Определение по дело №226/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение №42/26.06.2012 г. по ч.н.д. № 96/2012г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, Крумовградският районен съд е отменил Постановление на РП - К. от 08.06.2012г.,за прекратяване на досъдебно производство №5/2012 г. по описа на РУП–К. и е върнал делото на РП К. с указания за доразследване.

От посоченото определение е останал недоволен прокурор при Р. П.-К., който го протестира,като неправилно и незаконосъобразно, излагайки подробни съображения.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Протеста е неоснователен.

С Постановление на РП - К. от 09.01.2012 г. е било образувано Досъдебно производство №5/2012 г., по описа на РУП- К., срещу неизвестен извършител за това , че за периода- 07.11.2006г. до 14.03.2007г. в Г.К., чрез използване на документи с невярно съдържание е получил без правно основание, чуждо движимо имущество – пари на стойност, около 4 000 лева от държавния бюджет за 2006г, с намерение да ги присвои -престъпление по чл.212, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК. В хода на производството е било установено, че през 2006 г. м. в Г.К. е предложило на постоянно действащата общинска комисия да се инициира процедура по възстановяване на подпорната стена на джамията в града, представляваща каменна зидария, която на места била напукана и полуразрушена и представлявала опасност за гражданите. Средствата в размер на 22 861.00 лева били отпуснати с Решение № * г. на ПКЗНБАК при МС и на 30.11.2006 г. бил сключен Договор № *, с който община К., представлявана от кмета С. М. и главния счетоводител А. Г. възлагала на „Д." ООД - Г.К., представлявано- от управителя - свидетеля М. А., извършването на строително -монтажни работи на обект „В в Г.К.". Към договора била приложена количествено - стойностна сметка, подписана за възложителя от свидетеля Н. Н. О., който от 18.09.2006г. заемал длъжността „с" в отдел „Т." при Общинска администрация - К.. Предвидените строително - монтажни работи включвали дейности по изграждането на нова подпорна стена ( изкопни работи, кофраж, армировка и бетон) и разваляне на съществуващата каменна зидария със срок за изпълнение три месеца. В нея не били посочени вида на армировката и класа на бетона, влияещи при формирането на единичната цена. С дата 30.11.2006 г. било изготвено конструктивно становище от свидетеля Р. И.Т. относно установяване състоянието на конструкцията на масивна сграда, във връзка с „Изграждане на подпорна стена с височина 2 метра по имотните граници на *", което му било възложено устно по телефона от служител на отдел „ТРБ" при ОбА - Г. К.. Свидетелят Т. извършил замервания на място и изготвил скица за стена откъм североизточната част с дължина приблизително 32 метра. След около два месеца, отново по телефона, служител от същия отдел поискал допълнителна скица на „Подпорна стена към молитвен дом в имот *, Г.К." с дължина около 6 метра. Строително - ремонтните дейности били извършени в рамките на двадесет дни от работници на „Д." ООД - Г.К. под техническото ръководство на свидетеля Ф. А. М. От страна на инвеститора обектът бил посещаван от свидетелите И. Ю. Х. -главен специалист в отдел „ТРБ", А. М. Х. - заместник -кмет на Община К. и Н. Н. О. На 20.12.2006 г. от свидетеля Ф. М. бил изготвен протокол за установяване, завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи (Акт обр. № 19 ), който бил подписан от свидетеля Н. О., без да бъде извършено измерване на действително осъществените и подлежащи на з-аплащане дейности. Издаден бил и Акт № *г. за завършен етап от строителен договор, подписан от членовете на комисията. По банков път били преведени паричните средства в размер на 22 859, 94 лева на фирмата - изпълнител. За обекта било изготвено Разрешение за строеж № 43 от 27.12.2006 г. от главния архитект на Община К..

