Р Е Ш Е Н И Е № ………….
Град Свиленград, 02.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански
състав, на
десети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ц.Д.,
като разгледа
докладваното от Съдията гражданско дело № 458/ 2019 година по описа на Съда за, намери за установено следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А1 България”
ЕАД от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Г.Г., че
съществуват вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гр. дело № 781/2018 г. по описа на Районен съд -
Свиленград, а именно: сумата 707,64 лева - главница, представляваща незаплатени
възнаграждения за ползване на далеко-съобщителни
услуги по Договор №М3460055 от 24.12.2012г. за отчетен период 28.12.2015г. -
25.03.2016г., сумата 61,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор №М3460055 от 24.12.2012г., сумата 185,12 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода 13.01.2016г. - 26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. до изплащане на
вземането. Претендира разноските, направени в заповедното и в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че на
24.12.2012г. между страните е сключен Договор №М3460055, който бил с рамков
характер, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.
По силата на договора на ответника били предоставени услуги за мобилен номер
**********, с месечна абонаментна такса 14,90 лв. /с ДДС/, за срок от 24
месеца, считано от 23.01.2015г. Договорът бил сключен при Общи условия, които
се прилагали за неуредени в индивидуалния договор въпроси. Ответникът не е
заплатил потребени мобилни услуги на стойност 707,64
лв. за общ отчетен период 28.12.2015г. - 25.03.2016г., за което били издадени
съответни фактури, описани в исковата молба: фактура № *********/ 28.12.2015г.
на стойност 19,88 лв. /остатък/; фактура № *********/ 26.01.2016г. на стойност
73,98 лв.; фактура № *********/ 25.02.2016г. на стойност 73,98 лв.; фактура №
*********/ 25.03.2016г. на стойност 739,80 лв.
Твърди, че към
рамковия договор от 24.12.2012г. /Договор №М3460055/ между страните били
сключени и Договор за електронни съобщителни услуги и Договор за продажба на
изплащане, двата от 08.05.2015г. По силата на последния „А1 България” ЕАД –
„продавач“ прехвърлил на В.Г.Г. – „купувач“ мобилен апарат iPhone6 plus 16GB Gold SBC Транфер S, при разсрочено плащане, съгласно срокове и
условия, уговорени в договора. Съгласно договора, същият се прекратявал при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. В случая тази хипотеза била налице, така че всички суми, дължими по
посочения договор, станали изискуеми от датата на издаване на съответната
фактура – фактура № 33063246/ 25.03.2016г. на стойност 539,80 лв. /остатък/.
Неизпълнението на
задълженията от страна на длъжника обусловило правото на мобилния оператор да
прекрати едностранно договора за услуги и да начисли за това неустойка,
съгласно чл.54.1. от ОУ, както и чл. 6.3.1 от приложение № 1 към договора.
Общият размер на начислената неустойка бил 161,46 лв., част от който бил
платен, така че оставала неплатена неустойка в размер на 61,46 лв.
Ищецът твърди също, че
за събиране на вземането си е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано частно
гр. дело № 781/ 2018г. по описа на Районен съд - Свиленград и била издадена Заповед
за изпълнение.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговора на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът е депозирал молба, с която е заявил, че поддържа
предявените искове и е поискал постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът,
редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е дал становище по
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От приложеното за послуждане частно
гражданско дело № 781/ 2018г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед № 377/ 29.10.2018г.
за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати следните суми: 707,64 лева - главница,
представляваща незаплатени възнаграждения за ползване на далекосъобщителни
услуги по Договор №М3460055 от 24.12.2012г. за отчетен период
28.12.2015г.-25.03.2016г., 61,46 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор №М3460055 от 24.12.2012г., сумата 185,12 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода 13.01.2016г.-26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. до изплащане на
вземането и 26,00 лв. – разноски по делото. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
заявителя е дадено указание да предяви установителен иск за вземанията си. Настоящите искове са предявени
в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
От представения
Договор №М3460055/ 24.12.2012 г., ведно с приложените Общи условия, допълващи
го договори от 08.05.2015г. и приложенията към тях, е видно, че „Мобилтел“ ЕАД
/с настоящо наименование „А1 България“ ЕАД/ и В.Г.Г. са се намирали в
облигационни отношения, по силата на които ищецът има задължение да достави на
ответника, срещу месечна абонаментна такса от 14,90 лв. с ДДС, мобилни услуги
за номер ********** за срок от 24 месеца, както и да му прехвърли мобилен
апарат iPhone6 plus 16GB Gold SBC Транфер S, при разсрочено плащане, съгласно срокове и
условия, уговорени в договорите.
По делото са
представени фактура № *********/ 28.12.2015г. на стойност 73,98 лв., от която
се претендира остатък от 19,88 лв.; фактура № *********/ 26.01.2016г. на
стойност 73,98 лв.; фактура № *********/ 25.02.2016г. на стойност 73,98 лв.;
фактура № *********/ 25.03.2016г. на стойност 739,80 лв., в които са отразени процесните задължения с подробни разпечатки на
потреблението на начислените услуги.
При липса на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че по силата
на действителните облигационни правоотношения ищецът е предоставил на ответника
услуги в претендирания размер, респ. че поради това има вземане спрямо
ответника в исковия размер за главницата. Ето защо, иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен. С оглед
уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния такъв по чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Относно иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД, съдът намери същия за неоснователен. Действително, в договора за мобилни
услуги е уговорено, че при прекратяването му по вина на потребителя поради
допуснато неизпълнение на две последователни месечни такси, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти, дължими до края на срока на договора.
Съгласно ТР № 3/2011
г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, представляват периодични
плащания. Непротиворечива е съдебната практика, че вземанията за месечни
абонаментни такси за мобилни услуги покриват това понятие.
Съгласно ТР №
1/15.06.2010 г., т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
съдът следи служебно за спазването на
добрите нрави при иск за присъждане на неустойка.
В трайната съдебна
практика по чл.290 от ГПК, върховната съдебна инстанция е приела, че клаузата
за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна,
съобразно чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като не отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Така, според Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г., I т.о. на ВКС, „уговорката за неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по
вина на лизингополучателя, в размер на всички
неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му, излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя
ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия
лизингодател и нарушава принципа за справедливост“ (в този смисъл и Решение по т.д. №1226/2015г., I т.о. на ВКС
и др.). Ето защо, с оглед сходната
правна природа на паричното вземане за неустойка по процесния
договор с това по договора за лизинг, съдът намира, че то е недължимо, тъй като
почива на нищожна клауза, противоречаща с добрите нрави. Поради това права и
задължения за страните на основание същата не са възникнали и не могат да се
претендират.
При този изход от
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи да възстанови
направените от ищеца доказани разноски, съразмерно на уважената част от
исковете, а с оглед ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство
подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство.
По частно гр. дело №
781/2018г. на Районен съд - Свиленград ищецът е сторил съдебни разноски за
сумата от 26,00 лева, платена държавна такса и банков превод. Съобразно уважената част от претенциите
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24,33 лева за
сторените от последния деловодни разноски в заповедното производство. Разноските,
сторени от ищеца в настоящото производството са 76,10 лева - платена държавна
такса и банков превод. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 71,20 лева – разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че за „А1 България“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, съществува парично вземане по отношение на В.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата 707,64 лева - главница, представляваща незаплатени
възнаграждения за ползване на далекосъобщителни услуги по Договор №М3460055 от
24.12.2012г. за отчетен период 28.12.2015г. - 25.03.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2018г. до изплащане на вземането и
сумата 185,12 лева - мораторна лихва върху главницата
за периода 13.01.2016г. - 26.10.2018г., за които суми е издадена Заповед № 377/
29.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 781/2018 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу В.Г.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземане за 61,46 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор №М3460055 от 24.12.2012г., за която сума е издадена
Заповед № 377/ 29.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 781/2018 г. по описа на Районен съд
- Свиленград.
ОСЪЖДА В.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата 71,20 лв. – разноски по делото и
сумата 24,33 лв. – разноски по ч.гр.д. № 781/2018 г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: