№ 16783
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110125420 по описа за 2024 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД В. Н.
Б. за сумата 1523,48 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца по повод доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. до
имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „К***, аб.№367937, ведно със законна лихва за
период от 17.10.2023 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за сумата от 347,49 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 31.10.2020г. до 10.10.2023г., за
сумата от 16,40 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по
повод извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва за период от 17.10.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 4,65 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 31.10.2020г. до
10.10.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
57083/2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, в който ищецът е
доставял топлинна енергия за процесния период. Между страните през процесния период
нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Дяловото
разпределение в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намирал процесният
имот, се извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Ответникът неоснователно се обогатил за
сметка на ищеца с неплатената цена на топлинна енергия, доставена в имота, както и с
неплатената цена за услугата дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва твърдението за наличие на договорно правоотношение между страните.
Възразява, че процесният имот не е топлоснабден. Нямало валидно избран топлинен
счетоводител предвид изтекъл срок на представения договор от 13.11.2000г., поради което
процесните задължения били произволно начислявани. Топломерите не били годни и не
били преминали метрологична проверка, поради което снетите от тях показания не можели
1
да се приемат за достоверни. Позовава се на изтекла погасителна давност. Оспорва да е
изпаднал в забава поради липса на доказателства за публикуване на задълженията на
ответника в интернет страницата на ищеца. Не били представени и доказателства
ответникът да е бил канен да плати задължение за услуга дялово разпределение, поради
което и относно това вземане не бил изпаднал в забава.
Привлеченото от ищеца третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се установи, че ищецът е обеднял (увеличил се е
пасивът или е намалял активът на имуществото му), че ответникът се е обогатил (увеличило
се е имуществото им или е спестил разходи), размерът на обогатяването и на обедняването
(като се дължи по - малката от двете стойности - арг. чл.59, ал.1 ЗЗД) и че обедняването и
обогатяването произтичат от едни и същи факти и че няма основание за това имуществено
разместване.
От приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 095, том В – I, рег. № 931, дело № 97 от 2000г., съставен на 09.05.2000г., се установява, че
ответникът В. Н. Б. е придобил недвижим имот : КАБИНЕТ в незавършен вид (изграден в
груб строеж), находящ се в подпокривното пространство на новостроящата се сграда в гр.
София, бул. „Д**, със застроена площ по ценообразуване от 15,50 кв.м., състоящ се от
работно помещение и тоалетна баня. Не се твърди и не се установява до края на процесния
период ответникът да се е разпореждал с вещни права върху имота или на друго основание
за е губил правото си на собственост върху имота, поради което и по арг. на чл.99 ЗС съдът
приема, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот. Вещото
лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда, е извършил непосредствен оглед на имота и е установил на място, че в
имота има монтирани радиатори и водомер за топла вода. При това съдът приема, че
процесният имот е топлоснабден.
От заключението по съдебно – техническата експертиза, неоспорено от страните, което
се кредитира от съда, се установява, че в процесния имот (кабинет) е начислена топлинна
енергия на стойност от 2050,02 лева, формирана като сбор между фактурирани задължения
по прогнозна консумация от 1442,13 лева и сума за доплащане от 607,89 лева като резултат
от изравнителни сметки. При непосредствен оглед в имота вещото лице е установило, че в
имота има монтирани 2 бр. радиатора. В имота по устни данни на ответника е била
потребявана топла вода, но отчет на водомера за топла вода е невъзможен поради
недостъпност до същия в помещението баня и вкопаване в стената под ъгъл, поради което не
може да се определи разходът на ТЕ за подгряване на вода. Отчитана и начислявана е ТЕ,
отдадена от сградната инсталация.
От заключението на вещото лице, както и от приетите като доказателства по делото
представени от третото лице – помагач протоколи за неосигурен достъп (протокол от
20.06.2020г. и 10.06.2020г., протокол от 04.06.2021г. и 23.05.2021г. и протокол 12.05.2022г. и
01.05.2022г. – л.86 и сл.) се установява, че през процесния период до процесния имот не е
бил осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение – на радиаторите и на
водомера за топла вода. Затова през процесния период разходът за отопление на имота е
изчислен въз основа на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп. По същия начин – на
база служебен отчет поради неосигурен достъп, е определен и разходът за топла вода – на
база брой потребители – 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на
140 л.
В случая следва да се вземе предвид че страните не са обвързани от договор за доставка
на топлинна енергия, поради което между тях не се прилага и Наредба за топлоснабдяването,
2
както и Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия.
Не се прилага нормата на чл.45, ал.2 от Наредба за топлоснабдяването, според която през
времетраенето на облигационното отношение за продажба на топлинна енергия
представителите на топлопреносното предприятие и на доставчика имат право по ред,
определен в договорите при общи условия по чл.149 ЗЕ и в публично известните общи
условия по чл.150 ЗЕ, на безпрепятствен достъп за отчитане на средствата за измерване за
търговско плащане. Не се прилага правилото съгласно чл.70, ал.4 от Наредба за
топлоснабдяването, съгласно което на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без
уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл.69,
ал.2, а именно при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за
едно денонощие.
Предвид горното след като до имота не е бил осигурен достъп за отчет на уредите за
дялово разпределение и поради липса на сключен между страните договор, съгласно който
собственикът да е задължен да предоставя достъп до имота за отчет на уредите и поради
неприложимост на правилата относно определяне на разхода при регламентиран ред и с
оглед на това, че не е установено при условията на пълно и главно доказване до имота да е
доставена топлинна енергия за отопление на имот и за подгряване на вода, съдът приема за
недоказано, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия за отопление
на имот и за подгряване на вода. Съдът приема единствено, че е потребявана топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно заключението на вещото лице
отопляемият обем на имота е 32 куб. метра, като според данни по заключението (стр.7, горе,
от заключението) действително потребената ТЕ за сградна инсталация е 630,674 кВтч, като
при посочените в заключението цени на ТЕ през процесния период (стр.10 от заключението)
съдът на основание чл.162 ГПК приема, че през процесния период количеството ТЕ,
отдадено от сграданата инсталация, спрямо процесния имот с площ от 15,50 кв.м. и
отопляем обем от 32 куб.м., възлиза на сумата от 62,11 лева.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. В случая относно
главното вземане е приложима общата петгодишна давност (чл.110 ЗЗД), защото исковете са
предявени при твърдения за неоснователно обогатяване, а не се търси цена за доставена
топлинна енергия въз основа на писмен договор между страните. При това общата
петгодишна давност не е изтекла от началния срок на периода, за който се претендира сумата
по чл.59, ал.1 ЗЗД относно доставка на ТЕ в процесния имот – 01.05.2019г., до завеждане на
делото на 17.10.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
– чл.422, ал.1 ГПК).
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 62,11 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
(когато искът се счита предявен) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
Длъжникът по вземане за неоснователно обогатяване изпада в забава след покана – арг.
чл.84, ал.2 ЗЗД. От събраните по делото доказателстава се установява, че изпратената до
ответника покана не е била надлежно получена, видно от известието за доставяне (л.42),
съгласно което пратката е непотърсена. От това следва, че ответникът не е изпаднал в забава
преди завеждане на делото. При това искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Услугата дялово разпределение през процесния период не е извършвана от страна на
ищеца, а от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД. В случая поради
извъндоговорения източник на претенциите страните не са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия и затова са неприложими в отношенията между тях общи
3
условия за доставка на ТЕ, които установяват право на топлофикационното дружество да
събира цена за доставена топлинна енергия от клиентите на ТЕ. При това ищецът не е
материалноправно легитимиран да получи цена за услуга дялово разпределение. При това
искът за сумата от 16,40 лева е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се
отхвърли и обусловения от него иск за акцесорното вземане.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от разноски при пълен размер от 437,84 (за държавна такса – 37,84 лева,
депозит за вещо лице – 300 лева и юринсконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр.чл.78, ал.1 ГПК поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото и невисокия материален интерес) се
следва сумата от 14,37 лева. За заповедното производство на ищеца от разноски пълен
размер от 87,84 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) съразмерно се
следва сумата от 2,88 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски – за настоящото производство за
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предствалявал безплатно ответника на
основание чл.38, ал.2 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, и
за заповедното производство – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, плащането
на което е доказано посредством представения договор за правна защита и съдействие, който
служи и като разписка за плащане на сумата и която претенция е заявена с подаденото
възражение по чл.414 ГПК. В исковата молба е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съдът намира същото за основателно относно платеното адв.
възнаграждение за заповедното производство. Същото следва да бъде намалено до 200 лева
съгласно чл.6, ал.2, т.2 , вр. пар. 1 ДР от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа
(предишно наименование „Наредба за минималните размери на адвокатското
възнаграждение). Макар определените в Наредбата размери на адв. възнаграждения да не са
обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г., същите
могат да служат като ориентир за определяне на справедлив и обоснован размер на
адвокатските възнаграждения. За настоящото производство съдът определя адв.
възнаграждение на адв. М. П. на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 489 лева съгласно
чл.7, ал.2, т.2 НВАР. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 193,43 лева. За настоящото
производство на адв. П. на основание чл.38, ал.2 ЗА съразмерно следва да се присъди сумата
от 472,94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. Н. Б., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1 – адв.М. П., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 62,11 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка за ищеца по повод доставена топлинна
енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се на адрес: гр. София,
бул. „К***, аб.№367937, ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. (дата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца по повод доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 1523,48 лева,
както и изцяло исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 347,49 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1523,48 лева за
4
период от 31.10.2020г. до 10.10.2023г., за сумата от 16,40 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по повод извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от
17.10.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане и за сумата от 4,65 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 31.10.2020г. до 10.10.2023г.
ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5,
ет.3, офис 1 – адв.М. П., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 14,37 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 2,88 лева -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на В. Н. Б., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1 – адв.М. П., да плати на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 193,43 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. М. И. П., САК, личен №
**********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул. „Пиротска“ № 5, ет.3, офис
1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 472,94 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :
BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице - помагач
– „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5