№ 335
гр. Благоевград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500427 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
Въззивна жалба с вх. № 1626/23.02.2024г. е подадена от Г. А. М., с адрес
гр. П., ж.к. „И.“, бл. 11, вх. А, ап. 2, чрез адв. А. Б., и А. Д. Б., със съдебен
адрес гр. П., ул. „Ц.Б. III“ № 9, срещу Решение № 35/07.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 510/2022 г. по описа на РС - П..
С въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалвА.та част, като се излагат съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно.
Въззивна жалба с вх. № 2244/13.03.2024 г. е подадена от „ПИБ“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш-“ №
111П, представлявано от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С-А.П., чрез ст.
юрк. К.С.Л., срещу същото решение.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционния акт в
обжалвА.та част, поради противоречието му с материалния закон и
необоснованост.
С въззивните жалби не са представени нови доказателства. Няма
1
доказателствени искания.
Препис от въззивните жалби е връчен на насрещните страни, като е
постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от „ПИБ“ АД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
стрА. във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та
му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалвА.та част, но частично неправилно.
Образувано е по искова молба от „ПИБ“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. “Д.Ц.“ № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*******, представлявано от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С-А.П., чрез
пълномощника К.А.Л.-С.-. - старши юрисконсулт, против А. Д. Б., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ж.к. „Ц.С.“ № 23, ет. 1, ап. 3 и Г. А. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ж.к. „И.“ № 11, вх. А, ет. 1, ап. 2.
За претендираните вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК с № 450 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 1433/2021 г. на РС - гр. П., със
солидарни длъжници А. Д. Б., ЕГН ********** и Г. А. М., ЕГН: **********,
срещу която ответниците А. Б. и Г. М., имащи качеството на длъжници в
заповедното производство, са депозирали възражение по реда на чл. 414 ГПК
след получаване на покА. за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
1015/2021 г. по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 891 в КЧСИ.
В исковата молба се сочи, че на 02.07.2012 г. между „ПИБ“ АД,
действащ в качеството й на кредитор, и кредитополучателите А. Д. Б. и Г. А.
М. е бил сключен Договор № ************* г. за банков кредит, като по
силата на посочения договор кредиторът е предоставил на
кредитополучателите банков кредит в размер на 8 500 (осем хиляди и
2
петстотин) евро за погасяване на задължения към ПИБ АД по договори №
********************** г., с краен срок за погасяване на всички дължими
суми - 15.06.2022 г., като е уговорено и заплащането на годишна лихва в
размер на базов лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от
8,51 пункта. Страните договорили още, че при забава в плащането
кредитополучателите дължат и обезщетение за забава за просрочените
плащания /наказателна лихва/, като неизвършените в срок плащания се
отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в процесния договор лихвен
процент плюс наказателната надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ падежа, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Процесният договор за кредит е сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1
ТЗ и Общите условия на банката за кредити на физически лица са неразделна
част от него, като с подписването на договора за кредит,
кредитополучателите са приели прилагането им при уреждане на
отношенията между тях и банката във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит. Посочва се, че средствата по кредита са
изцяло усвоени еднократно на 04.07.2012 г. по банкова сметка открита на
името на А. Д. Б. в банката, като кредита е в просрочие считано от 15.11.2012
г., с просрочени 106 погасителни вноски по главница и 82 погасителни вноски
по договорна лихва. Поради допуснатото просрочие на процесния договор, на
кредитополучателите са изпратени покани за доброволно погасяване на
просрочените задължения, като им е указано, че при неплащане в
предоставения им 7-дневен срок от получаването на поканите за доброволно
изпълнение, банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Кредитополучателите не са погасили задълженията си и банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.09.2021г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците А. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес гр.П.,
ж.к.“Ц.С.“ № 23, ет.1, ап.3 и Г. А. М., ЕГН: **********, с адрес гр.П.,
ж.к.“И.“ № 11, вх.А, ет.1, ап.2, при условията на солидарна отговорност,
съществуването на вземанията на „ПИБ“ АД, вписано в Търговския регистър
на ЮЛНЦ при АВ, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
гр.С., район „И.“, бул.„Д.Ц.“ № 37, представлявано от изпълнителните
директори Н.Х.Б., С-А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
3
№ 450 от 11.10.2021 г. и Изпълнителен лист № 321 от 11.10.2021 г. по ч.гр.д.
№ 1433/2021 г. на РС-П., произтичащи от отпуснат кредит по Договор №
*********** г. за банков кредит, и представляващи част от общия дълг по
Договор № ************* г. за банков кредит към 07.10.2021 г. включително,
в размер на 14050,71 евро /четиринадесет хиляди и петдесет евро и
седемдесет и един евроцента/, в това число:
- 8 315,60 евро /осем хиляди триста и петнадесет евро и шестдесет
евроцента/ - непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 08.10.2021 г.;
- 1 542,83 евро /хиляда петстотин четиридесет и две евро и
осемдесет и три евроцента/ - непогасена възнаградителна лихва, начислена на
основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, за периода 15.11.2018 г. -
01.09.2021 г. включително;
- 3 660,88 евро /три хиляди шестстотин и шестдесет евро и
осемдесет и осем евроцента/ - непогасено обезщетение за забава за
просрочените плащания (наказателна лихва), начислена на основание Раздел
II, т.10 от Договора за кредит, за периода 15.11.2018 г. - 12.03.2020 г.
включително;
- 399,16 евро /триста деветдесет и девет евро и шестнадесет евроцента/ -
непогасено обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна
лихва), начислена на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит, за
периода 14.05.2020 г. - 01.09.2021 г. включително;
- 83,16 евро /осемдесет и три евро и шестнадесет евроцента/ -
законна лихва, начислена на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от
02.09.2021 г. до 07.10.2021 г. включително;
- 49,08 евро /четиридесет и девет евро и осем евроцента/ - разноски за
връчване на покани до длъжниците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците. Не се
оспорват договорните отношения между страните по процесния договор за
банков кредит, оспорват се посочените от ищцовото дружество в
извлечението от счетоводните книги по обслужване на кредита погасителни
вноски от ответника по дати и размер, съобразно погасителния план на
договора. Оспорват претендираните вземания като погасени по давност по
4
чл.110 и чл.11 ЗЗД, като считат, че вземанията за главница са погасени по
давност до 07.10.2016 г. и не се дължат, а вземанията за договорна,
наказателна и законна лихва са погасени по давност до 07.10.2018г., поради
което не се дължат в претендирания размер. Изразяват становище, че
главната претенция и искът за възнаградителна, мораторна и законна лихва
подлежат на уважаване до размера, който не е погасен по давност, а за
разликата до пълните им претендирани размери следва да бъдат отхвърлени.
В тази връзка посочват, че периодът на мораторна, възнаградителна и законна
лихви, който не е обхвА.т от давността, е от 07.10.2018 г. до 07.10.2021 г. и
определянето на размера им следва да се базира на дължимата главница, след
като бъде преизчислена съобразно размера й. Възразяват срещу плащане на
разноските направени от ищеца за връчване на поканите за предсрочна
изискуемост на задължението, като неоснователни и прекомерни.
Ответницата А. Б. твърди, че ищецът едностранно се е разпореждал с
постъпващите от Националното бюро за правна помощ преводи, дължими от
ответника, от банковата му сметка по сметката обслужваща банковия му
кредит без негово знание и одобрение. Молят за отхвърляне на иска като
частично неоснователен.
По делото са ангажирани писмени доказателства, изслушано е и е
прието заключението на вещото лице по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, както и по допълнителна такава.
Не е спорно между страните, че е сключен договор № *********** г. за
банков кредит.
Установява се, че банката е предоставила на ответниците банков
кредит в размер на 8 500 (осем хиляди и петстотин) евро по разплащателна
сметка с IBAN: *********, водена на името на А. Д. Б. за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредит с № ************ г.,
кредитна карта с № ******** г. и кредитна карта с № ********* г., с краен
срок за погасяване на кредита (краен падеж) -15.06.2022г., който е изтекъл в
хода на първоинстанционното съдебно производство, и погасяване чрез 120
месечни вноски (индивидуализирани по падеж и размер в погасителния план
към договора). Страните уговорили, че за ползвания кредит
кредитополучателите ще заплащат на Банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на Банката в евро, който към момента на сключване
5
на сделката е в размер на 7.99 %, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, при
което величината на годишния лихвен процент към този момент е 16,5 %
(раздел II, т. 4 и т. 5 от договора), с годишен процент на разходите 18,81 %
(отразен както в договора, така и в погасителния план). В раздел II, т. 10 от
процесния договор е уговорено, че при просрочване в плащането на
главницата, се дължи „наказателна лихва“, имаща характера на мораторна
неустойка, чийто размер се формира от дължимата възнаградителна лихва,
увеличена със стойността на законната лихва за забава, чието начисляване се
прави от момента на забавата до погасяването. Уговорено е още, че при
наличие на просрочени плащания, Банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по
кредита, включително надбавката. В раздел Х, т. 10.1.2, б. „а“ от Общите
условия към договора е предвидено, че Банката има право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем при забава в погасяването на кредита - с
писмено уведомление от кредитодателя до кредитополучателите, ако забавата
продължава повече от 5 дни след падежа. Отново в Общите условия към
договора - в раздел IV, т. 4.10., е предвидено задължението за
кредитополучателите да заплащат на кредитодателя и съответни разноски.
За претендираните от кредитодателя вземания по цитирания Договор №
*********** г. за банков кредит, последният е подал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. № 1433/2021 г. п описа на РС-П., по което е издадена Заповед за
изпълнение № 450 от 11.10.2021 г., като длъжниците по заповедта, в
законоустановения срок са депозирали възражения срещу нея, по реда на чл.
414 ГПК.
Съгласно приложените към исковата молба покани, отправени от
„ПИБ“ АД до ответниците А. Б. и Г. М., ищцовото дружество е предоставило
на всеки от ответниците 7-дневен срок, считано от получаването на нарочната
покА., доброволно да погасят просрочените си задължения по кредита,
подробно описани в самата покА.. Кредитодателят изрично е съобщил на
кредитополучателите, че при неизпълнение на просрочените задължения по
процесния кредитен договор в предоставения за това срок, на основание т.
10.1.2, б. „а“ във връзка с т. 10.1 от Раздел Х на Общите условия на Банката за
кредити на физически лица, ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Видно от представените заверени преписи от констативни
6
протоколи, разписки и уведомления, изходящи от частния съдебен
изпълнител М.К. с рег. № 891 на КЧСИ, поканите до длъжниците са били
връчени по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез поставяне на уведомление,
адресирано до А. Д. Б. на 06.08.2021 г. на посочения в същото адрес, както и
уведомление, адресирано до Г. А. М. на 27.07.2021 г. на посочения в същото
адрес, в които уведомления са посочени указанията по чл. 47, ал. 2 от ГПК и
последиците по чл. 47, ал. 5 от ГПК. В срока за получаване на поканите,
длъжниците не са се явили в кантората на частния съдебен изпълнител за
получаването им, като същият е изтекъл, съответно на 20.08.2021 г. по
отношение на А. Б., и на 10.08.2021 г. по отношение на Г. М..
По делото е представено и извлечение от движението по сметката за
обслужване на кредита с титуляр А. Д. Б., за периода 07.10.2016г. - 07.10.2021
г.; извлечение от движението по разплащателна сметка в лева с IBAN -
********** открита в ПИБ АД с титуляр А. Д. Б., за периода 14.06.2007 г. -
06.04.2023 г. и извлечение от движението по сметката за обслужване на
кредита с титуляр А. Д. Б., за периода 29.06.2012 г. - 10.04.2023 г.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, отговаряща в пълен обем на поставените задачи, се установява,
че: отпуснатият кредит по договор за банков кредит № ************* г. в
размер на 8500 /осем хиляди и петстотин/ евро е усвоен еднократно на
04.07.2012 г. с прехвърляне на сумата по банкова сметка с IBAN *******,
открита в ПИБ АД на името на А. Д. Б.. Размерът на вземанията на Банката по
Договора за кредит № *********** г. към датата на съставяне на
извлечението от счетоводни книги на ПИБ АД - 08.10.2021 г., въз основа на
което е издадена оспорената заповед за незабавно изпълнение, са в общ
размер на 14050,71 /четиринадесет хиляди и петдесет евро и седемдесет и
един евроцента/ евро, представляващи неплатени: 8315,60 евро незаплатена
главница; 1542,83 евро непогасена договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена съгласно раздел II, т.4 от Договора за периода от 15.11.2018 г. до
01.09.2021 г. включително; 3660,88 евро наказателна лихва за просрочена
главница, начислена съгласно раздел II, точка 10 от Договора за периода от
15.11.2018 г. до 12.03.2020 г. включително; 399,16 евро наказателна лихва за
просрочена главница, начислена съгласно раздел II, точка 10 от Договора за
периода от 14.05.2020 г. до 01.09.2021 г. включително; 83,16 евро законна
7
лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД начислена за периода от 02.09.2021 г.
до 07.10.2021 г. включително и 49,08 евро разноски по връчвано на покани на
длъжниците. След датата на подаване на заявлението в Районен съд - гр. П. -
08.10.2021 г. по Договора за кредит № ************* г. няма извършвани
плащания от ответниците А. Д. Б. и Г ергА. А. М..
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, представените банкови извлечения по
разплащателна сметка в лева с № ************* за периода от 14.06.2007 г.
до 06.04.2023 г. отразяват в хронологичен ред всички банкови операции за
периода, като за периода от 09.01.2012 г. до 30.09.2021 г., след която дата към
датата на издаване на извлечението 06.04.2023 г. няма отразени движения по
сметката поради липса на такива. Представените банкови извлечения по
разплащателна-кредитна сметка в евро с № *********, по която е бил
обслужван процесния кредит, открита от адв. Б. за периода от 29.06.2012г. до
10.04.2023г., отразяват в хронологичен ред всички банкови операции за
периода от 29.06.2012г. до 02.07.2014г., след която дата към датата на
издаване на извлечението 10.04.2023г. няма отразени движения по сметката
поради липса на такива.
Вещото лице е посочило, че банковото извлечение представено от
ищеца по разплащателна-кредитна сметка в евро № *********/02.07.2012 г.,
по която е бил обслужван процесния кредит, за периода от 29.06.2012 г. до
10.04.2023 г., не може да бъде идентично като външен изглед с представеното
по делото извлечение от счетоводните книги на банката по обслужване на
процесния кредит, представен в заповедното производство от ищеца. Двете
извлечения, въпреки че носят една и съща информация по кредита, няма как
да бъдат идентични като външен изглед. Вещото лице изразява становище, че
ако това бе възможно банките нямаше да представят в съда извлечение от
счетоводните книги, а щяха да представят директно извлечение от
движението по сметката.
В заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза се сочи още, че предоставеният банков кредит на ответниците по
Договор за банков кредит № ************* г. в размер на 8500,00 /осем
хиляди и петстотин/ евро е усвоен еднократно на 04.07.2012 г. с прехвърляне
на сумата по банкова сметка с IBAN *********, открита в ПИБ АД на името
8
на А. Д. Б.. Няма издадени първични счетоводни документи, поради факта, че
Банката не използва счетоводна система, а използва така нар. информационна
система. На датата на усвояване на процесния кредит - 04.07.2012 г. от
разплащателната сметка са погасени стари задължения към банката в общ
размер на 7839,92 /седем хиляди осемстотин тридесет и девет евро и 92
евроцента/, от които: 2052,33 евро по банков кредит с № ************ г.,
4700,78 евро по кредитна карта с № ******** г. и 1086,81 евро по кредитна
карта с № ********* г. Кредитополучателите при подписване на договора за
банков кредит № ************* г. са били запознати за тези задължения и са
дали съгласието си, тъй като в раздел III, т.11, б.“б“ от договора изрично е
записано, че задълженията по договора за кредит № ************ г.,
кредитна карта № ******** г. и кредитна карта № ********* г. трябва да се
погасят и кредитите да се закрият. Остатъка от средства по кредитната сметка
след тяхното погасяване към 04.07.2012 г. е в размер на 680,08 /шестстотин и
шестдесет евро и 08 евроцента/. На същата дата от тях са платени 190,45 евро
/170 евро - комисионна управление на кредита и 20,45 евро такса разглеждане
искането за кредит/.
За периода от 29.08.2012 г. до 14.04.2023 г., Банката е прехвърлила
служебно средства от разплащателната сметка в лева открита в ПИБ от
ответника Б. с № ************* по разплащателната-кредитна сметка /по
обслужване на процесния кредит/ в евро на ответника Б. с № *********, сума
в размер на 580,25 лева при курс на превалутиране - 1,9585/1 евро - 296,28
евро, посочени подробно в табличен вид в констативно-съобразителната част
от заключението. Посочено е, че съгласно т.12.1 от Раздел XII от ОУ на ПИБ
АД за кредити на физически лица, неразделна част от договора за кредит и
подписан от кредитополучателите, същите са дали „изричното и неотменимо
писмено съгласие и упълномощава банката служебно да събира всички
дължими и от кредитополучателя суми по договора, от всяка негова сметка
при нея“.
От общата сума на служебно наредените дебити по разплащателна
сметка на ответника Б. в лева, в разплащателна сметка на Б. в евро, за периода
от 02.07.2012г. до 14.04.2023 г., в размер на 580,25 лева, при курс на
превалутиране 1,9585 - 296,28 евро, са погасявани лихви и главници по
кредит № ************* г., и една такса за поддържане на сметката, описани
подробно в таблица, поместена в констативно-съобразителната част от
9
заключението.
От преведените от НБПП /Национално бюро за правна помощ/ за
периода от02.07.2012 г. до 14.04.2023 г. по разплащателната сметка
************* на ответника Б. суми в размер на 13150,00 лева, служебно са
били платени задължения по кредит № ************* г. /главници и лихви/ в
размер на 3890,06 /три хиляди осемстотин и деветдесет лева и 06 ст./ лева,
подробно посочени по дати и суми в нарочна таблица в констативно-
съобразителната част от заключението. Тези банковите операции /преводи на
суми/ са отразени в хронологичен ред и са намерили отражение в
представеното от ищеца счетоводно извлечение от кредитната сметка на
ответника по делото.
Общият размер на просрочените вноски, съгласно погасителния план по
главницата на процесния кредит, към 08.10.2021 г. /датата на входиране от
ищеца на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/, считано пет години назад от
тази дата до 08.10.2016 г. е 5290,08 /пет хиляди двеста и деветдесет евро и 08
евроцента/ евро.
Въззивният съд намира, че процесният по делото кредит е отпуснат на
длъжниците като физически лица и представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, а самите ответници имат
качеството на потребители по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, щом са го получили като физически лица,
ползващи кредита извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Те са потребители и по смисъла на чл. 2 б "б" на Директива
93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и се
ползва от потребителската защита по тях, а също и по смисъла на чл. 3, б. "а"
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, намираща
приложение в защитата на физическите лица, стрА. по договори за
потребителски кредити с банки.
Изпълнени са изискванията за валидност на, визирани в чл. 11, т. 7, 9,
11 и 12, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като общият размер на кредита и условията за
усвояването му са изрично описани; както и лихвеният процент, условията за
прилагането му, посочен е размерът на базовия лихвен процент, включен в
образуването на възнаградителната лихва 7.99 %, увеличен с надбавка от 8,51
пункта Действително тази лихва не е уговорена като постоянна, а променлива
10
величина, но по делото се установява от приетата съдебно-счетоводна
експертиза, че не е извършвано едностранно изменение от банката, поради
което и тази клауза не е неравноправна.
Обстоятелството, че в процесния договор не се съдържа методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а от ЗПК, също
не е основание за отказ за заплащане на възнаградителната лихва, формирА. с
участието на тази величина, т. к. поставящата това императивно изискване
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК е в сила от 2014 г., т. е. не е
съществувала към момента на сключване на обсъждания по делото кредитен
договор на страните.
Настоящият състав намира, че в случая е спазено, поставеното от чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК изискване за посочване на годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителите, изчислени към
момента на сключването на договора за кредит, като са взети предвид
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Действително процесният договор не
съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в
общите условия на банката ясно и изчерпателно са посочени компонентите,
които са включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са
категорично и недвусмислено посочени в процентно изражение и като
глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид
допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както
и да го съпостави с предложения на други кредитни институции, а също и при
необходимост да се откаже от договора. Нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
приета след сключването на процесния договор, но кредитодателят е
определил ГПР, вместващ се и в тези ограничителни рамки.
Доколкото са представени доказателства за направени разходи за
връчване на нотариални покани за обявяване на предсрочна изискуемост, то
те подлежат на възмездяване.
По отношение на претендирА.та наказателна лихва. Съгласно нормата
на чл. 33, ал.1 и 2 от Закона за потребителския кредит, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава
11
законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Договора неизвършените плащания
в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в р.ІІ 4 лихвен
процент плюс законната лихва (основен лихвен процент + 10 пункта), т.е.
начисляването на такъв размер на санкциониращата лихва противоречи на
забрА.та на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК обезщетението за забава да не надвишава
размера на законната лихва. Така уговорената клауза е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал.2 т.5 от ЗЗП, приложим съгласно нормата на чл. 24 от
ЗПК. В този смисъл длъжниците не дължат сумите 3 660,88 евро и 399,16
евро и в тази част решението е правилно и законосъобразно.
Въззивният състав напълно споделя мотивите на районния съд относно
неоснователността на възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност. Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на
едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на
цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на
вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на
части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от
стрА. на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При
договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват
относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост. Правилно първостепенния съд е приел, че заявлението по чл.
417, т. 2 ГПК е депозирано пред заповедния съд на 08.10.2021 г., поради което
претендираното вземане за главница не е погасено по давност, тъй като от
12
момента на неговата изискуемост - 02.09.2021г. до предявяване на вземането -
08.10.2021 г. не е изтекъл срокът по чл. 110 ЗЗД.
Предвид горното решението следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен иска за главница над сумата от 6878,35 евро до пълния размер от
8315,60 евро и да се признае вземането и за 1437,25 евро, в частта за 1 542,83
евро - непогасена възнаградителна лихва, начислена на основание Раздел II,
т.4 от Договора за кредит, за периода 15.11.2018 г. - 01.09.2021 г.
включително; 83,16 евро - законна лихва, начислена на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за периода от 02.09.2021 г. до 07.10.2021 г. включително и 49,08 евро -
разноски за връчване на покани до длъжниците.
В остА.лата обжалвА. част решението следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора право на разноски имат както ищеца, така и
ответниците. За заповедното производство следва да присъдят на ищеца
разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата 390,81 лева
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за първа
инстанция сумата 610,12 лева за платена държавна такса и експертиза и 200
лева юрисконсултско възнаграждение, за въззивна инстанция сумата 238,04
лева държавна такса и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
За ответниците за първа инстанция сумата от 57.78 лева за
възнаграждение за вещо лице и сумата от 78,01 лева - държавна такса за
въззивно обжалване, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Съдебният състав споделя мотивите отнсно искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение от ответницата А. Б. за осъщественото от същата,
в качеството на адвокат, процесуално представителство на себе си.
С оглед изхода на спора на адв. А. Д. Б. процесуален представител на
ответника Г. М., на основание чл.38, ал.2 ЗА, следва да се присъди
адв.възнаграждение за първа инстанция в размер на 1000 лева, сума
съответсваща на обема от действия, извършени от процесуалния
представител, фактическата и правна срожност на делото.
На адв. А. Д. Б. процесуален представител на ответника Г. М., на
основание чл.38, ал.2 ЗА, следва да се присъди адв.възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 1000 лева, сума съответсваща на обема от
13
действия, извършени от процесуалния представител, фактическата и правна
срожност на делото.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35/07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 510/2022
г. по описа на РС – П., в частта, с която е отхвърлен иска за главница над
сумата от 6878,35 евро до пълния размер от 8315,60 евро, в частта за 1
542,83 евро - непогасена възнаградителна лихва, начислена на основание
Раздел II, т.4 от Договора за кредит, за периода 15.11.2018 г. - 01.09.2021 г.
включително; 83,16 евро - законна лихва, начислена на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД за периода от 02.09.2021г. до 07.10.2021г. включително и 49,08 евро -
разноски за връчване на покани до длъжниците, както и в частта на
разноските и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че А. Д. Б.,
ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. “Ц.С.“ № 23, ет.1, ап.3 и Г. А. М., ЕГН:
**********, с адрес гр. П., ж.к. “И.“ № 11, вх.А, ет.1, ап.2, при условията на
солидарна отговорност, дължат на „ПИБ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 37, представлявано от
изпълнителните директори Н.Х.Б., С-А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., следните суми:
1437,25 евро, представляваща невърната стойност от главницата по Договор
№ ************* г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.10.2021г. до
погасяването й, сумата 1 542,83 евро - непогасена възнаградителна лихва,
начислена на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит, за периода
15.11.2018 г. - 01.09.2021 г. включително; 83,16 евро - законна лихва,
начислена на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 02.09.2021 г. до
07.10.2021г. включително и 49,08 евро - разноски за връчване на покани до
длъжниците.
Потвърждава в остА.лата обжалвА. част Решение № 35/07.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 510/2022 г. по описа на РС – П., като правилно и
законосъобразно.
14
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. “Ц.С.“ № 23,
ет.1, ап.3 и Г. А. М., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. “И.“ № 11, вх.А,
ет.1, ап.2, солидарно да заплатят на „ПИБ“ АД, вписано в Търговския
регистър на ЮЛНЦ при АВ, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 37, представлявано от
изпълнителните директори Н.Х.Б., С-А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., сумата в общ
размер от 440,81 лева – разноски за заповедното производство, сумата в общ
размер от 810,12 лева – разноски първа инстанция, сумата в общ размер от
438,04 лева – разноски въззивна инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „ПИБ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 37, представлявано от
изпълнителните директори Н.Х.Б., С-А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., да заплати на А. Д.
Б., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. “Ц.С.“ № 23, ет.1, ап.3 и Г. А. М.,
ЕГН: **********, с адрес гр. П., ж.к. “И.“ № 11, вх.А, ет.1, ап.2, сумата от
57.78 лева - разноски за възнаграждение за вещо лице за първа инстанция и
сумата от 78,01 лева - държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ПИБ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „И.“, бул. „Д.Ц.“ № 37, представлявано от
изпълнителните директори Н.Х.Б., С-А.П., Р.И.Б. и Ч.Г.З., да заплати на адв.
А. Д. Б., ЕГН: **********, АК - Благоевград, процесуален представител на
ответника Г. М., сумата в общ размер от 2000 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15