№ 1645
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100501562 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 281877/05.04.2021 г., депозирана от Й. Л. Й.,
ИВ. Д. Л., ЮЛ. К. М., К. ЯН. Л. и ПЛ. ЯН. Л., действащи чрез адв. Д.А., срещу Решение №
260843/09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 4815 по описа на РС-Варна за 2020 г., с което
е ДОПУСНАТО извършването на делба на следния недвижим имот: дворно място с
площ от 1247 кв. м., съставляващо УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен план
на с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г.,
при граници: улица, УПИ II-15 и УПИ IV-16, ведно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв. м., при квоти както следва: 30/120 ид. ч. за Д. Л. П., ЕГН
**********, 30/120 ид. ч. за Г. Ж. Г., ЕГН: **********, 30/120 ид. ч. за Й. Л. Й., ЕГН:
**********, 8/120 ид. ч. за ЮЛ. К. М., ЕГН: **********, 11/120 ид. ч. за К. ЯН. Л., ЕГН:
********** и 11/120 ид. ч. за ПЛ. ЯН. Л., ЕГН: ***************, както и е ОТМЕНЕН
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а с рег. № 549 в
НК, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Във въззивната си жалба въззивниците сочат, че постановеното решение е
неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Намират, че заключението на съда, че е останало недоказано придобиването
на процесния имот по давност, не кореспондира със събраните по делото доказателства.
Считат, че са налице категорични доказателства за волята на наследодателите на страните -
П. и Л. да разпределят притежаваните от тях имоти в полза на тримата си синове, като това
се е установило от разпитаните по делото свидетели, които са постоянно живущи в село
1
Голица и имат непосредствени впечатления по отношение на целия период, за който се
твърди да е осъществявано владението на имота. Сочат, че съдът е кредитирал показанията
на свидетелите, водени от ищцата, игнорирайки факта, че те нямат дълготрайни
впечатления, доколкото единият от тях е заявил, че е ходил един-два пъти в къщата, а
другият, че живее от 2014 г. в с. Голица. Намират за неправилно, че съдът изобщо не е
коментирал изявленията на останалите сънаследници по делото, които също са посочили, че
още приживе П. и Л. са разпределили трите си парцела на тримата си синове, както и че
Й.М. е построил в собствения си парцел /а именно процесния/ находящата се там сграда. От
друга страна намират, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че Й.Л. е
извършил действия, с който категорично е отрекъл правата на останалите сънаследници,
доколкото е извършил строителство на жилищната сграда, като така е демонстрирал ясно и
недвусмислено намерението си да владее чужда част от имота като своя. Предвид
изложеното, молят съдебното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
ново, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за делба, както и да им бъдат
присъдени сторените разноски. С допълнителна Молба с вх. № 287636/19.05.2021 г.
въззивниците са приложили и писмени доказателства, които молят да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото, а именно: Заповед № 850/13.04.2021 г. на Кмета на
община Долни чифлик, с която е одобрен ПУП за процесния имот, както и Акт за
обявяването от който твърдят че е видно, че срещу заповедта няма подадени възражения,
включително от ищцовата страна. Прилагат и Проект за изграждане на водопроводно
отклонение за процесния имот, с която целят да оборят представеното пред РС писмено
доказателство, а именно открита партида на името на Г. Л., за която навеждат, че не касае
процесния имот, а съседен такъв.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните
страни Д. Л. П. и Г. Ж. Г., действащи чрез адвокат Х.Г.. В същия сочат, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Намират, че от доказателствата по делото се е
установило, че съгласно разписен лист към плана на село Голица, за собственици на
процесния имот без документи за собственост са посочени наследодателите на страните Л.
