелските показания, дадени от двамата очевидци – И. И..
Това възражение е неоснователно. Съдът правилно не е кредитирал дадените
показания от св. И. И. и от св. Д. З.. На първо място, следва да се посочи, че
св. И. И. е съпруг на подсъдимата и неговите показания, както и тези на св. З.
не кореспондират с останалия събран доказателствен материал – показанията
на свидетелите М. А. и Е. Я., както и на писмените доказателства –
сведението от подсъдимата по полицейската преписка, както и заключението
на вещото лице д-р Г. по изготвената от него и изслушана в съдебно
заседание съдебномедицинска експертиза. Показанията на св. И. се
5
разминават дори с дадените от св. Д. З. показания, доколкото според св. И.
подсъдимата е хванала Д.Ю. за рамото, а според св. З. подсъдимата само е
докоснала по рамото тъжителя.
Защитникът на подсъдимата счита, че има разминаване между
телесните повреди, описани в експертизата относно това от коя страна са
нанесени същите и от дадените показания от съдебния лекар. Това
възражение е неоснователно. Именно поради констатираното разминаване
между свидетелските показания и издаденото от д-р В. Г. съдебно-
медицинско удостоверение относно това от коя страна са били констатирани
нараняванията на тъжителя Д.Ю. първоинстанционният съд е назначил
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. В заключението си по
същата, а и в изслушването в открито съдебно заседание д-р В. Г. е
категоричен, че посоченото в СМУ, че нараняванията са от лявата страна на
лицето и шията на тъжителя е техническа грешка. Според заключението на
29.03.2021 г. Д.Ю. е получил две дълбоки лентовидни охлузвания по шията и
лицето – горното дълбоко охлузване е разположено по дясната странична
повърхност на шията под дясното ухо и в областта на десният долночелюстен
клон, а долното охлузване е в областта на десният долночелюстен клон –
хоризонталната му част.
С първоинстанционната присъда подсъдимата Ю.М. е освободена от
наказателна отговорност на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът й е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева. В мотивите към присъдата си, РС
– Търговище не е приел наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е
посочил, че подсъдимата е осъществила престъплението не при форма на
вината непредпазливост, за която също е допустимо приложението на чл. 78а
НК, а при пряк умисъл, което се отличава с по-голяма тежест. Също така,
като отегчаващо обстоятелство съдът е посочил причиненото на детето Д.Ю.
посттравматично стресово разстройство с голяма тежест, както и че
подсъдимата публично налага свои „превъзпитателни“ методи, а също и
публичността на самата изява.
Оплакването за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимата е основателно. Обемът на обстоятелствата по чл. 54 от НК е
неправилно оценен от първата инстанция. РС неправилно е отчел като
отегчаващо отговорността обстоятелство формата на вината, при която е
осъществено престъпното деяние. В случая подсъдимата е призната за
виновна за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. второ, във
връзка с чл. 130, ал. 1 НК. Съставът на това престъпление може да бъде
осъществен само при умисъл, като форма на вината. Причиняването на лека
телесна повреда на малолетно лице при непредпазливост не е престъпление,
видно от чл. 133 НК, където е предвиден състав на причиняване по
непредпазливост само на средна и тежка телесни повреди. При това
положение няма как да се приеме, че формата на вината обосновава по-висок
6
размер на наложеното административно наказание, тъй като ако деянието
беше осъществено при непредпазливост, то въобще нямаше да бъде
престъпно.
РС неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство
причиненото на детето Д.Ю. посттравматично стресово разстройство. В
състава на чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. второ е въздигнат като по-тежко
квалифициращ белег на деянието, когато пострадалото лице е малолетно.
Именно заради по-крехката възраст, емоционално и психологическо развитие
на малолетните лица, законодателят е предвидил по-тежко наказание за
причиняване на телесна повреда на тези лица. Т.е. в състава на
престъплението е съобразено по-крехкото психологическо здраве на
пострадалите малолетни лица като квалифициращо обстоятелство относно
деянието и затова последващото посттравматично стресово разстройство не
може да бъде отчитано като отегчаващо обстоятелство.
По отношение на публичността на действията на подсъдимата, следва да
се посочи, че съдът в мотивите си е приел, че тъжителят Д.Ю., минавайки
покрай магазина на подсъдимата е изпсувал по неин адрес и се изплюл. Тези
действия, също толкова публични, колкото тези на подсъдимата, следва да се
приемат като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото с тези си
действия тъжителят е предизвикал ответна реакция от страна на подсъдимата
и леля на тъжителя Ю.М.. Макар действително действията на подсъдимата да
са били с твърде голям интензитет спрямо малолетния й племенник и със
същите да му е нанесла телесни увреждания, осъществявайки престъпния
състав на чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. второ, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, то
следва да се приеме, че с действията си малолетният Д.Ю. е целял да
провокира и да нагруби леля си – подс. Ю.а. Първоинстанционният съд не е
отчел и съобразил също така наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство свързано с полаганата трудова дейност от подсъдимата в
магазин за дюнери в центъра на гр. Търговище, което е установено по делото
от свидетелските показания на разпитаните свидетели.
В рамките на общите правила по чл. 54 от НК въззивният съд намира
определеният от първоинстанционния съд размер на наложеното
административно наказание „глоба“ за завишен и в този смисъл за
несправедлив.
Предвиденото административно наказание „глоба“ по чл. 78а, ал. 1 НК е
от хиляда до пет хиляди лева. При отчитане на смекчаващите обстоятелства,
посочени по-горе, които разкриват съществен превес, административно
наказание „глоба“ от 1000 лева, въззивната инстанция намира за адекватно
спрямо заложените в чл. 36 НК цели, както за постигане на индивидуалната,
така и на генералната превенция. Въззивната инстанция счита, че така
коригирания размер на глобата ще е съобразен както с тежестта на
извършеното, така и с материалното положение на подсъдимата. По делото не
са налице доказателства за доходите, които подсъдимата получава, поради
което следва да се приеме, че същите не позволяват на подсъдимата да
заплати глоба по-голяма от близкия до минимално предвидения размер от
7
1000 лева. Размер по-висок от този би бил се отразил негативно върху
имущественото положение на подс. М..
Не са налице основания за изменение на обжалваната присъда в частта,
с която е уважен предявения граждански иск за сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд съобразно чл.
52 ЗЗД по справедливост, но и съобразно конкретните обстоятелства по
делото е уважил частично предявения граждански иск. Районният съд
правилно е отчел данните от съдебномедицинската експертиза за броя и
естеството на причинените увреждания, както и за оздравителния процес на
физическите травми – от 25 до 30 дни. Отчетено е и преживяното от тъжителя
Д.Ю. посттравматично разстройство, както и изписаните му от д-р Иван
Тянев – психиатър от град Търговище медикаменти – анафринил
(антидепресант) и валериана (транквилизатор). Настоящият съдебен състав
също намира присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от подсъдимата Ю.М. с извършеното
престъпно деяние, в размер на 2000 лева за справедлив и в тази си част
присъдата следва да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител адв. Н.Л.
направи искане да бъдат присъдени направените разноски от страна на
частния тъжител пред настоящата инстанция. Настоящият състав счита, че
така направеното искане е неоснователно, доколкото в представеното по
делото пълномощно такива не са вписани от страна на частния тъжител за
въззивното производство.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл. 314 от
НПК, настоящата инстанция счита, че не са налице основания, налагащи
отменяване на обжалваната присъда. Настоящата инстанция счита, че
присъдата следва да изменена в частта относно размера на определеното
административно наказание на подсъдимата Ю.М., като същото бъде
намалено от 2000 на 1000 лева, а в останалата й част първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 334, т. 3
НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 12 от 22.03.2022 год., постановена по НЧХД №
581/2021 год. на Районен съд - Търговище, I състав, в санкционната й част,
като намалява определеното административно наказание „глоба“ на
подсъдимата ЮЛ. ЮЛ. М. от 2000 /две хиляди/ на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12 от 22.03.2022 год., постановена по
НЧХД № 581/2021 год. на Районен съд - Търговище, I състав, в останалата й
8
част.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, които съгласно чл. 346 НПК
подлежат на касационна проверка, поради което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9