Р Е
Ш Е Н
И Е
№
78/30.06.2020 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
откритно съдебно заседание, проведено на 10.06.2020, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия
Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 120/2020, за да
се произнесе, взе предвид:
Срещу решение № 288/19.11.2019 год по гр.д. № 444/2018
год на Окръжен съд Добрич са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Д.П.П. с ЕГН ********** чрез процесуалния му
представител адв. М.Я. *** – в частта, с която е осъден да заплати на В.П.П. с
ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен представител К.К.Р. –
Й. с ЕГН ********** сумата 22 085,68 лв, от които: 17 000 лв –
обезщетение за неимуществени вреди,5 030,00 лв – законна лихва и 55 лв –
обезщетение за имуществени вреди; в частта, с която е осъден да заплати на Н.П.А.
с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен представител М.Й.Г.
сумата 45 396,75 лв, от които: 35 000 лв – обезщетение за
неимуществени вреди, 10 357,29 лв – законна лихва и 39,46 лв – обезщетение
за имуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 23.10.2015 год. По
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове
бъдат отхвърлени. Акцентира се върху възражението за съпричиняване, което не е
било съобразено от съда, като се отбелязва също, че според съдебно-медицинската
експертиза претърпените от ищците увреждания са отминали за период около 2-3
месеца и не са оставили дълготрайни последици.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от В.П.П. с ЕГН **********
със съгласието на неговата майка и законен представител К.К.Р. и от Н.П.А. с
ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен представител М.Й.Г.,
чрез процесуалния им представител адв. С.Р.Т. ***. В него е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба на Д.П.П. и за потвърждаване на
решението в тази част. Претндира се присъждане на разноски за двете инстанции,
включително адвокатснко възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
2) Насрещна въззивна жалба от В.П.П. с ЕГН **********
със съгласието на неговата майка и законен представител К.К.Р. частта, с която
е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 17 000 лв до претендирания размер от 30 000 лв. Позовавайки се на съдебна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за справедливост на
обезщетението, въззивникът моли за отмяна на решението в тази част и постановяване
на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до завеждането на иска, както и разноски при условията
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
3) Насрещна въззивна жалба от Н.П.А. с ЕГН **********
със съгласието на нейната майка и законен представител М.Й.Г., чрез
процесуалния им представител адв. С.Р.Т. *** вчастта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди за разликата над
35 000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за
неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до завеждането на иска, както и разноски при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
В постъпилия отговор от
Д.П.П. с ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. М.Я. ***
е изразено становище за неоснователност на насрещните жалби и за потвърждаване
на решението н тези части. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съставът на Апелативен съд намира, че
въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира
следното:
Предявени са в условията на кумулативно
обективно и субективно съединяване искови претенции от В.П.П. с ЕГН **********
със съгласието на неговата майка и законен представител К.К.Р. – Й. и от Н.П.А.
с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен представител М.Й.Г.,
срещу Д.П.П. за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди в
резултат от ПТП, настъпило на 23.10.2015 год.
От събраните доказателства по делото е
установено, че на посочената дата, около 7,10 – 7,20 часа двамата ищци отивайки
на училище, пресичали кръстовището между улиците „Сан Стефано“ и „Кирил и
Методий“ в гр.Добрич, по пешеходната пътека. Кръстовището било регулирано със
светофарна уредба с включена мигаща жълта светлина, тип „бягащ пешеходец“. По
същото време по ул.“Сан Стефано“ по посока на кръстовището се движел лекият
автомобил, управляван от ответника. Пътната настилка била мокра от дъжда, без
неравности и повреди по нея. По това време на денонощието все още било тъмно.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че лекият автомобил се е движил със
скорост около 31,49 км/ч, при която скорост и отчитайки състоянието на пътното
платно експертизата е определила, че опасната зона за спиране на автомобила е
около 18,43 м. Двамата ищци предприели пресичане на кръстовището по ул.“Сан
Стефано“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, при което
последвал удар и в резултат от това те били изхвърлени напред и паднали върху
платното. Според заключението на експертизата, ако водачът е реагирал
своевременно и предприел спиране в момента, в който пострадалите деца са
навлезли в пешеходната пътека, той е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, дори и при бърз ход на децата. Този извод е направен след
съпоставка с определената опасна зона за спиране – 18,43 м и отстоянието на
автомобила от мястото на удара, и различна скорост на движение на пешеходците –
при бърз, умерен и бавен ход. И в трите случая опасната зона за спиране е
по-малка от разстоянието, необходимо за спиране спрямо местонахождението и
движението на двете деца, следователно е било във възможностите на водача
безопасно да спре на достатъчно разстояние от тях. Въпреки, че още не се било
развиделило, кръстовището е било осветено както от самата светофарна уредба,
така и от светлините на автомобила, което означава, че ответникът е могъл и е
бил длъжен навреме да забележи пресичащите деца. Те от своя страна също са
имали възможност да възприемат движещия се автомобил, но преценката относно
разстоянието и скоростта на движение е субективна и не може да се даде
еднозначен отговор доколко децата са могли да предвидят и предотвратят
настъпването на произшествието.
В резултат от удара всяко от двете
пострадали деца е получило различни травматични увреждания.
Н.П.А. е с диагноза счупване на пубиса
вдясно, закрито. Извършена била процедурата: закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация – тазови кости. Четири седмици е била на строг постелен
режим, след което била два месеца в болнични. В резултат от преживения инцидент
започнала да изпитва притеснения при пресичане на пешеходна пътека, обхващала я
паника да не падне, сънувала кошмари. Преживяла е посттравматичен стрес и
тревожност.
В.Й.Й. получил счупване – фисура на тялото
на дясна бедрена кост, закрито. Извършено било наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация. Бил на легло и с гипсова имобилизация в продължение на 4 седмици.
При него също е налице психологична симптоматика, изразяваща се в чувство на
тревожност, нерешителност и страх от попадане в аналогични ситуации.
И при двамата ищци се наложило да претърпят
продължителен оздравителен период, свързан както с физически болки и страдания,
ограничения при поддържане на ежедневните нужди от хигиена, придвижване и др.,
както и отсъствие от училище за дълъг период от време. Това им попречило да
участват пълноценно в учебния процес и в извънкласните им дейности – Н. се
занимавала с музика, а В. – със спорт.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че предявените искове са
основателни. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, от които произтича отговорността за поправяне на
причинените вреди. Ответникът не е спазил изискванията на Закона за движение по
пътищата, вменяващи му задължения да управлява моторното превозно средство с
необходимото внимание, и в частност – да спазва правилата за преминаване през
пешеходна пътека, особено когато по нея се движат деца. Установено е, че
ответникът се е движил със скорост в рамките на позволената и е имал обективна
възможност своевременно да забележи пресичащите деца, и то от разстояние
по-голямо от опасната зона за спиране, поради което е могъл да предотврати
удара.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалите, които внезапно изскочили на пътното
платно, не намира опора в доказателствата по делото. Напротив, установено е на
първо място, че ударът е настъпил едва на 2,40 м от десния край на платното по
посока движението на автомобила. Това означава, че децата са преминали през
по-голямата част от пътното платно, преди да бъдат ударени и следователно – не
са излезли внезапно. Наред с това, от заключението на експертизата се
установява, че водачът е имал достатъчно време да реагира и да спре независимо
от това колко бързо са се движили децата.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение влияят различни фактори, които се преценяват във всеки конкретен
случай в зависимост от характера и интензитета на увреждането, претърпените болки
и страдания, времето, необходимо за възстановяване на пострадалия и др.
Първоинстанционният съд е направил
изключително задълбочен анализ на фактите по делото, преценил ги е с оглед
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, изследвал е
допуснатите от ответника нарушения на Закона за движение по пътищата, които дават
основание за ангажиране на отговорността му, спрял се е и на възражението за
съпричиняване. Въз основа на това, след съобразяване с конкретните особености
на казуса и ръководейки се от принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е изградил извода си за размера на дължимото обезщетение. Поради това, че
обективно ищцата Н.П. е понесла по-тежко увреждане, свързано с по-силни болки и
страдания, правилно съдът е определил за нея обезщетение в размер на
35 000 лв, а за ищеца В.Й. – в размер на 17 000 лв. Така определените
обезщетения настоящият състав намира за справедливи. От една страна нанесените
травми са били и за двамата ищци твърде болезнени, причинили са им значителни
неудобства, включително затруднения във връзка с учебните им ангажименти,
психологичен дискомфорт. От друга страна поради младата им възраст те са
преодоляли сравнително бързо тези негативни последици.
Настоящият състав напълно споделя мотивите
и изводите на първоинстанционния съд, поради което потвърждава постановеното
решение.
Поради неоснователност на въззивната жалба
и насрещните жалби разноски за тази инстанция не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 288/19.11.2019 год по гр.д. № 444/2018 год на Окръжен съд Добрич.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.