РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. гр. Хасково, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:П. Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от П. Ст. Георгиев Административно наказателно
дело № 20235640200353 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ************ със седалище и адрес на
управление: ****************, представлявано от управителя Р.Д.Р. срещу
Наказателно постановление № 695006 –F682151 от 13.03.2023 г. издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за
приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание
чл. 185, ал. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в
противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че в разрез с изискването на чл. 53 от ЗАНН и задължението на
наказващия орган да установи обективната истина относно това дали е
1
извършено нарушение, извършено ли е виновно и относно конкретния
извършител, наказващият орган бил направил погрешния извод за наличие на
основание за издаване на НП. Излагат се и подробни съображения за наличие
на хипотеза по чл. 28 от Закона за административните нарушения и
наказания, свързани най – вече с ниската стойност на разликата между
разчетената и фактическата касова наличност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно,
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството –
жалбоподател ************, **************, редовно призовано, се
представлява от управителя Р.Д.Р., който лично и чрез овластения
процесуален представител – адв. Г.К. от АК – Хасково заявява, че поддържа
подадената жалба и в хода по същество развива подробни аргументи за
нейната основателност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а при
условията на евентуалност пледира за изменение на наказателното
постановление и намаляване на размера на наложената санкция. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез
упълномощения по делото представител – юрисконсулт М.К., оспорва жалба
и в хода по същество и представени писмени бележки моли същата да бъде
оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление –
потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно
заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за
възнаграждение за юрисконсулт, а при условията на евентуалност – възразява
за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от
жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
2
намира за установено следното:
На 20.09.2022 г. в около 10:00 часа била извършена проверка от
свидетеля П. П. А., на длъжност „главен инспектор по приходите” в ЦУ на
НАП и Н.Д.Г. – „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП - Пловдив,
съвместно с представители на БАБХ и Икономическа полиция - Хасково в
търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, супермаркет
„*****“, намиращ се в **************, ********, стопанисван от
************, **************. Обектът бил в работен режим, в него се
предлагали за продажба широка гама хранителни и нехранителни стоки.
Имало и монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел
„Datecs FP-2000“ с идентификационен номер: DT278509 и фискална памет
02278509 на ТД на НАП – Пловдив.
В резултат на събраните при проверката доказателства, а именно
дневен финансов отчет без нулиране, изведен от фискалното устройство
„Datecs FP-2000“ с идентификационен номер: DT278509 и фискална памет
02278509 на ТД на НАП – Пловдив, както и опис на наличните пари в касата
на същото фискално устройство, било установено, че разчетената касова
наличност към момента на проверката от ФУ /общ оборот от продажби/ била
в размер на 259.54 лева, а фактическа наличност на паричните средства,
описани в приложения Опис – 217.50 лева. Сумата на паричните средства в
началото на работния ден била 0.00 лева, както сумата за други служебно
въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката.
Служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на
проверката били също 0.00 лева. Въз основа на тези данни била констатирана
отрицателна касова разлика на паричните средства в размер на 42.04 лева,
която не била отразена във фискалното устройство, чрез функцията
„служебно изведени суми“, като при извършена проверка на техническите
параметри на регистрираното за обекта фискално устройство се установи, че
същото притежава тази функция. Горните констатации били обективирани в
Протокол за извършена проверка, серия АА, № 0120172 от 20.09.2022 г.,
който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател,
присъствал при извършване на проверката. Въз основа на достигнат от
контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н – 18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на управителя на
дружеството било отправено разпореждане – той или упълномощено лице да
3
се яви на 07.10.2022 г. в 10:30 часа в ТД на НАП - Пловдив, на посочения в
протокола адрес, като представи съответните, изброени документи – лична
карта.
Актът за установяване на административно нарушение с № F682151 е
съставен на друга дата - 21.10.2022 г. от свид. П. П. А., в присъствие на Д. Т.
Д. и свид. М. А. Ч., служители в ЦУ на НАП и на представляващия по закон
дружеството – жалбоподател, който подписал акта, а в графата за възражения
и обяснения по него вписал, че има такива, а именно, че нарушението било за
първи път. Възражения са депозирани допълнително и в рамките на
тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което
действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според
отбелязването в приложената разписка. В подадените възражения се излагат
твърдения с цел да бъде внесена яснота в осъществената фактическа
обстановка, като се сочат конкретни данни за процесния случай и е
представена ръчна касова бележка за сумата в размер на 42.04 лева платена на
доставчик на хлебни изделия, представен и приета като писмено
доказателство и при съдебното разглеждане на делото, с което
жалбоподателят обяснява и разликата в касовата наличност.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, и след като възприел подаденото
възражение за неоснователно, както и че извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. П. А. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с
констатациите, до които е достигнал в хода на същата, както и за
обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът
дава вяра на изложеното и от свидетеля М. А. Ч., като относно процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение всъщност
не се и спори от страните по делото и в частност от жалбоподателя.
4
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. По силата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр.
106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г.,
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева, а според ал. 2 на
цитираната разпоредба, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е наложена на
дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за
наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
5
не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му
в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподател,
който е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за
възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си формално
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите
реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС се явява
релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, в който е инсталирано
процесното фискално устройство е бил в работен режим, а дружеството –
жалбоподател е лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да
регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на
фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – магазин за
хранителни и нехранителни стоки – супермаркет „*****“. Доказан е и фактът,
а и не се спори, че по отношение на процесното фискално устройство
съществува възможността да се въвеждат промени на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ,
които се регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми, но в случая не е въведена промяна в тази касова
наличност, предвид констатираното разминаване за сумата от 42.04 лева
между отчетените продажби по ФУ и наличните в касата към това фискално
устройство парични средства. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло
се потвърждават и от представените и приети по делото отчет на намерените
в касата парични средства, отчет на ФУ към датата и часа на проверката и
дневният отчет към дата 20.09.2022 г. както и от показанията на разпитаните
свидетели, преценени в тяхната взаимовръзка.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС, вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
6
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган,
след като с него не се е стигнало до неотразяване на приходи, явяващо се
предпоставка за квалификация по ал. 2 на чл. 185 от ЗДДС, вр. ал. 1 на
цитираната норма. Посочената разпоредба от Наредбата пък е част от
установените правила за регистрация и отчетност, които са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства, а неспазването им представлява
нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. В случая по безспорен
начин, както бе посочено по – горе е установено несъответствие в касовата
наличност на паричните средства в касата за процесното ФУ и отчетените,
според изведения в същия момент дневен финансов отчет без нулиране от
същото ФУ. Обосновани са изводите за установена, в резултат на проверката,
отрицателна разлика между фактическата наличност на парични средства,
отразените по ФУ служебно въведени, служебно изведени суми и
маркираните на ФУ продажби, които на практика не се и отричат от законния
представител на дружеството – жалбоподател, лично или чрез неговия
процесуален представител. Причините за това несъответствие в настоящия
случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство. Все пак
следва да се отбележи, че въведените в подаденото срещу съставения АУАН
възражение твърдения за съставяне на ръчна касова бележка непосредствено
преди извършване на проверката не намира опора дори в житейската логика,
тъй като същата е могло и следвало да бъде представена в самия момент на
извършване на тази проверка в обекта, на която е присъствал и законният
представител на дружеството. А не значително след това и след отпочване на
административно – наказателното производство със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, което е сериозна индиция, че
този документ е съставен по повод и за целите на така образуваното
производство. Всъщност, с извършване на така твърдяното действие, дори да
се приеме, че е преди проверката, не само не се отменя, а тъкмо напротив –
поражда се задължението за спазване на установените правила за регистрация
и отчетност, по отношение на лицата, използващи фискални устройства и
конкретно на това по чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба на министъра на
финансите, с оглед техническите възможности на ФУ за изпълнение на това
7
изискване.
На следващо място, с оглед отправеното изрично и всъщност
единствено конкретно възражение, не се установяват обстоятелства, въз
основа на които извършеното административно нарушение да може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93,
т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от
ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е
налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от
съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива изключителни
обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид,
съдът счита, че не се касае за маловажен случай. като фактът, че с деянието
действително не се е стигнало до неотразяване на приходи е отчетен при
даване на релевантната правна квалификация за по – леко административно
нарушение. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която
преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния
контрол за законосъобразност, релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които
могат да обосноват изводи в тази насока.
В случая безспорно, вредни последици, свързани с неотразяване на
приходи не са реализирани и при липса на твърдения за предходни
нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността
обстоятелства, но това са факти, определящи не за съставомерността, а за
индивидуализацията на санкцията. С определяне на имуществената санкция
съобразно минималния законов размер, наказващият орган е подходил
обосновано и в съответствие с материалния закон, като не е налице основание
за ревизиране и на този аспект от дейността му при реализиране на
отговорността.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
8
По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в приложимата редакция ДВ, бр. 94
от 2019 г., в съдебните производства пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода
на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за
ангажиране на отговорността, а размерът на санкцията е обоснован, не е
налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на
дружеството - жалбоподател, като съдът не дължи произнасяне с изричен
диспозитив при това положение. Съответно искане от другата страна за
присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо
то на свой ред да бъде обсъдено. По отношение на разноските по направеното
искане от наказващия орган, чрез процесуалния му представител, следва да се
отбележи, че предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, то в тежест на дружеството -
жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в
размер в рамките на цитираната норма, по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното
постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в
съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минималното възнаграждение за процесуално представителство в
производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия
по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното
постановление в съдебно заседание и предвид преценката при
индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН
именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 695006 –F682151 от
13.03.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в
Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА ************, ******, със седалище и адрес на управление:
****************, представлявано от управителя Р.Д.Р. да заплати на
Националната агенция по приходите сумата в размер на 80 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплащане на
възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
10