№ 571
гр. Дупница, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101327 по описа за 2023 година
Д. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу В. К. М., адрес: гр. ***,
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД, чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, и чл.82, изр.1 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба, от които:
- 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляващи разликата между платеното
капаро/задатък от 10 000 лв. и възстановените 8 000 лв.;
- 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи разликата между дължимия
двоен размер на капарото/задатъка и възстановената сума по предходната точка;
- 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени загуби
и пропуснати ползи, изразяващи се в платен от Д. Б. тримесечен наем на жилище, поради
невъзможността собствения й имот да бъде обитаван.
Ищцата твърди, че на 02.03.2022 г. купила недвижим имот с идентификатор
68134.904.3533.6.10 по КККР на гр. ***, общ. Столична, обл. *** (столица) с адрес: гр. ***,
кв. Кръстова гора, ет. 3, ап. 10 в степен на завършеност „груб строеж“ и започнала
довършителните работи и обзавеждането на апартамента. Намерението й било да
предостави апартамента за ползване на сина си В.М.Б., който да живее там с приятелката си.
Двамата се разбрали довършителните работи по апартамента и обзавеждането му да
бъдат за сметка на Д. Б., а В.Б. да организира дейностите по СМР и обзавеждане - да избере
доставчици, да им осигурява достъп до обекта, да наема работници, да им осигурява
материали за работа и т.н.
За част от обзавеждането В.Б. избрал за изпълнител и доставчик ответника В. М., с
когото договорил от името на Д. Б. изработването на кухненското обзавеждане, включващо
кухненски шкафове - изработка и монтаж, без кухненски плот и без електроуреди, секция за
хол, гардероб за входно антре, спалня и гардероб. Договорили цена от 23 000 лв. /двадесет и
1
три хиляди лева/, от които 10 000 лв. /десет хиляди лева/ да се платят предварително и тази
сума да бъде смятана за задатък. Срокът за изпълнение, включително монтажа, уговорили да
бъде до три месеца след плащане на капарото. Договарянето се случило 3-4 дни преди
банковия превод на уговорената сума, т.е. 7-8.10.2022 г.
На 11.10.2022 г. в изпълнение на описания договор ищцата платила задатък в размер
на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ по банков път на В. М.. В рамките на две седмици след
това В.Б. организирал покупката и доставката на необходимите електроуреди. На 24.10.2022
г. купил съдомиялна за пълно вграждане.
До изтичане на уговорения срок на обекта не били доставени и монтирани каквито и
да било мебели или части от мебели от М.. Той обяснил, че е много натоварен и помолил да
му влязат в положение и да удължат срока с още две седмици. В.Б. и ищцата се съгласили.
След изтичането на уговорените допълнителни две седмици, ситуацията се повторила, като
отлагането продължило до средата на м. април 2023 г. Тогава ищцата чрез В.Б. поискала
платеното да й бъде върнато и отношенията им да приключат. Около седмица след този
разговор, през втората половина на м. април 2023 г., една сутрин около 9:00 часа В.Б.
получил обаждане от М., че пътува към обекта и трябва да му се осигури достъп. Б. не бил в
града, но се организирал възможно най-бързо да отключи апартамента, като мислел, че М.
ще достави и монтира всички договорени мебели. Когато пристигнал, разтоварили няколко
пдч-плоскости, които не били сглобени и монтирани, нито били завършени мебели.
Доставеното не може да бъде използвано нито за мебел, нито за нещо друго, поради което то
няма никаква потребителна стойност. Изпълнителите си тръгнали в рамките на два часа, без
да оставят нищо готово и завършено. В.Б. попитал дали ще започнат работа на следващия
ден и кога да очаква резултат. Получил отговор, че в следващите дни няма да се работи и не
могат да се ангажират със завършването на обекта.
За ищцата това означавало пълно неизпълнение на договора от страна на ответника и
тя отново поискала чрез В.Б. разваляне на договора и връщане на платената сума. Отговорът
на М. бил, че капаро не се връща и може да изпие една студена вода. В.Б. ги помолил да си
вземат доставените 2 бр. пдч-листа и да му върнат ключа.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника до м. април 2023 г. договорът
бил развален. На 09.05.2023 г. М. върнал на Б. по банков път 8 000.00 лв.
