Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр. Велико Търново, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АН дело № 10 192/2023г. по описа на съда,
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 252/16.05.2023г.,
постановено по АНД № 20224110200994/2022г., с което състав на Районен съд –
Велико Търново е потвърдил като законосъобразно
НП № РД-05-17/07.07.2022 г., издадено от директор
на Регионална здравна инспекция - Велико Търново, с което на „ДИНАР – 2020“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Елена, ул.
„Стара планина“ №31А, представлявано от управителя С.П.С., за нарушение на чл.56,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) на основание чл.218,
ал.2, предл. трето от същия закон му е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от „ДИНАР – 2020“ ЕООД, представлявано от управителя С.П.С.,
чрез пълномощника *** Н. от ВТАК. В същата се навеждат
доводи за неправилност на решението на РС поради нарушения на материалния закон
и процесуалните правила, както и необоснованост. Според касатора неправилно
районният съд е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита за нарушена разпоредбата
на чл. 40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Изложени са и оплаквания, че съдът неправилно е
преценил доказателствата по делото и не е обсъдил доводите на защитата. Твърди,
че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка.
Излага доводи за липса на извършено нарушение. По тези съображения касаторът моли съда да отмени Решението на РС и да отмени НП.
Алтернативно, моли за отмяна на НП поради маловажност на нарушението. В съдебно заседание чрез упълномощения
адвокат поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения.
Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗИ –
Велико Търново, чрез упълномощения адвокат заема становище за неоснователност
на касационната жалба. Излага доводи за правилност на Решението на ВТРС и моли
съда да го остави в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Предвид
това, АСВТ извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК. Следва да се посочи, че от касатора
е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното решение на
Великотърновския районен съд, но необосноваността не е конкретно касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата
на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са противоречие с материалния
закон, съществено нарушение на процесуалните норми, наложеното наказание е явно
несправедливо. Следователно, в настоящото производство не могат да бъдат
правени нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, респ. решението
на въззивния съд да бъде отменено поради
необоснованост.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
По фактите РС
установил, че на 21.03.2022
г., по повод постъпил сигнал с вх. № 96-00-21/01.03.2022 г. в РЗИ - Велико
Търново, е извършена проверка от инспектори при РЗИ - Велико Търново и
служители от РУ – Велико Търново с начален час 17:53 ч. в Снек-бар
„Колата“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Христо
Донев“ №1, стопанисван от „ДИНАР - 2020" ЕООД, ЕИК *********, при която
било установено, че заведението е с капацитет 80 места, разпределени в две
зали, като в залата за консумация, представляваща закрито обществено място по смисъла на
§ 1а, буква г) от ДР на ЗЗдр. на две от общо деветте
маси имало поставени пепелници. Към момента на проверката проверяващите
констатирали, че на една от масите в закритата част на обекта лицето С.Г.А. пушило
тютюнева цигара марка „Rothmans“ 80mm, тъмно син. На 18.04.2022
г. срещу „ДИНАР – 2020“ ЕООД е съставен е АУАН №АН-01-26/18.04.2022г. в
присъствието на свидетелите Е.Л.Г. и Д.М.Д.. АУАН е връчен на представляващ
дружеството на дата 18.04.2022г. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били постъпили възражения срещу АУАН. Въз основа на този АУАН, от директора
на РЗИ - Велико Търново е съставено НП № РД-05-17/07.07.2022
г., с което на „ДИНАР – 2020“ ЕООД за нарушение
на чл. 56, ал. 1 от ЗЗдр. и на основание чл. 218, ал.
2, предл. трето от ЗЗдр. е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. НП е връчено на
14.07.2022г. и е обжалвано пред РС в законоустановения срок.
За да потвърди НП въззивният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и отговарят на
изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. ВТРС е намерил, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и
да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Прието е, че при съставяне на
АУАН са спазени разпоредбите на ЗАНН. Изложени са мотиви за правилно приложена
процедура по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е приел, че от събраните писмен и
гласни доказателства безспорно се установява визираното в НП нарушение по ЗЗдр. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл.56, ал. 1 от ЗЗдр. и
за което е наложено предвидената в чл.218, ал.2, предл
трето от с.з санкция в минимален размер. С тези мотиви ВТРС е потвърдил обжалваното
пред него НП.
Касационната
инстанция след проверка на акта и проведено съвещание прие, че изтъкнатите от
РС фактически констатации са верни, а правните му изводи следва да бъдат
подкрепени. Поради това, на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите
на съдебното решение на ВТРС.
