Решение по дело №17659/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3803
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110117659
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№3803/10.8.2020г.

гр. Варна,10.08.2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17659 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, заведена във ВРС под рег. Вх.№ 79 172 /29.10.2019г., уточнена с допълнителна молба от 11.11.2019 г./ л.20 -22/ депозирана от ищеца И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на: М.Н.К. ЕГН, ********** в качеството на законен родител, с адрес: * и А.И.К., ЕГН **********, в качеството на законен родител, с адрес: *, против ответното дружество „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от К. Ч.– Главен изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:*** б, с посочено правно основание на исковата молба чл.405 КЗ и цена на иска 300,00 лева.

Отправеното до съда искане с исковата молба, уточнена с допълнителна молба е:Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „Д. - О. З.“ ЕАД гр.София, да заплати на ищеца сумата от 300,00 (триста) лева по претенция за настъпило застрахователно събитие по сключена застраховка „Злополука за учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор № 711818031000028, при което ищецът получил неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на съзнание, два големи белега в областта на колената, болки, стрес, притеснения и страдания, преживени в следствие на причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото събитие на 01.03.2019г. през втори учебен час при игра на спортна площадка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до окончателното изплащане на паричното вземане.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ищецът по делото гради исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства: През учебната 2018/2019 г. И. К.твърди, че бил ученик във ВМГ „*“ в IX-ти клас (във Варна). На 01.03.2019г. през втори учебен час, при игра на спортна площадка Ив.К. паднал и получил наранявания на двата крака в областта на колената и си ударил главата, като получил увреждане „Мозъчно сътресение“ със загуба на съзнание за около 15 минути. След удара на главата в бетонната площадка К. не помнел нищо, свестил се в лекарският кабинет и разбрал от лекаря, че двама негови съученици го били занесли на ръце в лекарския кабинет, където лекарят направил всичко възможно К. да излезе от безсъзнателно състояние. След като лекарят обработил раните на ищеца в областта на колената и го обездвижил с бинтове, родителите на ищеца, които били уведомени и пристигнали завели сина си К. в Спешен център на ВМА гр. Варна, където раните на краката отново били обработени и бил обездвижен. Веднага на ищеца бил направен скенер на главата и било констатирано „Линейно просветляване“ / линейна фрактура на сътресение“ със загуба на съзнание.Незабавно ищецът бил насочен към неврохирург в МБАЛ - „*“ гр.Варна от където потвърдили диагнозата за мозъчно сътресение и обяснили на родителите на ищеца да го наблюдават в следващите 24 часа и ако започнел да припада - незабавно трябвало да се извърши оперативна намеса, до което не се стигнало. Всичко това, твърди ищецът, че било видно от приложените медицински документи.Твърди се още, че за периода от 01.03. до 15.03.2019г. ищецът бил освободен от училище с диагноза „Мозъчно сътресение“, като в последствие бил освободен до 29.03.2019г. и от часовете по ФВС, което било видно от приложените медицински бележки.Сочи се още в исковата молба, че на22.03.2019 г. класният ръководител на ищеца уведомил родителите му, че класът имал сключена застраховка „Злополука за учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор № 711818031000028 сключен с „Д. - О. З.“ ЕАД - * с максимален размер на застрахователно покритие 3000 лв. Още същият ден заедно с баща си ищецът посетили  офиса на *- Варна, като било видно от приложената претенция № 71180311900202/22.03.2019г., че подали искане за заплащане на обезщетение по силата на застрахователен договор за настъпилото увреждане, като приложили всички необходими документи. С писмо от 01.04.2019г. адресирано до бащата на ищеца *отказало на ищеца да изплати обезщетение, като изложили, че увреждането „мозъчно сътресение“ не е травматично увреждане и че според представена служебна бележка от училището ищецът не бил отсъствал от учебни занятия. По този повод бащата на ищеца отново посетил отново офиса на *от където му дали копие на таблица с уврежданията по които *заплаща обезщетения и в която таблица фигурирало „Мозъчно сътресение” със загуба на съзнание, което също прилага ищеца към исковата си молба.Отделно от всичко изложено, ищецът пояснява, че неговият родител написал жалба до Министерство на образованието относно твърденията на *, че е издадена служебна бележка от която било видно, че не е отсъствал от училище. Министерство на образованието незабавно разпоредили проверка и уведомили писмено бащата на ищеца, като категорично се доказало, че ищецът отсъствал от училище по медицински причини и никога не било постъпвало искане от *за издаване на какъвто и да е документ или справка, както и че в Общите условия по договора нямало изискване за определен брой дни отсъствия. Предвид гореизложеното счита ищецът, че са изпълнени всички условия по застрахователният договор и *следвало да му заплати обезщетение в размер на 300 лв. Този размер, бил определен от служителката на *която приела претенцията на ищеца И.К., като заявила, че за такъв род травма сумата се определяла в размер на 10 % от максималният размер на полицата, който е 3000 лв. Съгласно нормата на чл. 127 ал. 4 от ГПК, ищецът в исковата си молба е посочил че желае обезщетението да му бъде платено по банков път – по банкова сметка *** *** „ДСК“, с титуляр И.М.К..В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът с исковата си молба е направил искания за събиране на доказателства.С допълнителната си писмена молба ищецът е представил и молба от втория родител за потвърждаване на действия по сезиране на съда, заверен препис на акт за раждане ,заверен препис на ученическа книжка.

Ответникът от своя страна, в депозиран чрез старши юрисконсулт Т. Н., по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, писмен отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по основание и по размер.На първо място ответникът намира иска за допустим, като не оспорва наличието на валидно сключен и действащ по времена събитието застрахователен договор, както и самото събитие.Предвид настъпилото събитие,сочи ответникът, че на 1.3.2019 г. ищецът подал претенция № 71182951700630/22.3.2019 за изплащане на суми по застраховката за риск временна нетрудоспособност „, представени били амбулаторни листове за извършения преглед, бележка от застраховащия за удостоверяване на качеството на застрахования, т.к.същият бил ученик във въпросното училище, мед.бележки за освобождаване от ФВС, мед.бележка от личния лекар на застрахования.Видно било според ответника от мед.бележка ,че домашното лечение продължило от 5-ти до 15-ти март 2019г. – т.е. 10 дни, като срокът за който застрахованият бил освободен от ФВС бил ирелевантен, т.к. отсъствието от тези занятия не означавало, че застрахованият е временно неработоспособен а означавало че личният му лекар преценил, че само тези занятия са противопоказни. Отделно от това сроковете в двете медицински бележки, подчертава ответника, че били различни и с прекъсване между домашното лечение и срока, за който застрахованият бил освободен от ФВС.Оспорват се твърденията в исковата молба, че основанието за отказ по подадената претенция е това, че мозъчното сътресение не е травматично увреждане. Застрахователя твърди, че е навеждал такива твърдения в писмото – отказ до законните представители на застрахования.Обърнато е внимание, че съгласно условията на договора, за да се изплатели суми за временна неработоспособност тя следвало да е продължила минимум 20 дни, като се изплащал процент от застрахователната сума, съответстващ на дните неработоспособност.Оспорени са твърденията в исковата молба, че нямало изискване в ОУ към застраховката за определен брой дни отсъствия. Твърди се, че продължителността на временната  неработоспособност била посочена в застрахователната полица, застрахован по която бил ищецът.Застрахователят не отрича, че носи отговорност затова да запознае всички застраховани, съответно законните им представители за условията на застрахователния договор, като прилага копие от полицата с описаните рискове и застрахователни суми за всеки от тях. Прилага и копие от самото писмо –отказ от 1.4.2019 г., където било изложено основанието за отказ.На следващо място ответникът застраховател твърди че в нито един от представените към преписката документи не се съдържали данни за продължителност на временната неработоспособност за срок равен или по – дълъг от 20 дни,поради което и застрахователят – ответник счита, че не са налице условия за ангажиране на отговорността му.Относно размера на иска – ответникът е навел възражения, че този размер е произволно определен и претендираната сума не отговаряла на договореното в застрахователната полица като продължителност на неработоспособност и съответен процент от застрахователна сума.Счита се по същество, че ответникът - застраховател, законосъобразно е отказал изплащане на суми по процесната застрахователна полица и отговорността му не можело да бъде ангажирана поради това, че не бил доказан реализиран и покрит от полицата риск. На основание изложеното ответната страна желае РС Варна да постанови Решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани.В подкрепа на твърденията и оспорванията ответникът желае РС Варна да допусне до събиране като писмени доказателства приложените с отговора на искова молба заверени за вярност с оригинала копия на документи и да допусне до събиране и ангажираните от ищеца писмени доказателства.

В проведеното последно открито съдебно заседание от 10.07.2020 г. страните по делото,редовно призовани не се явяват, не изпращат представители.С писмена молба с вх.№ 43527 /6.7.200 г. ищецът, чрез съгласието на родителите си М.К. и Ал.К. е изразил писмено становище в което по същество намира допуснатите и изготвени СМЕ и СГЕ за обективни,желае приобщаването йм към доказателствата по делото.В същото писмено становище ,по същество ищецът счита,че исковата претенция е напълно доказана поради което желае уважаването на иска ведно с присъждане на разноските по делото съгласно приложения към Становището списък по чл. 80 ГПК .

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За изясняване на фактическата страна по спора и двете страни по делото са ангажирали писмени доказателства а именно представените сс исковата молба и последваща уточнителна молба заверени копия на : резултати от изследване от Отделение по образна диагностика при МБАЛ Варна към ВМА от 01.03.2019 г.; амбулаторен лист № 326/01.03.2019 г.; лист за преглед на пациент в Консултативно-диагностичния блок/Спешното отделение № 1332/01.03.2019 г.; медицинска бележка от 05.03.2019 г.; медицинска бележка от 18.03.2019 г.; претенция № 71180311900202/22.03.2019 г. за изплащане на застрахователна сума по застраховка; писмо изх.№ 0-91-8544/01.04.2019 г. от Началник Отдел „Управление на щети животозастраховане” при „Д. - О. З.” ЕАД; писмо рег.№ 0503-67/09.04.2019 г. от МОН; писмо изх.№ 94-364/02.05.2019 г. от Началник РУО – Варна; методика на „Д. - О. З.” ЕАД за определяне размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт; ученическа книжка на И.К.; удостоверение за раждане № 579009/08.12.2003 г., издадено въз основа на акт за раждане № 678/08.12.2003 г.

Приобщени по делото са и представените от ответника в срока по чл.131 ГПК, с отговора на искова молба заверени копия на застрахователна полица № 711818031000028/11.10.2018 г.; списък на застрахованите лица с групова застрахователна полица от 10.10.2018 г.; застраховки „Злополука и заболяване” – общи условия; претенция № 71180311900202/22.03.2019 г. за изплащане на застрахователна сума по застраховка; решение на „Д. - О. З.” ЕАД от 29.03.2019 г.; справка за банкова сметка ***.08.2018 г.; служебна бележка изх.№ 1448 от * „*”; писмо изх.№ 0-92-29603/22.11.2019 г. от Началник Отдел „Управление на щети животозастраховане” при „Д. - О. З.” ЕАД; писмо изх.№ 0-92-8544/01.04.2019 г. от Началник Отдел „Управление на щети животозастраховане” при „Д. - О. З.” ЕАД; лист за преглед на пациент в Консултативно-диагностичния блок/Спешното отделение № 1332/01.03.2019 г.; медицинска бележка от 18.03.2019 г. и 05.03.2019 г.; амбулаторен лист № 326/01.03.2019 г.

Установява се на база на така цитираните по-горе писмени доказателства, че ищецът И.М.К., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.*,негови родители и законни представители са А.И.К.,ЕГН ********** и М.Н.К., ЕГН **********/л.25/.Установено на база завереното копие на първа страница на ученическа книжка /л.24/ е че И.К. е бил ученик във * „* „ Варна,р-н „* „ за учебната 2018-2019 год. в девети „а” клас .

Ищецът по делото фигурира в списъка на застрахованите лица, приложен на л. 33–ти по делото под номер 13.Този списък не е оспорен и от него се констатира,че е съставен към Групова застраховка сключена между Варненска морска гимназия„* „– 9 ти „а „ клас, като е посочена застрахователна сума срещу имената и ЕГН на всеки от учениците от 9- ти „а „ клас от 3000 лв., премия на едно лице 5,76 лева , и дата 10.10.2018 г.

Спор всъщност няма между страните,че между Варненска морска гимназия „*”- Варна, 9-ти „а” клас и Д.О.з. е била сключена групова застраховка, но в хода на производството е станало спорно коя полица е действителната и дали е представено копие на автентичната полица в срока по чл.131 ГПК.

По повод твърдяно от ищеца застрахователно събитие ищецът е приложил към исковата си молба и по делото на лист 10 –ти е приобщено заверено за вярност с оригинала копие на претенция № 71180311900202/22.03.2019 г. за изплащане на застрахователна сума по застраховка „ Злополука на учащи и деца от детски градини и ясли„ застрахователен договор № 711818031000028. С посоченото искане/претенция ищецът е поискал от ответника- застраховател да му бъде изплатена застрахователна сума за травматично увреждане в случай на злополука .Изрично е посочена датата на събитието 1–ви март 2019 г., като ръкописно  в графата :мястото, причини и обстоятелства за настъпване ,свидетели е посочено : цитат „ На 01,03,2019 г. при игра на спортно игрище пада и получава увреждания  на двата крака в областта на колената и си удря главата в бетона„, а в графа :оказана медицинска помощ е записано : цитат* и Спешен център „* „Варна „.

Искането на И.К. за изплащане на застрахователно обезщетение не е било уважено,т.к. ответникът застраховател е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. От издаденото от ответника-застраховател уведомително писмо с изх. № 09 – 8544/01.04.2019 г., адресирано до М.К. относно претенция № 71180311900202/22.03.2019г./ л. 11 –ти/ се установява, че във връзка с представената от М.К. в качеството му на законен представител на застрахования И.М.К. претенция за изплащане на суми за риск „Травматично увреждане в случай на злополука „ по групова застраховка „ Застраховка „ за учащи, полица № 711818031000028/11.10.2018 г. ищецът е бил уведомен от ответника, че естеството на травмата не отговаря на условията на застраховката за травматично увреждане, описани  в застрахователната полица и не би могло претенцията да се разглежда по риск „Травматично увреждане „ .На второ място ответникът е посочил, че съгласно представена служебна бележка от учебното заведение ВМГ „* „ ищецът не е отсъствал от учебни занятия. На трето място е посочено, че по условията на застраховката за изплащане на суми за временна загуба на работоспособност от злополука се изисквали над 20 -ет дни отсъствие от учебното заведение и медицински документи, удостоверяващи продължителността на лечението .И на последно място застрахователят е вписал, че за евентуално определяне на процент трайна загуба на работоспособност от застрахователно – медицинска комисия /ЗМК/ е необходимо ищецът да представи на застрахователя актуална консултация с невролог след 01.06.2019г. – три месеца след събитието, което е от 1.3.2019 г.Установява се по делото, че именно поради това уведомително писмо бащата на ищеца - М.К. е отправил сигнал до Министерство на образованието и науката.От приложеното на лист 12 -ти по делото копие на уведомително писмо изготвено на 09.04.2019 г. от МОН адресирано до Началник РУО- Варна госпожа В. Г.с копие до до бащата на ищеца се констатира,че по ел.пощата на Министерството на образованието и науката е постъпил сигнал с вх.№ 94 – 1364/05.04.2019 г. от М.К.-родител на ученик във * „* „ с твърдения, че Директорът на училището е прикрил инцидент със сина му, случил се по врече на учебни занятия,поради което му било отказано изплащане на застраховка.В сигнала били посочени и други сериозни нарушения на директора  на нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование. Във вр. с чл.252,ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование от страна на МОН са указали на РУО - Варна да бъде разпоредена проверка а за резултатите и предприетите действия в срок до 7.5.2019 г. да бъде изготвен доклад до МОН,Дирекция ’Организация и контрол, като бъде приложен отговора на лицето. Предприетите от страна на РУО -ВАРНА действия са обективирани в писмен вид като заверено за вярност с оригинала копие е приобщено на лист 13,14 –ти по делото. Установява се от писмо с изх.№ 94 9 364 /2.5.2019 г.изготвено от Началник РУО ВАРНА госпожа Венцеслава Генова адресирано до М.К., че по повод сигнала му подаден до МОН от РУО -Варна са установили следното: 1. С доклад до РУО-Варна на 1.3.2019 г. Директорът на ВМГ „* „ е информирал РУО ВАРНА за възникналия инцидент с ученика И.М.К. от 9-ти „а „ клас, като ученикът е бил прегледан от медицинско лице на Гимназията и насочен за допълнителен преглед от специалист .За инцидента бил информиран и бащата на ученика.2. РУО Варна на 1.3.2019 г. уведомило МОН за инцидента в Гимназията. 3.В дневника на класа били отразени отсъствията на ученика И.М.К.,като същите били извинени на основание представена медицинска бележка. 4.По искане на бащата на ученика била изготвена служебна бележка  с информация за застрахователната полица, с която И.М.К. е застрахован, за да послужи пред *-Варна, като в цитирания документ нямало текст , касаещ отсъствията на ученика а документа бил даден лично на ученика. 5.От Д. - О. З. ЕАД не било постъпвало Искане в Гимназията за изготвяне на документ за отсъствията на ученика И.М.К. след инцидента, от училището нямало издаден  такъв. 6.С учениците от 9 а клас бил проведен  периодичен инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд и инструктаж по безопасност на  движението  от 11,02,2019г., вкл. и с И.К., който положил подписа си за запознат . Следващите точки от 7 до 9 касаят безопасността на ползването на „моряшката пътека „ съоръжението на което е възникнал инцидента с ученика –заградено вече с телена мрежа,без достъп до него. След проверката на РУО Варна от страна на *на 22.11.2019 г. е било изпратено ново уведомително писмо до М.К. /л. 39/ в което бащата на ищеца е бил уведомен затова, че е следвало да представи на застрахователя документи - за евентуално определяне на процент на трайна загуба на работоспособност от застрахователно – медицинска комисия ЗМК като е било необходимо да представи актуална консултация с невролог след 1.6.2019 г.- ТРИ месеца след събитието от 1.3.2019 г.Със същото писмо от 22.11.2019 г. М.К. е бил информиран, че от датата на предявяване на претенцията му са били изтекли повече от 6 месеца, поради което е бил уведомен, че ако не представи изисканите документи в рамките на 7 работни дни от получаване на настоящата покана /от 22.11.2019г./същата следва да се счита за официален отказ на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение  съгласно чл. 108 ал. 1, т.2 от КЗ в сила от 1.1.2016 г.

Именно по повод мястото, времето на възникване на инцидента и обективното състояние на ищеца ищецът е представил още с исковата си молба заверени за вярност писмени документи : резултати от изследване от Отделение по образна диагностика при МБАЛ Варна към ВМА от 01.03.2019 г.; амбулаторен лист № 326/01.03.2019 г.; лист за преглед на пациент в Консултативно-диагностичния блок/Спешното отделение № 1332/01.03.2019 г.; медицинска бележка от 05.03.2019 г.; медицинска бележка от 18.03.2019 г.Тези писмени доказателства са залегнали в основата на твърденията в исковата молба и са обсъдени в констативно –съобразителната част на заключението на вещото лице д-р Д.Д. по допуснатата СМЕ.

За пълното изясняване на фактическата страна по спора е допусната и проведена съдебно – медицинска експертиза възложена на съдебния медик доктор Д.Д.. От обективното,безпристрастно и компетентно дадено заключение на вещото лице доктор Д. / л. 79 -81/.Заключението на вещото лице Д.Д. е, че в резултат на падане на 1.3.2019 г. И.М.К. е получил мозъчно сътресение , контузия в областта на двете колена и двете коленни стави.Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети реализирани в областта на двете коленни стави, главата. При извършена рентгенография на череп е била обсъдена като диференциална диагноза линейна фрактура теменно-тилно, която не е била потвърдена чрез компютър – КТМ /компютърно томографско изследване /.В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето на ищеца,неопасно за живота, заключава вещото лице д-р Д.. На последно място в.л.д-р Д. дава заключение,че във връзка със загубата на спомен за случилото се непосредствено след инцидента следва да бъдат разпитани свидетели за състоянието на ищеца непосредствено след получаване на травматичните увреждания ,едва след което  да бъде даден отговор дали е било налице безсъзнателно състояние/мозъчна кома / и в тази връзка евентуално разстройство на здравето .

