№ 58
гр. Враца, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.а
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Въззивно гражданско дело №
20221400500441 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 260416/07.09.2022 г. на А.
П. П., депозирана чрез пълномощника му адв.Д. С., против Решение №
260036/03.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 204/2021 г. по описа на РС-Мездра, с което
е признато за установено, че жалбоподателя дължи на "Топлофикация-София" ЕАД,
гр.София по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г. на МзРС, Заповед №
260179/22.12.2020 г. , сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.)
главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата
на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от
160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до
17.09.2020 г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
"Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт М. К..
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице помагач.
Във въззивната жалба на първо място се твърди, че съдът не се е съобразил с
действащи обективни закони на земята - закон на Нютон-Рихман и втори закон на
термодинамиката.
На следващо място в жалбата се твърди, че първоинстанционния съд не си е
изяснил предмета на иска. Счита още, че неправилно е прието от съда, че са налице
облигационни отношения по чл. 148 ал.1 т.3 ЗЕ.
Твърди се в жалбата, че съдът не е приложил задължителна практика на ВАС и
основни принципи на правото, както и не е изпълнил вмененото му от закона
1
задължение служебно да прилага правото на ЕС, което е довело до постановяването на
незаконно решение. Посочени са в тази насока решения на СЕС.
В жалбата се излагат и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при разглеждането на делото, които най-общо се свеждат до
следното: допуснати нарушения на задължителна практика на ВКС, залегнала в ТР №
4/2013 г. за определяне предмета на иска по чл.422 ГПК и в ТР № 6/2012 г. за
присъждане на разноските; допускане на неотносими въпроси към вещото лице и
използване при изготвяне на експертизата на документи, които не са представени като
доказателства по делото; игнориране на направените от ответника искания и
представените от него доказателства; неправилна преценка на събраните по делото
доказателства и възприемане на факти, за които не са представени доказателства;
кредитиране заключението на СТЕ, което е необосновано и не е съобразено с основни
физични закони; приложение на Общи условия, които не са приети от потребителя;
отказ да се приеме искане за преюдициално запитване; прилагане на подзаконови
разпоредби, които са в противоречие със законите и с правото на ЕС; нарушение на
чл.235 ГПК вр.чл.192а АПК, като е постановил съдебното решение след обнародване в
ДВ, бр.60 на решение по адм.д.№ 14350/2019 г. на ВАС, с което са отменени чл.61 до
чл.71 от Наредба 16 334 за топлоснабдяването.
Жалбоподателят счита, че спорът не е изяснен от фактическа страна по
отношение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по отношение на
реално ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и по
отношение на цената. В подкрепа на това становище в жалбата се излагат подробни
аргументи, почерпени от физични закони, както и правни доводи.
В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят исковете "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София.
Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че жалбата е допустима,
но по същество неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена и корелативно
на това постановеното първоинстанционно решение , като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
В мотивите си първоинстанционния съд подробно и съобразно константната
съдебна практика е взел мотивирано и обосновано решение. Твърденията на насрещната
страна за неправилното решение на правния спор произлизат от тълкуване неправилно,
разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и
необосновани. Счита, че дружеството в проведеното съдебно дирене е установило в
условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата само във фактологичната й страна, относно претендираните задължения, които
счита, че няма. Заявява, че е платил всичко до 01.12.2017г.
Въззвиаемият "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София , не се представлява. С
молба депозирана преди съдебното заседание поддържа отговора на жалбата.
Третото лице помагач „Нелбо инженеринг“ ООД, не изплаща представител и не
ангажира становище по жалбата.
Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
2
Районен съд Мездра е сезиран с искова молба, депозирана от "Топлофикация-
София" ЕАД, гр.София против А. П. П.. В молбата се твърди, че ищецът е доставял
топлинна енергия през периода от м. 07.2017 г. до м. 11.2017 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище в
гр. София, собственост на ответника, за която ответника не му заплатил дължимата цена
в размер на 1040.29 лв., представляваща задължение по процесната партида за периода
01.11.2017г до 30.11.2017г. Твърди още, че за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.
последният му дължи сумата от 160.61 лв., представляваща размера на обезщетението за
забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение.
Със заявление на основание чл.410 от ГПК, ищецът поискал издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.)
главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата
на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от
160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до
17.09.2020 г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №1351/2020г по описа на
МРС по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение
№260189/22.12.2020г за горепосочените суми. Тъй като длъжникът подал възражение, и
предвид указанията на съда заявителят в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК срок,
предявил настоящия установителен иск против длъжника .
В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника е
постъпил отговор, с който е оспорил твърденията, че страните са в облигационна връзка,
както и че ответникът е собственик/ползвател на посочения имот. Навеждат се доводи
за нередовност на исковата молба, поради изложените две взаимно изключващи се
твърдения в същата, а именно в една част на същата се твърди, че страните не са в
облигационни отношения и е налице неоснователно обогатяване, а в друга че е налице
облигационно правоотношение между страните на основание писмен договор при общи
условия чл. 149 ал.1 т.3 ЗЕ.
Изложени са и твърдения, че заповедта е издадена и в нарушение на т.2б от ТР
№ 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, тъй като вземането не е индивидуализирано. Ответникът
намира, че е допуснато и процесуално нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК -
не е съставен писмен акт и не са обсъдени предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение, поради което не е констатирано, че са налице основания за нищожност по
смисъла на чл.26 ЗЗД по отношение на Общите условия на дружеството, които не са
нормативен акт, а са част от условията на индивидуалния договор. Не е констатирано,
че е налице нищожност и поради нарушения на основни принципи на правото, а именно:
за неприкосновеност на частната собственост /чл.17, ал.3 КРБ/, за характера на
сградната инсталация /ЗЕ/, за договаряне между равноправни субекти /чл.8 и чл.16 ЗЗД
и чл.298 ТЗ/, за право на защита във всички стадии на процеса /чл.122 КРБ/.
Ответникът твърди, че от изложените в ИМ факти не е изяснено как е начислена
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по отношение на реално
ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и по отношение
на цената. В подкрепа на това становище в отговора се излагат подробни аргументи,
почерпени от физични закони, както и правни доводи.
В хода на първоинстанционното производство третото лице помагач на ищеца
„Нелбо инженеринг“ ООД е представило изложение за индивидуалните детайлни
справки от изравнителната сметка сезон 2017/2018г.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д. №1351/2020г по описа на
МРС, от което е видно, че въз основа на подадено от ищеца заявление, съдът е издал
против ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260179/22.12.2020 г., за
3
сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и
61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. С депозираното възражение
длъжникът е представил фактура за потребена топлинна енергия за м. октомври 2017г,
както и 2 бр. фактури за дялово разпределение на ТЕ за периода 05.2017 -04.2018г. Към
същите са приложени фискални бонове, удостоверяващи плащането на посочените в тях
задължения.
С исковата молба е представен Договор за наем, от който е видно, че „Софийски
имоти“ ЕАД е отдал по наем на ЕТ „А. П.- Фотика“ търговско помещение, находящо се
в ***. Ответникът е подал молба от 21.02.2002г до ищцовото дружество за откриване на
партида за наетия имот.
Представен е Нотариален акт №9 том II, н.дело №189 от 14.11.2003г, от който е
видно, че ЕТ „А. П.- Фотика“ е закупил имота, предмет на горепосочения договор за
наем . Представен е и Нотариален акт №124 дело №193 от 01.12.2017г, от който е видно,
че ЕТ „А. П.- Фотика“ е продал същия имот.
По делото е представен договор от 30.09.2002г, сключен между избрания
представител на етажната собственост на жилищен блок, находящ се в ***, и „Нелбо
инженеринг“ ООД, сключен в изпълнение на решението на етажната собственост по
протокол от 15.09.2002г. Сключен е споразумителен протокол между ЕТ „А. П.-
Фотика“ и „Нелбо инженеринг“ ООД.
Ищецът в подкрепа на твърденията си е представил справка за дължими суми на
абонатен №342243/стр.49/ и отправената до длъжника писмо-покана за заплащане на
задълженията.
Ответникът с отговора си е представил фактура за ползвана ТЕ за отопление и
подгряване на вода за м. ноември 2017г, 2бр. дебитно известие и 1 бр кредитно известие.
Третото лице помагач с депозираното становище е представил Изравнителна
сметка за период 05.17г-04.2018г на „ХОУМ РЕНТ 2015“ ЕООД
При тези фактически констатации съдът е приел, че ответникът дължи сумите по
фактурите, а ответникът не е доказал плащания, което е било в негова тежест. Приел е
още, че при установената забава на плащането на сумите по фактурите се дължи и
претендираното обезщетение за забава.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на
въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и
доводите на страните, намира правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. с чл.
79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди за имот в
сграда - етажна собственост, както и на лихви за забавено плащане.
За да се уважи искът за присъждане на вземане за стойността на доставената
топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да
заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
4
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката,
вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г., отм.), поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже
релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу
правото на ищеца.
Безспорно е установено, че ответникът е бил собственик на помещение,
находящо се в *** в процесния период. Видно от представения Нотариален акт №9 том
II, н.дело №189 от 14.11.2003г, горепосоченият имот е закупен от ЕТ „А. П.- Фотика“
през 2003г и е бил негова собственост до 01.12.2017г, когато с Нотариален акт №124
дело №193 от 01.12.2017г, е продал същия.
По делото не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. За същата е сключен договор за дялово разпределение с
„Нелбо инженеринг“ ООД, видно от приетия по делото като писмено доказателство
Договор от 30.09.2002г, сключен между избрания представител на етажната собственост
на жилищен блок, находящ се в ***, и „Нелбо инженеринг“ ООД, сключен в
изпълнение на решението на етажната собственост по протокол от 15.09.2002г.
В случая не е представен сключен между страните писмен договор предвид
изискванията на чл. 149 ал. ЗЕ.
След отмяната на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията от
17.07.2012 г. ЗЕ въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е равнозначно
на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Разпоредбата урежда императивно кой е страна по
договорните отношения с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота. Следователно, ответникът като собственик
на горепосочения имот е бил потребител на топлинна енергия.
По силата на закона, чл. 150 от ЗЕ, между потребителя и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без необходимост от изричното им приемане.
Следователно между страните по делото е била налична до 01.12.2017г
облигационна връзка, по силата на която въззивникът е дължал заплащане в срок
стойността на изразходваната в собствения му топлоснабден имот топлоенергия.
В случая ищецът претендира сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и
29 ст.), представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия,
ползвана в периода от 01.11.2017г до 30.11.2017г, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет
лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.
Няма спор между страните, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за
топлоснабдения имот, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия доставяна в
сградата от “Топлофикация София” ЕАД на базата на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28,05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн.
ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.).
5
Според изложеното в ИМ за топлоснабдения имот са издадени изравнителни
сметки, като сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Изравнителните сметки не са представени по делото, въпреки, че в ИМ е посочено, че в
подкрепа на тази твърдения се представят изравнителните сметки
За доказване размера на задължението на ответника към ищеца с исковата молба
са представени справка, намираща се на стр.49 в първоинстанционното дело и Опис на
преизчислени суми /стр.26/.
Първоинстанционният съд е приел иска за доказан въз основа на горепосочените
доказателства, които не са оспорени от ответника. Настоящият съдебен състав не
споделя този извод на районния съд, тъй като справката намираща се стр. 49 няма
характеристика на документ. В същата няма данни за издателя и не носи подпис на
издателя. Следва да се отбележи, че от съдържанието на същата не става ясно как са
определени задълженията на потребителя на топлинна енергия. Както се установи по-
горе не са представени изравнителните сметки, от които да се установи реалния отчет
на уредите инсталирани на отоплителните тела в имота, за да бъде извършена преценка
на начислените суми.
Следва да се отбележи също, че изравнителните сметки са изготвени за период, в
който жилището е било собственост на различни собственици и ищецът не е посочил
начина по който е определено задължението на ответника за изравнителния период.
Информация за това не се съдържа в представената справка.
От третото лице помагач на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД е представена
изравнителна сметка, но същата е изготвена за новия собственик на имота „ХОУМ
РЕНТ 2015“ ЕООД. От същата е видно, че въз основа на направените отчети в
топлоснабдения имот за целия период на изравняване е определена обща дължима сума
за изравняване в размер на 626,53лева. Сума в такъв размер е включена в справката за
дължима от ответника сума за изравняване. От горното не става ясно защо
„Топлофикация София“ АД претендира сумата за изравняване в пълен размер и от
двамата собственика.
Не става ясно от представения Опис на преизчислени суми /стр.26/, какво е
наложило коригиране на сметката на потребителя за топлоснабдения имот през м.
февруари 2019г след като се твърди, че изравнителната сметка от м. август 2018г е
изготвена на базата на реални отчети на действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Прави впечатление още от
описа на преизчислени суми, че е начислена сума за корекция само на сметката на
ответника, но не и на другия собственика.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че ищецът в чиято тежест
е възложена доказателствената тежест не е установил с надлежни доказателства
количеството доставена топлинна енергия на имота на ответника за периода от 07. 2017г
до 30.11.2017г.
Предвид факта, че между страните няма спор, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имот, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД
по прогнозни месечни вноски , настоящият съдебен състав приема, че единствената
дължима от ответника сума е по издадената фактура за прогнозна месечна вноска за м.
ноември 2017г в размер на 95,48лева, до която сума искът е основателен.
По отношение на акцесорната претенция за установяване дължимост на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена ТЕ,
следва да се отбележи, че с оглед частичната основателност на главната искова
претенция, акцесорната е също частично основателна. Настоящият съдебен състав
6
счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след
изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия и заявената
претенция за мораторни лихви за периода от 31.12.2017г до 17.09.2020г върху
главницата за доставена ТЕ за периода 01.11.2017г г. – 30.11.2017 г. се явява
основателна до размера на сумата от 25,52 лв.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
решаващия състав на МзРС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е признато за установено, че А. П. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на Топлофикация София изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г.
на МзРС, Заповед № 260179/22.12.2020 г., сумата над 95,48лева до пълния претендиран
размер от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата над 25,52лева до
претендираната сума от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от
31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.
Предвид отхвърлянето на 90.75% от исковата претенция ще следва решението да
бъде отменено и в частта, в която са присъдени на ищеца разноски над сумата от
6,94лева за заповедното производство и над 6,94 лева - разноски за първата инстанция.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3, във вр. с чл. 273 ГПК и
предвид изричното искане в полза на въззивникът следва да се присъдят разноски за
първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 281,33лева и
разноски за въззивното производство в размер на 34.00лева – внесена държавна такса.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260036/03.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 204/2021 г.
по описа на РС-Мездра, в частта, в която е прието за установено, че А. П. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. София изпълнение по издадената по ч. гр. дело
№ 1351/2020 г. на МзРС, Заповед № 260179/22.12.2020 г. за сумата над 95,48лева до
сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането, и за сумата над 25,52лева до сумата от
160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до
17.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, против А. П. П., ЕГН **********, с адрес:
***, да се признае за установено по отношение на ответника че същия дължи
изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г. на МзРС, Заповед №
260179/22.12.2020 г. в частта над сумата от 95,48лева до сумата от 1040.29 лв. (хиляда и
четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането, и над сумата от 25,52лева до сумата от 160.61 лв. (сто и
шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.
ОТМЕНЯ Решение № 260036/03.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 204/2021 г.
7
по описа на РС-Мездра, в частта, в която А. П. П., ЕГН **********,е осъден да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София разноски за заповедното производство над сумата от 6,94лева до
сумата от 75.00лева, както и над сумата от 6,94лева до сумата от 75.00лева – разноски за
първата инстанция.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. София да заплати на А. П. П., ЕГН **********, сумата от
281,33лева - деловодни разноски за първата инстанция и сумата от 34,00лева -
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице - помагач на страната на
"Топлофикация-София" ЕАД, гр.София - „НЕЛБО“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8