М. Й. и П. Ян. Й.а. От наличната строителна документация се установява, че Л. Й. е
предприел стъпки по изготвяне на строителна документация и строителство на изградената
в дворното място жилищна сграда, като до 1994 г. той и съпругата му П. Й.а са живеели в
процесния имот. Считат, че безспорно по делото се е установило и, че Г. Л. М. е живеел в
имота, като е заплащал сметките за водоснабдяване и канализация. Твърдят, че в хода на
производството се е установило, че никой от наследниците не е претендирал, че е едноличен
собственик на имота, като дори същият бил деклариран като наследствен и всеки
сънаследник е дължал данък. Сочат, че от събраните по делото гласни доказателства, а
именно разпитите на допуснатите свидетели, не се е установило и някой от наследниците да
е своил имота, отблъсквайки явно и несъмнено владението на другите, респективно никой не
от наследниците не е показал недвусмислено, че владее имота само за себе си. Напротив,
считат че от гласните доказателства се установява, че до смъртта си в имота са живели Л. и
П. Й.и, а след това до смъртта си през 2018 г., там е останал да живее Г. М.. Предвид
горното намират, че правилно съдът е допуснал до делба процесния имот, както и правилно
е отменил Нотариален акт от 21.01.2020 г. Молят да не бъдат допуснати новите
доказателства по делото, както да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците не се явяват, но се
представляват от адв. А.. Същата поддържа депозираната въззивна жалба. Представя списък
по чл. 80 ГПК, като претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите – Д.П., Г.Г. и Ж.Ж. не се явяват, но се представляват от адв. Г.. Същият
в о. с. з., както и в писмена защита излага доводи за правилността на първоинстанционното
решение. Не претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 4815/2020 г. на Районен съд - Варна е образувано по
предявен от Д. Л. П. и Г. Ж. Г. срещу Й. Л. Й., ИВ. Д. Л., Ж. Г. Ж., ЮЛ. К. М., К. ЯН. Л. и
ПЛ. ЯН. Л., иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място с
площ от 1247 кв. м., съставляващо УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен план
на с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г.,
при граници: улица, УПИ II-15 и УПИ IV-16, ведно с построената в него жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв. м., на основание чл. 34 ал. 1 ЗС, както и за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 23, том I,
рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а с рег. № 549 в НК, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК.
Ищците твърдят, че са придобили по наследяване процесния имот от общите им
наследодатели- Л. М. Й. и П. Ян. Й.а, а от тях по силата на упражнявано давностно
владение. Сочат, че съобразно разрешение за строеж от 1983 г. Л. Й. е построил едноетажна
жилищна сграда с площ от 90 кв. м. Твърдят, че наследодателите им до смъртта им през
1994 г. са живели в имота, като след това същият бил стопанисван от наследниците им.
Излагат доводи, че никой от наследниците не е манифестирал промяна на намерението си за
своене на целия имот, който бил деклариран като наследствен. Сочат, че са били уведомени
за възможността им да подадат възражение като заинтересовани лица срещу попълване на
КК и са депозирали такова на 10.04.2020 г. в община Долни Чифлик. Посочват, че са узнали,
че Й.Й. и И.Л. са се сдобили с нотариален акт № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г.
на нотариус В. Г.а, рег. № 549 за собственост на процесния недвижим имот и построената в
същия жилищна сграда по обстоятелствена проверка.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ж. Г. Ж., в който се
изразява становище за основателността на исковете. Сочи, че до смъртта им
наследодателите са живели в процесния имот, както и че същият се стопанисвал след това
от техните наследници. Твърди, че от смъртта на наследодателите им до настоящия момент
Й.Й. и съпругата му - И.Л. не са претендирали да са единствени собственици на имота и не
са манифестирали действия, насочени към отблъскването на владението на останалите
наследници. Твърди, че нотариусът при издаване на констативния нотариален акт не е
изследвал представените документи, в частност удостоверението за наследници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Й. Л. Й. и ИВ. Д.
Л., чрез адв. Д.А., в който се излагат доводи за неоснователност на иска. Посочват, че
приживе от наследодателите им била извършена делба-дарение като останалите наследници
получи парични суми. Твърди, че не се е оспорвала собствеността му върху подарения
недвижим имот, в който той бил построил жилищна сграда през 1983 г. Посочва, че
родителите му са обитавали част от къщата до смъртта си. Твърди, че останалите
наследници нямат ключ от постройката. Оспорват твърденията, че имотът бил деклариран
като наследствен. Сочат, че са придобили имота по силата на давностно владение
продължило повече от 30 години.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ЮЛ. К. М. и ПЛ. ЯН. Л.,
чрез адв. Д.А., в който се навеждат доводи за неоснователност на иска, като се релевират
аналогични доводи с тези, изложени в отговора на исковата молба на Й.Й. и И.Л.. Сочат, че
нямат претенции към имота, като не са чули някой от останалите наследници да е живял в
имота или да има претенции към него.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. ЯН. Л., чрез
назначения особен представител – адв. Ил.Д., е който се излагат доводи за евентуална
основателност на исковете в случай на наличие на съсобственост между страните и
оборване на доказателствената сила на представения констативен нотариален акт.