Освен цитираната СМЕ по делото е допусната и СГЕ, възложена на експерта графолог Ц.Ц. по повод оспорването направено от ищеца на представената от ответника като заверено копие застрахователна полица.

От приобщеното по делото на листи от 83 до 88-ми вкл. заключение по допуснатата и изготвена съдебна графологична експертиза се установя несъмнено, че приложеното към делото копие на застрахователна полица №

711818031000028/11.10.2018 г., че подписът в полето „ За застраховащия „ под текста на полицата не е изпълнен от В. И. Ш.–Директор на * .

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен без възражения от страните съдът е квалифицирал предявените искове с провно основание чл.405, ал.1 от КЗ (НОВ ) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,като е отделил безспорните от спорните факти и разпределил тежестта на доказване .

На първо място от правна страна с доклада по делото на основание чл.146, ал.1 т.4,т.5 ГПК съдът е обявил на страните, че не е спорно и не се нуждае от доказване, че ищецът към 2019 г. и ответникът са били във валидно облигационно правоотношение, обективирано в застрахователен договор № 711818031000028, по повод на което е била заведена от ищеца при ответника претенция71182951700630/22.3.2019, както и че ответникът застраховател е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Указано е било на двете страни по спора, че всяка една от страните следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права тежест на ищцовата страна съдът е възложил да установи и докаже: 1. Настъпването на процесното застрахователно събитие; 2. Изпълнение от негова страна на установените с ОУ, към момента на сключване на застрахователния договор, задължения във връзка с настъпването на застрахователно събитие; 3. Размерът на претенцията си; В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и да докаже: Възведените в отговора Възражения за неоснователност на иска а именно твърденията си, че претърпените от ищеца неимуществени вреди по повод инцидента описан в исковата молба не са във връзка с настъпило застрахователно събитие съгласно ОУ на ответника и възраженията си за произволно определен размер на претенцията.

При така разпределената тежест на доказване и на база анализа на целия писмен доказателствен материал, обективните и кредитирани от съда изцяло заключения по СМЕ и СГЕ, съдът извежда извода за основателност и доказаност на иска и недоказаност на възраженията на ответника .

На първо място липсва дори спор, че страните по спора са страни по застрахователно правоотношение. От приложените по делото,представени с отговора на искова молба копия на документи - застрахователна полиция и списък на застрахованите лица, несъмнено се установява,че подписът върху копието на представената застрахователна полица не е положен от директора на ВМГ. Въпреки това отчитайки факта, че е представено копие /и то във вид в който е видно че последната страница от полицата е копирана върху гърба н листа със застраховани лица, ВРС намира, че наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника *обективирано в застрахователна полица №  711818031000028 безспорно е съществувало към датата на застрахователното събитие 1.3.2019 г.,т.к. копието на документа няма доказателствената сила на оригинал а и самият ответник признава съществуването на застрахователно правоотношение.

Установено на база писмените медицински документи и кредитираното от съда заключение на в.л.Д.Д., че на посочената дата и място и по описания в исковата молба начин ищецът е претърпял травматично увреждане което по своята правна същност има характера на лека телесна повреда. Доказано напълно съдът намира не само наличието на застрахователно правоотношение и настъпване на застрахователното събитие, но и наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди ,намиращи се в пряка причинно следствена връзка със събитието от 1.3.2019 г.Характера и вида на претъпените неимуществени вреди по делото е установен само на база медицински документи и СМЕ, но по своята същност всяка една травма е ясно че предизвиква болка поради което и без гласни доказателства, съдът намира че ищецът е доказал основанието на своя иск.

Не е спорно, че ответникът е отказал да изплати обезщетение на ищеца, като по делото е изяснено,че ответникът -застраховател е посочвал основания за отказа си –липса на удостоверени отсъствия на ищеца от училище ,липса на данни ищецът да е отсъствал повече от 20 дни от училище и последно липса на медицински документ- актуален консулт с невролог поне три месеца след събитието .Внимателния прочит на застрахователния договор / в представения му вид /, списъка на застраховани лица към същия договор вкл. и ОУ на ответника, не налага друг извод освен извода за неоснователност на възраженията на застрахователя.Единствено в чл. 4.3.1. /л.32 от застрахователната полица е посочено, че в случаите когато застрахователното събитие злополука или инфекциозно заболяване е настъпило в края на учебната година и продължило по време на лятната ваканция , се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност ако ученикът е отсъствал от учебни занятия повече от 20 дни преди началото на ваканцията.Прочита на текста на чл. 4.3.1., съпоставен с датата на застрахователното събитие 1.3.2019 г.,характера на травматичните увреждания получени от ищеца, налагат извода, че точно този текст на договора за групова застраховка не е приложим.По идентични причини е неприложим и чл. 4.3.2.

Приемайки за доказано наличието на договор за групова застраховка със застрахователна премия за едно лице 3000 лева, съдът намира, че сумата от 300 лева, за която ответникът счита” че е произволно определена”, напълно би репарирала вредите получени от ищеца.Дори и без специални знания е видно,че ищецът претендира застрахователно обезщетение от десет процента от застрахователната премия.Настъпилото застрахователно събитие съдът е намира за доказано както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между събитието и неимуществените вреди .При установените по делото травматични увреждания на ищеца – ученик в девети клас ,съдът намира че сума от 300 лева не може да бъде приета като прекомерна или завишена с оглед характера на травмите които травми покриват понятието покрит риск по застрахователната полица от 11.10.2018 г. / л. 32 – травматично увреждане / . От самата застрахователна полица се вижда, че са посочени проценти от 5 до 50 % като размери на застрахователно обезщетение съгласно приложен списък като в случаите при които са посочени проценти от 5,7,9,11,12 е визиран и горен праг на застрахователна обезщетение 250,350,450,550,600 лв. Приложен списък към застрахователната полица по делото съдът не намира, не намира и основание да бъде определено по-ниско обезщетение от претендираното като отчита че нормата на чл. 52 ЗЗД не може да бъде игнорирана. Целта на паричното обезщетение е да репарира претърпените вреди като се изхожда от понятието справедливост визирано в цитираната норма на чл.52 ЗЗД.Трайна и константна е практиката на съдилищата,че понятието справедливост не е абстрактно като още ВС на НРБ е дал указания до съдилищата относно правилно и справедливо определяне на обезщетения.В конкретното исково производство настоящият съдебен състав намира че сума от 300,00 лева при МРЗ от 610 лева се явява парично обезщетение което може да покрие поне част от неимуществените вреди претърпени от ищеца.Ето защо и съдът уважава претенцията на ищеца изцяло като присъжда и законната лихва върху исковата сума.Съдът присъжда законната лихва върх исковата сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД като приема, че след като е доказан главния иск по основание и акцесорното искане по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважено .

При този изход на спора и съгласно чл.81 ГПК съдът на основание чл.78, ал. 1 ГПК присъжда в полза на ищеца всички реално сторени разноски за които са представени доказателства.Видно и от списъка по чл.80 ГПК приложен на л.78- ми разноските претендирани от ищеца са правилно посочени и по основания и по размери от общо 304 лева – 250 лева депозит за вещи лица ведно с преводна такса 2,50 лв.и държавна такса за водене на исковото производство 50 лева плюс 1,50 лв. преводна такса. Този размер на разноски съдът присъжда в полза на ищеца – 304,00 лева (триста и четири лева ).

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от К. Ч.– Главен изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:*** б

ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на: М.Н.К. ЕГН, ********** в качеството на законен родител, с адрес: * и А.И.К., ЕГН **********, в качеството на законен родител, с адрес: *, СУМАТА от 300,00 (триста) лева по претенция за настъпило застрахователно събитие по сключена застраховка „Злополука за учащи и деца от детски градини и ясли“ по силата на Застрахователен договор № 711818031000028, - застрахователно обезщетение за получени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във временна загуба на съзнание, два големи белега в областта на колената, болки, стрес, притеснения и страдания, преживени в следствие на причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото събитие на 01.03.2019г. през втори учебен час при игра на спортна площадка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 29.10.2019 год. до окончателното изплащане на паричното вземане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ (НОВ ) вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от К. Ч.– Главен изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление:*** б  ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на: М.Н.К. ЕГН, ********** в качеството на законен родител, с адрес: * и А.И.К., ЕГН **********, в качеството на законен родител, с адрес: *, СУМАТА от ОБЩО 304,00 лева (триста и четири лева )- сторените от ищеца съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: