Р Е Ш Е Н И Е
№ 469 /
14.11.2022 г.
Административен съд - Монтана,касационно-административен
състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети ноември ,през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря……...Антоанета
Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№401/2022г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение № 216/21.06.2022 г., постановено по
АНД № 329/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, е отменено Наказателно
постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на Община Макреш, със
седалище и адрес на управление с. Макреш, ул. „Георги Бенковски“ № 88,
представлявана от Митко Антов – кмет на общината, е наложено административно
наказание на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200,
ал. 1, т. 39, предложение първо от Закона за водите „имуществена санкция“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т.
4, във вр. c ал. 2 от Закона за водите.
Горното решение е оспорено с
касационна жалба от Петър Славчев Горновски – председател на ДАМТН, адрес гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52А, чрез процесуален представител Елена
Величкова Златева – юрист при ДАМТН, с представено пълномощно по делото, с
искане да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Излага конкретни доводи като, счита че неправилно районният съд е възприел, че
е налице противоречие в правната квалификация на състава на административното
нарушение в АУАН и НП, като посоченото нарушение е от категорията на
съществените и е довело до засягане правото на защита на административно-наказаното
лице. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което отмени
решението на въззивния съд и потвърди спорното наказателно постановление.
Претендира разноски по делото за две инстанции и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно
заседание, редовно призован,не изпраща представите
Ответникът по касационната
жалба – Община Макреш,представлявана от кмета
Митко Антов, чрез адв. Р.Х.Д., с пълномощно по делото, в писмен отговор
излага мотиви, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, като е съобразено със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Счита касационната жалба за изключително теоретична и
несъобразена с фактите и обстоятелствата по конкретния казус. Излага конкретни
доводи, като моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата и остави в
сила решението на въззивния съд, ведно с произтичащите от това последици.В съдебно
заседание поддържа становището си в писмения отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана счита
жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно,
като предлага същото да бъде потвърдено от касационната инстанция.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Обжалваното
Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София е
постановено въз основа на съставен АУАН № 03-015/17.12.2020 г. Наказателното
постановление е оспорено от административно-наказаното лице пред Районен съд –
Видин, който с решение № 9/10.01.2022 г., по АНД № 906/2021 г. по описа на
съда, е потвърдил същото. Решение № 9/10.01.2022 г. е обжалвано пред
Административен съд – Видин, който с решение № 56/30.03.2022 г., по КАНД №
43/2022 г. описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин
е образувано АНД № 329/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено
решение № 216/21.06.2022 г., с което процесното Наказателно постановление е
отменено. Същото е обжалвано от административно-наказващия орган пред АС –
Видин. С определение № 35/15.09.2022 г. по образуваното КАНД № 182/2022 г. по
описа на АС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за
определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да
бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение
№ 8637/06.10.2022 г. по адм. дело № 8898/2022 г. по описа на ВАС, касационната
жалба на Председателя на ДАМТН подадена срещу решение № 216/21.06.2022 г. на РС
– Видин, постановено по АНД № 329/2022 г., е изпратена на Административен съд –
Монтана.
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на
касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е
процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна
по посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство
е съставен АУАН № 03-015/17.12.2020 г. от длъжностно лице при ДАМТН, затова ,че
на 05.11.2020 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите е
извършена проверка на язовир „Кончовец 1“, разположен в землището на с. Раковица,
община Макреш, област Видин, собственост на Община Макреш. За резултатите от
проверката е съставен Констативен протокол № 03-03-22/09.11.2020 г. В хода на
проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от експлоатацията
на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че в документацията на
язовира липсва актуализиран авариен план, съгласно Приложение № 2 към чл. 57,
ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им
състояние. По този начин било установено и прието от контролния орган, че
Община Макреш в качеството си на собственик на язовир „Кончовец 1“ не е
изпълнила задължителното предписание: „Да се актуализират формата и
съдържанието на Аварийния план на язовира, съгласно Приложение № 2 към чл. 57,
ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредбата“ със срок за изпълнение
31.10.2020 г., дадено в Протокол № 9/24.06.2020 г. на комисията, назначена от
Областния управител на Област Видин със Заповед № РД-2901-24/10.06.2020 г. Въз
основа на така установеното административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на административно-наказаното
лице е наложено административно наказание на основание чл. 83 от 3AHH във
връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1. т. 39, предложение първо от Закона
за водите - „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено
административно нарушение по чл, 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл.
138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите.
От
събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извод,
че с оспореното Наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Община Макреш за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с
ал. 2 от Закона за водите. Посочената правна норма регламентира правомощията на
Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения
към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на
даденото задължително предписание от ДАМТН в определения срок съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон.
Посочената разпоредба - чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, регламентира
задължението на задълженото лице Община Макреш в случая, доколкото тези
предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни
да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят отговорност,
включително и да бъде ангажирана административнонаказателната им отговорност
посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на тези
задължителни предписания. В конкретния случай административно-наказващият орган
не е реализирал точно това свое правомощие - да накаже адресата на
задължителното предписание заради това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е материална и санкционна и с посочването
в атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5, респективно по чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за констатирано неизпълнение на
предписания на комисия, назначена от Областния управител, като правната
регламентация в случая е посочена в правната норма на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от
Закона за водите. В АУАН е приета като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2
от Закона за водите която касае неизпълнение на предписания, дадени от ДАМТН, а
в наказателното постановление са посочени две взаимно изключващи се разпоредби,
а именно тази на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите и на чл. 138а, ал. 3, т. 5
от Закона за водите, като последната касае предписания, дадени от комисия,
назначена от Областния управител, с различен кръг правомощия и обхват на
проверката на контролните органи. Налице е противоречие в правната квалификация
на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като посоченото
процесуално нарушение е от категорията на съществените и е довело до засягане
на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се във възможността му да
научи в какво административно нарушение е обвинен с АУАН и за какво нарушение
му е наложено административно наказание с Наказателното постановление, за да
може да организира адекватно защитата си. Отделно от това, нормата на чл. 138а,
ал. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на областните управители да
назначават комисии, които веднъж в годината да извършват проверки за
готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по
чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три
години. В същата норма са нормативно определени и правомощията на тези комисии.
Не става ясно въз основа на кое правомощие от комисията са дадени предписания
за изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед №
РД-2901-24/10.06.2020г. на Областния управител. Видно от определените с
посочената заповед задачи в т. I, на комисията не е възложено да предписва на
собствениците на водните обекти да извършват действия по изготвяне на
техническа документация и да определя срокове за това, които са в правомощията
на ДАМТН. В този смисъл извършеното утвърждаване на предписания по задачи,
които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с акта, въз
основа на който е започнало административното производство и в противоречие с
материалноправните разпоредби на чл. 138а, ал. 3 и чл. 141б, ал. 3 от ЗВ.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата
инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при
правилно прилагане на закона. Правилно въззивният съд е възприел, че при
постановяване на спорното Наказателно постановление административнонаказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5, респективно по чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради което
същото се явява незаконосъобразно. Тези съображения на въззивната
инстанция се споделят изцяло от съда, като настоящия състав не намира за
необходимо да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд, а препраща към тях
за да мотивира решението си, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Възраженията
на касатора, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, постановено при нарушение, както на материалния, така и на
процесуалния закон и като е отменил оспореното пред него Наказателно
постановление въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено, не се споделят от касационната инстанция. С оглед изложеното
неоснователни се явяват и възраженията, че приетата от
административнонаказващия орган нарушена законова норма съвпада в АУАН и в НП и
не е налице противоречие между тях.
Не са налице касационни основания за отмяна на
решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.
Претендират
се разноски от ответника ,на основание чл.143,ал.1 АПК ,за които са приложени
разходооправдателни документи.Иска се присъждане на 300лв.за адвокатско
възнаграждение,съгласно договор за
правна защита и съдействие,платени в брой ,и съгласно списък,които са дължими и
следва да бъдат присъдени./чл.8,ал.1,т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в предходна редакция./
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 216/21.06.2022 г., постановено по АНД № 329/2022 г. по описа на Районен съд –
Видин.
ОСЪЖДА Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Община Макреш разноски по
делото в размер на 300/триста/лв. за адвокатска защита пред касационна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: