Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4604 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 379, ал. 3 от ГПК във вр.
с чл. 186, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1, чл. 143 и 146 от ЗЗП.
Ищецът К.за з.на п.излага
следните обстоятелства за основаване на исканията: наличие на клаузи по т. 26 и
34 от общите условия за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на ответника
Г.ж. ЕАД, които са неравноправни поради уговарянето им във вреда на потребителя;
създаване на възможност на застрахователя в случай на предсрочно прекратяване
на договора по искане на застрахования и заместване на застрахования в дълга
към застраховащия (безвиновни основания за прекратяване на договора) да задържи
суми от подлежаща на възстановяване част от премията, създаващо допълнителна
финансова облага; автоматично прекратяване на договора след изтичане на определен
период на забава по договор с продължително действие и кръг на увредени лица,
съвпадащ с кръга на ползващите услугите на застрахователя, не за извършване на
търговска или професионална дейност, и които действат извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Иска установяване на неравноправния
характер на клаузите от общите условия и прогласяване на
нищожността им, тяхното отстраняване от общите условия на застрахователя,
преустановяване (забрана) на прилагането им и огласяване на решението по подходящ
начин за сметка на застрахователя. Претендира разноски.
При подготовката
на делото за разглеждане, включваща и определянето на подходящ срок след
разгласяване на колективните искове, в който увредените лица могат да заявят,
че ще участват в процеса, С.Б.н.а.А.п.като представително сдружение на п.на
национално равнище, каквито са и п.на застрахователни услуги, качеството на
които се извежда от дефинитивната разпоредба на пар. 1, т. 1 от ДР на КЗ за
„застрахован“, в срока по чл. 382, ал. 2 от ГПК е направило искане за участието
му в процеса, прието от съда за основателно. Последното е обосновало
постановяване на определение от 18.12.2019 г., с което на основание чл. 383,
ал. 1 от ГПК сдружението е прието за участие в процеса като съищец. Изразява становище
за неравноправен характер на клаузата по т. 26 от общите условия за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“ и основателност на исканията по отношения на
нея при липса на доказателства за предприети действия за нейната промяна. Няма
искане за разноски.
Ответникът Г.ж.
ЕАД в законоустановения срок е оспорил исковете, възразявайки че посочените
клаузи от общите условия не са уговорени във вреда на п.– при предсрочно
прекратяване на застрахователния договор с предплатени премии застрахователят
възстановява брутната застрахователна премия за оставащия период, намалена само
с процента на административните разходи, които са фиксирани и не зависят от
действието на договора, а и възможността за фингирано връчване на известието за
прекратяване на договора е изрично предвидена в закона. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото са
представени общи условия за групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит",
включващи и оспорените клаузи по т. 26 и 34, приети на заседание на Съвета на
директорите с протокол от 10.09.2013 г., изменени и допълнени на заседание на
Съвета на директорите от 16.12.2015 г., и предлагани от ответника Г.ж. ЕАД към
момента на предявяване на колективните искове пред окръжния съд.
Съгласно т. 26 от
раздел V Период на индивидуално застрахователно покритие. Предсрочно прекратяване
на индивидуалното застрахователно покритие на общите условия, в случай, че
застрахованият е платил застрахователна премия и индивидуалното му застрахователно
покритие се прекратява предсрочно при условията на т. 25.2 - застрахователят
или застраховащият получат писмено възражение от застрахованото лице срещу
застраховането му, и 25.4 – застрахователят получи уведомление от
застраховащия, че застрахованият кредитополучател е заместен в дълга си към
застраховащия, и при условие, че няма настъпило застрахователно събитие,
застрахователят връща премия на застрахования съобразно неизтеклия срок на покритието,
за който е платена премия, като се приспаднат планираните, съгласно
застрахователно-техническия план разходи на застрахователя. Такъв план за този
вид застрахователен договор е приет с решение по т. 6 от протокол № 5 от
проведено на 10.09.2013 г. на СД на Г.ж. ЕАД, като за него е представен и план
по застраховка Сигурност на кредитополучателите съгласно раздел І, точка 1,
буква „а“ и точка 6 от Приложение № 1 на КЗ, в който са посочени разходите, включени
в премията и процентното им съотношение.
В т. 34 от раздел
VІ Застрахователна сума и застрахователна премия. Последици от неплащане на
премията на същите общи условия е предвидено, че при неизплащане на всяка
следваща (след първата) дължима премия/разсрочена вноска на падежа й,
сертификатът се счита за прекратен след изтичането на 25 дни от датата на
падежа, като допълнително изрично писмено изявление от страната на
застрахователя или застраховащия не е необходимо. Тази клауза от общите условия
е възпроизведена в сертификата на застрахованото лице по Групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, представен по делото.
С писмо изх. №
Ц-03-2240, изпратено от Комисията за з.на п.(КЗП) до Г.ж. ЕАД, въз основа на
свое решение на заседание от 17.08.2018 г. по протокол № 20 от същата дата, с
което клаузите от т. 26 и 34 от общите условия за групова застраховка „Живот,
свързана с банков кредит" са приети за неравноправни поради противоречието
им с чл. 143 от ЗЗП, на ответника е дадена препоръка в 14-дневен срок да
отстрани тези клаузи от общите условия и указание да уведоми по подходящ начин п.за
направените промени. Писмото е връчено на ответника на 27.08.2018 г., видно от
представено известие за доставяне.
Ответникът е
приел, че оспорените клаузи от общите условия, нямат неравноправен характер, за
което е уведомил КЗП с писмо изх. № Ж-И-121 от 10.09.2018 г., получено на
11.09.2018 г.
На свое заседание
от 07.12.2018 г., удостоверено в протокол № 28 от същата дата, КЗП, поради
неизпълнение на дадените препоръки е взела решение на основание чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 2, т. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 4 от ЗЗП за предявяване на колективен
иск срещу Г.ж. ЕАД, за което до дружеството е изпратено писмо изх. № Ц-03-2240
от 19.01.2019 г.
Представени са в
хода на съдебното дирене при проведеното съдебно заседание на 26.02.2020 г. общи
условия на групова застраховка Живот, свързана с банков кредит, изменени и
допълнени и по решение на Съвета на директорите на Г.ж. ЕАД от 15.10.2019 г., в
сила от 11.11.2019 г. В т. 26 от така представените общи условия е предвидено,
че в случай, че застрахованият е платил застрахователна премия и индивидуалното
му застрахователно покритие се прекратява предсрочно при условията на т. 25.2 и
25.4 и при условие, че няма настъпило застрахователно събитие, застрахователят
връща премия на застрахования съобразно неизтеклия срок на покритието, за който
е платена премия. Посоченото решение на СД на дружеството се съдържа и в
представения препис-извлечение от протокол № 3 на проведено заседание от
19.02.2020 г. на КЗП, на което по т. 3.1 е взето решение за сключване на
спогодба между КЗП и Г.ж. ЕАД. За такава спогодба, видно от извлечението на
електронната кореспонденция между участниците в процеса, са водени преговори,
но не е сключена помежду им.
Други относими
доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.
При така
установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете по чл.
379, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 186, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 1, чл. 143 и
146 от ЗЗП.
Застрахованите по договорите
за застраховка Живот, сключени за обезпечение на банков кредит и имащи за
предмет неимуществено благо (живота, здравето и телесната цялост) на длъжника
(физическо лице) по кредита, несъмнено имат качеството на потребители на
застрахователна услуга по смисъла на дефинитивните разпоредби на пар. 13, т. 1
във вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП и пар. 1, т. 1 от ДР на КЗ, предпоставящ
приложимостта на ЗЗП към този вид застрахователни договори, част от които са и
общите условия като техни типизирани клаузи.
Съгласно чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорени, като
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл. 146, ал. 1 и 2
от ЗЗП.
Горепосочената
клауза по т. 26 от общите условия по процесния договор за застраховка Живот, приложими
от Г.ж. ЕАД към момента на сезирането на съда, предвиждаща право на
застрахователя при заплатена от застрахования застрахователна премия и
предсрочно прекратяване на индивидуалното му застрахователно покритие поради негово
възражение или заместването му в дълга към застраховащия (банката), и при
условие, че няма настъпило застрахователно събитие, да приспадне от подлежащата
на връщане премия за неизтеклия срок на покритието планираните по
застрахователно-техническия план разходи, несъмнено не е индивидуално уговорена
клауза от договора за застраховка, а предварително и типово изготвена клауза от
застрахователя за прилагане по сключвани от него застрахователни договори, като
застрахованият по тях няма възможност да влияе върху съдържанието й. Същата клауза
от общите условия е и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 20 във вр. с
ал. 1 от ЗЗП,
респективно нищожна
на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка по
застрахователния договор във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на застрахователя и потребителя, като позволява на застрахователя
да ограничи правото на застрахования, произтичащо от чл. 370 от КЗ, в случай на
предсрочно прекратяване на застрахователния договор, като задържи получената от
застрахования сума за застрахователна услуга (носене на застрахователното
покритие), която не е извършил.
Съгласно чл. 370
от КЗ в случай на прекратяване на застрахователния договор преди изтичане на
застрахователния период застрахователят има право на съответната премия само за
частта от застрахователния период, през който е носил покритие. Следователно платената
такава за неизтеклия период на покритието дължи да я върне на застрахования. Оспорената
клауза от общите условия, в редакцията й към момента на сезирането на съда, дава
право на застрахователя в случай на прекратяване на застрахователния договор преди
изтичане на периода на застрахователното покритие на посочените безвиновни
основания от застрахования да задържи сума за разходи от подлежащата на
възстановяване част от застрахователната премия по застрахователния договор.
Липсата на ясни правила за вида и начина, по които тези разходи се определят, и
на яснота относно периода, за който същите се отнасят, която не може да бъде
преодоляна чрез препращането към застрахователно-техническия план, който макар
и нормативно предвиден не се предава на застрахования и не става част от застрахователния
договор, а и отсъствието на допълнително поети задължения от застрахователя към
застраховащия и застрахования, различни от първоначално уговорените, въз основа
на които е определена премията, води до несъответствие на получената от застрахователя
сума и предоставяната на застрахования застрахователна услуга, а това несъмнено
не отговаря на изискването за добросъвестност. Не стават ясни и привилата, по
които застрахователят излага, че възстановява на застрахованите брутната
застрахователна премия за неизтеклия период на застрахователното покритие,
намалена само с процента на административните разходи. Още повече, че последните
съгласно дефиницията на пар. 1, т. 27 от ДР на КЗ представляват такива по обслужването
на застрахователните договори и управлението на застрахователния портфейл, а тези
действия се преустановяват с прекратяване на застрахователния договор и не
могат да обосноват получаване на такава финансова облага от застрахователя и
при това за целия период на застрахователното покритие.
Гореизложеното води
до извод за неравноправния характер на клаузата на т. 26 от общите условия, в
действащата й към момента на сезирането на съда редакция, която запазва сила за
застрахователните договори, сключени през време на действието й и станала част
от съдържанието на същите с писменото им приемане по арг. от чл. 348, ал. 1 от КЗ. Тъй като изменението на общите условия съгласно чл. 348, ал. 4 от КЗ по
време на действието на застрахователния договор има сила само ако измененията
са били дадени на застраховащия и той писмено ги е потвърдил, осъщественото от
ответника Г.ж. ЕАД в хода на съдебното дирене в процеса изменение на клаузата
по т. 26 от общите условия с отпадане на частта от нея
„като се приспаднат
планираните, съгласно застрахователно-техническия план разходи на застрахователя“
няма действие относно договорите, преустановили своето действие преди
изменението, и неприети писмено към действащите застрахователни договори, поради
което тя е приложима за тях в редакцията й преди изменението от застрахователя.
Клаузата на т. 34
от общите условия на груповата застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
предвиждаща възможност за фингирано връчване на писмено изявление за
прекратяване на индивидуалното застрахователно покритие на застрахования при
неизпълнение на задължението му за плащане на всяка следваща (след първата)
дължима разсрочена вноска от застрахователната премия след изтичане на 25 дни
от датата на падежа, не е в противоречие с изискването за добросъвестност и не
води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
застрахователната услуга. Възможността на застрахователя да упражни изрично предвиденото
в застрахователния договор потестативно право да преустанови неговото действие
с изтичането на не по-малко от 15 дни от датата на падежа на разсрочената
вноска от застрахователната премия е негово признато в чл. 363, ал. 3, изр.
второ и трето във вр. с ал. 2, т. 3 от КЗ право. Тези разпоредби, съдържащи се
Дял първи на Част четвърта от КЗ, регламентиращ общите изисквания към всички
застрахователни договори, дерогират общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за
упражняване на потестативното право на кредитора да развали договора, когато длъжникът
виновно не изпълни задължението си, чрез връчването на писмено предупреждение
на длъжника, тъй като те се явяват специални съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗНА, а и
са приложими само при осъществяване на изрично предвидените в тях при условията
на кумулативност предпоставки - изрична клауза в застрахователния договор за
фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от
застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и
неизпълнено от застрахования парично задължение в този срок, които са ясни и недвусмислени,
и осигуряват достатъчен допълнителен срок на застрахования за изпълнение на
задължението му за заплащане на премията, представляваща насрещната престация
(цената) за носенето на риска от застрахователя по договора. В случая даденият
на застрахования допълнителен срок от падежа на разсрочената вноска от премията
е 25 дни, т.е. повече от предвидения в Кодекса за застраховането допълнителен
срок за изпълнение на задължението, което е парично и причините за неизпълнението
на което по арг. от чл. 81, ал. 2 от ЗЗД нямат правно значение. Следователно
клаузата на т. 34 от общите условия, с която се предвижда фикция за връчено
писмено предупреждение на изрично предвиденото в сертификата потестативно право
да преустанови неговото действие след изтичане на посочения срок от датата на
падежа на разсрочената вноска от застрахователната премия, не е неравноправна,
а наведените от ищеца КЗП доводи в обратния смисъл - неоснователни.
Предвид
гореизложените съображения и действието на решението по колективния иск
съгласно чл. 386, ал. 1 от ГПК, исканията за прогласяване на нищожността на
клаузата по т. 26 от общите условия в редакцията й преди изменението по решение
на СД на застрахователя от 15.10.2019 г., за разгласяването й и за преустановяване
(забрана) на прилагането на клаузата се явяват основателни, а в останалата им
част, включително и за клаузата по т. 34 от общите условия – неоснователни, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца КЗП сумата 241.21 лева -
разноски по производството за държавна такса, разгласяването на
колективните искове и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената
част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК на
ответника следва да се присъди сумата от 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По изложените
съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К.за з.на п., с адрес:
гр. София, пл. ******, и С.Б.н.а.А.п.с адрес: гр. София, ул. ******, против Г.ж.
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание
чл. 379, ал. 3 от ГПК нищожността на клаузата по т. 26 от общите условия за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, приети на заседание на Съвета на
директорите с протокол от 10.09.2013 г., изменени и допълнени на заседание на
Съвета на директорите от 16.12.2015 г., съгласно която „В случай, че застрахованият
е платил застрахователна премия и индивидуалното му застрахователно покритие се
прекратява предсрочно при условията на т. 25.2 и 25.4 и при условие, че няма
настъпило застрахователно събитие, застрахователят връща премия на
застрахования съобразно неизтеклия срок на покритието, за който е платена премия,
като се приспаднат планираните, съгласно застрахователно-техническия план
разходи на застрахователя“, поради неравноправния й характер,
като ОТХВЪРЛЯ искането за отстраняването й
от общите условия.
ЗАДЪЛЖАВА Г.ж. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да преустанови прилагането на клаузата по т. 26 от
общите условия за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, приети на заседание
на Съвета на директорите с протокол от 10.09.2013 г., изменени и допълнени на
заседание на Съвета на директорите от 16.12.2015 г.
ЗАДЪЛЖАВА Г.ж. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да разгласи решението по установителния иск за своя
сметка чрез публикацията му в национален ежедневник - вестник Сега, всяка
седмица в рамките на един месец от влизането на същото в сила и чрез съобщение
на своята интернет страница в рамките на същия срок, за изпълнението на което
да представи доказателства не по-късно от един месец от изтичане на определения
му срок за разгласяване.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.за з.на п., с адрес:
гр. София, пл. ******, и С.Б.н.а.А.п.с адрес: гр. София, ул. ******, против Г.ж.
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание
чл. 379, ал. 3 от ГПК за прогласяване нищожността на клаузата по т. 34 от
общите условия за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, съгласно която
„При неизплащане на всяка следваща (след първата) дължима застрахователна
премия/разсрочена вноска на падежа й, Сертификатът се счита за прекратен след
изтичането на 25 дни от датата на падежа, като допълнително изрично писмено
изявление от страната на застрахователя или застраховащия не е необходимо“, отстраняването
на тази клауза от общите условия и преустановяване на нейното прилагане.
ОСЪЖДА Г.ж. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на К.за з.на п., с адрес: гр. София, пл. ******,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 241.21 лева – разноски по
производството.
ОСЪЖДА К.за з.на п., с
адрес: гр. София, пл. ******, да заплати на Г.ж. ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата 100 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова