Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05. 06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVII
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При участието на секретаря Елена Чаушева в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, след като разгледа докладваното от
съдия Колева ВНОХД № 5083 по описа за 2018 година, намери за установено
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.06.2017г. по НОХД № 11553 по описа на
СРС за 2015г., наказателно отделение, 102-ри състав е признал подсъдимата И. В.
Б. за виновна в това, че на 18.12.2013г. в гр. София, в сградата на Отдел
„Пътна полиция” на СДВР, на ул. „Л*********, на гише № 28 пред М.С.А.– системен
оператор в ОПП-СДВР, съзнателно се ползвала от неистински официален документ за
завършено образование – диплома за полувисше № 0015035, peг. № 630/04.09.1998г.
на името на И.В.Б., род. на *** г. в гр. Кренмечуг, Украйна, на която е
придаден вид, че е издадено от Полувисш медицински институт-гр.Враца, от
директора на учебното заведение – П.А.М., а в действителност И.В.Б. не е била
студентка в посочения институт и подписът за „директор” не е положен от
директора на учебното заведение П.А.М., като от нея за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 вр. чл.308,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. На осн. чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 /три/ години.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
разноските са възложени в тежест на подсъдимия.
Срещу първоинстанционния съдебен акт са постъпили
въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от адв. Д.Х. – упълномощен
защитник на подсъдимата. Защитникът оспорва постановената присъда, посочвайки
че не са били събрани достатъчно убедителни доказателства за виновността на
подсъдимата. Твърди, че подзащитната ѝ притежавала диплома за завършено
полувисше образование за придобита от нея квалификация – медицинска сестра в
Украйна и именно тази диплома е занесла за легализация, но след превода е
получила инкриминираното копие. Посочва, че подсъдимата е направила заверка на
документа при получаването му, а не при подаването му в КАТ. В тази връзка са
изложени пространствени съображения относно вида и естеството на частната
заверка на официални документи. Твърди се още, че пред СРС е останало
неизяснено обстоятелството във връзка с установяването, че с различни химикални
пасти било изписано „вярно с оригинала“ и е бил положен подпис. Следващият
аргумент е свързан с факта, че по делото е налично ксерокопие, което не е
документ, а от МУ Враца никога не била издавана такава диплома. От посоченото
се извежда, че след като не е издавана такава диплома, то ксерокопието не може
да бъде нито официален, нито неистински документ. Посоченият аргумент се прави
във връзка с твърдението, че за съставомерността на чл. 308, ал. 2 от НК се
изисква, документът предмет на делото, да бъде истински официален документ,
който да бъде преправен съответно и с оглед на това е станал неистински. Прави
се възражение още, че липсва умисъл, тъй като подсъдимата е притежавала диплома
и шофьорска книжка. При така наведените аргументи се иска отмяна на
първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327
и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи
на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства, поради което
оставя и без уважение искането на защитата за повторен разпит на свидетеля
Владимиров.
В открито заседание представителят на държавното
обвинение в хода на съдебните прения посочва, че жалбата е неоснователна, а
деянието доказано по безсъмнен и категоричен начин. Прави сбит анализ на
показанията на свидетеля М. А. и на изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза, от които се установява извършеното деяние. Моли присъдата да бъде
потвърдена.
В защитната пледоария процесуалният представител на
подсъдимата поддържа жалбата. Преповтаря доводите за липса на умисъл, тъй като
подзащитната ѝ има образование, има диплома и шофьорска книжка. Посочва,
че първоинстанционният съд не е обсъдил обясненията на подсъдимата и
свидетелските показания на В.Н. в частта относно обстоятелствата, кога е
направена заверката „вярно с оригнала“. Обръща внимание, че заверката „вярно с
оригинала“ не е направена от нотариус, а от подсъдимата в качеството ѝ на
гражданин, поради което не може да се твърди, че е използвала официален
документ. Моли за постановяване на оправдателна присъда.