От извършената съдебна строително - техническа експертиза и заключението й се установило, че в действителност са изпълнени по - малки обеми СМР от отчетените.Тези количества включват и изпълнените извън проекта /стената от т.4 до сградата/.Решението и изискванията на проекта за „Изграждане на подпорна стена с височина 2 м. по имотни граници на *.К." са спазени при изпълнение на строително-монтажните работи на обекта с минимални разлики във височините. Вложената армировка не можело да се установи към днешна дата.Стойността на действително изпълнените строително — монтажни работи на обекта е в размер на 17 163,59лв. с ДДС.По отношение на отчитането неоснователно са отчетени и заплатени СМР на обща стойност 5 695.46лв. с ДДС.Към датата на изготвяне на заключението не можело да се установи дали са извършени повторно строително-монтажни работи на обекта.Стойността на действително изпълнените строително-монтажни работи на обекта е увеличена, вследствие завишени количества вписани в протокола, като сумата е отразена в т.4 от заключението.При изчисляване стойността на предвидените за изпълнение СМР с единичните цени, представени от изпълнителя „Д." ООД, се установява оскъпяване на обекта като цяло с 25%. При отчетени и заплатени СМР на стойност 22 859,94 лв. с ДДС, реално изпълнените СМР, остойностени с ед. цени на изпълнителя възлизат на 13 667,86 лв. с ДДС.Подпорната стена, за изграждането на която е издадено Разрешение за строеж № */27.12.2006г., е изпълнена съгласно представеното конструктивно становище, с минимални отклонения. Извън проекта, съответно и извън това разрешение за строеж са изпълнени подпорна стена от т.4 до сградата и стоманобетонова ограда по част от имотните граници.

При преценка на така събраните доказателства водещият разследването прокурор е приел, че на досъдебното производство не са били събрани достатъчно доказателства, уличаващи определено лице в извършването на престъпление по чл.212, ал.1 или ал.2 от НК.Конкретният документ, послужил като основание за превеждането на сумата от 22 859, 94 лева на „Д." ООД - Г.К.- протокол за установяване, завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи ( Акт обр. № 19 ) от 20.12.2006 г.,е бил подписан от свидетелите Н. Н. О. и Ф. А. М., чиито подписи, видно от Протокол № */ 07.05.2012 г. на съдебно - почеркова експертиза по делото са автентични, а самият документ е бил съставен от свидетеля М. Становището на вещото лице по строително -техническата експертиза е за неоснователно отчетени 5 695.46 лева, съответно отразени неверни обстоятелства, отнасящи се до кофраж за стени, изработка и монтаж на обикновени и средни по сложност арматури, полагане бетон за стени и превоз на бетон,Като се оспорва изпълнението на втората подпорна стена в непосредствена близост ( на североизток) до първата с дължина около 6 метра. Посоченият строеж, съгласно чл. 137, ал.1, т.6 от ЗУТ е от шеста категория и за него не е бил предвиден строителен надзор ( чл.168, ал.2 от ЗУТ). Предвид изминалия значителен период от време от завършване на подпорната стена, понастоящем не можело по категоричен начин да се установи дали втората стена на д. в Г.К. с дължина от 6 метра е била изградена, както твърди изпълнителят. Към днешна дата тя била облицована и изводът на вещото лице по строително - техническата експертиза не е безспорен, а вероятен.В конкретния случай инкриминираният документ е автентичен, съставен от свидетеля Ф. А. М. - технически ръководител при „Д." ООД - Г.К., подписан от него и от свидетеля Н. Н. О. -„с." в отдел „Т." при Общинска администрация - К..Прокурорът счита, че от страна на последния е било извършено дисциплинарно нарушение по неспазване на задълженията, установени от длъжностната му характеристика, но не са налице доказателства действията му да са били с цел облагодетелстване на фирмата - изпълнител. За последното също нямало категорични данни, тъй като по отношение на отчетената сума от 5 695, 46 лева за ремонта на втората част от подпорната стена се твърдяло, че е налице правно и фактическо основание за нейното изплащане.

Първоинстанционния съд е приел,че постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява необосновано и незаконосъобразно, което съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК е основание за отмяната му.Приел е ,че:

-не става ясно защо в постановлението си прокурорът е приел, че изводът направен от вещото лице по строително-техническата експертиза не е безспорен, а вероятен, тъй като липсват мотиви за това, още повече, че изводите направени от вещото лице са категорични, а не са само предположения.Обосновано първоинстанционвния съд е приел,че при това положение е следвало да се положат усилия за пълното изясняване на фактическата обстановка и да се постави нова задача на вещото лице или да назначи повторна или допълнителна експертиза.

-Едностранчиво е подходено и при анализа на показанията на свидетеля Н. Н. О. по въпроса за наличието на нарушение или неизпълнение на служебнитезадължения от него, което да се изразява в съставянето на документ с невярносъдържание,неистински документ или преправен документ и даване на възможност на трето лице даполучи без правно основание чуждо движимо имущество.Логично и обосновано ,съдът е приел,че е убягнало/ относно преценката за липсата или наличието на умисъл при неизпълнение на служебните задължения от свидетеля О./ от вниманието на прокурора обстоятелството, че е налице вътрешно противоречие в неговите показания дадени на 22 .03. 2012 г. ( л. 47 от ДП № * / 09 .01. 2012 г. ), тъй като в тях първоначално сочи, че не е ходил на обекта по време на строителството, а в края на показанията си сочи „Когато ходих първоначално на обекта да измеря подпорната стена вкÙючих и североизточната част на чешмата откъм входа". Изясняването на това протоворечие е важно с оглед на обстоятелството, че по - нататък пак в същите свои показания твърди, че „Вероятно съм подписал документа без да извърша проверка. Ако бях извършил такава и бях констатирал различия, не бих се подписал, като за да го направя вероятно ми е било наредено.", като при разпита му не е било изяснено дали и кога е ходил на обекта и дали е правил измервания и какво е констатирал с тях, както и дали и от кого му е било наредено да подпише акт 19 за приемане на обекта от 20 .12. 2006 г., съставен от Ф.А.М. Освен това е налице и друго противоречие, тъй като пак в същите тези свои показания дадени на 22 .03. 2012 г. твърди, че „Бланката, която ми предявявате не съответства на бланките, които аз изготвям. Може да ми е донесена само за подпис, а изчисленията да са направени от друго лице", както и ..никой от колегите не ми разясни какво конкретно трябва да извърша.", както и че „Вероятно съм подписал документа без да извърша проверка. Видно от длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност (л. 89 от ДП №5/09 .01. 2012 г. ), той е подписал, че е запознат със същата на 14 .09. 2006 г., като в нея изрично е отразено (л. 87 от ДП № 5 / 09 .01. 2012 г. )в т. 5 „Преки задължения" - „Изготвяне на количествено - стойностни сметки за общински обекти. Изготвяне на количествено - стойностни сметки и актове за отчитане на извършените възстановителни работи", а в т. 8 „Вземане на решения"- „Вземането на решения става след одобрението (съгласуването) на прекия началник." В предвид на това прокурорът при анализа на показанията на свидетеля Н.О. е следвало да подходи критично и във връзка с целия доказателствен материал, тъй като в случая може да е налице негова защитна теза, тъй като не е длъжен да отговаря на въпроси, които биха го уличили -в извършване на престъпление сам или в съучастие, което да се изразява в съставянето на документ с невярно съдържание, неистински документ или преправен документ и даване на възможност на трето лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество или в нарушение или неизпълнение на служебните му задължения с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда или в извършване на друго деяние.Настоящата инстанция напълно споделя горното,като счита,че следва да бъде извършен задълбочен анализ на показанията на свидетеля О./както и на всички разбира се/след преразпит и очни ставки с другите свидетели.

-На следващо място от самата фактическа обстановка не става ясно какво се приема - имало ли е извършена документна измама от неизвестен извършител за периода 07.11.2006 г. до 14.03.2007 г. в Г.К., чрез използване на документи с невярно съдържание, изразяваща се в получаване на чуждо движимо имущество - пари на стойност около 4 000 лева от държавния бюджет за 2006 г. в собствена полза или в полза на трето лице, или е налице безстопанственост по смисъла на чл.219, ал. 1 и ал. 2 от НК или се приема нещо друго, защото в мотивите на постановлението се твърди, че събраните по производството данни сочат на занижен инвеститорски контрол, както от страна на конкретно определения за това служител, така и от останалите членове на комисията, които са подписали съответните свидетелстващи документи, без да осъществят проверка на реализираното изпълнение по сключения договор с „Д." ООД - Г.К., като отговорността за евентуално настъпило разпиляване на средства, би следвало да се носи именно от длъжностните лица, на които е било възложено да контролират и отчитат строително - ремонтните работи.

Тези изводи на съда се споделят напълно от тази инстанция.Проведено е незадълбочено разследване,което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до решението на първоинстанционният съд да отмени атакуванато постановление на РП и да даде указания,които са логични и правилни.Безспорно задълбоченият разпит на всички установени по делото свидетели и извършването на очни ставки между основните от тях,категорично би допринесло за изясняване на обективната истина и спорните по делото факти и би послужил не само за събиране на нови доказателства, но и за проверка достоверността на вече събраните.Също така,това би дало възможност и за по прецизен и задълбочен анализ на стореното.

Поради това настоящата инстанция намира ,че атакуваното определение на Районния съд,като правилно,обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243 ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №42/26.06.2012 г. по ч.н.д. № 96/2012г на К. районен съд с което е отменено Постановление на РП - К. от 08.06.2012 г.за прекратяване на досъдебно производство №*/2012 г. по описа на РУП – К. и е върнато делото на РП К. с указания за доразследване,като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/