Решаващият
състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и
след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения. Районният съд не
е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените
като спорни в производството пред него факти. Констатациите на РС съответстват
на доказателствата по делото – писмени и гласни, събрани по предвидения
процесуален ред. РС е интерпретирал правилно показанията на свидетелите, които
са непротиворечиви, кореспондират с писмените доказателства по делото и на
които не са противопоставени други доказателствени средства. При постановяване
на обжалваното решение правилно е приложен материалният закон.
Касационната
инстанция намира АУАН и НП за издадени от компетентен орган, в изискуемата от
закона форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата
документа са посочени дата и място на нарушението, подробно са описани самото нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати
съществени нарушения в административнонаказателното производство, които да
водят до незаконосъобразност на НП. Налице е редовна процедура по съставяне и
връчване на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както правилно е приел въззивният съд. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН съдържа правила,
уреждащи съставянето на актовете за установяване на административните
нарушения, като основен принцип е актът да се издава в присъствието на
нарушителя. За да се преодолее евентуалната необективност при установяването на
обективните признаци от състава на съответното нарушение, актът следва да бъде
подписан и от свидетели, присъствали при извършването на нарушението или на
такива, които са присъствали в момента на установяването му, с което се
гарантира истинността на фактическите констатации, посочени в обстоятелствената
част на АУАН. Законодателят изрично е допуснал изключение от тези правила, като
дава възможност актът да бъде съставен в отсъствието на нарушителя в два случая
- когато той е известен, но не може да се намери или когато е поканен за
съставянето на акта и не се яви. А според чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или
при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
процесния случай, АУАН е съставен на 18.04.2022г., в присъствието на лице с надлежна
представителна власт по отношение на юридическото лице, съгласно пълномощно от
14.04.2022г. и след отправена покана изх. № 96-00-21-4 от 28.03.2022г. за
съставяне на акта. Актосъставителят е лице, присъствало при установяване на нарушението,
а посочените в АУАН две лица в качеството на свидетели, макар да не са такива, при
извършването или установяването на нарушението, са тези други двама свидетели,
за които е допустимо да бъдат такива при
съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е предявен и
връчен на 18.04.2022г. срещу подпис на пълномощника на „ДИНАР – 2020“ ЕООД, съгласно
изрично отбелязване в акта. Следователно не е налице твърдяното от касатора процесуално
нарушение във връзка със съставяне и връчване на АУАН. Поради това, съдът
намира, че не са нарушени правата на санкционираното дружество в хода на
провеждане на производството, още по-малко е била препятствана възможността да
реализира правото си на защита в пълен обем.
Събраните по
делото писмени доказателства и изслушаните пред РС свидетелски показания
безспорно установяват осъществен състав на вмененото административно нарушение
по действащата нормативна уредба. В обжалваното решение е направен цялостен
анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в
достатъчен обем, от които е видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП, е достоверна. Отговорността
на дружеството - касатор е ангажирана за нарушение на
разпоредбата на чл. 56, ал.1 от ЗЗдр., забраняваща
тютюнопушенето в закритите обществени места. Според легалната дефиниция в § 1а,
буква „г“ от ДР на ЗЗдр. „обществено място“ са всички
места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване,
без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и места за
настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене,
прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
Закона за туризма. От безпротиворечивите показания на изслушаните пред районния
съд множество свидетели, измежду които и св.Ц.- Е., св. Н.и св. П., присъствали
при установяване на нарушението и преки очевидци, се установява, че на 21.03.2023
г. в процесното заведение, клиент - св. С.А., е пушил тютюневи изделия в
търговската му зала/залата за консумация на място, представляващо закрито
обществено място, в разрез с чл. 56, ал.1 от ЗЗдр,
което обстоятелство се потвърждава и при разпита на самото лице. Свидетелските
показания съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Описаното
в НП изпълнително деяние е съставомерно и съответства
както на посочената като нарушена разпоредба, така и на приложената санкционна
норма.Наложената имуществена санкция е в минимален размер и не са налице
основания за изменението й, а нарушението е типично за вида си и не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо,
след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на
решението на районния съд, настоящия състав намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на делото и на основание чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на
ответника по касация за присъждане на разноски по делото се явява основателно и
следва да се уважи. Съдът намира, че следва да осъди касатора да заплати на РЗИ
– Велико Търново направените по делото разноски в размера, в който са поискани
и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 07.07.2023г. са в размер на
600 лева. Не е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на съда
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/16.05.2023г.,
постановено по АНД № 20224110200994/2022г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
ОСЪЖДА „ДИНАР – 2020“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град Елена, ул. „Стара планина“ №31А,
представлявано от управителя С.П.С., да заплати на РЗИ – Велико Търново,
разноски по делото в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: