Решение по дело №222/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,във вр. с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на М.Й.И. ***, чрез адв.И.Д. ***, със съдебен адрес ***, ст. 8 срещу Решение № 2153-28- 31/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012-28-54/03.07.2023г. срещу Разпореждане №2113-28-101#11/15.06.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, при ТП на НОИ, Ямбол, с което му е отказано да бъде отпусната пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал.2 от КСО. Оспорващият счита, че решението на директора на ТП на НОИ Ямбол е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните правила и е неправилно. Акцентува, че адм. орган не зачита осигурителния стаж на И. ***, тъй като в Удостоверение №1986/17.07.2020г. на Оперативен архив на БА липсват данни колко места е бил автобуса, на който е бил шофьор и не посочват точка от ПКТП/отм./ за втора категория труд. Намира, че адм. орган е следвало да изиска от жалбоподателя да представи доказателства досежно броя на местата на автобуса, който е управлявал. Представя Акт за изменение на качественото състояние на автобус Ч.11МЗ, от който е видно, че водач на автобуса е М.И.. Според техническите параметри на автобуса общо броя на пътниците е 44 +1.

Излага съображения, че адм. орган се е произнесъл без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което съществено се нарушава правото на защита на оспорващия.

Намира, че спора се свежда до въпроса:” Счита ли се стажът, положен от 15.12.1995г. до 30.06.2003г. на длъжност „шофьор на автобус” за зачетен от втора категория труд при условие, че се установи, че автобуса, който е управлявал жалбоподателя е с повече от 44 места. Иска се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да бъде върната преписката на компетентния АО - Директора на ТП на НОИ - Ямбол, за ново произнасяне, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от адвокат И.Д., от ЯАК, редовно упълномощена, която поддържа депозираната жалба. Представя и подробни писмени бележки.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С.М.. Депозирано е подробно писмено становище, което поддържа и излага съображения за законосъобразността на оспорения адм. акт, поради което намира жалбата за неоснователна. Представя и подробни писмени бележки. Иска присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

Със заявление вх. №2113-28-101/16.02.2023г. М.Й.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69б от КСО.

От представените документи и данните в РОЛ, Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ е приел, че г-н И. има придобит осигурителен стаж 09г.,00м.,04д. от втора категория, 33г., 04м.,28д. от трета категория. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 44г.,08м.,03д. С разпореждане № 2113-28-101#11/15.06.2023г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ с мотиви, че лицето не отговаря на изискванията на чл.69б ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемия 15 години осигурителен стаж от втора категория.

Против така издаденото разпореждане И. е подал жалба с вх. № 1012-28-54/03.07.2023г. като за три периода претендира работа при втора категория труд, като в жалбата си срещу решението поддържа само периода за работа във военно формирование 24200 на длъжност шофьор на автобус Ч.11МЗ, който е с брой пътници 44 +1, който според оспорващия е признат за втора категория. Претендира признаване на втора категория труд и за работата си в ПК „Светлина“, с. * на длъжност „шофьор5т“ и тракторист-машинист –ТКЗС-21т., като претендира осигурителен стаж при втора категория труд 4г. и 5 месеца.

След разглеждане на жалбата против разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, директорът на ТП на НОИ-Ямбол издава процесното решение, с което оставя без уважение жалбата на оспорващия срещу разпореждането, като се позовава на следното:

Зачетеният осигурителен стаж от втора категория е както следва:

От 01.05.1982г. до 01.01.1985г. на длъжност тракторист в АПК Бакаджик - 2г.;08 м.

От 21.03.1986г. до 31.07.1986г. на длъжност тракторист в АПК - гр. Ямбол - 4м. и 10 дни:

От 27.11.1995г. до 15.12.1995г. на длъжност шофьор на автобус „Д. бус“ ЕООД, 18 дни.

От 27.09.2004г. до 02.03.2005г. на длъжност шофьор на товарен автомобил в „М.П." ООД - 05 м.05д.

От 11.03.2005г. до 31.03.2005г. длъжност шофьор на товарен автомобил в „Минерал М. и Сие"- 20 дни.

От 01.04.2005г. до 12.05.2005г. длъжност шофьор на товарен автомобил в „Минерал М. и Сие"- 01 м. 11 дни

От 19.03.2008г. до 31.05.2008г. на длъжност шофьор на автобус в „Юнион Ивкони“ - 02м. 12 дни.

От 27.03.2017г. до 16.07.2020г. на длъжност шофьор на автобус в „Юнион Ивкони" – 03г. 03м. 19 дни.

От 01.04.2021г. до 27.05.2021г. длъжност шофьор на товарен автомобил в „Суперстрой инженеринг"- 01 м. 26 дни . Общо осигурителен стаж от втора категория - 09г. 02 м и 1 ден.

Тук следва да се посочи, че при проверка на представената с административната преписка доказателства, съдът констатира, че адм. орган не е зачел стаж, признат за втора категория, въпреки, че има доказателства за това. Видно от стр. 80 от делото е приложен издаден от „Суперстрой инженеринг"- ЕООД, Обр. УП-3 с вх. №2113-28-436#6 от 21.06.2021г. е включен към приетия общ осигурителен стаж от втора категория – 9г., 2м. и 1 ден, следния стаж : -за периода 01.04.2021-27.05.2021г. -1 месец и 27 дни., като шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност над 12т., т.е. с един ден по-малко. Отделно от това, освен разликата от 1 ден, на стр. 23 от делото е видно, че пак в „Суперстрой инженеринг"ЕООД- удостоверение УП-3 изх. № 8 от 06.03.2023г., за периода от 27.05.2021г. до 01.09.2021г., т.е. 3 месеца и 4 дни отново И. е с призната втора категория труд като шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност над 12т.

На следващо място, представено е удостоверение УП3 с изх. № 36 от 08.03.2023г., /стр.20 /от „Технострой инженеринг99“ АД за периода 14.09.21-15.02.2023- за 1г.5м. и 1 ден, призната на основание чл. 2 т. 25 от НКТП за втора категория труд.

Представено е удостоверение с изх. № 259А от 23.08.2018г. от „Златно Б.“ЕООД-стр. 83, не е зачетен осигурителния стаж при втора категория за 4м и 6 дни.

Удостоверение УП-3 с изх. 84 от 07.11.2014г. от Товарни превози, Ямбол, АД /стр. 98/, – изрично е посочено, че 2г. 7м. 29 дни е работил на 18т автомобил-шкода с ремарке, т.е. основание за признаване на втора категория труд, за периода 02.01.1990г.-01.09.1992г.

Следва да се посочи, че в друго удостоверение с изх. № 83 от 07.11.2014г. на „Товарни превози“ Ямбол АД/стр. 70/, е посочено, че е работил 36 месеца /3години/като шофьор, но е неизяснено от адм орган на какъв автомобил, товароподемност на автомобилите за периода 01.01.1987г.-31.12.1989г. , съответно заверка за категорията труд.

От 11.03.2005г. до 31.03.2005г. длъжност шофьор на товарен автомобил в „Минерал М. и Сие"СД е признат стаж от втора категория 20 дни, но в УП3 с изх. № 10 от 18.06.2021г., издадено от след изискване на удостоверение за вида и тонажа на автомобила е посочен 2 месеца.

Доказателства за работа при втора категория труд има и видно от удостоверение № 5 от 26.01.1996г. от ПК „Светлина“, с. * /стр. 105/ за работата му като тракторист-21т. за периодите 01.01.1980г.-28.03.1980г. и 01.05.1982г.-28.02.1986г.

На следващо място, адм. орган е приел, че стажът за времето от 15.12.1995г. до 30.06.2003г. положен като цивилен служител, шофьор на автобус във военно формирование 24 200 - Ямбол не може да бъде зачетен за втора категория по следните съображения: според разпоредбата на т. 70 от отм. ПКТП. предприятията, фирмите и другите организации при подготовката на документите за пенсиониране в удостоверенията обр. УП1 срещу описания трудов стаж посочват съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране, по която предлагат да се зачете трудът им. Видно от У-ние № 1986/17.07.2020г. на Оперативен архив на Българската армия липсват данни удостоверяващи, с колко места е бил автобуса, на който жалбоподателят е бил шофьор и не посочват точка от отм. ПКТП за втора категория труд.

Адм. орган мотивира решението си с това, че от втора категория труд за дейностите в транспорта и съобщенията по отм. ПКТП - т. 53а. е труда на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и между селищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици, шофьорите от ведомствения транспорт за превоз на хора не се ползват от записа/: шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

Адм. орган приема, че за да се зачете от втора категория стажът като шофьор следва да се представят доказателства относно вида и товароподемността на автомобила /заповеди за назначаване, трудови договори или други такива документи от които да е видно това/. В процеса на производство при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 69б от КСО не са представени доказателства относно изпълняваната длъжност.

Друг извод, който е направил адм. орган е, че стажът за периодът от 05.07.1978 -28.03.1980 г. положен като шофьор - 5 т. в ПК „Светлина" - с. * не попада в обхвата на /т. 52б и т.66 и/ от отм. ПКТП, тъй като дейността на тези потребителски кооперации е търговия.

Адм. орган се позовава на разпоредбата на чл. 69б ал. 2 от КСО, а именно лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Към датата на заявлението г-н И. е навършил възрастта по чл.69б, ал.2 от КСО, но не отговаря на условието за 15 години осигурителен стаж от II категория труд.

За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът уважи искането на процесуалния представител на оспорващия за разпит на свидетелите Г.М.С., Г.Д.Д. и Г.С.Г..

Свидетелят С. посочи, че с М. ***, Ямболско. В селото били трактористи, кооперацията в която са работили се казвала ПК „Светлина“, село *. Тази кооперация преминала от ТКЗС-то. Не е извършвала търговска дейност, а само селскостопанска продукция е произвеждала.

Работил заедно с М.И. и в дивизията като военнослужещ. С. работил от 1992 г. в Ямбол. М. работил на длъжност „шофьор“ на голям автобус, 44+1 места. Работил от 1996г. или от 1998г. докато закрият поделението през 2002 г. Идвал е при тях в Пионерските казарми, той е ходил във формированието 24200 - дивизията. Почти всеки ден го е виждал и само на тази позиция – шофьор.

Свидетелят Д. работил с него доста години, като той бил в Щаба на дивизията, 1991 г., 1992 г., 1993 г. до 1997г. През тези години са работили заедно. Докато се пенсионирал през 1997 г., М. бил там и работил като шофьор на автобус „Ч.“. Този автобус го е карал десетки пъти и той е 44+1 места, така се води по документи. Работили и в щаба на дивизията.

Свидетелят Г.С.Г. заяви, че е бил шофьор на автобуса и лично му го издал. Става въпрос за автобус „Ч.11М3“, 44+1 място. М. дошъл на работа 1994 г. и той се пенсионирал 1999 г. и М. продължил да работи в поделението. От 1994 г. до 1999 г. М. карал автобуса. Той карал само този автобус.

При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

С обжалваното Решение № 2153-28-31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол, е оставена без уважение жалбата на М.И. с вх. № 1012-28-54/03.07.2023г. срещу Разпореждане №2113-28-101 #11/15.06.2023г на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал.2 от КСО на оспорващия.

ЯАС намира, че при постановяване на решението, с което е потвърдено разпореждането не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което съществено се затруднява съдебната проверка.

На първо място проверявайки оспореното решение, съдът констатира, че административният орган, макар да е коригирал продължителността на приетия от ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Ямбол осигурителен стаж от втора категория труд на 09г., 02м., и 1 ден, приел е, че няма необходимите 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, но е допуснал много неточности, което е довело до нарушаване правото на защита на оспорващото лице и възможността да разбере изложеното в адм. акт, както и да организира защитата си. Съдът констатира, че по делото има доказателства за непризнат стаж от втора категория, но за наличие на такъв. От друга страна има неизяснена категория на полагане на труд за различни периоди.

Както се посочи в изложението по фактите, съдът констатира много неточности дори в признаването на стажа от 9г. 2месеца и 1 ден.

Както се посочи, по делото се съдържат данни за наличие на стаж от втора категория, но за непризнат такъв. Така например видно от представените към адм. преписка документи се установи, че адм. орган не е зачел стажа на И. при следните осигурители и за следните периоди:

-„Суперстрой инженеринг"- ЕООД, за периода 01.04.2021-27.05.2021г. -1 месец и 27 дни., като шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност над 12т., т.е. с един ден по-малко. Отделно от това, освен разликата от 1 ден, на стр. 23 от делото е видно, че пак в „Суперстрой инженеринг"ЕООД- видно от удостоверения УП-3 изх. № 8 от 06.03.2023г., за периода от 27.05.2021г. до 01.09.2021г., т.е. 3 месеца и 4 дни отново И. е с призната втора категория труд като шофьор на тежкотоварен автомобил с товароподемност над 12т., видно от удостоверения УП-3.

-На следващо място, представено е удостоверение УП3 с изх. № 36 от 08.03.2023г., /стр.20 /от „Технострой инженеринг99“ АД за периода 14.09.21-15.02.2023- за 1г.5м. и 1 ден, призната на основание чл. 2 т. 25 от НКТП за втора категория труд.

-Представено е удостоверение с изх. № 259А от 23.08.2018г. от „Златно Б.“ЕООД-стр. 83, не е зачетен осигурителния стаж при втора категория за 4м и 6 дни.

-Удостоверение УП-3 с изх. 84 от 07.11.2014г. от Товарни превози, Ямбол, АД /стр. 98/, – изрично е посочено, че 2г. 7м. 29 дни е работил на 18т автомобил-шкода с ремарке, т.е. основание за признаване на втора категория труд, за периода 02.01.1990г.-01.09.1992г.

-Удостоверение с изх. № 83 от 07.11.2014г. на товарни превози Ямбол АД/стр. 70/, е посочено, че е работил 36 месеца /3години/като шофьор, но е неизяснено от адм орган тонажа на автомобилите за периода 01.01.1987г.-31.12.1989г. Съгласно т. 53а от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (отм.), действащ до 31.12.1999г., за втора категория труд се зачита трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.

-От 11.03.2005г. до 31.03.2005г. длъжност шофьор на товарен автомобил в „Минерал М. и Сие"СД е признат стаж от втора категория 20 дни, но видно от УП3 с изх. № 10 от 18.06.2021г., издадено след изискване на удостоверение за вида и тонажа на автомобила е посочен 2 месеца стаж от тази категория-11.03.2005г.-11.05.2005г./стр. 88/.

Дори само до тук, ако се установи, че е И. работил при условията на втора категория, събран със стажа установен от адм. орган 9г.2м.1 ден, стажът при условията на втора категория ще бъде повече от 15г., което е основание за отмяна на решението и връщане на преписката на адм. орган.

Не на последно място следва да се посочи, че е необоснован извода, че ПК/потребителска кооперация/ „Светлина“, с. * е осъществявала търговска дейност и работата на И. като шофьор 5т. не следва да се признава за трудов стаж от втора категория.

От удостоверение № 5 от 26.01.1996г. от ПК“Светлина“, с. * /стр.105/ е видно, че за периода 01.01.1980г.-28.03.1980г. и 01.05.1982г.-28.02.1986г. М.И. е работил като тракторист, дори е посочено – тракторист-машинист Т-150К-21т. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 53а. ПКТП/отм./ шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона са с призната втора категория труд.

Водещ критерий за определяне категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на извършваната работа. Свидетелят С. посочи, че с оспорващия са от едно село - село *, Ямболско. Заяви още, че в селото били трактористи, кооперацията в която са работили се казвала ПК „Светлина“, село *. Тази кооперация преминала от ТКЗС-то. Не е извършвала търговска дейност, а само селскостопанска продукция е произвеждала.

Според настоящия състав, както е прието и в съдебната практика, в селското стопанство се извършва производство на растителна и животинска продукция, като няма значение относно категорията труд дали това производство е било под ръководството на кооперативна структура /ТКЗС/, впоследствие кооперация държавна /ДЗС/ или специализирана държавна структура – спомагателно стопанство. Следва да се посочи, че чл.52б от ПКТП се отнася именно към заети лица (включително като механизатори) в селскостопанското производство. Твърдението, че ПКТП се отнася до лица, заети в селското стопанство, а не до лица, заети в селскостопанското производство, е в противоречие с изричната норма на чл.52б от ПКТП. Трудът като механизатор в селскостопанското производство попада в изричната хипотезата на чл.52б от ПКТП и е ІІ категория, при условие, че лицето е било непосредствено заето в това производство.

С разпоредбата на т.66и от раздел четвърти на (ПКТП - отм.), действаща до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал.

Следва обаче да се отбележи, че след отмяната на ПКТП и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2, т.2 от НПОС е без значение дали трудовият стаж ще се подведе под нормите на чл.52б или чл.66и от ПКТП /отм./, доколкото и в двата случая положеният труд е втора категория и съгласно чл.16, ал.2, т.2 от НПОС правните последици са едни и същи. Дори да се приеме, че И. не е бил пряко зает, а непряко зает като механизатор/тракторист/, ще попадне под хипотезата на чл.66и от ПКТП, поради което положеният труд отново ще е втора категория. Анотирана съдебна практика

Изложеното до тук обосновава отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението.

С оглед стажа на И. за времето от 15.12.1995г. до 30.06.2003г. положен като цивилен служител, шофьор на автобус във военно формирование 24 200 – Ямбол, ЯАС намира следното:

От втора категория труд за дейностите в транспорта и съобщенията по отм. ПКТП - т. 53а. е труда на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи вътрешноградски и между селищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици,/ шофьорите от ведомствения транспорт за превоз на хора не се ползват от записа/: шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

На първо място следва да се посочи, че проследявайки нормативната уредба, за определянето на категорията труд за осигурителен стаж, положен на длъжност „шофьор на автобус“, за времето след 31 декември 1999 г., се прилага Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП).

На основание чл. 2, т. 23 НКТП от втора категория при пенсиониране е трудът, положен след 31 декември 1999 г. от шофьорите на автобуси и тролейбуси и ватмани от вътрешноградския транспорт, работещи по график в градовете с население над 300 хил. души, с над 40 места в превозното средство.

С т. 24 на чл. 2 НКТП е уредено, че трудът на шофьорите на автобуси и тролейбуси (извън тези по т. 23) от вътрешноградския транспорт, работещи по график, с над 60 места в превозното средство, също е от втора категория.

Както се вижда от изложеното, трудът на шофьорите на автобуси от извънградския транспорт не попада в цитираните разпоредби и в случая следва да се отнесе към трета категория труд по чл. 3 НКТП.

Но в мотивите си административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които е приел, че трудът на жалбоподателя през спорния период по същество е бил ведомствен. При тези съображения съдът приема, че пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ, не са изпълнили задължението си да установят всички факти относими за определяне на осигурителния стажа на жалбоподателя, в частност категорията на положения от него труд чрез събиране на конкретни доказателства относно спорните обстоятелства и периоди, както повелява чл. 36 от АПК.

За пълнота следва да се добави, че невъзможността да бъде извършена съответната проверка поради една или друга причина, в т. ч. и с оглед непредаване на пълния обем документация от осигурителя, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че жалбоподателят разполага с трудова книжка, в която въпросният стаж е надлежно отразен.

В заключение : Пенсионният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за определяне категорията труд, което е дало отражение при изчисляване на общия осигурителен стаж от значение за правото на пенсиониране на жалбоподателя. При задължителния административен контрол Директорът на ТП на НОИ не е извършил задължителната цялостна преценка на събраните доказателства от пенсионния орган за трудов стаж и категория труд на жалбоподателя с оглед изпълнение на изискването за наличието на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране и не е изложил мотиви в тази насока. При неизяснени факти относно категорията труд е следвало да върне преписката на пенсионния орган с указания за проверка на тези обстоятелства и изискване на допълнителни доказателства за определяне категорията труд. Неизясняването на всички факти и обстоятелства от значение за правото на пенсия е съществен порок във формата на акта и съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Поради това преписката следва да се върне на пенсионния орган за изясняване на всички факти и обстоятелства относно категорията на положения от жалбоподателя труд и нова преценка за наличието на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране, съобразно подробните указания в мотивите на настоящото решение.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-28- 31/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, и потвърденото с него разпореждане №2113-28-101#11/15.06.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване, при ТП на НОИ, Ямбол, поради което жалбата е основателна.

При този изход на делото основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-28- 31/24.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, и потвърденото с него Разпореждане №2113-28-101#11/15.06.2023г на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, при ТП на НОИ, Ямбол.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по заявление вх. №2113-28-101/16.02.2023г. М.Й.И. с искане да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69б, ал. 2 от КСО съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ, Ямбол да заплати на М.Й.И. ***, чрез адв.И.Д. ***, със съдебен адрес ***, ст.8 сумата от 500 /петстотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

	Съдия:	/п/ не се чете