Р Е Ш Е Н И
Е
№ 41
гр. Перник
13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НК, в публично заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ПЕТРОВ
2. мл.с. КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и прокурора АНИТА
ДЖАМАЛОВА, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова В.Н.О.Х.Д. № 192 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №
105 от 21.06.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 34 по описа на Районен съд – гр. Р. за 2019
г. подсъдимият Д.И.Л., с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на
15.11.2018 г., около 03:45 часа, в ***, по път „РER 2134“, с посока
на движение към път „III-627“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № *** (собственост на М. Д. В. от ***),
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.48 на хиляда,
установено по надлежен ред с „Алкотест дрегер“ 7410 № ARSM, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като е постановено
изтърпяването му при първоначален общ режим, и наказание „глоба“ в размер на
500 лева.
В срока по чл. 319
от НПК срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба с вх. № 2964/26.06.2019 г. от страна на подсъдимия Д.И.Л.,
чрез защитника му – адв. В.Б..
В същата се излагат доводи, че обжалваният съдебен акт
е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие със закона и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира се върху обстоятелството,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303 от НПК,
като се твърди, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото.
В тази връзка се посочва, че липсват доказателства за годност и изправност на
техническото средство, с което е взета пробата за алкохол на подсъдимия.
Поддържа се, че този пропуск е накърнил правата на последния, който бил лишен
от възможността да се защитава адекватно по повдигнатото му обвинение. Освен
това се обръща внимание върху обстоятелството, че единият от свидетелите на
обвинението е полицейският служител, подписал съставения на Л. АУАН при
условията на отказ.
На следващо място се твърди, че наложеното на
подсъдимия наказание е завишено и явно несправедливо, с оглед обществената
опасност на деянието и дееца и възприетата по делото фактическа обстановка.
Акцентира се върху обстоятелството, че Л. е оказвал съдействие на разследващите
органи, като дори е искал сключването на споразумение.
С тези аргументи се иска обжалваната присъда да бъде
отменена, като вместо това бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде
оправдан. Евентуално се иска наложените му наказания да бъдат изменени като
бъдат определени в минимален размер. Евентуално се иска същите да бъдат
определени при приложение на чл. 55 от НК, доколкото се твърди, че са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Не се правят
доказателствени искания.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна
на държавното обвинение.
В разпоредително заседание по реда на
чл. 327 от НПК, проведено на 22.07.2019 г., въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание, проведено
на 11.09.2019 г., представителят на държавното обвинение – прокурор Джамалова
счита, че виновността на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, е безспорно доказана от събрания пред първата инстанция
доказателствен материал. Намира, че присъдата е постановена при спазване на
всички процесуални правила и няма основание за нейната отмяна или изменение.
Пледира за постановяване на решение, с което обжалваната присъда да бъде
потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение.
Подсъдимият Д.И.Л.,
редовно призован чрез своя защитник, не се явява в съдебно заседание пред
въззивния съд. Вместо него се явява защитникът му адв. В.Б., който иска
първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло като подсъдимият бъде
признат за невиновен. Евентуално иска наложените му от първоинстанционния съд
наказания да бъдат намалени до законоустановения минимум. Евентуално пледира за
приложение на чл. 55 от НК. Обръща внимание върху обстоятелството, че
подсъдимият е оказал съдействие на разследващите органи, като дори е искал решаване
на делото със споразумение, но не е могъл да се възползва от тази възможност по
независещи от него причини.
Предвид
неявяването на подсъдимия на същия не е дадена възможност за последна дума.
Пернишкият
ОС, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от представителя на държавното обвинение и от защитника на подсъдимия в
съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но са
налице основания за изменението й в частта относно наложеното наказание.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно
и задълбочено в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен
материал първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подсъдимият Д.И.Л. е извършил престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Фактическата обстановка по делото е
следната:
Подсъдимият Д.И.Л. е роден на *** в ***, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, с *** образование, женен, безработен, осъждан, с
ЕГН: **********.
За времето от
20.30 часа на 14.11.2018 г. до 08.30 часа на 15.11.2018 г. свидетелите А. В. А.
и Р. Н. С. – младши автоконтрольори, в група „Пътен контрол“ при РУ гр. Р.,
изпълнявали служебните си задължения, като били назначени като част от „АПП
447”.
Около 03.45 часа
на 15.11.2018 г., докато извършвали обход в района на ***, свидетелите А. и С.
забелязали паркиран лек автомобил. Свидетелите възприели как последният
потеглил по път „PER 2134“ по посока път ІІІ-627 и го последвали с
патрулния автомобил. След подаден светлинен и звуков сигнал автомобилът – марка
„Пежо“, модел 307, с рег. № ***, бил спрян за проверка. При направената справка
свидетелите установили, че колата е собственост на М. Д. В. от ***. Като водач
по лична карта било установено лицето Д.И.Л., ЕГН: **********. Последният не
представил свидетелство за управление на МПС като заявил, че е забравил същото
в дома си. Свидетелите А. и С. обаче възприели, че от водача на автомобила лъха
на алкохол, а в колата има следи от повръщано, поради което поканили Л. да бъде
тестван за употреба на алкохол. В тази връзка подсъдимият бил тестван с
техническо средство - „Алкотест Дрегер 7410“, с № ARSM 0040, което
отчело положителен резултат – 1.48 промила. Предвид посочения резултат на Л.
бил издаден талон за медицинско изследване № 0037546. След като бил заведен във
ФСМП – Р. обаче подсъдимият заявил, че не желае да дава кръвна проба и приема
показанията на техническото средство. Впоследствие Л. бил заведен в РУ-Р., където
от свидетеля Р. С. му бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия Д, с бл. № 0628140/*** г. Подсъдимият отказал да подпише акта,
като отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля К. Ч. К., старши полицай в
РУ-Р., който по това време е бил дежурен в РУ-Р..
Видно от
изготвената по делото справка за съдимост подсъдимият Л. е осъждан многократно за
престъпления от общ характер – по чл. 313, ал. 1 от НК, по чл. 249, ал. 3,
предл. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, по чл. 249,
ал.1, предл. 2, чл.195, ал.1, т. 3,4,5, вр. с чл.194, ал.1 от НК и по чл. 343 а,
б. “в“, предл.1, вр. с чл. 343, ал. 2, предл. 2, б. “а“, предл. 2, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК като му е налагано наказание „лишаване от свобода“ и за част от
деянията не е настъпила реабилитация. На подсъдимия са наложени и множество
санкции по ЗДвП. Видно от справка за нарушител/водач на Л. срокът на валидност
на СУМПС е изтекъл на 21.01.2018 г.
Така възприетата фактическа обстановка
се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на
свидетелите А. В. А. (вкл. прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т.
2, предл. 2-ро от НПК), Р. Н. С. и К. Ч. К., и писмени – по бързо производство
№ 286/15.11.2018г. на РУ-Р. – приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Първоинстанционният
съд е подложил същите на анализ в съвкупност и поотделно, като е изложил доводи относно това кои доказателствени
източници кредитира, за да обоснове правните си изводи. В тази връзка районният
съд е достигнал до извод, че инкриминираното в обвинителния акт деяние е осъществено
от подсъдимия, както от обективна, така и от субективна страна. По тези
съображения подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатото му с
обвинителния акт престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК като при определяне на наказанието
съдът не е възприел възраженията на защитата за наличие на предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК.
Настоящият състав на въззивния съд намира изложените
от първата инстанция правни изводи, касаещи вината на подсъдимия и
квалификацията на деянието, за правилни, доколкото са съобразени
с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.
С оглед
наведените във въззивната жалба доводи следва да се отбележи следното:
Основното възражение на защитата по събрания
доказателствен материал е насочено срещу извършеното на подсъдимия тестване с
уред „Алкотест Дрегер 7410“, с № ARSM 0040, като се
твърди, че същият не е бил в изправност. Посоченото възражение обаче въззивният
съд намира за неоснователно, доколкото видно от списък на лаборатория за
проверка на СИ рег. № 3286р-40355 от *** г. (л. 24 от Д.П.) техническо средство
дрегер 7410+, фабричен № ARSM 0040 е преминало проверка на 23.08.2018 г. Последната
съгласно отбелязване в списъка е валидна за срок от 6 месеца, от където следва
еднозначен извод, че към датата на инкриминираното деяние – 15.11.2018 г.
техническото средство, с което подсъдимият е тестван за алкохол, е било в
изправност.
Като неоснователно следва да
се приеме и възражението на защитата досежно обстоятелството, че на Л. не е
взета кръвна проба. Посоченият извод се обосновава с безспорно установения по
делото факт, че на подсъдимия е бил издаден талон за медицинско изследване като
същият е бил заведен във ФСМП – Р. за извършване на изследването. Видно от
приложения талон № 0037546 обаче Л. сам не е пожелал да му бъде взета кръвна
проба, като собственоръчно е отбелязал, че приема показанията на техническото
средство – дрегер.
На последно място
неоснователно е и възражението на защитата срещу кредитирането на показанията
на св. К. К., доколкото същият бил лицето, подписало съставения на подсъдимия
АУАН при условията на отказ. В тази връзка следва да се отбележи, че
действително свидетелят е полицейският служител, подписал акта при отказ, но
това обстоятелство само по себе си не е основание за поставяне под съмнение на
достоверността на неговите показания. Освен това последните не съставляват нито
единствено доказателство по делото, нито решаващо такова относно изводите на
съда. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че същите са логични и
последователни като кореспондират на останалия събран доказателствен материал.
Следва да се обърне внимание, че липсва и процесуална пречка за участие на К.
като свидетел по делото, доколкото същият не е лице по чл. 118 от НПК. В тази
връзка настоящия състав счита, че не е налице основание за изключване на
показанията на св. К. от доказателствения материал, нито за критично отношение
на съда към тяхното съдържание.
По
гореизложените съображения въззивният съд не намира основания за приемане на
някакви по-различни изводи от правна страна спрямо посочените от първата
инстанция.
От обективна страна – на
15.11.2018 г., около 03:45 часа в района на ***, по път „PER 2134“ с посока
път ІІІ-627, подсъдимият Д.Л. е
управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № *** (собственост
на М. Д. В. от ***), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1.48 на хиляда. Посоченото обстоятелство е установено по надлежния ред
като на подсъдимия е извършен тест с уред „Алкотест Дрегер 7410“, с № ARSM 0040, което
средство е било технически годно към момента на инкриминираното деяние.
От субективна страна – подсъдимият Л. е действал при условията на пряк
умисъл, доколкото е знаел, че управлява моторно превозно средство, след употреба
на алкохол. В тази връзка същият е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването на тези последици – да управлява МПС след употреба на
алкохол.
По
отношение на наложените от първата инстанция наказания въззивният съд счита, че
същите правилно са определени при условията на чл. 54 от НК. В тази връзка
настоящият състав намира възражението на защитата за приложение на чл. 55 от НК
за неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че не са налице
предпоставките за приложение на цитираната разпоредба, доколкото няма нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. В тази насока единственото изтъкнато и от защитата такова
обстоятелство, а именно съдействие от страна на подсъдимия за разследване и
решаване на делото, не може да се приеме за изключително смекчаващо
обстоятелството, още повече при положение, че производството по делото в
съдебна фаза е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ и б. „б“
от НПК.
Основателно е обаче възражението срещу размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка въззивният съд
намира, че предвид обществената опасност на деянието и дееца и възприетата по делото
фактическа обстановка справедливото наказание лишаване от свобода, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, е в размер на една година. В тази насока при
преценката си настоящият състав взе предвид, че в състава на престъплението се
предвижда управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 1.2 промила,
а подсъдимият е управлявал с концентрация от 1.48 промила, което превишение,
макар да е налице, не може да се приеме като високо. По тези съображения независимо,
че определеното наказание „лишаване от свобода“ е в минималния размер по чл.
343 б,ал. 1 от НК, то въззивният съд намира същия за адекватен с оглед постигане
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК като наказанието няма да се яви прекомерно
тежко за подсъдимия Л.. Посочената преценка обаче не се отнася до наложеното
наказание „глоба“. В тази връзка определеният от районния съд размер от 500
лева, въззивният съд намира за съобразен с обществената опасност на деянието и
дееца, доколкото последният има множество санкции за нарушение на правилата за
движение по пътищата, което следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Доколкото
видно от справка за съдимост подсъдимият е осъждан като са му налагани наказания „лишаване от
свобода“ и не е настъпила реабилитация за съответните деяния, то не са налице
условията за приложение на чл. 66 от НК. В тази връзка първоинстанционният съд
правилно е постановил ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване
от свобода“.
След
като настоящото производство се развива по жалба на подсъдимия, при липса на
протест от страна на държавното обвинение, то с оглед принципа за забрана за
влошаване на положението на подсъдимия, въззивният съд не намира за нужно да
излага допълнителни аргументи с оглед размера на определените от първата
инстанция наказания.
По тези
съображения обжалваната присъда следва да бъде изменена единствено в частта
относно наложеното наказание „лишаване от свобода“ като същото бъде намалено на
една година.
Водим от всичко изложено и на основание чл.
334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК‚ Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 105 от 21.06.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 34 по
описа на Районен съд – гр. Р. за 2019 г. като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д.И.Л., с ЕГН: ********** наказание
„лишаване от свобода“ от една година и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 105 от 21.06.2019 г. по Н.О.Х.Д. № 34 по
описа на Районен съд – гр. Р. за 2019 г. в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протест
по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.