№ 16956
гр. София, 05.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110136592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпило искане с вх.№ 71288/8.4.2022г./л.155/ от ответник „СП.Б.
ЗА А.Л.Й.П.“ ЕООД, с искане да се присъди адв.възнаграждение за подадено възражение по
чл.414 ГПК в размер посочен в списък по чл.80 ГПК/л.124 от делото/, който е в размер на
482,40лв. в заповедното производство предхождащо исковото по ЧГД№ 489/2021г. на СРС.
Молбата е изпратена за становище на ищец „СП.Б.ЗА А.Л. НА Х.З.“ ЕАД, като в
указания срок от съда такова не е подадено, като срокът е изтекъл на 15.6.2022г./виж лист
159 от делото/.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е
страна по делото, молбата е допустима, и по същество е неоснователна.
По същество молбата за изменение на решението в частта на разноските е
неоснователна, защото съдът изцяло споделя мотивите изложени в решение № 2304 от
21.3.2022г. във връзка с отказа си да присъди разноски на ответника за подадено възражение
по чл.414 ГПК, като не са настъпили допълнителни факти и обстоятелства, които да доведат
до различен извод от вече изложения с решението.
Само в допълнение следва да се посочи, че за да се присъдят разноски те трябва да
са поискани, а такова искане не е направено в заповедното производство с подаването на
възражението по чл.414 ГПК, нито са представени доказателствата, които се представят със
списъка по чл.80 ГПК, макар, че същите са били налични при ответника в деня преди
депозиране на възражението по чл.414 ГПК на 23.2.2021г., т.е. нямало е пречка да се
представят още в заповедното производство.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай,
предвид характера на извършените действия от адвоката, представляващ длъжника в
заповедното производство, няма основание да бъдат признати претендираните от него
1
разноски. Този извод следва от различната роля на адвоката във връзка със защитата на
длъжника в заповедното производство, която може да се изрази в подаването на възражение
по чл.414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл.423 ГПК, обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419 ГПК, отправяне на искане за спиране на
изпълнението – чл.420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските –
чл.413, ал.1 ГПК. Възражението срещу процесната заповед за изпълнение е било съставено
чрез попълване на утвърден образец, в който единствено се твърди, че длъжника не дължи
изпълнение на претендираното вземане. Процесуални действия, извън попълването и
подаването на възражението, не са били извършени от адвоката на ответника в заповедното
производство.
Съгласно чл.24, ал.1 ЗА, упражняването на адвокатската професия включва: 1/
писмени и устни консултации по въпроси на правото; 2/ изготвяне на всякакви книжа –
молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа и 3/
представителство на доверителите и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е
вид адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт
/въпреки, че с оглед изложеното вече по горе тези действия не предполагат знания и умения,
с които длъжникът не разполага/, тя не представлява процесуално представителство по
смисъла на чл.24, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това в посочената наредба не е
предвидено самостоятелно възнаграждение за изготвяне на възражение срещу заповед за
изпълнение /така, както изрично е предвиден размер на възнаграждението за изготвяне на
отговор на искова молба, отговор на въззивна жалба, отговор на касационна жалба и др./.
Ето защо развитите от молителя оплаквания са неоснователни, а искането по чл.248 ГПК
следва да бъде оставено без уважение/ в този смисъл виж Решение № 4333 от 16.7.2020г. на
СГС постановено по в. гр. д. № 13556/2019 г./.
Поради всичко изложено искането/молбата/ по чл.248 ГПК е неоснователна и
следва да се отхвърли изцяло.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна искане/ молба/ с вх.№
71288/8.4.2022г. на ответник „СП.Б. ЗА А.Л.Й.П.“ ЕООД, с искане да се присъди
адв.възнаграждение за подадено възражение по чл.414 ГПК в размер посочен в списък по
чл.80 ГПК/л.124 от делото/, от 482,40лв. в заповедното производство предхождащо исковото
по ЧГД№ 489/2021г. на СРС, като се измени постановеното по делото решение № 2304 от
21.3.2022г. в частта на разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на двете страни.
2
ПРЕПИС да се изпрати на двете страни ведно със съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3