Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр.Габрово, 18.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от
председателя к.н.а.д. № 49 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба на „***** ЕООД – Севлиево, ул.
Никола Петков № 60, вх.“В“, ет.8, ап.47, ЕИК *********, с адрес за получаване
на книжа Трявна, ул. Петко Рачев Славейков № 81, адв. И.И. срещу Решение № 32 от
27.05.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 46 по описа за 2020
година, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** с изх. №
РД-0560 от 19.12.2019г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Габрово,
с което на дружеството касатор за нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.218, ал.2 от същия закон е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 3.000,- лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение било неправилно, и незаконосъобразно. Развиват се подробни
доводи, че районният съд не следвало да приема наказателното постановление за законосъобразно,
тъй като последното страдало от редица пороци – нарушението не било описано
достатъчно ясно, липсвала дата на издаването му а била посочена дата на
изходящия номер, наказаното дружество не било нарушило виновно съответните
норми, твърди се помещението в което контролните органи са констатирали
нарушението, било открито обществено място, а не закрито такова, тъй като
отговаряло на тълкуването на Министерството на здравеопазването – с отварянето
на стъклените стени се осигурявала естествена циркулация на въздуха. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът се представлява от адв. И., който поддържа жалбата на
основанията изложени в нея.
Ответникът - Регионална здравна инспекция – Габрово, се представлява от
надлежно упълномощен адвокат, който оспорва жалбата, излага доводи в подкрепа
на наказателното постановление и потвърждаващото го съдебно решение, сочи че
помещението в което е констатирано тютюнопушенето не покривало легалната
дефиниция за „тераса“ дадена с нормата §5, т.59 от ДР на ЗУТ. Иска атакуваното
решение да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски в полза на
ответника.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност
на жалбата и правилност на решението на районния съд, поради което последното
следвало да бъде оставено в сила. Изцяло споделя изводите, достигнати от
Районен съд – Севлиево.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Дружеството-жалбоподател е наказано за допуснато от
него нарушаване на забраната съдържаща се в чл.56, ал.1 от Закона за здравето,
според който се забранява тютюнопушенето в закрити обществени места.
За да потвърди
обжалваното пред него НП, Районен съд – Севлиево е установил правилно
фактическата обстановка. Приел е, че е извършено описаното в наказателното
постановление административно нарушение и че не са допуснати нарушения на административнонаказателната
процедура.
Настоящият състав споделя изцяло тези
изводи, довели до потвърждаването на наказателното постановление и с оглед
нормата на чл. 221,ал.2 изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря.
В допълнение следва да бъде отбелязано
и следното
Съгласно дефиницията съдържаща се в
§1а, от ДР на ЗЗ и неизчерпателното изброяване на видовете обществени места,
несъмнено заведението за хранене стопанисвано от дружеството касатор представлява
обществено място. Съдът не поставя под съмнение твърдението на защитата, че
страничните страни на „терасата“ са остъклени и че е възможно пълното им отваряне.
Вярно е също, че на сайта на Министерството на здравеопазването (https://www.mh.government.bg/bg/
informaciya-za-grazhdani/zdravosloven-nachin-na-zhivot/zavisimosti/tyutyunopushene/zabrana-za-tyutyunopushene/)
са публикувани тълкувания и отговори на задавани въпроси във връзка с
посочената по-горе забрана по чл. 56, ал.1 от ЗЗ, като изрично е посочено че
органите на Министерството ще приемат за открито обществено място и всяко
обществено място, в което макар и закрито, посредством отварянето на
страничните части на помещението се осигурява естествена циркулация на въздуха.
Вероятно ако съществуващото остъкляване бе отворено, въпросното помещение би
могло да бъде възприето като отговарящо на изискванията за открито такова, в
конкретния случай обаче контролните органи са констатирали че всички стени
/макар и стъклени/, прозорци и врати на „терасата“ са били затворени.
Следователно към момента на проверката така наречената тераса не е отговаряла
на критериите поставени от Министерството за открито помещение. Не са
представени доказателства, сочещи противното на показанията на контролните
органи и оборващи техните констатации. Констатирано е тютюнопушене в закрито
помещение.
Случаят не следва да бъде квалифициран
– той по нищо не се различава от всяко друго допустителство от същия вид.
Дружеството-касатор правилно е
наказано.
Като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, Районен съд – Севлиево е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.
С
оглед този резултат и с оглед нормата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, претенцията за
присъждане на разноски в полза на ответника в настоящото производство се явява
основателна, но недоказана – липсват доказателства удостоверяващи извършен
разход по осъщественото процесуално представителство пред тази инстанция,
поради което следва да бъде оставена без уважение. За представителството пред
районния съд, сторените разноски са вече присъдени.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 32 от 27.05.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено
по АНД № 46 по описа за 2020 година на същия съд.
ОТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална
здравна инспекция – Габрово за присъждане на разноски за тази инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.