№ 48
гр. Пловдив , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500918 по описа за 2021 година
Производство по чл.437, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по първоначално постъпила директно при ПОС жалба с
вх.№ 269470/ 17.03.2021г. на К. В. В. , с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“Б.“, № 40,
чрез адв. В.С. Х., изпратена на 18.03.2021г. на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820 на КЧСИ, район на
действие ОС-Пловдив за надлежното й администриране, след което върнато за разглеждане
на жалбата в ПОС с вх.№ 494/ 02.04.2021г. Жалбаподотелката в посочено качество на трето
лице и по изложени доводи в жалбата моли да се постанови решение, с което да се отменят
действията на съдебния изпълнител по предприета публична проджба на недвижим имот, с
последно извършено изпълнително действие – обявяване на купувач, обективирано в
Протокол от 12.03.2021г. по изп.д.№ 00314 по описа на ЧСИ Т.Л. с рег.№ 820 , район на
действие ОС-Пловдив. Поискано е и спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК.
Поискани са и гласни доказателства за установяване факт на владение на имота към датата
на налагане на възбраната върху същия.
Постъпили са писмени възражения от взискателя „Райфайзенбанк
/България/ ЕАД- гр.София, представлявана от Изпълнителен директор А.В.А. и М.Т.П. –
Прокурист, действащи чрез пълномощника си юриск. Р. А. К.. Оспорва се подадената жалба,
по мотивирани съображения за нейната неоснователност, като се иска същата да се остави
без разглеждане, а обжалваните действия на ЧСИ да се потвърдят като законосъобразни,
вкл. всички наложени обезпечителни мерки и насоченото изпълнение и продан на описания
имот.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ И.Й. при
ЧСИ Т.Л., в които е изложено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие,
1
както и поради това, че жалбоподателката не разполага с процесуална легитимация да
обжалва действията на ЧСИ, както и по съображения за нейната неоснователност.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД- гр.София против В. А. В. за събиране на вземане по ИЛ №
454/ 23.12.2015г., издаден по ч.гр.д.№ 722/ 2015 по описа на РС-Чирпан, като за осребряване
имуществото на длъжника принудителното изпълнение е насочено върху собствен негов
недвижим имот.
Жалбоподателката оспорва действията на ЧСИ, с които принудителното
изпълнение е насочено върху описания недвижим имот чрез опис, оценка, назначаване на
пазач, насрочване на публична продан, провеждането й и обявяване на купувач с Протокол
от 12.03.2021г. на ЧСИ Луков, по отношение на който имот длъжникът В. А. В. е учредил
договорна ипотека в полза на банката – кредитор, а именно : СОС – жилище, представляващ
пристройка към съществуваща ЖС, която пристройка е на два етажа, разположена на първи
и втори жилищни етажи, над партер, като първото ниво е на два етажа, разположена на
първи и втори жилищни етажи, над партер, първото ниво със застроена площ от 57,57 кв м,
второто ниво със застроена площ от 61,57 кв м, или с обща площ на двете нива от 119,14 кв
м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по см. на чл.38 ЗС,
ведно със съответното право на строеж на пристройката върху терена, при описани граници,
в дворно място, находящо се в гр.П., ул.“Б.“, № 40, цялото застроено и незастроено с площ
от 334 кв м по скица, а по документ за собственост – площ от 401 кв м, при описани
граници, който СОС – жилище се намира в сграда с идентификатор 56784.511.387.1 по
КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, която сграда
се намира в поземлен имот идентификатор 56784.511.387 по същата КККР на гр.П.. С
жалбата се излагат фактически обстоятелства и правни доводи, въз основа на които
жалбоподателката обосновава процесуалното качество на трето за изпълнението лице
поради притежавани от същата заедно със съпруга си А.Д. В. самостоятелни права на
собственост върху процесния имот, изключващи правата на длъжника; в тази насока сочи
обстоятелството, че към момента на обявяване от ЧСИ купувач на имота на 12.03.2021г.
жалбоподателката и съпруга й А.Д. В. и до момента владеят имота, който имот съставлявал
единствено жилище и което обусловило правния им интерес от търсене на защита по
чл.434, ал.4 ГПК. Иска се да се приеме, че доколкото публичната продан не е еднократно
изпълнително действие, доколкото се предхожда от опис и оценка, назначаване на пазач,
започва с разпореждане за насрочване на проданта, обявление, обявяване на купувач и
завършва с издаване на Постановление за възлагане, то жалбата е депозирана в срок, считано
от 12.03.2021г., на която дата е обявен купувач на имота, както и да се приеме, че към
момента на налагане на възбраната имотът не е бил собственост на длъжника В. А. В..
Посочено е , че по извършена от страната справка по изп.дело на 17.03.2021г. се установило,
2
че от 16.03.2021г. е издадено Постановление за възлагане.
По допустимостта на жалбата във връзка с повдигнатите възражения
относно процесуалната легитимация на жалбоподателката в посоченото качество на трето за
изпълнението лице и срочността на жалбата.
Не е спорно обстоятелството, че към момента на подаване на настоящата
жалба в съда на датата 17.03.2021г. е било издадено Постановление за възлагане от
16.03.2021г. на описания по-горе недвижим имот след проведените опис, оценка, публична
продан и обявяване на купувач на имота на 12.03.2021г. Процесуалният закон в уредената
хипотеза на чл.435, ал.3 ГПК за обжалваемост на Постановлението за възлагане като краен
акт след проведена публична продан на недвижим имот, не предвижда процесуална
възможност за третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имота, да обжалват
акта на съдебния изпълнител, а жалбоподателката не би била легитимирана на това
основание по жалба за оспорване законосъобразността на проведеното принудително
изпълнение върху спорния имот. В хипотезата на чл.435, ал.4, пр.I ГПК принудително
изпълнение се оспорва като незаконосъобразно въз основа на изложените възражения, че
изпълнението е насочено върху недвижима вещ, която в деня на възбраната, се намира във
владение на жалбоподателката К.В. и съпругът й А.В.. и твърдението, че към момента на
налагане на възбраната синът им и длъжник в изпълнителния процес В.В. не е бил
собственик на вещта. Твърденията се основават на Решение № 1293/ 26.04.2017г.
постановено по гр.д.№ 14486/ 2016г по описа на ПРС – IV гр.с., постановено по предявен от
настоящата жалбоподателка иск по чл.26 ЗЗД за признаване нищожност на атакувана
разпоредителна сделка от 23.12.1991г., извършена от съпруга на жалбоподателката - А.В.. в
полза на сина им В.В. по отношение на правото на пристрояване на процесната пристройка
към жилищната сграда, представляваща СИО между съпрузите К. и А.В..и, поради липса на
съгласие и противоречие със Закона. Цитираното решение вписано в СВ-гр.П. с вх.№
15613/ 06.07.2020г., акт № 183, т.6.
Разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК/ ред., ДВ.,бр.100/ 2019г./ предвижда
двуседмичен преклузивен срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, който за
третите лица започва да тече от узнаване на действието
С жалбата е представено уведомително писмо с изх.№ 970/ 01.02.2021г.
по описа на ЧСИ Т.Л., с което жалбоподателката е уведомена за насрочената в периода
11.02.2021г. – 11.03.2021г. публична продан на описания процесен недвижим имот, както и
за обявяването на купувач на датата 12.03.2021г. Уведомлението е получено от
жалбоподателката на 09.02.2021г.
В настоящия случай както от изложението на фактическите обстоятелства по
жалбата, така и от комплектованото изпълнително дело, се налага изводът, че
жалбоподателката, заявила фактическите обстоятелства за осъществявано владение върху
3
процесния недвижим имот, вкл. от датата на сключване на нотариалния акт за договорна
ипотека, датата на налагане на възбраната и до момента, за провежданото принудително
изпълнение е узнала и в по-предходен обявяването на купувач момент, вкл. във връзка с
депозирано искане по молба с вх.№ 11822/ 12.10.2016г. по повод проведен опис на имота на
същата дата 12.10.2016г , с което принудителното изпълнение е насочено върху имота.
Следователно към момента на подаване на жалбата чрез ОС-Пловдив на
17.03.2021г. преклузивният двуседмичен срок по чл.436, ал.3 ГПК се явява изтекъл както от
момента на насочване принудителното изпълнение чрез провеждане на описа и оценката на
процесния имот, за което жалбоподателката е узнала през 2016г, така и от момента на
формалното й уведомяване на датата 09.02.2021г. за предстоящото реализиране на
публичната продан на имота, в който случай срокът се явява изтекъл на 23.02.2021г.
По горните съображения жалбата следва да се остави без разглеждане
като недопустима поради просрочие, а искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението
поради това следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата първоначално директно при
ПОС жалба с вх.№ 269470/ 17.03.2021г. на К. В. В. , ЕГН: ********** , с постоянен и
настоящ адрес: гр.П., ул.“Б.“, № 40, чрез адв. В.С. Х. против действията на ЧСИ Т.Л., с рег.
№ 820 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив по изп.д.№ 20168200400314по описа на
ЧСИ, с които принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот - СОС –
жилище, представляващ пристройка към съществуваща ЖС, която пристройка е на два
етажа, разположена на първи и втори жилищни етажи, над партер, като първото ниво е на
два етажа, разположена на първи и втори жилищни етажи, над партер, първото ниво със
застроена площ от 57,57 кв м, второто ниво със застроена площ от 61,57 кв м, или с обща
площ на двете нива от 119,14 кв м, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата по см. на чл.38 ЗС, ведно със съответното право на строеж на пристройката върху
терена, при описани граници, в дворно място, находящо се в гр.П., ул.“Б.“, № 40, цялото
застроено и незастроено с площ от 334 кв м по скица, а по документ за собственост – площ
от 401 кв м, при описани граници, който СОС – жилище се намира в сграда с идентификатор
56784.511.387.1 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на
АГКК, която сграда се намира в поземлен имот идентификатор 56784.511.387 по същата
КККР на гр.П., като НЕДОПУСТИМА поради просрочие И
4
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл.438 ГПК на К. В. В. ,
ЕГН: ********** , с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.“Б.“, № 40, чрез адв. В.С. Х. за
спиране на изпълнението по изп.д.№ 20168200400314 по описа на ЧСИ Т.Л., с рег.№ 820 на
КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5