3
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че наследници на П. Ян. Й.а /починала на 24.02.1994 г./ и Л. М. Й. /починал на
4.04.1994 г/. са петте им деца – Й. Л. Й., Д. Л. П., З. Л. Ж.а, Г. Л. М. и Я. Л. М..
Не се оспорва, че дъщеря им З. Л. Ж.а е починала на 9.10.1982 г. още преди откриване
на наследството, като е оставила наследници: съпруг – Ж. Г. Ж. и син – Г. Ж. Г.. Синът им –
Г. Л. М. е починал на 15.11.2008 г., не е бил сключил граждански брак и не е оставил
низходящи или други наследници. Другият им син – Я. Л. М. е починал на 4.11.2011 г. и е
оставил низходящи наследници от първи ред – К. ЯН. Л. и ПЛ. ЯН. Л., както и съпруга –
ЮЛ. К. М..
В производството е представен разписен лист към кад. и рег. план на с. Голица,
одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г. От съдържанието му е видно записване под №
15 на Л. Й. и впоследствие на Й.Й. и И.Л., съобразно нотариален акт № 23, том I, рег. № 509,
дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 549.
От представеното разрешение за строеж № 121 от 26.05.1983 г., издадено от
Общинския народен съвет на гр. Г. Трайков /сегашно наименование гр. Долни Чифлик/ се
установява, че на Л. Й. му е разрешено да извърши строеж на едноетажна жилищна сграда
със застроена площ от 90 кв. м. съобразно одобрения архитектурен проект.
Видно от нотариален акт № 23, том I, рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В.
Г.а, рег. № 549, е признато правото на собственост на Й.Й. и И.Л. върху процесния поземлен
имот и построената в същия жилищна сграда, поради извършена обстоятелствена проверка.
Във въззивното производство е представена Заповед № РД-850/13.04.2021 г. на кмета
на община Долни Чифлик за одобряване на ПУП-ПР за изменения на УПИ III-15 и УПИ
IV-16, кв. 5 по плана на с. Голица, издадена въз основа на заявление на Й.Й. и И.Л..
Приложен е и Акт за обявяването й от съдържанието, на който е видно, че в законовите
срокове не били постъпили възражения.
От представения проект от м. април 2021 г. се установява, че Й.Й. и И.Л. са
възложили изготвянето на проект за водопроводно отклонение за УПИ III-15, кв. 15 по плана
на с. Голица.
По делото е било допуснато събиране на гласни доказателства, посредством разпит
на трима свидетели на страната на ответниците, а именно: Ст.Д.СТ., В.Д.И. и Ст.М.Ст.,
както и двама на страната на ищците – М.К.М. и Гр.Д. М..
Свидетелят Ст.Д.СТ. при разпита си посочва, че е съсед и живее в с. Голица. Същият
излага, че строежът на къщата е започнат от Л. Й., като Й. е организирал доставките на
строителни материали. Споделя, че не знае кой е заплащал парите за строежа на къщата.
Сочи, че имотът има обща мрежа и колчета в него. Сочи, че в къщата до смъртта им са
живели майката и бащата на Й., както и брат му - Г.. Споделя, че дворът е бил поддържан от
Й. и Г..
Свидетелят В.Ив. посочва, че живее в селото, като на мястото на старата къща е
построена нова, снабдяването с материали, за която било организирано от Й.. Свидетелят
посочва, че е видял Й. да заплаща стойността на превоз в процеса на строежа на къщата.До
смъртта родителите им и Г. са живели там. След смъртта им Й. идвал в имота събота и
неделя. Сочи, че последните две години нямало вода в имота, като прекарването на
партидата било организирано от Й.. Споделя, че Д. е идвала и оставала да пренощува в
къщата, като е полагала грижи за родителите си. След смъртта на родителите им за къщата
4
се е грижел най-малкият им брат Г., като след неговата смърт Й. идвал всеки месец.
При разпита си, свидетелят Ст.М.Ст. излага, че Й. е започнал да строи, като не знае
кой е заплащал разходите във връзка със строежа, /но не е виждал това да бъде извършвано
от Й., който давал само бележки за материалите/. В къщата са живели родителите им и брат
им Г.. Д. след смъртта им не е идвала, но дълъг период от време е останала там да гледа
майка им.
Съдът не дава вяра на свидетелските показания на свидетелите Ст.М.Ст., В.Ив. и
Ст.Д.СТ., в частта в която са посочили, че е налице устна договорка за подялба на имота
между тримата им синове, доколкото в тази част не съответстват на останалия събран
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло, изнесеното от свидетеля М.М., който посочва, че не е чувал
свако му Л. и леля му П. да са делили имота си. Посочва, че не се е повдигал въпрос на кого
е къщата, като са го посрещали в нея като в своя. Споделя, че Й. не е живял в къщата, като
последният не е споменавал, че къщата е негова. До смъртта си леля му и свако му са
живели в новата къща, заедно със сина си Г.. Сочи, че за последен път е посетил имота две
години преди да почине Г., като впечатленията му са за един целокупен имот с обща ограда.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетеля Гр. М.. Същият при
разпита си посочва, че къщата е на леля му и чичо му. Същата била построена от майстор от
с. Кривини, финансирана от Л. и П., като в хода на строежа са получавали помощ от
синовете им. Не знае Й. да е заплащал разходи за строежа. Не е чувал за разделянето на
имота, като е посещавал роднините си ежемесечно. Свидетелят споделя, че в последните 6
години не е виждал нито веднъж Й. в имота. Сочи, че е виждал Я., като най-много е ходила
Д., която виждал 4-5 пъти там да маже къщата, да чисти, да сее и да копае.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до делба на недвижими
имот, за които ищците твърдят, че са съсобствени на всички страни по делото. Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в решението за допускане на делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от императивен порядък,
тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на правото на делба за всеки
съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин, който държи сметка за
притежаваните от тях права. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и
трансформирането й в индивидуални собственически права на съделителите предполага
безусловно установено право на собственост върху обекта в режим на имуществена
общност при определени квоти на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред
когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи
правилното приложение на императивния материален закон, който определя правата на
съделителите в съсобствеността и да допусне делбата при законните квоти независимо от
оплакванията във въззивната жалба.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
съделителите следва да установят наличието на съсобственост помежду си, както и
основанието, на което тя е възникнала.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата по делото, в това число,
съдържанието на представените в производството писмени документи: разписен лист към
5
кад. и рег. план на с. Голица, одобрен със Заповед № 6534 от 17.10.1958 г., разрешение за
строеж № 121 от 26.05.1983 г., издадено от Общинския народен съвет на гр. Г. Трайков
/сегашно наименование гр. Долни Чифлик/, два броя удостоверения, че имотът не е
общинска или държавна собственост, както и изявленията на страните и свидетелските
показания на всички свидетели, намира, че имотът е бил собственост на Л. Й. и П. Й.а,
поради упражняваното от тях давностно владение. Горната констатация не се оспорва в
настоящото производство.
Спорен в производството е въпросът дали е налице съсобственост възникнала по
наследяване или Й.Й. и съпругата му И.Л. да придобили собствеността върху процесните
недвижими имоти по давност, за което е издаден и констативен нотариален акт № 23, том I,
рег. № 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 549.
Неоснователни се явяват доводите, наведени във въззивната жалба във връзка с
оценката на част от свидетелските показания и част от изявленията на страните за наличието
на устна уговорка за подялбата на имота между тримата синове на наследодателите. Този
извод се подкрепя от липсата на представени в производството писмени документи за
извършени разпоредителни сделки в полза на синовете на наследодателите в насока за
разделението на имота на три отделни парцела или такива за разпределение на правото на
ползване върху същия. В продължение на горното, са и еднопосочните свидетелски
показания за наличието на една ограда по протежението на целия недвижим имот, без
обособяването на отделни имоти в същия. Ето защо, съдът намира, че същият не е бил
реално поделен по начина, по който се твърди и е останал един-единствен недвижим имот с
непроменени граници.
На следващо място, по повод на изградената едноетажна жилищна сграда в имота,
следва да се приеме, че същата е била собственост на Л. и П. Й.и. Този извод следва от
снабдяването с разрешение за строеж от страна на Л. Й.. Към момента на строежа на къщата
същият е бил в граждански брак с П. Й.а. Също така, от свидетелските показания на
свидетелите Гр. М. и М.М., се установява, че разходите за строежа на къщата са поети от
чичо им и леля им. Макар и да е налице известно противоречие с показанията на останалите
свидетели относно строителството, съдът намира, че същото не е съществено за формиране
на горното разбиране, доколкото се установява, че макар и Й.Й. да е извършил някое
единично плащане, да е организирал снабдяването със строителни материали, основно е
издавал само бележки за материалите, като наред с останалите е подпомагал родителите си в
хода на строителството. В случая липсват представени доказателства, а и наведени
твърдения за учредяване право на строеж от Л. и П. Й.и в полза на сина им Й.Й.. С оглед на
горното и съобразно принципа за приращението по чл. 92 ЗС, следва да се приеме, че
процесната едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 90 кв. м. е придобита от Л. и
П. Й.и, като собственици на УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен план на с.
Голица, в който тя е изградена.
Съгласно ТР № 1/2012 г., ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на
общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Доколкото в настоящия случай
се касае именно за възникване на съсобственост по силата на наследяване, Й.Й. се явява
владелец за своите ид. ч. от съсобствеността и държател на ид. ч. на останалите
съсобственици. Същият е следвало да превърне с едностранни действия държането на ид. ч.
на останалите във владение, които да докаже, че е обективирал спрямо останалите
наследници. Твърдяната промяна за едностранното установяването на владение от
държателя за останалите ид. ч., следва да бъде манифестирана чрез действия насочени към
останалите съсобственици /така ППВС № 6/1974 г./. Инициирането на производство по
изменение на дворищно регулационния план на УПИ III-15, кв. 5 по плана на с. Голица, не
може да обуслови извод за манифестиране на смяна на намерението у същите доведено до
6
знанието на останалите наследници. Същото производство се е развило пред
административен орган, като въпреки отбелязването в заповедта, че не са постъпили
възражения от заинтересованите лица, не се съдържат данни сред същите да са били и
настоящите съделители. В производството, не е проведено главно и пълно доказване на
възникване на намерение за своене за останалите ид. ч,, което да демонстрирано от
държателя пред останалите наследници преди искането от 2020 г. за попълване на
кадастъра. С оглед на горното, наведените във въззивната жалба твърдения в тази насока се
явяват неоснователни.
В производството, не е доказано и осъществяването на фактическа власт с намерение
за своене от страна на И.Л., доколкото не са събрани каквито и да е доказателства освен
представения нотариален акт и производството за изменение на дворищно регулационния
план, че до страните в спора са обективирани каквито и да е действия, сочещи
упражняването на владение върху имота или изградената в същия сграда.
В продължение на горното, дори да бе доказано манифестиране на промяната в
намерението от страна на Й.Й. и И.Л., не е категорично доказано че владението, което се
твърди да са осъществявали, е трайно, явно и спокойно. Този извод следва от свидетелските
показания на свид. М. и М., от които се установява, че не са виждали Й.Й. в имота в
последните 5- 6 години при ежемесечните си посещения, виждали са другия брат Я., като
най-много е ходила сестра им Д., която са виждали 4-5 пъти там да маже къщата, да чисти,
да сее и да копае. От показанията на свидетеля Ив. се установява, че за сградата се е грижел
най-малкият брат – Г., като Й. е идвал през почивните дни докато брат му е бил жив. От
събраните доказателства в производството се установява, че до смъртта си през 1994 г. в
сградата са живели Л. и П. Й.и, както и до 2018 г. - Г. М., с оглед на което не следва да
бъдат кредитирани наведените оплакванията едва във въззивната жалба, че партидата за
ВиК с титуляр Г. М. е касаела паянтова постройка в имота. От показанията на свид. М.,
които кореспондират на останалия събран доказателствен материал, е видно, че Й. не е
живял в къщата в с. Голица и не е заявявал претенции спрямо нея. Ето защо, следва да се
приеме, че Й.Й. и И.Л. не са упражнявали фактическа власт върху имота с манифестирано
спрямо останалите съсобственици намерение за своене, което да е продължило непрекъснато
в законопредвидения десетгодишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Съобразно възприетото в ТР № 3/2012 г., ОСГК на ВКС с констативния нотариален
акт се установява право на собственост върху недвижим имот, като същият се ползва с
доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в
полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Същият не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. В случая, нотариусът не удостоверява юридически
факти, а се произнася по съществуването на едно право. ЕС оглед на горното, съдържащата
се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на
собственост, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и
поради това е извън доказателствената сила на нотариалния акт /така ТР №11/2012 г., ОСГК
на ВКС/.
С оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
собствеността върху недвижимия имот и построената в същия жилищна сграда не е
придобита от Й.Й. и съпругата му И.Л. въз основа на твърдяното от тях упражнявано
давностно владение, поради което издадения в тази насока нотариален акт № 23, том I, рег.
№ 509, дело № 20 от 2020 г. на нотариус В. Г.а, рег. № 549, следва да бъде отменен, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Предвид горното, постановеното първоинстанционно решение за отмяна на
горепосочения констативен нотариален акт е правилно и като такова следва да бъде
7
потвърдено.
По правата на страните върху процесните недвижими имоти, съдът формира
следните правни изводи:
От удостоверенията за наследници, е видно, че наследници на П. Ян. Й.а /починала
на 24.02.1994 г./ и Л. М. Й. /починал на 4.04.1994 г/. са петте им деца – Й. Л. Й., Д. Л. П., З.
Л. Ж.а, Г. Л. М. и Я. Л. М..
От делбата следва да бъде изключена изцяло ИВ. Д. Л., доколкото няма качеството на
наследник на наследодателите Л. и П. Й.и, а и съобразно гореизложеното не се установи
притежаването на права на твърдяното от същата основание – давностно владение.
На основание чл. 5 ЗН, низходящите наследяват по равни части, а именно в случая
всяко дете от по 1/ 5 ид. ч.
Частта от наследството, падаща се на дъщеря им З. Л., починала през 1982 г., преди
откриване на наследството, следва да бъде определена на нейния низходящ – синът й Г. Ж.
Г., на основание чл. 10, ал. 1 ЗН. Наследяването по право на заместване по реда на чл. 10, ал.
1 ЗН е изключено за съпруга й Ж. Г. Ж., поради което същият следва да бъде изключен от
делбата.
На следващо място, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че синът им Я. Л.
М. е починал на 4.11.2011 г. и е оставил низходящи наследници от първи ред – К. ЯН. Л. и
ПЛ. ЯН. Л., както и съпруга – ЮЛ. К. М.. Неговият дял от 1/5 ид. ч. следва да бъде
разпределен поравно между тях, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН, а именно от по 1/15
ид. ч. за всеки един от тримата.
Другият им син - Г. Л. М. е починал на 15.11.2008 г. и не е оставил низходящи или
други наследници. Ето защо, на основание чл. 8, ал. 1 ЗН с дела си от 1/5 ид. ч. уголемява
дяловете на братята и сестрите си с по още 1/ 20 ид. ч., като дяловете на Й. Л. Й., Д. Л. П. и
З. Л. Ж.а, стават по 5/20 ид. ч. Доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН, касае само право
на заместване единствено в полза на низходящите на братята или сестрите, следва да се
приеме, че в полза на съпругата на Я. М.- Ю.М., не следва да бъде признавано уголемяване
на деля й в съсобствеността. Същата притежава 1/15 ид. ч. или 8/120 ид. ч. Ето защо, К. ЯН.
Л. и ПЛ. ЯН. Л. притежават от по 1/15 ид. ч. + половината от 1/ 20 ид. ч. или общо от по
11/120 ид. ч.
С оглед на горното, делбата следва да бъде допусната по отношение на дворно място
с площ от 1247 кв. м., съставляващо УПИ III-15, в кв. 5 по кадастралния и регулационен
план на с. Голица, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, одобрен със Заповед № 6534 от
17.10.1958 г., при граници: улица, УПИ II-15 и УПИ IV-16, ведно с построената в него
жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., при квоти както следва:
30/120 ид. ч. за Д. Л. П.;
30/120 ид. ч. за Г. Ж. Г.;
30/120 ид. ч. за Й. Л. Й.;
8/120 ид. ч. за ЮЛ. К. М.;
11/120 ид. ч. за К. ЯН. Л.;
11/120 ид. ч. за ПЛ. ЯН. Л..
Предвид горното, искът за делба се явява основателен в сочената част и съделители, а
постановено първоинстанционно решение в този смисъл – правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, разноски се дължат в ползва на въззиваемите. Същите не
претендират заплащането на съдебно-деловодни разноски, поради което ако такива са
8
сторени остават в тежест на страната. С оглед на горното, разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260843 от 9.03.12.2021 г., постановено по гр.
д. № 4815/2020 г. по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, по реда на чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9