Ищцата счита, че при развалянето на договора, на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД
ответникът следва да върне задатъка в двоен размер, а именно 20 000 лв. /двадесет хиляди
лева/.
В резултат на неизпълнението на договора, обектът не бил завършен до степен да е
годен за обитаване, каквато била уговорката между ищцата и сина й. Това наложило В.Б. да
живее на квартира, за което следвало да заплаща наем в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/
месечно до сключването и изпълнението на договор с друг производител на мебели. Това
отнело повече от три месеца. Наемът от 1 000 лв. месечно бил заплащан от ищцата, като
компенсация за това, че не осигурила навреме жилище за сина си и приятелката му.
Неизпълнението на процесния договор от страна на ответника довело до тримесечно
забавяне в завършване на жилището на ищцата, тримесечно забавяне в предоставянето му за
ползване на сина й В.Б. и приятелката му и заплащане на три месечни наема от 1000 лв. от
страна на ищцата за осигуряване на жилище съобразно уговорката между нея и сина й.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Твърди, че не познава ищцата и не е сключвал договор с нея. През октомври 2022
г. В.М.Б. възложил на ответника изработката за негов апартамент в град *** на кухня
(долни и горни шкафове и колони, без плот), секция за хол, входно антре-гардероб, спалня и
гардероб. Договорената между двамата цена за изработка, доставка и монтаж била 23 000
лева. Страните се уговорили В.М.Б. да извърши авансово плащане от 10 000 лева по банкова
сметка на ответника и на 11.10.2022 г. той получил авансовото плащане.
2
Страните не са уговаряли конкретен срок за изработката на мебелите.
Едва в началото на април 2023 г. В.М.Б. казал на ответника, че би искал вече да
започне работа по поръчаните от него мебели. На 03. и на 04.04.2023 г. В.М.Б. предоставил
точни размери за миялна машина и хладилник, за да започне разкрояването и сглобяването
на мебелите за кухнята.
Около 20-ти април 2023 г. страните се уговорили да бъде извършен монтаж, като
следвало В.М.Б. да осигури достъп до жилището от сутринта, но ответникът и работниците
му го чакали часове наред и в кР. сметка отворил апартамента едва към обяд. Помещението
на кухнята е било в изключително мръсно състояние и се е наложило преди да започнат
монтажната работа работниците първо да почистват помещението. Ответникът монтирал
корпусите на всички долни шкафове в кухнята, без вратичките, с водачи и крачетата и три
колони. Не бил монтиран плот, а бил оставен отвор, тъй като В.М.Б. казал, че ще си осигури
монтаж на плот от камък от друг изпълнител; същото заявил и за гърба на кухнята. Едва
след монтажа на плота и гърба на кухнята е било възможно да се продължи с монтажа на
горните шкафове на кухнята.
След това В.М.Б. започнал да поставя условие целият монтаж да се извърши същия
ден, а не до 3-4 дни, както обяснил изпълнителят. Отношенията се влошили и В.М.Б.
заявил, че се отказва от договора.
Ответникът възстановил 8 000 лева по банковата сметка, от която е получил
авансовото плащане, а 2 000 лева задържал за вече извършената работа по изработка,
доставка и монтаж на кухненски мебели, монтирани в апартамента на В.М.Б.. В
допълнителна молба /л.64/ ответникът е уточнил, че в сумата 2000 лв. се включват и
транспортни разходи – 150 лв., възнаграждение за вземане на размери – 300 лв., търговска
печалба – 370 лв.
Ответникът оспорва твърдението, че сумата 10 000 лв. представлява задатък –
страните не са уговаряли даване на задатък. На 14.09.2023 г. процесният апартамент е
продаден, което опровергава твърденията за намерение на ищцата да организира
обзавеждането на апартамента и да го даде за ползване на сина си В.М.Б..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че през октомври 2022 г. ответникът е
приел да изработи за процесния апартамент кухненско обзавеждане (долни и горни шкафове
и колони, без плот), секция за хол, входно антре-гардероб, спалня и гардероб срещу цена в
размер на 23 000 лв.; получаването от ответника по банков път на 11.10.2022 г. на 10 000 лв.
във връзка с изработката на посочените мебели; развалянето на договора и връщането на
09.05.2023 г. от ответника по банков път на сумата 8 000 лв.
От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата се установява, че
извършеният превод на 11.10.2022 г. на 10 000 лв. в полза на В. К. М. е с основание
„авансово плащане за мебели“, а при връщането на сумата 8000 лв. на 09.05.2023 г. –
„връщане на плащане на мебели“.
Във връзка с твърдяното организиране на покупката и доставката на необходимите
електроуреди за процесния апартамент непосредствено след сключването на договора
ищцата е представила издаден на името на В.М.Б. сертификат за гаранция на съдомиялна
машина, купена на 24.10.2023 г.
Във връзка с претендираните вреди от неизпълнението на договора от ответника
ищцата е представила договор за наем от 11.04.2023 г., сключен от В.М.Б. като наемател за
жилище в гр. *** за срок от една година с месечен наем в размер на 1000 лв.
Във връзка с установяването на стойността на твърдените извършени дейности по
договора за изработка, съставляващи основание да удържи при връщането на полученото
3
сумата 2000 лв., ответникът е представил фактура с доставчик „Трейдхо“ ЕООД и получател
„Ера спорт“ ООД от 19.04.2023 г. с дейности по изработка на мебели от ПДЧ – плоскости на
обща стойност 686 лв. и фактура с доставчик „Балкан юг“ ООД и получател „Ера спорт“
ООД от 19.04.2023 г. с дейности по изработка на мебели на обща стойност 131, 57 лв., ведно
с фискален бон за заплащане на сумата по всяка от двете фактури. Представена е
разпечатана електронна кореспонденция с В.Б. от м. март 2023 г. с указание фактурите да
бъдат съставяни на „Ера спорт“ ООД, както и фактури, отнасящи се до други поръчки от
В.Б., включително на името на „Ера спорт“ ООД. Ответникът е представил и РКО от
20.04.2023 г. за изплатени от него 80 лв. на К.В.П. за сглобяване на кухня в гр. ***“ и два
РКО от 24.04.2023 г. за изплатени от него по 150 лв. на К.В.П. и на К. К. М. за качване и
монтаж на кухненски мебели в гр. ***“. Тези документи не са оспорени от ищцата.
Представена е разпечатана електронна кореспонденция с В.Б. от 03.04.2023 г. с
искане за предоставяне на размери на уреди – хладилник и съдомиялна и изразена готовност
за предоставянето им същия ден.
От показанията на свидетеля В.М.Б. /син на ищцата/ се установява, че е оказал
съдействие на ищцата при избора й на изпълнител на възложената от нея изработка на
мебели за купения от нея гореописан апартамент в гр. ***“. Поради професионалните
контакти на В.Б. с ответника свидетелят го препоръчал и му предоставил проект за
мебелите. Ищцата се притеснявала да плати капаро в размер на 10 000 лв., но свидетелят
настоял, тъй като познавал ответника и се бил уговорил с него при неизпълнение да върне
капарото в двоен размер; уговорката била устна между свидетеля и ответника и при нея не е
присъствал друг човек.
Според свидетеля няма изпълнени дейности по договора, доставени са ПДЧ-
плоскости и крачета за 3-4 шкафа, които не били монтирани и впоследствие били
изхвърлени. При доставката било налице закъснение на изпълнителя от 90 дни, той отново
не посочил срок за извършване на монтаж и свидетелят поискал разваляне на договора и
връщане на платеното на ищцата. Поради неизпълнението се наложило да наеме друго
жилище, в което продължава да живее и в момента, тъй като междувременно ищцата
продала процесния апартамент.
От показанията на свидетеля К.В.П. се установява, че по възлагане от ответника
изработил част от кухненските шкафове за процесния апартамент. След това заедно с
ответника и К. М. превозили мебелите от гр. *** до *** и ги монтирали, като смятали до
около две седмици да изработят и монтират всички мебели. Въпреки това В.Б. се скарал с
ответника и настоял да му върне ключа за апартамента. Свидетелят потвърждава
получаването на сумите 80 лв. за изработка и 150 лв. за доставка и монтаж на мебелите;
сочи, че практика на ответника била за вземане на размери да иска заплащане на
възнаграждение в размер между 300 и 500 лв., които впоследствие да приспада от
дължимото възнаграждение.
От приложеното ч.гр.д. № 992/23 г. по описа на ДнРС се установява, че е образувано
по заявление по чл.410 ГПК за вземане в размер на 2000 лв., представляващо „авансово
плащане по неизпълнен договор“; в т.14 на заявлението е посочено, че сумата 10 000 лв. е
заплатена авансово в изпълнение на устен договор за изработка и доставка на мебели, а след
развалянето на договора ответникът върнал 8000 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
4
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
По делото е безспорно наличието на устен договор за изработка, съставляващ
основание за даването на сумата 10 000 лв. Въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства съдът счита за установено, че страни по този договор са ищцата и ответникът,
а не свидетелят В.Б. и ответникът. Не е спорно, че ищцата е заплатила посочената сума на
ответника – обстоятелство, което наред с другите установени по делото обосновава извода
относно страните по описания устен договор. В подкрепа на извода, че тя е страната –
възложител по процесния договор за изработка са показанията на свидетеля В.Б., от които се
установява, че той е съдействал на ищцата при избора на изпълнител на мебелите за нейния
апартамент и е договарял с изпълнителя /ответник в производството/ в качеството на неин
представител по смисъла на чл.36 и сл. ЗЗД. Дори и да са налице извършени действия от
свидетеля без представителна власт /предприетото разваляне на договора/ предявяването на
иска, основано именно на развалянето на договора, несъмнено представлява потвърждаване
съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД.
Твърденията на ищцата и събраните гласни доказателства посредством показанията
на свидетеля Б. са за разваляне на договора при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД, т.е. без даване
на подходящ срок за изпълнение, тъй като поради забава на длъжника изпълнението е
станало безполезно. По делото не е установено, каква е била уговорката между страните
относно срока за изработка на гореописаните мебели, като съдът приема за житейски
недостоверно твърдението на ответника, че не е уговарян конкретен срок за изработката,
предвид заплащането от възложителя на значителна сума авансово и представените
доказателства за купен електроуред още през м. октомври 2022 г.
Изминалият период от време от сключването на договора /началото на октомври
2022 г./ до началото на април 2023 г., през който не е спорно, че ответникът не е пристъпил
към изпълнение, е обективно достатъчно дълъг, за да е налице забава /уговорено е
изработване на стандартни мебели, предназначени за малък апартамент, като от показанията
на свидетеля П. се установява, че необходимото време за изработка и монтаж в конкретния
случай е около две седмици/. Разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД не определя период на
забавата и преценката за безполезност е на кредитора. Поради това е неоснователно
възражението на ответника за нередовно разваляне на договора на основание чл.87 ЗЗД.
Наличието на договор за изработка съставлява основание за получаването на сумата
10 000 лв., отпаднало впоследствие поради развалянето на договора. Поради това в тежест
на ответника е установяването на стойността на твърдените извършени дейности,
съставляващи основание да удържи при връщането на полученото сумата 2000 лв.
Съдът счита за недоказано твърдяното от ищцата пълно неизпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора за изработка. От показанията на разпитания по
нейна инициатива свидетел В.Б. се установи доставката в процесния апартамент на
плоскости за част от кухненските шкафове, които не са върнати на изпълнителя, а
5
изхвърлени. Същевременно ищцата не е оспорила представените писмени доказателства за
изработка на част от мебелите – гореописаните фактури /съставени на името на посочен от
В.Б. търговец/ и тяхното заплащане от ответника, както и на ордери за изплатено
възнаграждение за изработка, доставка и монтаж на тези мебели.
От описаните документи и от показанията на свидетеля К.П. съдът приема за
установено, че ответникът е изработил и монтирал част от кухненските мебели съгласно
договора, респ. – не кредитира твърдяното от свидетеля В.Б. за единствено извършена
доставка на материали. Направените от ответника разходи, за които той е представил
доказателства, възлизат на 1197, 57 лв. Изработеното не му е върнато при развалянето на
договора, поради което посочената сума не е дадена без основание. Не е спорно
заплащането от ответника на посочените в процесните две фактури суми, поради което е
неоснователен доводът, че тези суми ще се дължат и от получателя по фактурите
/доставчиците са получили плащане/.
Неоснователен е доводът на ответника за дължимост на транспортни разходи – 150
лв., възнаграждение за вземане на размери – 300 лв., търговска печалба – 370 лв.
Възнаграждение /печалба/ се дължи за приетата работа – чл.266 ЗЗД, а по делото е безспорно
установено, че приемане липсва и договорът е развален от възложителя. Именно поради
развалянето на договора при условията на чл.87 ЗЗД не е приложим и чл.268 ЗЗД, относим
към хипотези на отказ от договора по причини извън поведението на изпълнителя.
По делото не е установено, че в конкретния случай са вземани размери от
изпълнителя /свидетелят П. описва наличие на такава практика по принцип/; при носена от
него доказателствена тежест ответникът не е представил доказателства за твърдените
транспортни разходи.
Следователно със сумата 802, 43 лв. /остатък от сумата 2000 лв. след приспадане на
сумата 1197, 57 лв./ ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищцата, без
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
за сумата 802, 43 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба – 03.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. За
разликата до претендираните 2000 лв., представляващи разликата между платеното
капаро/задатък от 10 000 лв. и възстановените 8 000 лв., искът е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД:
Задатъкът, съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, служи като доказателство за сключване на
договора и обезпечава неговото изпълнение. Обвързването на конкретен договор със
задатък е израз на автономията на волите на договарящите страни. Постигането на
съглашение за задатък зависи от свободната преценка на договарящите дали да придадат на
определена престация значението на задатък, който да потвърждава сключването на
договора и да гарантира изпълнението му. В съответствие с разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от
ЗЗД страните могат да уговорят и обезщетителна роля на задатъка, като предвидят в случай
на договорно неизпълнение изправната страна да може да се откаже от договора и в
зависимост от това, дали задатъкът е даден от нея или от насрещната неизправна страна, да
го задържи или да иска връщането му в двоен размер.
По иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД ищцата следва да установи наличието на следните
предпоставки: валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на
задатък; неизпълнение от страната, която е получила задатъка; отказ /разваляне/ от договора
от ищцата като изправна страна - да е изпълнила задълженията си по договора или да е била
готова да престира.
По делото е безспорно, че сключеният договор за изработка на мебели е в устна
6
форма. Единственото писмено доказателство за клаузите на този договор е извлечението от
банковата сметка на ищцата, от което се установява плащането от нея на сумата 10000 лв. и
връщането впоследствие от ответника на сумата 8000 лв. И в двата случая посоченото от
страните е, че сумата представлява плащане за мебели.
Страните могат да уговорят, че предадената от едната на другата страна парична сума
/включително авансово плащане на част от цената/ може да служи и като обезщетение при
неизпълнение на договорно задължение, като в зависимост от конкретната уговорка може
да има функциите на задатък /в този смисъл - Решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай доказателства за такава уговорка не се събраха. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Б. в частта им за постигната устна уговорка с ответника
за връщане на даденото капаро в двоен размер при неизпълнение, тъй като не се подкрепят
от писмените доказателства по делото – посоченото основание при банковия превод на
сумата 10 000 лв. от ищцата е авансово плащане, а не капаро; сумата 8000 лв. е върната от
ответника отново като плащане за изработването от него на мебели. В приложеното
заповедно производство заявителят /ищец в настоящото/ също е посочил, че сумата 10 000
лв. е заплатена авансово в изпълнение на устен договор за изработка и доставка на мебели, а
не, че тази сума е изпълнявала и функциите на задатък. Отделно от изложеното следва да се
вземе предвид и възможната заинтересованост на свидетеля Б. по смисъла на чл.172 ГПК в
полза на ищцата.
Предвид изложеното искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10
000 лв., представляващи разликата между дължимия двоен размер на капарото/задатъка и
възстановената сума по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл.82, изр.1 ЗЗД:
Съгласно чл.82, изр.1 ЗЗД, обезщетението при неизпълнение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
По иска по чл.82, изр.1 ЗЗД ищцата следва да установи наличието на следните
предпоставки: валидно сключен договор, виновно неизпълнение на задълженията по него от
ответника, размера на претърпените загуби, причинната връзка между неизпълнението и
вредите, възможност те да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен
резултат от неизпълнението, а когато се дължат на други фактори, независещи от волята и
желанието на длъжника, вкл. поведението на кредитора, трето лице или непреодолима сила,
те са косвени. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението, когато то е
необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата
при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването й в обичайна среда.
Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които
кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата,
които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на
договора.
Преценката за предвидимост се извършва към момента на пораждане на
задължението, който кореспондира с момента на сключване на договора, доколкото още с
факта на задължаването си и при полагането на дължимата грижа страната следва да е
наясно, според известните й и възможни за узнаване обстоятелства, какво би последвало за
нея от евентуално нейно неизпълнение на престация, дължима при определените по
съгласие с другата страна условия и срокове /Решение № 182 от 21.11.2018 г. на ВКС по т.
д. № 3103/2017 г., I т. о., ТК и др./.
Сключването на процесния договор за изработка в устна форма, недопустимостта
7
съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК със свидетелски показания да се установява сключването му,
респ. неговото съществено съдържание и липсата на други доказателства не позволява да се
установи уговорения от страните срок, в който е следвало ответникът да изработи мебелите,
необходими за ползването на процесния апартамент. Поради това по делото не се установи,
че заявената готовност от изпълнителя да престира с неустановена като продължителност
забава през м. април 2023 г. е в причинна връзка с претърпените вреди от наемането
впоследствие на друго жилище, заплащано от ищцата, респ. – че изпълнителят е могъл да
предвиди при сключването на договора, че изпълнение през м. април 2023 г. ще причини
описаната вреда. Ищцата не ангажира доказателства при сключване на договора за
изработка да е довела до знанието на ответника обстоятелството, че текущият договор за
наем на сина й В.Б. е със срок до края на м. февруари 2023 г. и не съществува възможност да
бъде продължен. Незнанието на ответника за тези обстоятелства изключва отговорността му
за вреди от наложило се сключване на друг договор за наем, тъй като не е могъл да ги
предвиди.
В подкрепа на извода за недоказаност на иска /по-конкретно – на причинната връзка
между неизпълнението и вредите/ е и установеното по делото обстоятелство, че сключеният
договор за наем, с който е обоснован предявеният иск, е действащ и понастоящем. Установи
се, че синът на ищцата продължава да живее в наетото жилище, а процесният апартамент е
продаден, въпреки твърдяното в исковата молба, че неизпълнението на договора наложило
В.Б. да живее на квартира повече от три месеца до сключването и изпълнението на договор с
друг производител на мебели за завършване на жилището.
С оглед на изложеното съдът счита предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 3 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени загуби и
пропуснати ползи, изразяващи се платен от Д. Б. тримесечен наем на жилище, поради
невъзможността собствения й имот да бъде обитаван, за неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 45 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по
делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер
на 1710 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Б., ЕГН
**********, сумата 802, 43 лв., представляваща разликата между платените 10 000 лв. и
възстановените 8 000 лв. по сключен през октомври 2022 г. договор за изработка на мебели,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба – 03.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 802, 43 лв. до претендираните 2000 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на В. К. М., адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Б., ЕГН
**********, сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи разликата между
дължимия двоен размер на капарото/задатъка и възстановената сума по сключен през
октомври 2022 г. договор за изработка на мебели.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на В. К. М., адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Б., ЕГН
**********, сумата 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени
8
загуби и пропуснати ползи, изразяващи се в платен от Д. Б. тримесечен наем на жилище,
поради невъзможността собствения й имот да бъде обитаван.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, адрес: гр. ***, да заплати на Д. К. Б., ЕГН
**********, разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 45 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, да заплати на В. К. М., ЕГН **********, адрес:
гр. ***, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1710 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9