По време на последната дума подсъдимата заявява, че ще
приеме решението такова, каквото бъде поставено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК
и от легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по
същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства съдът
счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Първоинстанционният съдебен акт е постановен при
изяснена фактическа обстановка, която се установява от събрания доказателствен
материал по делото. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и
писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод
относно извършеното деяние, авторството и виновността. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата И. В. Б. е родена на *** г. в гр.
Кренменчунг - Украйна, ЛЧH **********, украинка, украинска гражданска, със
средно образование, омъжена, безработна, неосъждана с посочен по делото адрес
гр. София, ул. „Твърдишки проход“, бл. *******.
Подсъдимата И.Б. притежавала украинска шофьорска
книжка и украинска диплома, издадена от Медицинско училище „Е.Й.М.“-К., на И. В.
Е., с която придобила квалификация „Медицинска сестра“. Тя решила подаде
документи за българска шофьорска книжка. За целта на 18.12.2013г. в гр. София,
подсъдимата И.Б. отишла в сградата на ОПП-СДВР, находяща се на ул. „*******, за
да подаде документите си за издаване на българска шофьорска книжка. Пред
свидетеля М.С.А.– системен оператор в ОПП-СДВР, тя депозирала ведно със
заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в
Република България peг. № 28042712/18.12.2013 г. за издаване на свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) и диплома за полувисше
образование №0015035, peг. № 630/04.091998г. на името на И.В.Б., родена на ***
г. в гр. К. – Украйна, на която била придаден вид, че е издадена от Полувисш
медицински институт – гр. Враца, на нейно име в качеството й на студентка
завършила полувисшето си образование в МУ-гр. София, Филиал „Проф. д-р И.М.“ –
Враца. Пред свидетеля А. подсъдимата е заверила копие на предоставената
диплома, като изписала собственоръчно „вярно с оригинала“.
При извършена проверка за автентичността на
представената диплома органите на ОПП-СДВР установили, че диплома със същия
номер е издадена на лицето Е.И.А..
От изготвената по делото комплексна графическа и
техническа експертиза с предмет на изследване копие на диплома за полувисше
образование № 0015035, рег. №630/04.06.1998г., издадена от Полувисш Медицински
Институт – гр. Враца на името на И. В. Б. се установява, че подписът в графа
„Директор“ не е положен от П.А.М., а отпечатъкът от печат в графа „Директор“ е
копие на отпечатък, който не е положен с кръглия печат на Медицински колеж гр.
Враца. Установява се, че подписът под снимката върху инкриминираната диплома е
поставен от подсъдимата, както и че ръкописният текст „Вярно с оригинала“ и
подписът след него са положени отново от подсъдимата.
До гореустановената фактическа обстановка съдът
достигна след прецизен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
а именно: обясненията на подсъдимата И.Б., дадени пред първоинстанционния съд;
показания на свидетелите М.С.А., П.А.М., В.М.Н.; писмените и веществени
доказателства: справка от Филиал „проф. д-р И.М.“-гр. Враца към Медицински
университет-гр. София (ДП, л. 26); ксерокопие на инкриминираната диплома за
полувисше образование №0015035, per № 630/04.09.1998 г., (ДП, л. 22); оригинал
на заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци
в Република България № 28042712/18.12.2013г. (ДП, л. 34-36); ксерокопие на украинска
шофьорска книжка (ДП, л. 31); справка за съдимост (л. 73 от досъд. произв.);
ксерокопие на диплома за полувисше образование № 0015035, издадена на Е.И.А.(ДП,
л.60); превод на диплома №933634 от 03.07.1990г., издадена на И. В. Е. от
Медицинско училиещ „Е.Й.М.“-К. и ксерокопие на същата (л.48-49 от съдебното
производство); превод на свидетелство за управление на МПС, издадено на
16.10.2012г. на името на И. В. Б. и ксерокопие на същата (л. 50-51 от съдебното
производство); удостоверение за сключен граждански брак (л. 32 от съдебното
производство); както и заключение от комплексната графическа и техническа
експертиза (ДП, л.65-69) и други. Настоящата инстанция намира за необходимо да
изключи част от доказателствата и доказателствените средства, въз основа на
които контролираният съд е изградил фактическата обстановка. След привличането
на подсъдимата като обвиняем става невъзможно приложението на чл. 281 от НПК по
отношение на нейни показания, дадени в качеството ѝ на свидетел в хода на
досъдебното производство. От друга страна, в хода на съдебното следствие
свидетелските показания дори не са приобщени. Свидетелката Е.И.А.не е
разпитвана пред първоинстанционния съд, не е призовавана и нейните показания от
досъдебното производство не са приобщавани по реда на чл. 281 от НПК. Показания
на свидетелите А. и Н. дадени в хода на досъдебното производство не са
приобщени по надлежния ред. Обясненията от л. 20 от досъдебното производство са
снети в хода на предварителна проверка, не по реда и правилата на НПК, поради
което същите не са годни доказателствени средства. Докладните записки,
изготвяни от полицейски органи не са писмени доказателства, нито писмени
доказателствени средства, изготвени по реда и правилата на НПК. Предвид
изложеното изредените доказателствени материали следва да бъдат изключени от
съвкупността.
Макар и доказателственият анализ в изготвените мотиви
към първоинстанционната присъда да е лаконичен, то волята на съда не е
опорочена. Ясно и категорично е посочено въз основа на кои доказателства и
доказателствени средства е изградено вътрешното убеждение на контролирания съд.
В основата на доказателствения анализ настоящата инстанция постави показанията
на свидетелите М. А. и П.М.. Извлечената информация от тези гласни
доказателствени средства се отличава с последователност, логичност, житейска
правдивост. Те не съдържат вътрешни противоречия и кореспондират с останалия
доказателствен материал. От показанията на свидетелката А. се установява редът
за подаване на документи, необходими за издаване на свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Към инкриминираната дата тя е била системен
оператор в ОПП-СДВР и е приела депозираните от свидетелката документи. Редът е
един и същи за всички граждани – трябва да се попълни заявление за издаване на
съответния документ, предоставя се лична карта, медицинско свидетелство,
удостоверение за завършен курс към БЧК и диплома за завършено образование в
оригинал и копие. Свидетелката е категорична, че дипломата и копието се сверяват
от нея и пред нея копието се заверява с текст „вярно с оригинала“ и подпис от
подаващия. Няма причина да се приеме, че по отношение на подсъдимата
свидетелката е приложила различен подход от горепосочения. Тя е категорична, че
ако не се предоставят оригинал и копие не пуска заявлението. При предявяване на
заявлението в открито заседание, попълнено от подсъдимата, свидетелката А. потвърждава, че именно тя го е подписала.
Твърдението, че не си спомня подсъдимата, от друга страна, не може да обуслови
недостоверност на показанията ѝ. Като служител към ОПП-СДВР свидетелката А.
обслужва на ден по 60-100 човека. От деня на инкриминираното деяние до деня на разпита
пред първата инстанция са изминали близо три години. Предвид естеството на
работата ѝ житейски оправдано е свидетелката да не си спомня конкретния
случай, взимайки под внимание, че тя е обработвала хиляди подобни заявления за
издаване на документи. Фактът, че тя потвърждава подписа си върху заявлението,
подадено от подсъдимата, разглеждан ведно с естеството на работа и по-горе
установения ред за приемане на документи са достатъчни основания да се приеме,
че подсъдимата е предала диплома в оригинал и копие и е заверила копито,
изписвайки „вярно с оригинала“ и подписвайки се пред свидетелката. Предвид
изложеното и съпоставяне на показанията с приобщените по делото оригинал на
заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в
Република България № 28042712/18.12.2013г. и ксерокопие на инкриминираната
диплома за полувисше образование №0015035, per № 630/04.09.1998 г., които
потвърждават редът за подаване и приемане на документи, обяснен от
свидетелката, настоящата инстанция намира тези гласни доказателствени средства
за обективни и достоверни, поради което ги кредитира в тяхната цялост.
На следващо място, въззивният състав постави в
основата на своя доказателствен анализ показанията на свидетелката П.М.–
директор на филиал „проф. д-р И.М.“ – гр. Враца. Към инкорпорираната дата върху
инкриминирания документ директор на Полувисшия медицински институт /със сменен
статут към момента/ е именно свидетелката П.М.. В своите показания тя е изключително
подробна и последователна относно обстоятелствата, касаещи предмета на
доказване. Споделя, че е получила запитване от полицията дали диплома с
инкриминирания номер е издавана от учебното заведение и ако е – на кого.
Заявява, че диплома с инкриминирания номер е издавана, но на името на Е.И..
Депозираната информация се потвърждава от приобщеното към доказателствения
материал ксерокопие на диплома за полувисше образование № 0015035, издадена на Е.И.А..
Свидетелката М. след предявяване на инкриминираната диплома завява, че дори
бланката е различна и няма нищо общо с издаваните от учебното заведение дипломи
през 1997г., както и че тя не е подписвала този документ. Анализираните гласни
доказателствени средства съдът кредитира изцяло, намирайки ги освен за
последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
но и за обективни, въз основа на което следва единственият извод за тяхната
достоверност.
В корелация с вече анализираните свидетелски показания
се намира и заключението на изготвената по делото комплексна графическа и
техническа експертиза с предмет на изследване копие на диплома за полувисше
образование № 0015035, рег. №630/04.06.1998г., издадена от Полувисш Медицински
Институт – гр. Враца на името на И. В. Б.. Последната е изготвена от
компетентно лице, отговорило обективно и обстойно на поставените задачи. В хода
на съдебното следствие вещото лице убедително защитава изготвената експертиза,
предвид което съдът я кредитира в цялост. Посредством експертизата се
установява, че подписът в графа „Директор“ не е положен от П.А.М., а
отпечатъкът от печат в графа „Директор“ е копие на отпечатък, който не е
положен с кръглия печат на Медицински колеж гр. Враца. Установява се, че подписът
под снимката върху инкриминираната диплома е поставен от подсъдимата, както и
че ръкописният текст „Вярно с оригинала“ и подписът след него са положени
отново от подсъдимата.
Във връзка с копието на диплома за полувисше
образование № 0015035, рег. №630/04.06.1998г., на която е придадено вид, че е издадена
от Полувисш Медицински Институт – гр. Враца и собственоръчната заверка следва
да се отговори на възражението на защитата относно използването на различна
химикална паста при изписване на текста „вярно с оригинала“ и при подписването.
С този аргумент защитата се опитва да обоснове тезата, че подсъдимата не е
заверила дипломата при депозирането на документите, а в по-късен етап. Първоинстанционният
съд обосновано е отказал назначаване на допълнителна експертиза с доводите, че
вещото лице е изследвал двигателните навици при изписване, въз основа на които
е дал заключението си, както и с невъзможността да се установи времето на
полагане на химикалната паста. Настоящият състав се солидаризира с посоченото
от контролирания съд, като намира за необходимо да отбележи, че върху
инкриминирания документ „вярно с оригинала“ и подписът на подсъдимата са
изписани със син цвят на химикала. Наблюдавани с просто око разлика в цветовете
няма, което оборва твърдението на защитата, че разликата е забележима. От друга
страна, установяването на разлика в цвета на химикалната паста, не би внесло
основателно съмнение в обвинението, нито би опровергало обстоятелството, че
подсъдимата е заверила документа при депозирането му пред свидетелката А..
Не на последно място, следва да бъдат анализирани
свидетелските показания на В.Н. и обясненията на подсъдимата, чрез които се
опитва да се изгради защитна теза. Показанията на свидетеля Н. настоящият съд
разгледа през призмата на заинтересовано от изхода на делото лице, поради
роднинските връзки с подсъдимата – последната е племенница на съпругата на
свидетеля. Обясненията на подсъдимата се анализират в светлината на тяхната
двойнствена природа – като средство за защита и доказателствено средство. Св. Н.
твърди, че е бил с подсъдимата по време на първоначално подаване на документите
и при получаване на вече изготвения документ. След като обаче, подсъдимата си
дала входящия номер и очаквала да получи готовата шофьорска книжка ѝ било
предоставено копие на дипломата, върху която тя се подписала и след кратко
време била арестувана. Подобно обстоятелство посочва и самата подсъдима, въз
основа на което защитата твърди, че подсъдимата не е заверила собственоръчно
дипломата пред свидетеля А.. Това твърдение съдът намира за тенденциозно,
обсулужващо единствено защитната версия. Редът за подаване на документи е
установен по делото и той е един и същи за всички граждани. Свидетелят А. е
категорична, че незаверено копие от дипломата не се приема и че всеки един пред
служителите на ОПП-СДВР изписва вярно с оригинала и се подписва. Посоченото от
свидетеля и подсъдимата не се подкрепя от доказателствата по делото, поради
което в тази им част те остават изолирани. Настоящата инстанция не прима
свидетелските показания на Н. и обясненията на подсъдимата за обективни и
достоверни в анализираната част, поради което и съдът не ги кредитира. Относно
информацията, какво образование е имала подсъдимата, дали е притежавала
шофьорска книжка съдът кредитира показанията на свидетеля Н., тъй като в тази
си част те кореспондират с писмените доказателства по делото – приобщени са превод
на диплома №933634 от 03.07.1990г., издадена на И. В. Е. от Медицинско училиещ
„Е.Й.М.“-К. и ксерокопие на същата, както и превод на свидетелство за
управление на МПС, издадено на 16.10.2012г. на името на И. В. Б. и ксерокопие
на същата.
Задълбочен анализ изисква твърдението на подсъдимата,
че във фирма за легализация на документи е легализирала украинската си диплома,
откъдето е получила инкриминирания документ, а пред служителя в ОПП-СДВР е
представила оригиналната украинска диплома и получената диплома от фирмата за
легализация. Депозираната информация освен, че не кореспондира с
доказателствената съвкупност, е житейски нелогична и необоснована. Свидетелката
А. ясно и категорично заявява, какъв е редът и при приемане на документи, сред
които е налице и чужда диплома – дипломата трябва да е преведена и легализирана
в съответното министерство, за което се представя уверение. Следователно, ако
подсъдимата беше предоставила чужда диплома и копие от диплома, издадена от
български университет, то със сигурност служителят към ОПП-СДВР щеше да констатира
различията. Различните дипломи щяха да бъдат върнати, подсъдимата щеше да бъде
информирана за реда за легализация за чужда диплома. Обстоятелството, че
депозираните документи са приети за обработка и издаване на свидетелство за
управление на МПС, косвено доказват, че подсъдимата е представила диплома в
оригинал и копие на същата, които са били идентични. Именно защото свидетелката
А. е сверила два идентични документа е позволила и впоследствие на подсъдимата
да завери копието пред нея, изписвайки „вярно с оригинала“ и подпис. Тази заверка
се осъществява след съпоставка на оригинала и копието. Ако свидетелката А. беше
констатирала чужда диплома, което не е трудно, най-малкото тя ще бъде на чужд
език, то нямаше да бъдат приети документите. Подсъдимата е предоставила
оригинал и копие от диплома издадена от българско учебно заведение, което
впоследствие заверила пред свидетелката А.. Причините, поради които подсъдимата
е взела това решение, са неизвестни на съда, но те могат да се коренят именно в
усложнената процедура по легализация на чуждестранна диплома. Предвид
изложеното подсъдимата чрез обясненията се опитва да изгради една защитна теза,
която не намира подкрепа в останалия доказателствен материал, поради което тези
гласни доказателствени източници не се ценят като доказателствено средство, а
като средство за защита. В тази връзка и възражението на защитата, че
подсъдимата е заверила дипломата при получаването се явява неоснователно.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимата както от обективна, така и от
субективна страна именно по реда на по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Обект на наказателно правна закрила на
вмененото на подсъдимата престъпление са обществените отношения, гарантиращи
реда и правната сигурност на документирането.
Субект на деянието е всяко наказателно
отговорно лице, каквото е и подсъдимата И.Б..
От обективна страна изпълнителното
деяния на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК се изразява в ползване на неистински
официален документ, като за самото му съставяне не може да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимата. Безспорно по делото се установява, че
подсъдимата Б. ***, в сградата на ОПП-СДВР, находяща се на ул. „*******, е
депозирала пред свидетелката А. оригинал на диплома за полувисше образование
№0015035, peг. № 630/04.09.1998 г., на която е придаден вид, че е издадена от
Полувисшия медицински институт-гр. Враца, от директора на учебното заведение –
свидетеля М., като за самото съставяне на този документ не може да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимата.
Предмет на деянието е неистински официален документ.
Дипломата за завършено полувисше образование е удостоверителен документ, тъй
като съдържа конкретно и изрично писмено изявление на физическо лице, имащо
правно значение. Дипломата удостоверява факти свързани с получена степен на
образование от конкретно лице. Документът е официален – той се издава от
длъжностно лице в кръга на задълженията му по установения ред и форма.
Директорът на Полувисшия медицински институт-гр. Враца е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, който издава дипломите за завършено образование
съгласно задълженията му. Инкриминираната диплома по думите на действащия и към инкриминираната
дата, и към днешна дата директор свидетеля М. не е изготвено във формата, която
се е използвала тогава. Макар и дипломата да не е била изготвена в съответната
форма, това не е причина за отпадане на съставомерността на деянието. Това е
така, тъй като на инкриминирания документ е придаден вид, че е издаден от
директора процесното учебно заведение, което прави документа неистински по
смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.
Във връзка със възраженията на защитата следва изрично
да се посочи и това , че СРП е инкриминирала ползването на неистински документ
– оригинала на дипломата, а не завереното й копие. Това че, този документ не е
сред кориците на делото е обяснимо именно с обстоятелството, че след ползването
му чрез представянето му пред св. М.А.,
същият съгласно процедурата в ПП –
СДВР е върнат на лицето - заявител, като в преписката там, а
и респ. след това в образуваното наказателно производство е налично именно завереното му копие от Б.,
като следва да се допълни, че ксерокопието възпроизвежда именно съществуването
на официалния документ и е свързан с него .
В тази връзка
пространните съображения, касаещи копието, които защитата е развила по повод заверката „вярно с оригинала“ и подписа са изцяло ирелевантни, т.к.
установено е, че заверката е направена от подсъдимата, а отделно от това тази заверка не променя
характера на документа и не превръща копието на дипломата в частен документ.
Или въз основа на данните по делото се
извежда, че неистинският официален
документ – оригинал на диплома е достигнал до знанието на адресата.
Във връзка предмета на деянието съдът
намира за необходимо да отбележи, че чл. 308, ал. 1 от НК визира два вида
документна подправка – съставяне на неистински документ и преправяне
съдържанието на истински документ. Възражението на защитата, че за съставомерността на чл. 308, ал.
2 от НК се изисква, документът предмет на делото, да бъде истински официален
документ, който да бъде преправен съответно и с оглед на това е станал
неистински, е напълно несъстоятелен. Разпоредбата на чл. 308, ал. 2 от НК
препраща към ал. 1, поради което за да бъде осъществен съставът по ал. 2
документът следва да бъде неистински, без значение коя от двете форми на
документна подправка е използвана. В конкретния случай е налице именно квалифицираният
състав, защото дипломата за завършено образование е сред лимитативно изброените
документи в ал. 2 на чл. 308.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 от НК е довършено с депозирането на неистинския документ пред
трето лице, а именно свидетеля А..
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата Б. осъзнавала, че тя не
е завършила Полувисшия медицински институт-гр. Враца и не е получавала диплома
от него. Обстоятелството, че същата има придобито образование в Украйна не
изключва прекия умисъл при ползването на документа, както твърди защитата.
Видно от показанията на свидетеля А. – системен оператор при ОПП-СДВР,
чуждестранни дипломи следва да бъдат легализирани и преведени от съответното
министерство, за да бъдат приети от нея при подаване на документи за издаване
на СУМПС. Безсъмнено тази процедура е по-тромава и по-бавна, отколкото при
депозиране на българска диплома. От друга страна, житейски неправдиво е
възражението на защитата и подсъдимата, че тя е дала своята украинска диплома
за легализация във офис на ул. ****, откъдето и дали инкриминираната диплома.
Първо, редът за легализация на диплома е друг. В подобен офис дипломата може да
бъде единствено и само преведена. Освен това при получаване на инкриминираната
диплома не е възможно подсъдимата да не е забелязала разминаване в рег. № на
двете дипломи. Украинската диплома е с №933634, а инкриминираната - №0015035.
Налице е разминаване и в датите на завършване на образованието. Според
украинската диплома подсъдимата е завършила пълния курс на обучение през 1990г,
а според инкриминираната – 1998. На процесната диплома е изписано и „Република
България“. Посочените разминавания безсъмнено и категорично доказват, че подсъдимата
е осъзнавала неистинския характер на инкриминираната диплома. Последното
обстоятелство се потвърждава и от факта, че самата инкриминирана диплома е
създадена именно с имената на подсъдимата, за да бъде използвана от същата.
Осъзнавайки неистинския характер на документа за завършено образование,
подсъдимата е осъзнавала, че депозирайки подобен документ ще накърни
документооборота и дейността на държавните и обществени органи. Въпреки това тя
е желаела настъпването на общественоопасните последици, след като е депозирала
инкриминирания документ пред свидетеля А..
По отношение на индивидуализацията на наказанието
контролираният съд е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно
минало, а отегчаващи не са установени. Взел е предвид и обстоятелството, че подсъдимата
притежава ниска правна култура и чрез деянието е показала незачитане на
установения ред в страната. При превес на смекчаващите обстоятелства и на
основание чл. 54 от НК съдът е наложил наказание 1 година „лишаване от свобода“,
изпълнението на което е отложил за три години на основание чл. 66 от НК.
Настоящата инстанция констатира още едно смекчаващо
вината обстоятелство, което се явява изключително по своя характер и налага
приложението на чл. 55 от НК, а именно продължителността на разглеждане на
делото. За да бъде отчетено последното като такова, е необходимо да бъде
нарушен разумният срок, в който следва да се разгледа и разреши едно дело.
Разумният срок, от своя страна, според ЕКЗПЧ и ВКС е една от гаранциите,
осигуряващи правото на справедлив съдебен процес и адекватен и своевременен
достъп до правосъдие. Същият не е определен в абсолютни стойности нито в
националното ни законодателство, нито в практиката на ЕКЗПЧ. Решението дали
принципът, закрепен в чл. 22 от НПК, е нарушен, се взима за всеки конкретен
случай. Релевантният период, от който започва да тече, разумният срок, според
практиката на ЕКЗПЧ е моментът, когато обвиняемият разбира, че срещу него има
обвинение, защото от този момент лицето живее под страх, притеснения и
неудобство, че го грози наказателно преследване. Според националното ни
законодателство лицето се запознава с обвинението чрез предявяване на
постановлението за привличане на обвиняем, от който момент започва да тече и
срокът. Практиката обаче е константна, че този срок може да започне да тече и
от един по-ранен етап. Такива са случите, когато лицето е разпитано като
свидетел, в който разпит узнава, че именно той е заподозрян като извършител на
деянието. В конкретния случай релевантния период започва да тече от задържане
на подсъдимата по реда на ЗМВР на 21.01.2014г., когато са снети и нейните
обяснения касателно случая. Към настоящия момент са изминали около 5 години и 4
месеца. При преценката, дали с тази продължителност е нарушен разумният срок, се
изхожда от тежестта на обвинението, фактическата и правна сложност на
конкретния случай, процесуалното поведение на участниците и компетентността и
добросъвестността на ръководещия съответния стадий на наказателния процес
субект. Разглежданото дело не се отличава с изключителна фактическа и правна
сложност с оглед броя на свидетелите, на доказателствените материали, както и
факта че обвинението е по основен състав от Наказателния кодекс. Процесуалното
поведение на обвиняемия и защита не може да се отчете като основание за
отлагане на делото с цел протакване и шиканиране на същото. Напротив то е
отлагано с цел призоваване на свидетели по доказателствени искания на защитата,
чрез което се осигурява както правото на защита, така и принципа на
състезателност, като е дадена възможност на страните да докажат своите доводи и
твърдения. Не на последно място следва да се анализира поведението на
държавните органи. Настоящата инстанция констатира, че за това дело,
непредставляващо сложност от фактическа и правна страна, на първоинстанционния
съд му е отнело близо година да изготви мотивите към постановената на
06.06.2017г. присъда. Бездействието на съда необосновано е забавило
производството и чрез него е накърнено правото на обвиняемия делото да бъде
разгледано и решено в разумни срокове. Както бе посочено по-горе релевантният
период започва да тече от задържането ѝ по реда на ЗМВР и предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото и доброто процесуално поведение на
подсъдимата продължителността от 5 години и 4 месеца нарушава чл. 22 от НПК.
Предвид посоченото нарушението на разглеждане на
делата в разумен срок се явява съществено, но неотстранимо. Съдебната практика
е константна, че в такива случай подобно нарушение може да бъде разгледано като
изключително смекчаващо вината обстоятелство, какъвто е и настоящият случай.
Предвид наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство съдът намира,
че и най-лекото предвидено в закона наказание за вмененото престъпление се
оказва несъразмерно тежко. Наказание „лишаване от свобода“, което да бъде
отложено за определен срок от време не отговаря на обществената опасност на
подсъдимата и не би осъществило целите, визирани в чл. 36 от НК. Предвид това
са налице основанията за замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с
наказанието „пробация“ на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Поради липсата на отегчаващи вината обстоятелства и
по-горе обсъдените смекчаващи, размерът на наказанието „пробация“ следва да се
определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. От друга страна,
продължилият над 5 години наказателен процес е оказал коригиращо и възпиращо
въздействие върху подсъдимата. На следващо място, съдът отбеляза, че
подсъдимата не е с изградени криминални навици. Извършеното деяние е инцидентна
проява в нейния живот, за която наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключително тежко. В този смисъл и на основание чл. 42а ал. 3, т. 1, вр. ал.
2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК настоящият състав намира за най-подходящ размер
на наказанието „пробация“ от 6 месеца с приложение на двете задължителни
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител. Така индивидуализирано наказанието
ефективно ще окаже влияние върху подсъдимата към превъзпитание и спазване на
установения в страната ред.
Въз основа на изложените съображения и на основание
чл. 334 т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1 т. 1 НПК присъдата в посочената част
следва да се измени, а в останалата да се потвърди.
Предвид посоченото, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 06.06.2017г. по НОХД №
11553 по описа на СРС за 2015г., наказателно отделение, 102-ри състав, с която
на подсъдимата И. В. Б. е наложено на основание по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл. 54 от НК е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 /три/ години на
осн. чл. 66 от НК, като изменя вида и основанието на наложеното наказание в
следния смисъл: На основание чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. "б", вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, налага на подсъдимата
И. В. Б. наказание „пробация“, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, два пъти седмично за срок от 1 година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Да се изготви превод на същото и изпрати на страната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :