№ 12
гр. Бургас , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Елеонора С. Кралева
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502149 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана Жалба с вх. №
16851 от 28.07.2020г. по описа на Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, депозирана
от К. П. Л., ЕГН ********** чрез нейния пълномощник – Н. Т. Я. – нейна майка от гр. Б.,
ж.к. З., бл. *, ет. *, ап. * против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в
постановен Отказ да бъде прекратено изпълнително дело № 20168030400181 по описа на
съдебния изпълнител. В жалбата се посочва, че постановлението за отказ на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело е неправилно поради нарушаване на
материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е
необосновано. С жалбата се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
отменен постановения отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство. В жалбата се посочва, че становището на ЧСИ, с което приема, че
изпълнителното производство е спряно съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК по силата на закона, със самото осъществяване на
предвидения от закона факт без да е нужно искането на съдебния изпълнител и без да е
нужно фактът, предизвикващ спирането на делото да е станал известен на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител е този, който е следвало да
спре производството. В жалбата се посочва, че в момента, в който му е станало известно
съдебният изпълнител е следвало да спре изпълнителното производство, да уведоми
взискателя за това обстоятелство и да му даде указания да посочи правоприемниците на
починалия длъжник, както и техните адреси, но това не е сторено. В жалбата се посочва, че
1
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и към момента на
прехвърляне на вземането – 14.09.2018г. това обстоятелство вече е било факт по делото, а Н.
Я. е нямало как да бъде уведомена съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземането. В жалбата се сочи, че първоначалният длъжник Н.
П. Я. е била едноличен собственик на капитала на „Център Орли“ ЕООД и а ако има
някакви задължения, то те са на дружеството, а не на физическото лице.
Ответната страна по частната жалба – „Агенция за събиране на вземания“ със
седалище гр. София не депозира становище по основателността на жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител депозира по делото
Мотиви, в които посочва, че депозираната жалба е неоснователна и излага подробни
съображения за това.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство № 20168030400181 по описа на Частен съдебен
изпълнител Таня Маджарова е образувано въз основа на депозирана Молба от БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД, ведно с приложен към нея Изпълнителен лист от 01.07.2015г.,
постановен по частно гр. дело № 3275/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, поправен с
Изпълнителен лист от 28.09.2015г., по частно гр. дело № 3275/2015г. по описа на Районен
съд – Бургас, по силата на който е осъдена Н. П. Я. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД със седалище гр. София сума в размер от 585, 88 лева, представляваща
главница, представляваща неизплатено изискуемо парично задължение на длъжника към
кредитора по сключен Договор за заем от 11.06.2014г., сума в размер на 380, 12 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва, както и сума в размер на 49, 68 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2015г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева, платена държавна
такса и сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Видно от представените доказателства Покана за изпълнение е изпратена от
страна на Частния съдебен изпълнител до Н. П. Я. на дата – 11.02.2016г. и е получена от
нейна страна на 11.02.2016г. лично. След връчване на поканата за изпълнение съдебният
изпълнител е изпратил множество запорни съобщения, с които отправя искане да бъде
наложен запор на сметки на длъжника.
По делото на дата – 08.01.2019г. е депозирана Молба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в която е посочено, че на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.09.2018г., по силата
на който е прехвърлено и вземането на Н. П. Я. и се претендира молителят – „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело
2
на мястото на досегашния взискател – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон
България. С молбата е представено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземанията, изхождащо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България.
Видно от представеното изпълнително производство – на дата – 25.03.2019г.
съдебният изпълнител е изпратила Съобщение за наложена възбрана до длъжника – Н. П. Я.,
което се е върнало цяло с отбелязване, че получателят Н. Я. е починала. След получаване на
съобщението – Частният съдебен изпълнител е изискала Справка за лицето Н. П. Я., от която
е видно, че Н. П. Я. е починала на 08.03.2016г. и е оставила за свой законен наследник – Н.
Т. Я. – нейна майка. Изпратено е съобщение до Н. Т. Я. в качеството й на наследник на
починалия длъжник – Н. П. Я., като в отговор на съобщението по делото е депозирано
Съдебно удостоверение, изд. от Районен съд – Бургас, от което е видно, че Н. Т. Я. е
заявила, че се отказва от наследството, оставена от нейната дъщеря – Н. П. Я., като е
постановено разпореждане на районния съдия за вписване на отказа от наследството в
особената книга на съда под № 43/14.03.2016г. на основание чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1
от Закона за наследството. След получаване на това удостоверение, съдебният изпълнител е
изпратила съобщение до сестрата на починалата длъжница за конституирането в качеството
й на длъжник, а именно – К. П. Л. – жалбоподател в настоящото производство, която след
получаване на съобщението е депозирала по делото Молба от 07.11.2019г. (лист 191 от
изпълнителното производство), че е приела наследството на своята сестра по опис.
Безспорно е, че на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 229, ал. 1,
т. 2 от ГПК изпълнителното производство се спира до конституиране на наследниците на
починалия длъжник. В тази хипотеза наред с определение за спиране на изпълнителното
производство, съдебният изпълнител на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК (предвид
обстоятелството, че разпоредбата намира приложение в изпълнителното производство)
следва да даде срок на взискателя да посочи наследниците на длъжника. В настоящия случай
е безспорно, че в изпълнителното производство не е постановено изрично определение за
спирането му, нито е даден такъв срок на взискател. Самото спиране обаче настъпва по
право със смъртта на длъжника, като производството по делото по аргумент на разпоредбата
на чл. 429, ал. 2, изр. 2 от ГПК може да продължи едва след приемане на наследството от
наследниците на длъжника. В този смисъл, съдът приема, че в периода от смъртта на
длъжника по делото – Н. П. Я. - 08.03.2016г. до конституиране на нейните наследници на
24.06.2019г. (първоначално покана за изпълнение е изпратена до майката на починалата Н.
П. Я. – Н. Т. Я.) изпълнителното производство е спряно, налице е забрана за извършване на
изпълнителни действия, поради което и за този период от време – от 08.03.2016г. до
24.06.2019г. и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е могъл да тече. Безспорно е, че от
момента на конституиране на наследници на починалото лице – 24.06.2019г. до момента, в
който К. П. Л. е отправила искане изпълнителното производство по делото да бъде
прекратено – 17.07.2020г. не са изминали повече от две години и липсват предпоставките на
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство на това
основание, поради което и настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
3
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че депозираната жалба
против отказа на съдебния изпълнител да прекрати е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 16851 от 28.07.2020г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Таня Маджарова, депозирана от К. П. Л., ЕГН ********** чрез нейния
пълномощник – Н. Т. Я. – нейна майка от гр. Б., ж.к. З., бл. *, ет. *, ап. * против действията
на съдебния изпълнител, изразяващи се в постановен Отказ да бъде прекратено
изпълнително дело № 20168030400181 по описа на съдебния изпълнител, обективиран в
Постановление № 30967/21.07.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4