МОТИВИ към Присъда N : 48/14.05.2015г. по НОХД N: 402/2015г. по описа на ПОС

Спрямо подсъдимият Е.С.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 15.09.2014 г. в гр. П., на бул.”С.П.” пред №**, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Мастер”, с ДК № ********, е нарушил правилата за движение, а именно - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.2 т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.К. Д..

За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.

Пострадалата И.Е.Д. като родител и наследник на починалата С.К. Д. е конституирана в качеството на частен обвинител в наказателния процес.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият П. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание към минимума предвиден в закона, а именно три години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което предлага да е съобразено с наказанието лишаване от свобода и дори да надминава този срок.

Частната обвинителка И.Е.Д., лично и чрез повереника си адв.П.С., изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Предлага да се определи наказание „лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно от подс.П., като считат, че в случая е необходимо да се даде превес на генералната превенция, а не на личната, предвид широкото разпространение на този вид престъпления и обществения отзвук, който предизвикват.  Изразява се становище, че кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” следва да бъде определено за период, който да препятства за по-дълъг срок управлението на превозно средство. Претендират се направени по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия –адв.П. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. Изразява становище, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата С. Д.. Акцентира се върху добрите характеристични данни на подсъдимия П., младата му възраст, процесуалното му поведение до момента и изразеното разкаяние за случилото се. С оглед на това, пледира спрямо подсъдимия да бъде определено наказание в размер, ориентиран към минимума, предвиден от закона, като предлага то да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на това наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК, отчитайки поведението на подсъдимия и смекчаващите отговорността му обстоятелства. Счита, че срока на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление” не следва да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Е.С.П. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Признава вината си и изразява съжаление за случилото се.

Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, а именно:

Подсъдимият Е.П. е роден на ***г***, ******, ***** гражданин е. Не е женен и видно от приложената справка за съдимост/ на л.88 от д.п./ не е осъждан.  Подс.П. е служител на фирма „***” ООД-гр.П., като към инкриминираната дата работил като ***, а след това като ***. Същият притежава свидетелство за управление на МПС, категории „В”, „ВЕ”, „СЕ”, „С”, „ТКТ” и „АМ” и е правоспособен водач на МПС.

На 15.09.2014 год. около 20.00 часа подсъдимият се прибирал със служебния товарен автомобил „Рено Мастер” с ДК №********, собственост на „Уникредит лизинг” ЕАД гр.София към дома си, находящ се в гр.П. ЖК „Т.”. Същият се движил по бул. „С.П.”, южно платно, в посока запад – изток. Валял силен дъжд и пътната настилка /асфалтова/ била мокра. Булевардът бил осветен от улично електрическо осветление, а водачът се движил на къси светлини на товарния автомобил, които се включват автоматично при запалване на двигателя. Платното за движение, по което се придвиждал подс. П., било с три ленти за движение в посока от запад на изток, от кръстовището на бул.”М.” с бул. ”С.П.”, към кръгово движение на бул.” О.” с бул.” С.П.” в гр.П.. При своето движение по булеварда, подсъдимият изпреварил движещата се с лек автомобил, в средна лента, свидетелка Д.Д..

 В момента, в който подсъдимият бил на около 130 метра от района на сграда с №** на бул.”С.П.”, от ляво на платното за движение, пострадалата С.К. Д., предприела пресичане на пътното платно, в посока от север на юг, или от ляво на дясно пред автомобила. В този момент подсъдимият управлявал превозното средство със скорост около 105 км/ч., поради това не забелязал пешеходката и не реагирал своевременно на предприетото от нея пресичане, като настъпил удар между предна лява част на товарния автомобил, управляван от подсъдимия и дясната страна на пострадалата С. Д.. От удара тялото на пешеходката било отхвърлено по посока на движението на автомобила и паднало на платното за движение пред автомобила. След удара, подс.П. спрял МПС малко след разклона за бензиностанция ”Газпром”- вход-изход, находящата се на бул.”С.П.”, като тялото на пострадалата било разположено пред товарния автомобил в най-дясна лента за движение.

Непосредствено след настъпване на произшествието на място спрял св. Т.М., който установил управляваното от него МПС в средна лента за движение, запазвайки по този начин зоната на произшествието. Свидетелят М. телефонирал от мобилния си телефон на Център 112 и съобщил за ПТП. На свидетелят направило впечатление, че деформацията на товарния автомобил е на високо и на вътре към купето, както и че изглеждал, така все едно се е ударил в стълб.

Местопроизшествието било посетено от екип на Бърза помощ, който на място констатирал смъртта на пострадалата С. Д.. Произшествието било посетено и запазено до идване на следствено-оперативната група от екип на сектор „Пътна полиция” в състав свидетелите И.Н. и Т.Т.. При извършения оглед на произшествието бил изготвен фотоалбум и окомерна скица.

Съгласно заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза/ на л.52-58 от д.п./ по тялото на пострадалата са установени: кръвонасядане на меките мозъчни покривки; счупване на кости на черепния свод и черепната основа; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; оток на мозъка; счупване на тялото на 6-ти шиен прешлен; счупване на множество ребра двустранно; контузия на белия дроб с наличие на кръв в бронхите и трахеята; разкъсване на черния дроб; счупване на дясната голяма пищялна кост; разкъсно-контузна рана на шията; кръвонасядания по главата, гръдния кош, корема и крайниците; охлузвания по главата и десния горен крайник. Според вещото лице, травматичните увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени при ПТП от пострадалата, като пешеходец блъснат от МПС. С оглед на това според експерта, причината за смъртта на С.К. Д. е в резултат на множество тежки увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини, представящи се с кръвонасядане на меките мозъчни покривки, счупване на кости на черепния свод и черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, счупване на множество ребра двустранно, контузия на белия дроб с наличие на кръв в бронхите и трахеята, разкъсване на черния дроб, в съчетание със счупване тялото на 6-ти шиен прешлен и на дясната голяма пищялна кост, като е налице причинна връзка между установените по трупа травматични увреждания и настъпилото на 15.09.2014г. ПТП.

Видно от заключението на назначената в досъдебното производство комплексна авто-техническа и съдебно медицинска експертиза/ на л.64-80 от д.п./ скоростта на движение на т.а.”Рено Мастер” в момента на удара е била около 105 км/ч. В момента в който пешеходката е навлязла на платното за движение, водача на товарния автомобил при своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Приема се също, че водачът на товарния автомобил бил имал техническа възможност да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране, ако в момент, в който е реагирал се е движил със скорост по –малка от 63 км/ч. Видно е още от заключението, че скоростта на движение т.а.”Рено Мастер” от 105 км/ч., е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини. Описан е от експертите и най-вероятния от техническа гледна точка механизъм на ПТП, като основни причини за настъпване на произшествието са посочени няколко: предприетото от пострадалата Д. пресичане на платното за движение на място и в момент, когато това не е било безопасно; това , че подс. Е.П. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката, която е пресичала платното за движение пред автомобила; движението му със скорост около 105 км/ч., поради която е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели И.Д., Л.Д., Л.Д., Т.М., П.Н., И.Н., С.С., включително и от обясненията на подс.П.; от приложените писмени  доказателства-протокол за оглед / на л.2-7, от д.п./, фотоалбум/ на л.8-22 от д.п./,  протокол за химическа експертиза/ на л.61 от д.п./, карта на ЦСМП/ на л.58/, , копия от свидетелства за регистрация и контролен талон/ на л.93-94 от дозн./, удостоверение за наследници/ на л.101 от д.п./, справка от сектор „ПП и КАТ” за нарушения/ на л.89-91 от д.п/, характеристична справка, свидетелство съдимост/ на л.88 и л.92 от д.п./, а така също и от назначените експертизи.

Съдът кредитира с доверие изготвените съдебно медицинска и комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, изготвени от вещите лица М. и Ц., тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните области. Изготвената комплексна автотехническа експертиза е неоспорена, компетентно изготвена и съдът я кредитира. Същата е съобразена не само с обективните данни отразени в огледните протоколи и фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства.

Направеното от подс. Е.П. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л.Д., Д.Д., Т.М. и П.Н., които по същото време са се предвижвали по бул.”С.П.” , в същата посока на  движение, както и товарния автомобил „Рено Мастер”  и са възприели пътната обстановка, местоположението на участниците в ПТП, както и поведението на подс.П.. От показанията на тези свидетели, които са напълно обективни, безспорно се установява каква е била конкретната пътна и климатична обстановка в същия ден и час, каква е била посоката на движение на товарния автомобил, който е изпреварил автомобила на св.Д., местоположението му след ПТП, местоположението на пострадалата, а така също и повредите на бус-а, които са подробно описани от св.М.. Последният, видно от показанията му е спрял на мястото на произшествието и е оказал съдействие за обезопасяване на района, като е възприел непосредствено положението и състоянието на пострадалата пешеходка и на товарния автомобил.  Показанията на посочените свидетели кореспондират с показанията на свидетеля И.Н., който като служител на сектор „Пътна полиция”, е посетил местопроизшествието и е възприел същите факти и обстоятелства, изложени и от свидетелите М. и Н. относно състоянието на участниците в пътното произшествие и тяхното положение.  Кореспондиращи на показанията на тези свидетелите са и данните, отразени в протокола за оглед и фотоалбума, както и в изготвената справка от РЦ 112/ на л.86 от д.п./.

Показанията на свидетелките  И.Д. И С.С., макар да не дават сведения за конкретния инцидент, също следва да бъдат кредитирани, доколкото първата, като майка на починалата С. Д., свидетелства за отношенията с дъщеря й , а другата-св.С. дава сведения за състоянието на подсъдимия след инцидента.

Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа обстановка  и не намира съществени противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно фактите. Единствено обясненията на подсъдимия Е.П., дадени в хода на досъдебното производство на л.34, в тази си част, в която същият заявява, че се е движил със скорост около 50 км/ч., противоречат на останалите гласни доказателства, поради което съдът не ги кредитира с доверие. В тази част обясненията изцяло противоречат на показанията на свидетелките  Д. и Д., които твърдят, че при движението си по булеварда са били задминати от буса, управляван от подс.П.. В показанията си св.М. също твърди, че управлявания от подсъдимия товарен автомобил е бил силно деформиран в предната си част, а и съгласно заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, скоростта на движение на т.а.”Рено Мастер” в момента на удара е била значително над заявената от подсъдимия скорост, а именно 105 км/ч. Поради изложените противоречия и несъответствия със събрания по делото доказателствен материал, обясненията на подс.П., дадени в досъдебното производство в посочената част, не следва да бъдат кредитирани с доверие и не се възприемат от настоящата инстанция. В останалата си част обаче, тези обяснения са последователни и съответстващи на данните по делото и няма основание да не бъдат кредитирани.  Всички останали гласни и писмени доказателства са непротиворечиви и дават основание да се възприеме описаната по-горе фактическа обстановка.

При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс. Е.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на  престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 15.09.2014г в гр. П. на бул. „С.П.” пред № ** при управление на МПС – товарен автомобил „Рено Мастер” с ДК № ********, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и  чл. 116 от ЗДвП  и по непредпазливост е причинил смъртта на С.К. Д..

Настоящия състав намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото от подс.П. нарушение на правилата за движение. Безспорно установено е, че същият при движението си с управлявания товарен автомобил” Рено Мастер” по бул.”С.П.” в гр.П., не  е съобразил скоростта си с изискванията на закона, в точност с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е превишил максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Безспорно установено е от приетата и неоспорена комплексна експретиза, че скоростта на движение на превозното средство, управлявано от подс.П. в момента на удара е била около 105 км/ч., т.е такава, която значително надвишава установените стойности в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че управлява превозната средство в населено място и по оживен булевард, тъй като това е бил и маршрута за прибирането му към дома.  Като се е движил със скорост от около 105 км/ч, надвишаваща законово установената скорост от 50 км/ч. подсъдимият е създал с поведението си опасност на пътя, която е в причинна връзка с ПТП и е поставила в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Несъобразявайки посочените правила, същият  е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, разпоредбата на чл.116 от ЗДвП вменява задължение на водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към другите участници в движението, каквито са пешеходците. Несъмнено, управлявайки превозното средство подс.Е.П. не е съобразил посочената по-горе разпоредба, тъй като безспорно е установено, че същият при движението си с висока скорост, особено в мрачно и влажно време, каквито са данните за климатичната обстановка в момента на произшествието, не е могъл да види и своевременно да реагира на опасността от удар с пешеходката С. Д., която в същото време е предприела пресичане на платното за движение пред автомобила на подс.П.. Ето защо, съдът намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай  допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.116 ЗДвП, от страна на подс.Е.П., също е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен вредоносен резултат.

