Р Е Ш Е Н И Е
№ 1424/21.7.2022г.
Град Пловдив, 21.07.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Мария Николова
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1460 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Стат – 2“ ООД срещу решение № 693 от 01.04.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 6580 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е изменено наказателно постановление № ПД-04-ДНСК-66 от 13.09.2021 г. на
началник ДНСК София, с което на „Стат – 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Славянска“ № 50, представлявано от
управителя С.С.К., за нарушение на чл.163, ал.2, т.1, пр.1, вр. чл.169, ал.1,
т.1 и 3 и ал.3, т.3 ЗУТ на основание чл.237, ал.1, т.23 ЗУТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева, като е намален размера на имуществената
санкция на 3 000 лева.
Според касатора
решението е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна,
както и отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, или евентуално
постановяване на друго решение, с което размерът на имуществената санкция да
бъде намален до установеният в чл.237, ал., т.23 ЗУТ минимален размер.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът оспорва
касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че фактическата обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, че
дружеството действително е допуснало вмененото му нарушение, тъй като към
процесната дата има качеството на строител и съгласно договора за учредяване на
право на строеж от 14.02.2021 г. е изпълнявало процесния строеж: „Жилищна
сграда с надземни гаражи“ в УПИ ІV-528.492, жилищно застрояване, кв.27-нов
(49-стар) по плана на кв. „Чайка“, град Пловдив, ПИ с ИД 56784.528.492 по КККР
на град Пловдив, както и че при осъществяване на строежа е настъпила авария –
пропадане на основите и калканния зид, вследствие на което конструкцията на
съседната жилищна сграда в ПИ с ИД 56784.528.493 била силно компрометирана и
опасна за обитаване. Според районния съд именно дружеството е допуснало
настъпването на аварията, защото премахването на едната сграда е било неразривно
свързано с другата и дружеството е допуснало аварията в резултат на извършените
от самото него СМР, а не на други събития, поради което е правилна преценката
на наказващия орган, че дружеството не е спазило правилото на чл.169, ал.3, т.3 ЗУТ, защото проектантът е отменил детайла за укрепване на изкопа до
съществуващия калкан на авариралата сграда и не е оставена укрепваща призма от
ненарушена земна основа, а основите на увредената сграда са пропаднали поради
некачествено изпълнение на подливките, строителят бил изпълнил бетонирането на
подливките без да бъдат приети изкопите от проектанта или строителния надзор и
без тяхно разрешение. Според районния съд за съставомерността на нарушението е
ирелевантно възражението, че авариралата сграда не е покривала съвременните
стандарти, тъй като съгласно чл.169, ал.2, т.1 ЗУТ отговорността за
изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на СМР
и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната
площадка, е възложено от законодателя на строителя, каквото качество има
дружеството. Според районния съд фактът, че авариралата сграда е била стара, е
бил известен на дружеството още от самото начало на строителния процес и
въпреки това спецификата на СМР не е съобразена с възрастта и конструкцията на
сградата, още повече, че са липсвали данни за някакви деформации по сградата в
ПИ с ИД 56784.528.493 преди дружеството
да е предприело премахването на сградата в ПИ с ИД 56784.528.492, което според
районния съд говори, че не конструкцията на старата сграда е довело до
аварията, а изпълнението на събарянето на сградата в ПИ с ИД 56784.528.492 от
строителя, което се доказва и от експертния протокол, сочещ на множеството
нарушения при изпълнението на изкопа. Като неоснователно е преценено
възражението за липса на аргументи в АУАН и в наказателното постановление за
нарушаване на посочените норми поради липса на данни за авария на законно
изпълнявания строеж, защото, както е пояснил районният съд, отговорността на
дружеството е ангажирана за увреждането на чужд имот и защото чл.169, ал.3, т.3 ЗУТ предвижда физическа защита не само за новите строежи, а на всички строежи. Като
неоснователно е преценено също възражението за нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН,
защото макар да липсват подробни мотиви наказващият орган е изпълнил
задължението си да прецени възраженията, приел е същите за неоснователни и едва
след това се е произнесъл по преписката като е издал наказателното постановление,
в което се съдържа изрично отбелязване в тази насока. Липсата на подробна
обосновка защо възраженията са счетени за неоснователни не може да се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като няма данни това да
е накърнило правото на защита на наказаното лице. Според районния съд при
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени изисквания на чл.42 и
чл.57 ЗАНН, поради което са приети за неоснователни възраженията на дружеството
във връзка с описанието на нарушението, защото дружеството е реализирало
правото си на защита в пълен обем, а неговите представител за наясно какво
нарушение се твърди да е извършено. Според районния съд случаят не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за нарушения от същия вид, както и с
оглед обществените отношения, които охраняват нарушените норми на ЗУТ, чието
нарушаване застрашава живота и здравето на неопределен брой хора с различно
качество. Според районния съд обаче определената имуществена санкция в размер
на 5 000 лева не съответства на целите на чл.12 ЗАНН, не са съобразени
обстоятелствата, че нарушението е изолирана проява за дружеството, оказаното
впоследствие съдействие в укрепителните дейности и възрастта на авариралата
сграда. Отчитайки и отегчаващите обстоятелства – опасна за обитаване сграда,
поставяща в опасност здравето и живота на обитателите й и неограничен брой
други лица, до което се е стигнало в резултат на аварията, като само
предприетите незабавни укрепителни мерки са спрели евентуалните значителни
имуществени и неимуществени вреди, – районният съд е преценил, че размерът на
наложената имуществена санкция следва да бъде намален и санкцията да бъде
определена в размер на 3 000 лева, който размер съответства на
изискванията на чл.27 ЗАНН, на тежестта на извършеното нарушение и на значимостта
на нарушените обществени отношения.
Решението е правилно.
Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Противно на заявеното
от касатора, събраните доказателства са преценени в тяхната цялост и
взаимовръзка, не се откриват неглижирани или некридитирани доказателства, които
да не са били обсъдени от решаващия състав на съда. Както правилно е посочил
районният съд, обстоятелството, че авариралата сграда е стара и че има общ
калкан със сградата, подлежаща на събаряне, е бил известен на дружеството още
преди започване на строителството, съответно негово задължение е било като
строител да съобрази тези факти и в самия строителен процес предварително да
бъдат извършени необходимите укрепващи дейности, така че да не пострада
сградата в съседния имот. Именно в това е смисълът на нарушената норма на
чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, разпореждаща, че строителят носи
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и с изискванията на чл.169, ал.1 и 3, както и с правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка.
Обоснован и правилен
е изводът на наказващият орган и на районния съд, че именно касаторът в
качеството на строител е извършител на нарушението, доколкото няма данни
авариралата сграда да е била опасна за здравето и живота на гражданите, негодна
за използване или застрашена от самосрутване. В този смисъл напълно
несъстоятелни и неоснователни са възраженията на касатора във връзка с
несъобразяването на районния съд с експертното становище на инж. Джевизов и
инж. Мерджанов.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на ДНСК сумата 80 лева на основание чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова
и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 693
от 01.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 6580 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
ОСЪЖДА „Стат – 2“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Славянска“ № 50,
представлявано от управителя С.С.К., да заплати на Дирекцията за национален
строителен контрол сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.