Определение по дело №1171/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер       956                          25.06.2020  Година                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав

На  25.06.2020 г.

В   закрито  заседание в следния състав:

                                         Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

               Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

  ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д.№ 1171 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл.278, ал.1, вр.чл.413 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, чрез пълномощника си юрк.Р.И.И. против Разпореждане от 13.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3521/ 2020г. по описа на ПРС, инкорпорирано в Заповед № 1879/13.03.2020 г. , с което e отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Д.Г. *** за сумата от 660,55 лева – допълнително възнаграждение по договор за допълнителни услуги и 30 лева-  неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 07.01.2019г. до 27.08.2019г. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане, претендира се присъждане на разноски.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

            Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

За да отхвърли заявлението в посочените му части Районният съд е приел, че клаузите на сключеното между страните споразумение за допълнителни услуги са неравноправни. Посочил е, че дейностите, предмет на споразумението – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, по своята същност са действия, които имат отношение към изпълнение на задълженията на кредитора и потребителя по договора. В тази връзка се е позовал на нормата на  чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да се включат в ГПР. Ето защо е извел, че е налице обоснована вероятност искането за присъждане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги да се основава на неравноправни клаузи, с които реално да се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се нарушава забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП.

По отношение на таксите за извънсъдебно събиране е съобразил, че тези уговорки в тарифата на заемодателя в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение. Изложил е съображения, че начинът на уговарянето им като фиксирани суми, без връзка с и независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по извънсъдебно събиране на задълженията, говори, че тези суми не представляват разходи, а отнапред уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение и всъщност представляват неустойки за забавеното изпълнение на договорните задължения. При това положение е преценил действителността на клаузите за разходи при забавено изпълнение съобразно присъщите за неустойките характеристики и е приел, че тези клаузи от тарифата са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че искането се основава на неравноправна кауза в договора с потребител или е налице налице обоснована вероятност за това. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда правилно препраща към нормите на чл.143 т.5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е обосновал преценката си и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда са неправилни, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

 

 

                                               

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.03.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 3521/ 2020г. по описа на ПРС, инкорпорирано в Заповед № 1879/13.03.2020 г. , с което e отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Н.Д.Г. *** за сумата от 660,55 лева – допълнително възнаграждение по договор за допълнителни услуги и 30 лева-  неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 07.01.2019г. до 27.08.2019г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                  Членове: