ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна,26.06.2020г.
Варненски окръжен съд
в закрито съдебно заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
Мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Гранична
полиция“-МВР срещу решение № 722 от 17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 13881
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 33-ти състав, с което е осъдена ГД
„Гранична полиция“-МВР да заплати на Д.Д.Д. ЕГН **********, сумата от 1280,09лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 193
часа, за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.08.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т.3, ъвв връзка с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и сумата от
319,61 лева, представляваща направените в производството пред първата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 200 лева, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена
осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени
държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по
отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай.
Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ. Посочва, че неправилно
съдът е приел, че за процесния период е действала
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.3, ал.3 от Наредба №81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат
доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в посочената наредба липсва изрична норма, която допуска
превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането
на нощния труд в МВР, поради което не може да намери приложение нормата на
чл.9, ал.1 НСОРЗ. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да
служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Насрещната страна не е депозирала в срок писмен отговор по жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка
съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.
261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.08.2020 г. от 09,30
часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на
основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.