РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Смолян, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440101079 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „****” ЕООД София е предявил обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу К. С. Д. от с. ****, общ. Смолян, с който се иска да бъде установено
по отношение на ответницата, че същата дължи по Договор за потребителски кредит без
поръчител № РК08-00172/23.07.2008 г., сключен между „****“ АД /****/ и ответницата
сумата от 2 500 лв., представляваща част от общо дължимата главница в размер на 4605.19
лв. и сумата от 664.59 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане.
Претендира за деловодните разноски направени в исковото и в заповедното производство.
Ищецът основава предявените искове на следните фактически твърдения:
По силата на договора за кредит „****" ЕАД /****/ е предоставила на
кредитолучателя потребителски кредит в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита
се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в
национална валута на Банката /БЛП/ плюс надбавка в размер на 9.60 %. Към датата на
сключване на договора БЛП е в размер на 4,90 % годишно. Договорено е кредитът да се
издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния
план. Крайният срок за погасяване е 24.07.2018 г.. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията. След преустановяване на плащанията е останала главница в размер на 4605.19
лв. и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита -
24.07.2018 г., вземането е станало изцяло изискуемо.
Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични
вземания (цесия) от 28.09.2012 г. и приложенията към него между „****" АД, с ЕИК **** и
„****” ЕООД, с ЕИК ***, задължението на К. С. Д., произтичащо от Договор за
потребителски кредит без поръчители № РК08-00172 от 23.07.2008 г. е изкупено от „****”
ЕООД.
1
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „****” ЕООД.
Съгласно приложено пълномощно Цесионерът „****” ЕООД е изрично
упълномощен от Цедента - „****” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента.
Уведомления за цесия са изпратени на посочения в договора постоянен адрес на К. С. Д..
Писмото се връща в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“.
Уведомлението се счита за връчено на основание чл. 16 от договора, както и с връчване на
уведомлението с исковата молба.
Поради непогасяване на дължимите суми „****” ЕООД пристъпило към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до
Районен съд - гр. Смолян за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника за сумата: 3 164.59 лв., от които: Главница – 2 500 лв. част от общо дължимата
главница в размер на 4 605.19 лв. и Лихва за забава - 664.59 лв. /за претендираната
главница/. По образуваното частно гражданско дело № 568/2021 г. по описа на Районен съд -
гр. Смолян е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу
издадената заповед ответницата е подала възражение, че не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение, което е породило правния интерес на ищеца за
предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който
счита исковете за неоснователни. Признава факта, че между нея и **** е сключен Договор
за потребителски кредит без поръчители „Бяла карта“ на 23.07.2008 година. Счита
договорът за недействителен поради нарушение на чл. 7, т. 8 от ЗПК (отм.), тъй като не
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно общия размер на тези
плащания; нарушение на изискванията на чл. 7, т. 10 от ЗПК (отм.), тъй като не са
упоменати елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези
елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези
елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка
за тяхната стойност. Поради недействителността на договора, съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК
(отм.), счита, че дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 5 000 лв.,
но не и лихви или други разходи.
Оспорва материалноправната легитимация на ищеца. Съгласно т. 2.4 от приложения
договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 година прехвърлителният ефект
на вземанията по т. 2.1 настъпва с плащането на продажната цена, като плащането се счита
извършено с постъпване на уговорената продажна цена по банкова сметка на цедента. Не е
представено доказателство за заплащането на тази цена по банков път, поради което не се
установява да е настъпил прехвърлителният ефект на претендираното от ищеца вземане.
Оспорва Договора за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 година като
2
нищожен поради липса на предмет, тъй като към датата на цесията главницата по договора
за кредит не е била падежирала и няма доказателства за настъпила предсрочна изискуемост.
Поради това към датата на цесията 28.09.2012 година не е съществувало задължение на
кредитополучателя към кредитора по Договор за потребителски кредит без поръчители от
23.07.2008 г. в такъв размер, поради което счита за нищожно прехвърлянето на такова
вземане. Счита същият за нищожен и заради нищожността поради неравноправност на
основание чл. 143, ал. 2, т. 16 от Закона за защита на потребителите. на чл. 8, ал. 3 от
Договора за кредит, даващ право на банката да прехвърли вземането си на трети лица, тъй
като не е уговорена индивидуално и дава възможност на търговеца или доставчика без
съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, като това
може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя.
Преди няколко години ответницата е посетила клон на „****" ЕАД в град Смолян, за
да възобнови плащанията си по договора кредит, които била преустановила поради
оставането й без работа. Тогава й е казано от банковия служител, че задължението й е
погасено и тя не дължи на банката. Вероятното обяснение за това е прехвърлянето на
вземането на ищеца, след което цедента отписва прехвърленото вземане. В продължение на
осем години от подписването на договора за цесия, нито банката, нито приобретателят на
вземането (сега ищец) не намират за нужно да уведомят К. С. Д., че задължението й по
договора за кредит с банката е цедирано и тя дължи вече не на банката, а на новия кредитор
„****“ ЕООД. Едва на 25.09.2020 година от пълномощник на цесионера е изготвено
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, адресирано до К.Д., което не е
стигнало до нея. Така банката и цесионерът са поставили ответницата в невъзможност да
изпълни задълженията си по договора за кредит. Ето защо за нея не е без значение дали
дължи на банка, която разполага с клонова мрежа, и в чийто клон тя може по всяко време да
престира задължението си, или дължи на един неизвестен за нея кредитор, което е
доказателство, че цедирането на вземането от банката на ищеца е довело до намаляването на
гаранциите за нея като потребител на финансова услуга. Налице е и друга вероятност за
погасяване на кредита - вече покойният съпруг на К.С. ***, починал на 27.11.2015 година, да
е погасил задължението й в „****" АД, за да му бъде отпуснат друг кредит.
При условията на евентуалност прави възражение за погасяването по давност на
претендираните вземания поради изтичане на петгодишен срок от възникването им на
01.11.2017 година, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалният
представител адв. *** поддържа отговора на исковата молба и моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3
По повод депозирано на 01.06.2021 г. заявление за издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от „****“ ЕООД срещу К. С. Д. е
образувано ч.гр.д. № 568/2021 г. по описа нa Районен съд - Смолян, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 252/04.06.2021 г.. С нея е
разпоредено длъжникът К. С. Д. да заплати на кредитора „****“ ЕООД сумите: 2 500 лева –
част от главница по договора за потребителски кредит без поръчители № РК08-
00172/23.07.2008 г., сключен между „****“ АД /****/ и К. С. Д., прехвърлена от „****“ АД
на „****” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.09.2012 г. и 664,59 лв. лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2018 –
01.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
63,29 лева за направените разноски по делото за държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу заповедта от
длъжника Д., че не дължи плащане на „****“ ЕООД и не дължи изпълнение по издадената
заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 1244/01.09.2021 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен
срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената заповед за
изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 23.09.2021 г. и на 14.10.2021 г. е образувано
настоящото производство по предявените от кредитора искове за установяване на
вземането му по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Между „****“ АД /****/ и К. С. Д. на 23.07.2008 г. е сключен договор за
потребителски кредит без поръчители за паричен заем в размер на 5 000 лв., като с
разрешения кредит е договорено да се рефинансира част от друг кредит на длъжника в ЦКБ,
а с останалата част се заверява банковата разплащателна или картова сметка в **** с
титуляр длъжника, с която същият може да се разпорежда в брой или безкасово. Процесният
кредит кредитополучателят се е задължил да върне на 120 анюитетни вноски в размер на
79,14 лв. всяка с падеж всяко 24- то число на месеца, като първата вноска е с падеж
24.08.2008 г., а последната е с падеж 24.07.2018 г.. Видно от погасителния план общият
размер на задължението е 9 508,62 лв.
Договорената годишна лихва за целия период на договора е 14,50 %, формиран от
БЛП в размер на 4,90 % и надбавка от 9,60 %. ГПР е 16,58 %. Видно от погасителния план,
общият размер на дължимата договорна лихва е 4 508,62 лв.
В чл. 8, ал. 3 от договора е договорено, че банката има право да прехвърля вземането
си на трети лица.
По силата на договор за прехвърляне на парични вземания, сключен на 28.09.2012 г.
„****“ ЕАД като цедент е прехвърлил възмездно на „****“ ООД като цесионер вземания
към свои длъжници, описани в приложение № 1, ведно с привилегии, обезпечения, лихви и
разноски за събиране на вземанията. В приложението към потвърждението за извършената
4
цесия под № 432 фигурира и задължението на ответницата К.Д., като остатъкът по кредита
възлиза на 6 823 лв..
Законните представители на цедента „****“ ЕАД са упълномощил пълномощно от
16.11.2012 г. „****“ ЕООД от негово име и за негова сметка да уведомява длъжниците за
прехвърлените вземания по договора за цесия.
С друго пълномощно „****“ ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество „****“
да уведомява длъжниците за прехвърлените вземания на „****“ ЕООД по договорите за
цесия.
В последствие с поредно пълномощно Адвокатско дружество „****“ е
упълномощило адв. *** с правата му по предходното пълномощно.
С писмено уведомление от 25.09.2020 г. от името на „****“ ЕАД адв. *** е уведомил
кредитополучателя за извършената цесия на вземанията на **** по договора за кредит в
полза на „****“ ЕООД и че след датата на уведомяването всички плащания следва да бъдат
извършвани към цесионера. С писмо от същата дата ответницата е уведомена, че има
неплатени задължения към „****“ ЕООД по договора за кредит и на основание договора за
цесия и е предоставен 7-дневен срок за погасяване на задълженията. Уведомлението и
писмото –покана са изпратени с обратна разписка за връчване на ответницата на адреса в с.
****, но пратката е върната като непотърсена.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че по сключения Договор за
потребителски кредит без поръчители № РК08-00172 между **** и ответницата Д. е
отпуснат кредит в размер на 5 000 лева, с уговорена месечна погасителна вноска в размер
79.14 лева /120 броя/, годишен лихвен % - сбор от БЛП на Банката /4.90 % към датата на
сключване на договора/ плюс надбавка в размер на 9.60 % или 14.50 %, ГПР - 16.58 %,
еднократна такса за кандидатстване - 50 лева, комисион за обработка и управление на
кредита - 2 % и дата на плащане 24-то число. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законова лихва за забава върху всяка забавена забавена погасителна вноска.
Сумата от 5 000 лева е преведена на 24.07.2008 г. по банкова сметка при „****” АД с
титуляр на сметката К. С. Д.. По договора за кредит са извършени погасителни вноски в общ
размер 1 969.25 лева /подробно посочени по дата и размер в приложената към експертизата
Таблица 1, к. 15/. С направените погасителни вноски са извършени погасявания, както
следва: 394.81 лева - за главница /Приложение 1, к. 9/; 1 557.94 лева — за договорна лихва /
приложение 1, к. 6/ и 16.50 лева - лихва за забава / Приложение 1, к. 12/
Съгласно представената от „****” ЕООД справка, К. С. Д. не е извършвала погасителни
вноски по Договор за потребителски кредит без поръчители № РК08-00172 след датата на
цесията - 28.09.2012 г.. Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.06.2021 г. е 4 605.19 лева /Приложение 1, к.10/. Размерът
на законната лихва върху претендираната в исковата молба главница, дължима от
кредитополучателя за периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2021 г. е 783.34 лева. Срокът на
Договор за потребителски кредит без поръчители № РК08-00172 от 23.07.2008 г. е 120
месеца или последната погасителна вноска е с падеж 24.07.2018 г. Към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.06.2021 г. непогасената главница за периода 01.06.2016 г.
5
до 24.07.2018 г. е в размер 1 764.83 лева. Размерът на законната лихва върху същата
главница за периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2021 г. е 543.43 лева.
Съдът кредитира заключенията на ВЛ К. като обективно и компетентно изготвени.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявен са обективно съединени установителни искове за съществуване на вземане
по заповед за изпълнение, с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
За уважаването на предявените искове е необходимо ищцовото дружество да докаже,
че спорното право е възникнало и съществува на посоченото основание и в заявения размер.
Следва ищецът да установи чрез пълно главно доказване факта, от който е възникнало и
съществува претендираното от него вземане и размера му. Следва също да докаже, че за
извършената цесия на вземането ответникът е уведомен по предвидения в закона ред.
Безспорно се установи, че по силата на сключен договор за потребителски кредит от
23.07.2008 г. ответницата К.С. се е задължила да върне предоставения й кредит на кредитора
„****“ АД в размер на 5 000 лв., ведно с договорената лихва в размер на 4 508,62 лв. или
общо сумата от 9 508,62 лв.
Безспорно се установи също, че ответницата е извършвал плащания по договора, тъй
като се претендира вземане в по-нисък размер от този на целия кредит.
Ответницата във възражението срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК възразява, че ищецът не е негов кредитор. Това разбиране не се споделя от съда. Със
сключването на договора за цесия и с подписването на приложенията към него, в частта, с
която цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответницата, вземането е
преминало в неговия патримониум, като по отношение на ответницата цесията е произвела
действие от момента на уведомяването, в случая с връчването на исковата молба и
приложеното уведомление към нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
случая нито законът, нито естеството на задължението съдържат пречка за прехвърляне на
вземането по договора за паричен кредит. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален,
неформален и каузален, като прехвърлянето на вземането става в момента на постигане на
съгласие между страните по договора. Цесията поражда действие между страните по
договора към момента на постигане на съгласие, а по отношение на длъжника действието се
поражда към момента на уведомяването му за извършената цесия (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).
Задължението за съобщаване на цесията на длъжника е на предишния кредитор, съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник или пък да упълномощи трето лице да направи вместо него това. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
тъй като за длъжника съществува възможността да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор.
В настоящия случай, видно от съдържанието на договора за цесия, цесионерът е
упълномощен от името и за сметка на цедента да уведомява длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят с договора. Със същите права цесионерът е преупълномощил „**** –
Адвокатско дружество“. Както се вижда от уведомлението именно „****“ ЕООД чрез адв.
*** е изпратило уведомлението до длъжника за извършената цесия. Следователно
уведомяването за извършената цесия е достигнало по надлежния ред до длъжника. В този
смисъл съдът приема, че по отношение на ответницата договорът за цесия е породил
действие от момента на връчване на уведомлението за извършената цесия – 27.10.2021 г., с
което за нов кредитор на ответницата е посочен ищецът „***“ ЕООД.
В настоящото производство ищецът бе длъжен да докаже основанието и размера на
вземането си за непогасените вноски за падежиралите главница и лихви.
Безспорно се установи, че крайният падеж на договора е настъпил на 24.07.2018 г., с
настъпването на падежа на последната вноска, с което кредитът е станал изискуем в пълен
размер, преди подаване на заявлението в заповедното производство на 01.06.2021 г..
Както се установи от заключението по СИЕ ответницата е извършила плащания по
6
кредита, последното плащане от които е от 14.09.2010 г. и с общо платените 1 969,25 лв. са
погасени главница в размер на 394,81 лв.; договорна лихва в размер на 1 557,94 лв. и 16,50
лв. лихва за забава. Останалата неплатена главница е 4 605,19 лв., а законната лихва върху
същата главница за периода 01.05.2018 – 01.03.2021 г. е 783, 34 лв.
Съдът не споделя доводите на ответницата за неоснователност на исковете поради
недействителност на договора на основание чл. 7, т. 8, чл. 7, т. 10 ЗПК (отм.). При
извършената проверка съдът не установи такива нарушения на законовите изисквания,
водещи до недействителност на договора, тъй като в договора и в погасителния план към
него, който е неразделна част от договора се съдържат условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски и общия размер на тези плащания. В договора и в погасителния план са посочени и
елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита – такси в точен размер и комисионна като
процент от разрешения кредит.
Спорен е въпросът за изтеклата погасителна давност по отношение на част от общата
главница, респ. по отношение на претендираната лихва за забава.
Съдът приема това възражение за основателно.
Видно от таблицата към заключението по СИЕ просрочието на главницата започва от
24.11.2008 г., като към момента на подаване на заявлението общият размер на непогасената
главница възлиза на 4 605,19 лв., от който ищецът претендира частично 2 500 лв.. В случая
се касае за задължение, което се погасява с общата пет – годишна погасителна давност по
чл. 110 ЗЗД, която се брои преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.06.2021 г., поради което и за периода преди 01.06.2016 г. дължимата главница е погасена.
Според заключението по СИЕ за периода 01.06.2016 – 24.07.2018 г. /крайният падеж на
договора/ размерът на дължимата главница е 1 764,83 лв., поради което искът за главницата
е основателен до този размер и следва да бъде отхвърлен за разликата до претендирания
размер от 2 500 лв.и за периода преди 01.06.2016 г..
Поради неплащането на падежа на задължението за главница, ответницата е
изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Законната лихва за забава се погасява с кратката три - годишна давност по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, следователно за периода преди 01.06.2018 г. вземането за лихва също е погасено по
давност. С помощта на изчислителния модул Калкулатор за законна лихва НАП съдът
изчисли размера на лихвата на 537,83 лв. за периода 01.06.2018 – 01.06.2021 г.. Съдът не
кредитира заключението по СИЕ в последната му част относно размера на лихвата, тъй като
началният момент на дължимата и непогасена по давност лихва е зададен на 01.05.2018 г.,
вместо на 01.06.2018 г.. Съдът приема, че искът за лихвата за забава е основателен до
размера от 537,83 лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата до
претендирания размер от 664,59 лв. и за периода преди 01.05.2018 г..
Относно разноските: Ищецът е заявил претенция за присъждане на деловодни
разноски за държавна такса в размер на 86,71 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на
200 лв. в исковото производство и за държавна такса в размер на 63,29 лв. в заповедното
производство.
С оглед изхода от спора, на ищеца се дължат на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски,
пропорционално на уважените искове. Ищецът в заповедното производство е направил
разноски за държавна такса в размер на 63,29 лв., а в исковото производство 86,71 лв. за
държавна такса и 200 лв. за вещо лице. С оглед изхода от спора ответницата следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в исковото производство в
общ размер 208,62 лв., пропорционално на уважената част от исковете. Предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът в настоящото производство следва да се произнесе и по разноските
в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената
част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по
чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска. Ето защо ответницата дължи да заплати на ищеца и разноските в
заповедното производство за държавна такса в размер на 46,05 лв., пропорционално на
уважената част от исковете.
Ответницата не е направила разноски и такива не й се следват.
7
Пълномощникът на ответницата - адвокат *** е заявила искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за упражнената правна защита и
съдействие на ответницата като материално затруднено лице /договора за правна защита и
съдействие на л. 62/. С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ищецът да заплати
на адв. *** адвокатско възнаграждение в размер на 163,42 лв., пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на К. С. Д., ЕГН
**********, от с. ****, общ. Смолян, че съществува вземането на „****“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, представлявано от **** по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 252/04.06.2021 г., издадена
по ч.гр.д. № 568/2021 г. по описа на РС - Смолян, за сумите: 1 764,83 лв., представляващи
главница за периода 01.06.2016 – 01.06.2021 г. и 537,83 лв., представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.06.2018 – 01.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. – датата на подаване
на заявлението до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани исковете В ЧАСТТА за разликата над присъдената главница от 1 764,83 лв. до
пълния претендиран като частичен размер от 2 500 лв. и за периода преди 01.06.2016 г.,
както и В ЧАСТТА за разликата над присъденото обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 537,83 лв. до пълния претендиран размер от 664,59 лв. и за периода
преди 01.06.2018 г..
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, от с. ****, общ. Смолян, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
София, район ***, представлявано от **** направените деловодни разноски в размер на
208,62 лв., както и 46,05 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 568/2021 г. по описа на РС –
Смолян, пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район ***, представлявано от **** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат **
***, ЕГН **********, гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 163,42 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СмОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** и на ответницата чрез
адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8