№ 803
гр. С., 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500580 по описа за 2023 година
С решение № 263180 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1390/2021 г., СГС, І-6
с-в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т
и Здраве" АД, да заплати на П. С. С. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат му М. С. С., настъпила в резултат на
ПТП от 22.09.2020 г., ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 50 000 лева до претендираните от 150 000 лв.
Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба
от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, в
която се оспорва извода на съда за наличие на особено близка връзка между
ищеца и неговия брат, предвид обстоятелството, че по делото е доказано
единствено съвместно съжителство. Оспорва размера на исковата претенция,
като поддържа и тезата си за съпричиняване на вредния резултат от загиналия
(поради неизползване на колан, установено в производствата на други
претендиращи обезщетения родственици), както и че ПТП е причинено от
поведението и на двамата водачи в съотношение 50 % към 50 %.
Ответникът по жалбата П. С. С. оспорва същата.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът П. С. С. твърди, че на 22.09.2020 г. настъпило ПТП, при което
загинал неговия брат М. С. С., с който бил в много близки отношения и от
това претърпял значителни неимуществени вреди – болки и страдания.
Претендира като обезщетение застрахователят на виновният за инцидента
водач да му заплати сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва от
22.09.2020 г.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве" АД оспорва иска като намира, че поведението на водача на товарния
автомобил не е протИ.правно. Намира, че е налице съпричиняване поради
управление с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, както и
поради неизползване на колан. Оспорва твърденията, че ищецът е търпял
тежки и трайни вреди, както и че е налице силна емоционална връзка.
Възразява срещу размера на иска, както и срещу претенцията за лихви, вкл.
по отношение на началния момент.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 22.09.2020 г. е
настъпило ПТП, при което е загинал М. С. С., брат на ищеца.
Св. Е. Р. С. разказва, че двамата братя живеели с майка си, в едно
домакинство, били много близки, П. изцяло разчитал на брат си за всичко. П.
си намирал работа на парче, но брат му го издържал финансово и по всякакъв
начин. Никой от тях нямал свое семейство. Смъртта на М. се отразила много
зле на ищеца – той и преди употребявал алкохол, но сега тотално изпаднал в
някаква дупка, изпаднал в депресия.
Изслушани са САТЕ, СМЕ и комплексна експертиза.
По делото се установява, че към датата на инцидента М. е бил на 41 г.,
П. – на 40 г. От доказателството на л. 6 е видно, че майката на М. и П. има
2
още едно дете – С. С. С.. Тези данни протИ.речат на изнесеното от
свидетелката, че двамата братя са сами.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират
и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на
близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че
се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедлИ.
да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедлИ. е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.
Житейската ситуация в разглеждания случай не се характеризира със
3
специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя – ищецът и
загиналия. Безспорно – събраните гласни доказателства установяват, че
ищецът е живеел със загиналия в едно домакинство, че преживял болки и
страдания от загубата на брат си, че започнал да употребява алкохол в още
по-големи количества, че изпитвал депресивни емоции. По делото обаче не се
установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната
практика на съдилищата са послужили за признаване на право на
обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи
братя и сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи
съвместно без родители, близнаци и пр. В случая се доказва, че между ищеца
и брат му са били установени добри отношения, но няма данни в тях да е
налице посочения по-горе елемент на специфичност, който по нехарактерен и
нетипичен начин да е създал връзка със засилена емоционална близост и
необичайно силна и интензивна привързаност между тях. Двамата брата са
били връстници (с една година разлика), на средна възраст, без данни за
специфични потребности или здравословни проблеми на ищеца, и
твърдението, че загиналият е поемал почти изцяло и преимуществено
издръжката на своя брат е житейски необосновано и недостоверно. Не може
да се приеме от доказателствата, че загиналият, макар и да е подкрепял
ищеца, е изпълнявал ролята на баща, с присъщите функции на стожер и опора
за по-малък брат, нито се установява двамата братя да са съжителствали сами
и да са били единствената си подкрепа. Обратно – данните сочат, че те са
живеели заедно със своята майка, а отделно от това са имали и сестра.
Категорично ясно е, че загубата на М. е травмирала ищеца, но съгласно
практиката на съдилищата тези неимуществени вреди, поради неустановена
изключителност или особена, извънредна близост на отношенията, не могат
да обусловят материално правната легитимация, въз основа на която да се
уважи предявената искова претенция.
Предвид казаното следва да се приеме, че наличните доказателства не
могат да аргументират извод, че емоционалната връзка между двамата братя е
била от такова необичайно и необикновено естество, че да се характеризира с
визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г. изключителност. С други думи не се
доказва връзката между тях да е била с такова съдържание, че да наподобява
на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за
4
обезвреда на търпени неимуществени вреди.
Изложените аргументи са в унисон с практиката на настоящия състав и
по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., САС, 14 с-в, гр. д. № 1694/20 г.,
където също е прието, че наличието на привързаност и уважение, характерни
и общоприети за традиционното българско семейство и отношенията между
хората в различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове
извод за материално правна легитимация на претендиращите обезщетение.
Необходимо според състава е наличие на изключителна по характер връзка
между загиналият и ищцовата страна, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи решението на СГС следва да се отмени и
искът да се отхвърли. При този изход на жалбоподателя се следват разноски в
размер на 1150 лв. – такса и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263180 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1390/2021 г.,
СГС, І-6 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, да заплати на П. С. С. сумата от
50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му
М. С. С., настъпила в резултат на ПТП от 22.09.2020 г., ведно със законната
лихва от 23.10.2020 г. до окончателното изплащане и в частта, в която
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД е
осъдено да заплати сумата от 2300 лв. по реда на чл. 38 ЗА в полза на адв. С.
Н. и държавна такса по сметка на бюджета в размер на 2000 лв, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявен от П. С.
С., ЕГН ********** срещу "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК *********, за сумата от 50 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му М. С. С.,
5
настъпила в резултат на ПТП от 22.09.2020 г., претендирана ведно със
законната лихва от 23.10.2020 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, да заплати на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, ЕИК *********,
разноски за въззивното производство в размер на 1150 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6