Според настоящия състав, в конкретния случай липсва нарушаване на правилата за движение по чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДВП, от страна на подсъдимия, поради което същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение, вменяващо му нарушение на посочените правила. Първата норма на ЗДвП визира задължение на участниците в движението да не създават опасности и пречки при движението, а втората-задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, като пешеходци и водачи на двуколесни пътни превозни средства.  При наличието на конкретни нарушения на ЗДвП, каквито са безспорно установени и описани по-горе/ чл.21, ал.1 и чл.116 от ЗДвП/, посочените общи норми на чл.5, ал.1, т.1 и чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, според съда не намират приложение. Още повече, че нормата на чл.116 от ЗДвП се препокрива по съдържание с общата норма на чл.5, ал.2, т.1 от закона.  Ето защо, подсъдимият П. беше оправдан за това да е допуснал виновно нарушение на посочените правила. Наред с това, съдът призна подсъдимият за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА и за това, да е допуснал нарушение на правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП и това да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Посочената разпоредба вменяват на водачите задължение при избиране на скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние адекватно да реагират при всяко възникнало препятствие, а при необходимост и да спрат, когато възникне опасност за движението.  В случая не е налице самостоятелното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съдебната практика е категорична, че едновременното приложение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21 от същия закон, е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по –висока от разрешената/както в конкретния случай/, не може да се говори за движение с несъобразена скорост. Това е така, защото чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя по начало е в рамките на максимално допустимата. Чрез примерното и неизчерпателно изброяване на факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране на скоростта, законът дава възможност за преценка дали превозното средство се движи със „съобразена скорост”. Ако обаче движението се осъществява със скорост над пределно допустимата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, какъвто е конкретния случай и това е в причинна връзка с настъпилото ПТП, отговорността на подсъдимия следва да се ангажира на плоскостта на „превишената скорост”.  Това се установява и от заключението на комплексната АТЕ и СМЕ-за, от която е видно, че освен липсата на своевременна реакция на опасността от удар с пешеходката, водачът на товарния автомобил, се е движил и със скорост около 105 км/ч, поради което е нямал възможност да спре преди мястото на удара. В този смисъл и експертизата приема, че именно избраната скорост на движение от подс.П., е причина за настъпване на произшествието и на съставомерния резултат. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че в конкретния случай нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е самостоятелно нарушена от страна на подсъдимия, и некоректно е вменена във вина, като такава, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. В случая превишената скорост на движение, избрана от подс. П. се явява и несъобразена.   

Безспорно пострадалата С.К. Д., като пешеходец не е спазила правилата при пресичане на пътното платно, регламентирани в разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП  и не се е съобразила с това, че пресича платното за движение на място, което не е обозначено по никакъв начин като  предназначено за пешеходци/иначе казано самата пешеходка е предприела пресичане на абсолютно забранено за пешеходци място/, а и при навлизане на платното за движение с приближаващите превозни средства, на оживен булевард, е следвало да се съобрази и с интензивността на движение в този пътен участък, състоящ се от три пътни ленти за движение. Обективно, в конкретния случай, това й поведение е създало непосредствена опасност за ПТП, поради което съдът приема, че пострадалата  С. Д.  е допринесла за настъпване на вредите. Приетото неправомерно поведение на пешеходката обаче, не изключва причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение и съставомерния резултат, поради което допуснатите нарушения от пострадалата Д. не  освобождават подсъдимия Г. от отговорност. Това  следва да се съобрази при решаване въпросите за гражданската отговорност на подсъдимия и степента на вината му, като съпричиняването от страна на пострадалата се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.

Установено е от изготвената съдебно-медицинска експертиза, че смъртта на пострадалата С.К. Д. се дължи на множество тежки увреждания в черепната, гръдната и коремната кухини, представящи се с кръвонасядане на меките мозъчни покривки, счупване на кости на черепния свод и черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, счупване на множество ребра двустранно, контузия на белия дроб с наличие на кръв в бронхите и трахеята, разкъсване на черния дроб, в съчетание със счупване тялото на 6-ти шиен прешлен и на дясната голяма пищялна кост, причинени от настъпилото на 15.09.2014г. ПТП.  Несъмнено доказана е причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и действията на подсъдимия Е.П., като от обективна страна е изпълнен състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от НК- настъпила смърт на едно лице.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Подсъдимият  не е предвиждал  настъпването на общественоопасните последици, но с оглед мястото на ПТП - в града, при това в такава част, в която движението е по – интензивно и натоварено, при усложнена пътна обстановка, предвид валеж и ограничена видимост, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

                        По отношение на наказанието:

За извършеното  престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят е установил граници на  наказанието “лишаване от свобода” от две до шест години.  В случая, с оглед норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.

Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи отговорността на подс.Е.П.  обстоятелства, като чистото му съдебно минало, младата възраст, трудовата ангажираност, добрите характеристични данни и пълното му съдействие в хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващи вината обстоятелства са и конкретната форма на вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание  в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради самонадеяност, както и приноса  на пострадалата С. Д. за настъпване на ПТП. Настоящият състав отчита в случая, като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на други нарушения по ЗДвП, за които подсъдимият е санкциониран по административен път за 2010г., 2012г. и 2014г. Така, отчетените по отношение на вината обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, за поправяне на подсъдимия Е.П., следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ  ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК,  следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.Е.С.П. и което последният следва да изтърпи е ДВЕ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.Е.П. наказание от две години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с  отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно в случая са настъпилите тежки съставомерни последици по отношение на пострадалата, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая на подс.П. и данните за личността му. Съдът намира, че в случая освен движението с превишена скорост, подсъдимият не е допуснал да бъдат реализирани другите, по-тежки квалификации, като пияно състояние, бягство от местопрестъплението, които определят по-висока степен на обществена опасност на самия деец. Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал добро поведение в обществото, изключително добри характеристични данни и както в досъдебното, така и в съдебното производство оказва съдействие за изясняване на случилото се и изразява съжаление. Вярно е, че подс.П. е допускал назад във времето и други провинения като водач на МПС, видно от приложена справка за нарушител, но не може да се приеме, че тези нарушения са чести, тъй като дават сведения за продължителен период от 2003г. до 2014г., а освен това нарушенията са били санкционирани с глоби, но не и с по-тежки наказания.  Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и предвид младата възраст на подс.П.,  съдът е на становище, че наложеното му след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от пет години, в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК. 

Наред с това, съдът наложи и  кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция, определена в размер надвишаващ  наказанието лишаване от свобода/без редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК/, би изиграла своята роля. За определяне размера на тази санкция, съдът съобрази данни за допуснати от подс.П. предишни нарушения на правилата за движение и съответно санкционирането им от административни органи. Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия да е било отнемано по административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от правоуправление” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства, приложени по делото, като прие, че  1бр. мобилен телефон, марка „Аphone” с батерия и капак, находящо се в Окръжен съд гр. Пловдив, следва да се върне на частната обвинителка И.Е.Д., след влизане на присъдата в сила, а останалите веществени доказателства-1бр. пластмасова част от регистрационен номер с надпис „Омник кар Ауто 02/9757080 - www.omnicar” и 1 бр. чадър,  също находящи се на съхранение в Окръжен съд гр. Пловдив, следва  да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

     С присъдата си съдът  осъди подсъдимия Е.С.П. да заплати на частната обвинителка И.Е.Д. сумата от 3000/три хиляди/ лева, представляващи направени от същата разноски по делото за адвокатско възнаграждение на повереника в съдебното и досъдебното производство.

Подсъдимият П. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 365 лева, представляващи възнаграждения  за назначените и изготвени експертизи.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :