№ 2347
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500929 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20146009 от 24.06.2021 г. по гр.д. № 15732/2018 г. по описа на
СРС, 44 с-в, е осъден „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********,
по предявен частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4500.00 лв. -
част от вземане, претендирано в общ размер от 7000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от получени травми - навяхване на ходилото и глезенната област на левия крак и
контузия на корема, както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от
ищцата като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило
на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2018г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 948 лв. - деловодни
разноски, като е отхвърлен иска за разликата над 4500.00 лв. до пълния претендиран
размер от 5000.00 лв. - частична претенция от общо вземане в размер от 7000.00 лв.;
осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на ЦВ. К. К., ЕГН **********, по предявен
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от получени травми - контузия на гръдния кош, както и психически дискомфорт и
изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в
1
резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба -
07.03.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 717,33лв. - деловодни разноски; осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Н. М.
СТ., ЕГН **********, по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
1600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получени травми - контузия на гръдния кош,
както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в
л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя
между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 717,33 лв. - деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ответника „Д.З.“ АД с изложени доводи, че е
неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага,
че при постановяване на решението си СРС е приложил неправилно нормата на чл.52
ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост при определяне на обезщетения за
причинените на ищците неимуществени вреди от настъпилото застрахователно
събитие – ПТП. Неправилно съдът не е преценил възрастта на пострадалите и леките
телесни наранявания, които същите са понесли от събитието, както и обстоятелствата,
че уврежданията не са причинили усложнения. Напротив, налице е възстановяване на
здравето на всеки един от пострадалите за кратък период, което съдът не е съобразил.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на присъждане
на обезщетения, както следва: на ищеца М. ИВ. П. над сумата 1500.00 лв. и на ищците
ЦВ. К. К. и Н. М. СТ. над сумата 600.00 лв. за всеки от тях и отхвърляне на исковете в
посочените части. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищците М. ИВ. П., ЦВ. К. К. и Н. М. СТ., в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправят искане за потвърждаване на решението на СРС в
обжалваната част. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
2
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
производството са доказани предпоставките на приложимата правна норма на чл. 432,
ал. 1 КЗ. С последната е уредено право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно ал. 2 може да
противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и
относими към осъществяването на отговорността на застрахования. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която
ответникът се е задължил да застрахова отговорността на сочения за виновен водач за
причинени от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването
на процесното МПС, и настъпване на твърдяното увреждащо събитие - в случая
описаното в исковата молба ПТП, в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното. Приел е, че от събраните по
делото доказателства са установени всички обстоятелства, съставляващи основание на
исковите претенции, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП,
предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС
по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към
датата на произшествието, претърпени от всеки от ищците вреди и настъпването им в
причинно-следствена връзка с процесното събитие.
При спазване принципа за справедливост установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД
съдът е приел, че за претърпените от ищцата М.П. неимуществени вреди от ПТП
следва да бъде определено обезщетение в размер на 5500.00 лв. За определянето му
съдът е съобразил възрастта на пострадалата, нанесените й телесни увреждания и
неблагоприятни последици върху психологическото здраве в резултат на събитието,
както и периодът на възстановяване след ПТП. Съответно, за пострадалите ЦВ. К. К. и
3
Н. М. СТ., съдът е определил обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди
от ПТП – от по 1600.00 лв. за всеки, като е отчел възрастта им към датата на
събитието, нанесените им телесни увреждания и неблагоприятни последици върху
психологическото здраве, както и периодът на възстановяване след това. За определяне
на сочените обезщетения, съдът е съобразил и икономическите условия в страната през
2017г., както и минималните застрахователни суми по застраховка „Гражданска
отговорност“ към този период.
Решението е правилно.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено
настъпването на застрахователно събитие - ПТП станало на 05.09.2017г. на път II-84, в
пътния участък между с. Варвара и гр. Велинград, с участието на л.а. „ВАЗ 21013“, с
рег.№ ****, с водач Г.Т.Х., и л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, управляван от С.Н.С..
Установено е, че причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение
на Г.Х. - водач на л.а. „ВАЗ 21013“, с рег.№ ****, който не е успял да запази контрол
над управляваното от него превозно средство и е допуснал отклоняването му в лентата
за насрещно движение- нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
В производството е установено и че в резултат на ПТП на ищците, возили се
като пасажери в л.а. „Опел Зафира“, са получили телесни увреждания. Така на ищцата
М.П. били причинени навяхване на ходилото и глезенната област на левия крак и
контузия на корема. Както е установено от СМЕ приета пред първата инстанция, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК тези травми не са създали опасност
за живота на ищцата, нито са имали трайни и необратими последици за здравословното
й състояние; причинили са й временно разстройство на здравето.
При съобразяване възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 27 г., вида и
характера на телесните увреждания и възстановяването на ищцата за период около два-
три месеца /показанията на свидетеля П./; ползваната терапия на лечение -
медикаментозно, с прилагане на обезболяващи средства, компреси и използване на
пристягаща превръзка на увредения крайник без усложнения и наложителност от
болничен престой; понесените от ищцата болки и страдания, с по-голяма интензивност
през първите две-три седмици придружени с ограничена подвижност на крайника и
следващите от това неудобства при битовото й обслужване; понесените от нея болки и
страдания в резултат на получените силен стрес и уплаха от инцидента, съдът намира
за справедливо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5500.00 лв. За
определяне на сочения размер съдът съобрази и обществено-икономическите условия в
страната за 2017 г. /годината на настъпване на ПТП/. При отчитане извършеното
извънсъдебно плащане от застрахователя – ответник на сумата 1000.00 лв., съдът
намира че предявеният като частичен иск за сумата от 5000.00 лв. - претенция от
4
вземане за обща сума от 7000.00 лв., следва да се уважи до размера от 4500.00 лв.
Доводите на въззивника, че така определеното обезщетение е в завишен размер
несъответен на принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
намира за неоснователни. При определянето на този размер са съобразени комплексно
посочените по-горе обстоятелства и причинените на ищцата болки и страдания от
причинените й телесни увреждания, както и от негативното отражение върху
психиката й на настъпилия инцидент. За последните са дадените от свидетеля П.
показания, сочещи на продължителни неблагоприятни последици върху
психологическото здраве на пострадалата и дори промяна в обичайните й активности.
Съответно, за определянето на обезщетение на неимуществените вреди на
пострадалите Ц.К. и Н.С. съдът съобрази възрастта им – 29 г., причинените им по вид и
характер телесни увреждания - контузия на гръдния кош, причинена от използваните
от двамата предпазни колани, болките от които са били по-интензивни през първите 4-
5 дни; възстановяването им в обичаен период за около две седмици, както и
негативното отражение на инцидента върху психическото им здраве.
С оглед така посочените обстоятелства, които са установени в производството
чрез събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира за справедливо
обезщетение в размер на по 2000.00 лв. при съобразяване обществено-икономическите
условия в страната за 2017 г. При отчитане извършеното плащане от застрахователя на
всеки от пострадалите на сумата от по 400.00 лв. на всеки от ищците, остава дължимо
обезщетение в размер от по 1600.00 лв.
Доводите на въззивника, че така определеното обезщетение е в завишен размер
несъответен на принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът
намира за неоснователни. При определянето на този размер са съобразени комплексно
посочените по-горе обстоятелства и причинените на ищците болки и страдания от
причинените им телесни увреждания, както и от негативното отражение върху
психиката им на настъпилия инцидент. За последните са дадените от свидетеля Иванов
показания, сочещи за неблагоприятни последици върху психологическото здраве на
пострадалите.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците
следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 450.00 лв. за процесуално
представителство на М.П., в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство на
Ц.К. и в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство на Н.С..
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20146009 от 24.06.2021 г. по гр.д. № 15732/2018 г.
по описа на СРС, 44 с-в, В ЧАСТТА, с която е:
осъден „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********, по
предявен частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4500.00 лв. -
част от вземане, претендирано в общ размер от 7000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от получени травми - навяхване на ходилото и глезенната област на левия крак и
контузия на корема, както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от
ищцата като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило
на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2018г. до окончателното
плащане, както и в частта на разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е
присъдена в полза на М. ИВ. П. сумата от 948 лв. - деловодни разноски за първата
инстанция;
осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на ЦВ. К. К., ЕГН **********, по
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получени травми - контузия на гръдния кош, както и психически
дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с
рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и
гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и в частта на разноските, с която
в полза на ЦВ. К. К. е присъдена сума в размер на 717,33 лв. - деловодни разноски за
първата инстанция;
осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Н. М. СТ., ЕГН **********, по
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получени травми - контузия на гръдния кош, както и психически
дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с
рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и
гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и в частта на разноските, с която
в полза на Н. М. СТ. е присъдена сумата 717,33 лв. - деловодни разноски за първата
инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на М. ИВ. П., ЕГН **********
6
сумата 450.00 лв. –разноски за въззивната инстанция; в полза на ЦВ. К. К., ЕГН
********** на сумата 300.00 лв. разноски за въззивната инстанция и в полза на Н. М.
СТ., ЕГН ********** на сумата 300.00 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7