Решение по дело №54/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260081
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500054
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№260081/19.11.2021г.                            19.11.2021 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 11.05.2021  година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                                ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар:М.Коматарова

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 54/2021г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Т.Д.Д., чрез адв.П.К. от АК - Сливен, се обжалва решение № 260236/18.12.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 222/2020г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Д.Д.,***, Д.Г.Ч.,***, Б.П. ***, М.П.Я.,***, С.Д.Ч. *** 18 и М.Д. ***, против „АГРОТЕС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ №58, вх.А, ап.17, представлявано от Т.А.Т., иск по чл.8, ал.1 от Закона за арендата, във вр. с чл.30 от ЗС и чл.3 и чл.4 от Договора за аренда на земеделски земи от 15.05.2015г., за сумата от 524,18 лв., представляваща неплатена част от дължимо рентно възнаграждение за периода на стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.  като неоснователен.

Първоинстационното решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Възразява, че показанията на свид.Т. са неверни и противоречиви, че няма доказателство трето неучастващо в процеса лице да е предявило претенции за неиздължената част от рентното възнаграждение. Излага се, че не се признава правото на собственост на трето лице извън кръга на собствениците, посочени в нот.акт № 144 от 1998г, като се твърди, че Р. Д. (починал 1989г. към датата на възстановяване на собствеността на земеделските земи) като преживял съпруг на Н. не я наследява по заместване и не наследява квота от възстановените земеделски земи на П.Д.К.. Въззивницата възразява, че на основание чл.9, ал.2 от Закона за наследството, преживелият съпруг - в случая Р., черпи правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със смъртта на другия съпруг - Н., като според въззивницата Р. наследява квота от имуществото, притежавано от Н. до момента на смъртта й, а към момента на смъртта на Н. няма „новооткрито наследство" от П.Д.К., земеделските имоти, описани в исковата молба, не са индивидуализирани по граници. Те са обособени като такива, съгласно влезлия в сила план за земеразделяне в землището на гр.Ямбол след 1991г. като Н. не оставя наследствен земеделски имот в наследство на Р.. Оспорва извода на ЯРС, че искът е  недоказан по размер излага свои съображения, че исковата сума по размер не е оспорена, макар и в ОИМ бланкетно да е заявено оспорване на иска по основание и размер. По тези и останалите изложени в жалбата съображение моли ЯОС да отмени решението на първоинстанционния ЯРС като неправилно и вместо него постанови ново като осъди ответника „АГРОТЕС“ АД да заплати на ищците общо сумата от 524,18 лв, представляваща неплатена част от дължимо рентно възнаграждение за периода на стопанските 2016/2017г, 2017/2018г и 2018/2019г, ведно със лихва за забава - законната лихва от датата на ИМ. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от другата страна „АГРОТЕС“ АД с ЕИК *********, представлявано от Т.Т., чрез адв.С.Т. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба, потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените пред въззивната инстанция разноски.

ЯОС, на основание чл.265, ал.1 от ГПК по молби от Д.Г.Ч.,***, Б.П. ***, М.П.Я.,***, С.Д.Ч. ***, и М.Д. ***, ги конституира като въззивници по делото.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е образувано по молба на Т.Д.Д., Д.Г.Ч., М.П.Я., С.Д.Ч. и  М.Д.Щ., с която се иска да бъде осъден ответника „АГРОТЕС“АД да им заплати общо сумата от 524,18 лв., представляваща неплатена част от дължимо рентно възнаграждение за периода на стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., ведно със лихва за забава  от датата на подаване на исковата молба. С отговора на ИМ искът се оспорва от ответника изцяло като неоснователен и недоказан.

Видно от решение № 1-27/09.09.96г. на ПК Община Ямбол е възстановено правото на собственост на наследниците на П.Д.К. съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Ямбол върху: нива от 4.248 дка, четвърта категория, местност „Бахчите“, имот № 36004 по плана за земеразделяне; нива от 6.345 дка, четвърта категория, местност „Балтата“, имот № 39090; нива от 17.493 дка, четвърта категория, местност „Емерлийски път“ имот № 54036 и нива от 18.302 дка , местност „Под Курткая“, имот № 59074, при описани в решението граници.

С нот.акт №144, том. VIII, дело № 1712/98г. на нотариус Т.Д.при ЯРС, Д. З. Д., Д.П. Д., К. Г. Ч., Д.Г.Ч., Р. Г. Ч., В. В. Ч., С.Д.Ч., М.Д. Ш., М.П. Б., Б.П.Ч., А. П.Д., Н. З. А., П.Д. П., С. Д. П. и М.Д. Г. са признати  за собственици по наследство от П. Д. К. върху описаните по-горе  земеделски  земи, находящи се в землището на гр. Ямбол.

С нот.акт № 116, том III, рег. № 3423, дело № 285/15.05.2015 г. на нотариус М.Д., вписана под № 453 на НК е обективиран договор за дарение на недвижим имот, с който Ж.Д. К. е дарила на „Агротес“ АД, действаща чрез пълномощника си  Е.И. Т.. 1/150 ид.част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Ямбол: НИВА в местността „Балтата“, представляваща ПИ с идентификатор № 87374.39.90 по кадастралната карта, целият с площ от 6 344 кв.м., четвърта категория, при съседи: ПИ с идентификатори №№ 87374.39.88, № 87374.39.417, № 87374.39.89. Поземлен имот с идентификатор № 87374.39.90 по кадастралната карта и с номер по предходен план 039090; НИВА в местността „Емерлийски път“, представляваща ПИ с идентификатор № 87374.54.36 по кадастралната карта, целият с площ от 17 494 кв.м., четвърта категория, при съседи: ПИ с идентификатори №№ 87374.54.25, № 87374.54.23, № 87374.54.22, № 87374.54.21, № 87374.54.520 , № 87374.54.35, № 87374.54.65. Поземлен имот с идентификатор № 87374.54.36 по кадастралната карта е с номер по предходен план 054036; НИВА в местността „Под Курткая“ представляващ  ПИ с идентификатор № 87374.59.74, по  кадастралната карта, целия с площ от 18 303 кв.м., пета категория, при съседи: ПИ с идентификатори №№ 87374.59.75, № 87374.59.553, № 87374.59.73, № 87374.59.252, № 87374.59.251, № 87374.59.67.Поземлен имот с идентификатор № 87374.59.74 по кадастрална карта е с номер по предходен план 059074.

С нот.акт № 117, том III, рег. № 3425, дело № 286/15.05.2015 г. на нотариус М. Д., вписана в под № 453 на НК е обективиран нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Д. З. Д., Н. З. А., Й. З. П., Н. П. С., С. П. К., Ж. Д. К., Д. Д. С., М. Д. Г., Д. Д. Д. и З.Д. Д..  са продали на „Агротес“ АД 79/150 ид.части от нивите, описани в нотариалния акт за дарение, находящи се в землището на гр. Ямбол.

Видно от представения договор за аренда на земеделски земи, вписан в Службата по Вписванията, сключен на 15.05.2015 г. в гр. Ямбол, Ж. Д.К. като арендодател, действащ при условията на действащия тогава чл.3, ал.4 от ЗАЗ, е предоставила на „Агротес“ АД като арендатор за временно и възмездно ползване земеделските земи, находящи се в землището на гр. Ямбол - нивите описани в нот.акт за дарение и покупко-продажба.

Представени са скици от СГКК - гр. Ямбол за имотите.

Представено е извлечение от ведомост за изплатено  рентно плащане от „Агромейт“ ООД на Т.Д.Д. за периода 2012-2016 г. Представена е кореспонденция водена между „Агротес“ АД и Т. Д. по въпроса за изплащането на рентата.

Ищците са представили покана за доброволно изпълнение до „Агротес“ АД придружено с известие за доставяне – обратна разписка, получена от ответника на  10.06.2019 г.

Представени са удостоверение  за наследници на П. Д. К.изх. № ГС/02-020109/06.11.2018г. на Община Ямбол, удостоверение на  наследници на П.Д. К.№ 1469/22.06.2004 г.  на Община Ямбол,  както и заявление от Т.Д.Д. *** във връзка с издаденото удостоверение за наследници на П.Д. К. изх.№ ГС/02-020109/06.11.2018 г. представено по делото.

Видно от зав. копие от препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак, между Р. С. Д. и Н. П. К../ има сключен брак с акт № 120/15.03.1948 г., съставен в гр. Ямбол.

От представеното зав. копие от препис-извлечение от Акт за смърт издаден от Община Ямбол, е видно, че Н.П. Д. е починала на 20.07.1970 г.

По делото е изслушана като свидетел Е. И. Т.. - упълномощена от „Агротес“ АД да сключва договори за земята и да купува земя като представлява дружеството при сключването на договорите. Свидетелката сочи, че само веднъж е виждала ищцата Т.Д., но е запозната с претенцията на ищците, тъй като имали многобройни кореспонденции с тях, че от много години – 15-20 години обработват земята им, че  наследниците на Н. П. Д. има шести наследник. Сочи, че са предприели действия да издирят наследниците на Н. като задочно са ги издирили. Посочва, че тя е сключила договора за аренда с Ж.. Преди покупката е било дадено удостоверение за наследници, че са пет наследника, а когато са изготвили декларации когато са правили сделката видели, че са шест, и нотариусът определил квотите им въз основа на това удостоверение, по което са станали сделките. Тогава видели, че наследниците са шест, а не пет, и рентата делили на шест като шестият дял стои до момента, в който се легитимират наследниците на Н., на които ще им бъдат изплатени, като те пазили рентата 10 години.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявеният иск е по чл.8, ал.1 от Закона за арендата, във вр. с чл.30 от ЗС и чл.3 и чл.4 от Договора за аренда на земеделски земи от 15.05.2015г.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

По делото е установено, че с Решение № 1-7/09.09.1996г. на ПК Община Ямбол е възстановено правото на собственост на наследниците на П.Д. К., починал на 06.03.1953г., съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Ямбол върху 4 ниви. Доказано е, че ищците са наследници по закон на П. Д. К., починал на 06.03.1953г. След смъртта си П. К. е оставил наследници съпруга и шест деца - двама сина и четири дъщери. Въззивницата-ищца Т.Д.Д. е дъщеря на неговия син Д.П. Д., поч., а ищците-въззивници Д.Г.Ч., Б.П.Ч., М.П.Я., С.Д.Ч. и М.Д.Щ. са внуци на дъщерята на П. Д. К. - М.П. Ч.. Поставя се въпросът имат ли право да получат дял от наследството на П. Д. К. наследниците на преживелия съпруг на Н. П. Д.. Видно от представеното удостоверение за наследници от 2018г. след смъртта си Н. П. (20.07.1970г.) е оставила като наследник единствено съпруг – Р. С.Д., с когото е имала над 22 години брак, което се доказва от представеното заверено копие от препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак № 120/15.03.1948г. Като наследник на баща си П. К. Н. П. е наследила 1/6 ид.част от земеделските земи, възстановени на наследниците му. След смъртта и през 1970г. нейният съпруг Р. Д. предвид продължителността на брака им и на основание чл.9, ал.2, изр. първо от ЗН наследява 2/3 от наследството от 1/6 ид.част от зем.земи, а след неговата смърт го наследяват неговите наследници. Останалата 1/3 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от зем.земи се наследява от братята и сестрите на Н. П.. ЯОС споделя мотивите на ЯРС, че в случая нормата на чл.9а от ЗН е неприложима. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/1998г. на ОСГК на ВКС „последващ съпруг по смисъла на чл.9а ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В мотивите е изяснено, че разпоредбата има предвид единствено съпруг на собственика на одържавените или обобществени имоти и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. Възстановените земи не са били собственост на Н. П. Д., а на нейния баща  и наследодател П. Д.К.. Поради това кръгът на наследниците на Н. П. се определя по общото правило на чл.9, ал.2 от ЗН. В този смисъл ЯОС намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че наследниците на преживелия съпруг на Н. П. не наследяват 2/3 ид.ч. от нейния дял.

Процесният договор за аренда е сключен за арендодател от една от наследниците на П. Д. К.- негова правнучка Ж.Д. К., при условията на чл.3, ал.4 от действащия тогава ЗАЗ, съгласно разпоредбата на който, когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС.  Според чл.30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.  Страни по договора за аренда са арендодателя Ж. Д.К.а и арендатора - ответното дружество. Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане на арендодателя по договора, съгласно чл.4 от процесния договор. Ищците не са страна по договора за аренда, той е сключен между Ж. Д. К. като арендодател и ответника-въззиваем като арендатор. За ищците-съсобственици, които не са сключили договора за аренда липсва възможност да претендират за заплащане на арендно плащане по договора за аренда от арендатора. Тъй като не са страна по договора за аренда, ищците не могат да претендират от арендатора плащане на рента въз основа на този договор. Ето защо, предявеният иск е неоснователен.

Въз основа на изложеното, ЯОС следва да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

При този изход на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 400лв., предвид доказателството за направени такива - договор за правна защита и съдействие.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение № 260236/18.12.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 222/2020г. по описа на ЯРС.

Осъжда Т.Д.Д.,***, Д.Г.Ч.,***, Б.П. ***, М.П.Я.,***, С.Д.Ч. *** 18 и М.Д. ***, да заплатят на „АГРОТЕС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Граф Игнатиев“ №58, вх.А, ап.17, представлявано от Т.А.Т., сумата 400лв. - направени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

 

                                                                               2.