Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260293 Година
30.03.2021 Град **
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети
февруари Година
2021
в публично съдебно
засед**е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 957 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основ**е чл. 72, ал. 1 ЗС и
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът К.Т.С.
твърди в поправената си искова молба, че ответницата му дарила с н.а. -16/1999 г. на 09.04.1999 г.
собствения си апартамент - в **, на -, а с н.а. № 78/2014 г. той учредил на
съпругата си Т.З.С. право на пожизнено и безвъзмездно ползване на ½
ид.ч. от същия апартамент. Бракът им бил сключен на - г. С влязлото в сила на
24.10.2017 г. решение по гр.д. № 27/2017 г. СтОС, дарението било отменено на
основ**е чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. За периода от 2003 г. до 2014 г.
включително, като собственик на дарения имот, извършил множество подобрения в
него, които увеличили стойността му, а именно: 1). изработване и монтаж на PVC бяла дограма стъклопакет в
детска спалня - прозорец /три крила/ с двуосово отваряне и ролков комарник с
размери 2,4/1,33 м и във втора спалня - вратопрозорец с двуосово отваряне с
размери на вратата 0,68/2,23 м и размери на прозореца 1,35/1,35 м, и двете
дограми били изработени и монтир** в периода 08.06.2004 г. - 18.06.2004 г. и
били на обща стойност 976 лева, включваща материали и труд; посочвал обща
стойност за дограмите в двете стаи, тъй като видно от договора, същият бил
сключен при обща договорена цена за същите; в договора за изработка и монтаж от
08.06.2004 г., като възложител били впис** имената на ответницата, но тя
действала по негова поръчка и искане; изпълнената работа по договора била
приета и дължимата за това цена била платена на изпълнителя - в брой на два
пъти - аванс 390 лева на 08.06.2004 г.
и окончателно доплащане 586 лева на 18.06.2004 г. чрез съпругата му Т.С.З., с
която към момента на сключването и изпълнението на договора живеели във фактическо
съпружеско съжителство в Г., където работели от 1993 г. включително и към момента;
плащането било извършено за негова сметка с лични спестени от него средства от
трудовите му доходи; 2). изработване и
монтаж на PVC бяла дограма стъклопакет в кухня - еднокрилен отваряем прозорец с
размери 1,33/1,14 м, заедно с 1 бр. вътрешна хоризонтална бяла щора по същите
размери, и на тераса към кухня - прозорец с размери 1,43/1,46 м с вграден в
него по-малък отваряем прозорец с размери 1.06/ 0.72 м, и двете дограми
изработени и монтир** в периода 26.10.2007 г. - 05.11.2007 г., били на обща
стойност 759 лева, включваща материали и труд, като посочвал общата им стойност,
тъй като било видно от договора, че бил сключен при обща договорена цена за същите;
в договора от 26.10.2007 г., като възложител били впис** имената на Т.З.С., която
действала по негова поръчка и искане; изпълнената работа по договора била
приета и дължимата за това цена била заплатена на изпълнителя А. в брой на два
пъти - аванс 3** лева на 26.10.2007 г. и окончателно 409 лева на 05.11.2007 г.,
чрез съпругата му Т.С.З., с която към момента на сключването и изпълнението на
договора живеели във фактическо семейно съжителство в Г., където работели от
1993 г. включително и към момента; плащането било извършено за негова сметка и
лични спестени от него средства от трудовите му доходи; 3). изработване и
монтаж на PVC бяла дограма стъклопакет в хол с включен демонтаж на стара
дограма, включващ прозорец с размери 2,64/1,33 м, състоящ се от три крила, от
които едно с едноосово и едно с двуосово отваряне, и врата с размери 0.68/2,23
м, и комарник към нея по размери на вратата, като изработването и монтажът били
извършени в периода 02.08.2005 г. - 17.08.2005 г., на стойност 1127 лева; в
договора за изработка и монтаж от 02.08.2005 г., като възложител било вписано
името на Т.З.С., която действала по негова поръчка и искане; изпълнената работа
била приета и дължимата за това цена платена на изпълнителя А. в брой на два
пъти - аванс 292.** лева на 02.08.2005 г. и окончателно 834.** лева на
17.08.2005 г. чрез Т.С.З., с която към момента на сключването и изпълнението на
договора живеели във фактическо съпружеско съжителство в Г., където работели от
1993 г. и към момента; плащането било извършено за негова сметка и с негови лични
спестени средства от трудовите му доходи; 4). закупуване и поставяне на ламиниран паркет в детска
спалня - АС 4,8 мм, 9.** кв.м, на стойност 194.75 лева, первази - 10 л.м.
/безпл./, вътрешни ъгли 4 бр. - /безпл./, външни ъгли 4 бр. /безпл./, тапа - 1
бр. /безпл./ и лайсна - 1 бр. на стойност 5 лева, и труд на стойност 100 лева,
общо материали и труд - 299.75 лева, като закупуването на паркета и поставянето
му от майстор било извършено през януари 2003 г., като закупуването му било
извършено от съпругата му с предоставени й от него лични средства за
заплащането на материалите и труда, а самото плащане станало чрез нея; 5). закупуване на
ламиниран паркет за спалня - АС 4,8 мм, 11 кв.м, на стойност 2** лева за
материали, като той го поставил, а материалите били закупени от него с негови
средства, като закупуването и поставянето било извършено през май 2005 г.; 6). топлоизолация с полимерна
драскана мазилка на външните стени на апартамента, на 56 кв.м, съгласно схема,
съгласувана и подписана от стр**те по договора, изпълнена през периода
14.06.2011 г. - 09.09.2011 г., на стойност 1976 лева, като договор -1 за
изработка на топлоизолация бил сключен между него и „**” - на 14.06.2011 г.,
като на тази дата той платил на изпълнителя авансово 1300 лева, а на 09.09.2011
г., при приемане на изпълнената поръчка, платил остатъка от 676 лева. Плащането
било извършено в брой с негови средства; цената от 1976 лева включвала труд и
материали, като била договорена като обща, без посочване на единични цени; 7). цялостен ремонт
на тоалетна чрез преустройството й на баня – тоалетна, извършен от майстори
през юни - юли 2012 г. и включвал следните работи: закупуване на ВиК тръби и
връзки за смяна на цялата ВиК инсталация на помещението на стойност ** лева за
материали, смяна на врата с PVC - 2** лева за материали, закупуване и поставяне
на фаянс по стени до таван, 5 кв.м - 280 лева за материали, закупуване и
поставяне на теракот по под 2,5 кв.м - 80 лева за материали, закупуване и
монтиране на хънтър по таван 2,5 кв.м - ** лева за материали, закупуване и
поставяне на лунички по таван - 100 лева за материали, закупуване и поставяне
на плъзгащи огледални плоскости за скрИ.е на ВиК тръби 2 кв.м - 2** лева за
материали, закупуване и смяна на душ батерия - 180 лева за материали,
закупуване и поставяне на тоалетна чиния - 80 лева за материали, закупуване на
капак за тоалетна чиния - 20 лева за материали, закупуване и монтиране на
пушбутон - 80 лева за материали, закупуване и поставяне на мебел за баня с
вградена мивка - 2** лева - за материали, закупуване и поставяне на смесител за
мивка - 180 лева за материали, закупуване и поставяне на сифон на под - ** лева
за материали, труд за извършването на дейностите по ремонта и преустройството -
600 лева, заплатени на майстори, които извършили всички СМР и фактически
действия по поставянето и монтирането на опис**те материали; стойността на
целия ремонт /материали и труд/ възлизала на 2**0 лева, а всички материали били
закупени с негови средства непосредствено преди започване на ремонта, а СМР
били извършени от майстори, на които възложил конкретните дейности и след
приключването на ремонта заплатил договорената цена за труд в брой; 8). преустройство на
кухня, чрез присъединяване на мокро помещение от 2 кв.м към нея, поставяне на
теракот - 2 кв.м по под на присъединеното помещение и на фаянс на едната стена
от помещението 5 кв.м, като закупил материали за 300 лева - фаянс, теракот,
лепило, 1 фугинат, извършено било през май-декември 2011 г.; 9). поставяне на
фаянсови плочки на малка тераса към кухня по цялата височина на стените, на
площ 4 кв.м - 1** лева за материали, включващи плочки, лепило, фугинат и труд
на стойност 100 лева, гипсова шпакловка на стена 7 кв.м и таван 9 кв.м в кухня
- 40 лева - за материали и за труд ** лева, извършено през лятото на 2011 г. по
възлагане от ищеца и заплатено с негови средства, като плащането било извършено
чрез съпругата му; 10). изработване и
монтиране на кухненско обзавеждане - горен и долен ред шкафове, дървесен
фурнир, с дължина 6 м за всеки от двата реда, изработено от ПДЧ, на стойност
1000 лева, закупуване на мивка за кухня на стойност 410 лева, смесител за мивка
за 1** лева и обков - дръжки 30 бр., на кухненски шкафове, на стойност 126
лева, извършено през лятото на 2014 г. и платено с негови средства в брой, чрез
съпругата му; и 11). поставяме на PVC
дограма бяла, стъклопакет, на голяма тераса към хол и спалня, с размери 3/1.**
м с два плъзгащи прозореца, извършено през юли 2012 г., при договорена обща
цена за материали и труд в размер на 340 лева; заплащането било извършено в
брой, чрез съпругата на ищеца, за което той предоставил необходимите средства.
Стойността на разходите за извършване на опис**те подобрения била 10553.75
лева. Обстоятелството, че по-голямата част от същите били платени чрез
съпругата му се дължало на факта, че той нямал възможност често да се прибира в
Б., поради естеството на работата си, и тъй като тя имала такава възможност, се
з**мавала със закупуване на материали, договорки с майстори, разплащ**я и прочие,
като действала като посредник между него и изпълнителите на отделите дейности.
Средствата за заплащане на всички опис**
подобрения били от негови спестяв**я от трудовите му доходи от
дългогодишната му работа в Г., където продължавал да работи и към момента.
Разплащ**ята били извършв** безкасово в брой лично от него и чрез съпругата му.
След отмяната на дарението ответницата възстановила собствеността си върху имота,
чиято стойност била увеличена в резултат на извършените от него подобрения. И
тъй като в случая тя получила нещо без основ**е, следвало да му плати сумите, с
които се била увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения,
която му увеличена стойност възлизала на 11378 лева. Всички опис** подобрения
били извършени със зн**ето и без противопоставянето на ответницата, която през
всички тези години живяла в имота и съдействала за извършването им. За периода,
през който бил собственик на апартамента, в който били извършени подобренията,
заплащал дължимите за него данъци и такси към Община **. Предвид обратното
действие на отмяната на дарението, той обеднял за сметка обогатяването на
ответницата, чрез спестените й средства за данък недвижим имот и такса битови
отпадъци, дължими към Община **. За периода от 2010 г. до 2017 г. включително
платил данък недвижим имот и такса битови отпадъци, както следвало: 1). нa 06.12.2010 г.
40.13 лева данък и 64.21 лева такса за имота за периода 01.01.2010 г. -
31.12.2010 г.; 2). на 25.03.2011 г.
платил 37.87 лева данък и 60.59 лева такса за имота за периода 01.01.2011 г. -
31.12.2011 г.; 3). на 05.03.2012 г.
платил 37.61 лева данък и 72.22 лева такса за имота за периода 01.01.2012 г. -
31.12.2012 г.; 4). на 13.09.2013 г.
платил 39.32 лева данък и 75.** лева такса за имота за периода 01.01.2013 г. -
31.12.2013 г.; 5). на 20.03.2014 г.
платил 43.03 лева данък и 89.04 лева такса за имота за периода 01.01.2014 г. -
31.12.2014 г.; 6). на 21.05.2015 г.
платил 44.09 лева данък и 91.22 лева такса за имота за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г.; 7). на 02.03.2017 г.
платил 43.78 лева данък и 90.58 лева такса за имота за периода 01.01.2016 г. –
31.12.2016 г.; 8). на 27.03.2017 г.
платил 41.30 лева данък и 85.- лева такса за имота за периода 01.01.2017 г. -
31.12.2017 г. Общият размер на платените от него данъци за имота от 2010 г. до
2017 г. вкл., бил 327.13 лева, а общият размер на платените от него такси за имота
за всяка от годините от 2010 г. до 2017 г. вкл., бил 628.81 лева. Общата сума,
с която се обогатила ответницата за негова сметка, чрез спестените й средства,
възлизала на 955.94 лева. По първоначално предявената искова молба претендирал
967.36 лева, към които погрешно включил и платените лихви от 11.42 лева за
закъснели плащ**я на тези задължения. Искането е да се да осъди ответницата да
заплати на ищеца сумата от 11 378 лева, с която се е увеличила стойността на
процесния апартамент вследствие извършените от последния подобрения в него, сумата
от 327.13 лева, с която се е обогатила за негова сметка, чрез спестените
средства за данък недвижими имоти за процесния имот за всяка от годините от
2010 г. до 2017 г. включително, сумата от 628.81 лева, с която ответницата се е
обогатила за негова сметка, чрез спестените средства за заплащане на такса
битови отпадъци за имота за всяка от годините от 2010 г. до 2017 г.
включително, и законна лихва върху тези суми от подаването на исковата молба в
съда до изплащането им, както и разноските по делото.
Ответницата
М.Ж.С. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като
неоснователни и й присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в
представена от пълномощника й писмена защита.
Съдът, след като прецени събр**те по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с иск**ята, възраженията и доводите на стр**те, взе
предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното:
По иска по чл. 72, ал. 1 ЗС
Ищецът и свидетелката С. са започнали да съжителстват на
съпружески начала в Г. през септември 1993 г., където живеят и работят и
понастоящем, а ответницата, която е майка на ищеца, живее в процесния
апартамент от построяването му през 1986 г. до момента. Тези обстоятелства се
установяват от кредитираната част на показ**ята на разпит**те по делото
свидетели С., П.а, К. и К.. На - г. ищецът и свидетелката С. са сключили и
граждански брак (л. 36).
На 09.04.1999 г., преди
сключването му, с представения н.а. -16/1999 г., ответницата е дарила на
ищеца процесния апартамент, който понастоящем попада в район с одобрена
кадастрална карта и регистри и представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор -.-, с адрес на имота: гр. **, -, ап. -, който самостоятелен
обект се намира в сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 83.02 кв.м., с прилежащи части: избено
помещение 8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -, под
обекта: -.-, над обекта: -.- (л. 7).
На 15.05.2014 г., с представения н.а. 78/2014 г., ищецът
учредил на свидетелката С., пожизнено и безвъзмездно, вещното право на ползване
върху ½ идеална част от същия апартамент (л.
32).
След това,
по иск на ответницата, дарението на този апартамент е било отменено на основ**е
чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, поради отказ на ищеца да даде на ответницата
издръжка, от която се нуждае, с влязлото в сила на 24.10.2017 г. решение по
гр.д. № 27 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд (л. 6). От исковата й
молба, описана в това решение, е видно още, че такава издръжка ответницата е
искала устно от ищеца още през 2014 г. (л. 5).
От представените от
ищеца и неоспорени от ответницата договор за изработка и монтаж на алуминиева и
PVC дограма от
08.06.2004 г., договор за изработка и монтаж на алуминиева и PVC дограма от 02.08.2005
г., договор за изработка и монтаж на алуминиева и PVC дограма от 26.10.2007 г.,
договор -1 за изработка на топлоизолация от 14.06.2011 г., стокова разписка от 30.01.2003
г. (л. 8-12), фискални бонове
от 08.05.2014 г. и от 16.12.2012 г. (л. 35), преценени
съвкупно с кредитираната част от показ**ята на свидетелите С., П.а, К. и К., и поправеното
заключение на назначената по делото съдебно – техническа експертиза (л. 101-130), което (за разлика от
първоначалното заключение на същата експертиза, което съдът не възприема, тъй
като и вещото лице заяви при изслушването му, че има фактически грешки и
непълноти – л. 78), въпреки
неоснователното му оспорване от пълномощника на ответницата, съдът възприема,
поради липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено,
че след дарението на процесния апартамент, в периода от 2003 г. до края на 2014
г., от претендир**те с исковата молба СМР, със средства на ищеца са извършени в
процесния апартамент посочените в т. 1 от ПЗСТЕ и Приложение 1 и 2 към него СМР,
на обща стойност 10 385 лева с ДДС (л. 107-109 и 118-121).
Вярно е, че в
договора от 08.06.2004 г. е посочено името на ответницата за възложител на
поръч**те по същия СМР (л. 8). Но също така е
вярно, че от кредитираната част на показ**ята на свидетелите С. и К. е видно,
че подписът за възложител под този договор е на свидетелката С., а не на
ответницата, която въпреки това не е и оспорила истинността му по делото (л. 76
и 135). Поради това следва да се приеме, че същият договор е сключен именно от
свидетелката С., която е удостоверила с подписа си и приемането на работата по него
(л. 8). А от показ**ята й е видно, че е действала при сключването и
изпълнението му, както и при сключването и изпълнението и на останалите два
договора за изработка и монтаж на дограма от 02.08.2005 г. и от 26.10.2007 г., по
поръчка на ищеца, и заплатила възнагражденията по същите договори с негови
средства, предоставени й от същия за изпълнение на поръчката по тях по смисъла
на чл. 285 ЗЗД (л. 74-76). Сключването и
изпълнението на тези договори от свидетелката С., по поръчка и за сметка на
ищеца, се потвърждава и от наличието им у и представянето им от ищеца по
делото, което само по себе си доказва, че свидетелката С. му е предала същите договори
след изпълнение на поръчката по тях (чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД). Вярно е, че при сключването и изпълнението им тя е
действала от свое име, а не като негов пълномощник (л. 8-10). Но също така е
вярно, че от показ**ята й е видно, че и ответницата е знаела за това му косвено
представителство по същите, а при тази й недобросъвестност, в отношенията й с него,
правата и задълженията по същите договори се смятат за такива именно на ищеца, а
не на подписалата ги свидетелка С. (чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Вярно е също така, че от кредитираната част на показ**ята
на свидетелката К. се установява още, че подписът за възложител под договора за
топлоизолация не е ищеца, от чието име е сключен, а на ответницата (л. 135). Но също така е
вярно, че същият е подписан/сключен от последната от името на ищеца, видно от
този договор, а липсата на пълномощие за сключването му от ответницата от
негово име, не само никоя от стр**те не е оспорила, което само по себе си
доказва наличието му, но дори и такова да е липсвало (което съдът не приема с оглед изложеното), самото му представяне
по делото от ищеца, потвърждава това му сключване от ответницата от негово име
и за негова сметка (чл. 42, ал. 2 ЗЗД). А наличието му у
него доказва и обстоятелството, че същата му е и предала този договор веднага след
изпълнение на поръчката му по него (чл. 284, ал. 2, пр. 2 ЗЗД). При това
положение правата и задълженията по същия договор са възникнали направо за
ищеца, а не за подписалата го от негово име ответница (чл. 292, ал. 1 ЗЗД). А подписите на изпълнителите в тези договори доказват
заплащането и на посочените в тях суми за СМР за сметка на ищеца. Ето защо съдът
намери, че същите сами по себе си доказват, че и посочените в тях СМР са
заплатени от него. А заплащането и на останалите СМР за сметка на последния се
установява от договора за изработка на топлоизолация от 14.06.2011 г., стоковата
разписка от 30.01.2003 г., фискални бонове от 08.05.2014 г. и от 16.12.2012 г.
и кредитираната част от показ**ята на свидетелите С., П.а, К. и К..
А всички тези заплатени
за ищеца СМР в процесния апартамент, посочени в Приложение 1 и 2 към ПЗСТЕ,
съществуват и не са премахнати до приключване на съдебното дирене, видно от
същите приложения на ПЗСТЕ (л. 114-116 и 118-121). Част от тях, на стойност 1385
лева, посочени в т. 1 от ПЗСТЕ, представляват
според вещото лице разходи за текущ ремонт, които не увеличават стойността на
апартамента и следователно не са подобрения в него (л. 107-108). Защото
подобрение на един имот е налице само когато вложените труд, средства и
материали са довели до увеличаване на стойността му (т. 6 ППВС 6/1974 г.). Неоснователни
са доводите на пълномощника на ответницата в писмената му защита, че от тези
СМР не следвало да се считат за подобрения и посочените от вещото лице в т.
17-21 от Приложение № 3 към ПЗСТЕ гипсови шпакловки и СКШ в кухнята, защото
първите представлявали текущ ремонт за поддържането на имота, а вторите нямали
характер на трайно прикрепени към него предмети. Критерият, въз основа на който
се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е само
възможността то да бъде отделено без увреждане и намаляване стойността му или
тази на имота, какъвто е и случая (в този смисъл Р 517-2011-IV г.о.). При него, нито посочените
от вещото лице шпакловки, нито СКШ в кухнята на процесния апартамент, могат да
бъдат премахнати без увреждане и намаляване стойността им и тази на имота,
която увеличават според вещото лице и поради това представляват подобрения в
този имот. А доводите за противното на пълномощника на ответницата са
неоснователни.
Въпреки, че заплатеното
от ищеца присъединяване през 2011 г. на мокрото помещение и тересата към
кухнята на апартамента е незаконно съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, защото
представлява вътрешно преустройство, при което не само е извършено премахване
на зидове на мокрото помещение и направа на отвори в тях, засягащи панелната
конструкция на сградата, но е променено и предназначението на тези присъединени
към кухнята мокро помещение и тераса, за което поради това се изискват одобрен
инвестиционен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж (аргумент за
противното от чл. 1-, ал. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 3, б. „б“ и „в“ ЗУТ, в
действащите им към момента на извършването му редакции съответно от ДВ, бр. бр.
35/2011 г. и ДВ, бр. 54/2011 г.), каквито
строителни книжа няма за това преустройство, видно от т. 1 на ПЗСТЕ, а именно
заплатеното от ищеца след него полагане на фаянс и теракота в кухнята той
претендира и са оценени от вещото лице като подобрения в т. 15-16 от Приложение
№ 3 към ПЗСТЕ (л. 123), следва да се
приеме, че ответницата е приела това незаконно строителство и то следва поради
това да се третира като подобрение, защото до момента на предявяване на иска на
ищеца по делото за заплащането му, няма данни да е поискала или премахнала
същото (т. 7 ППВС 6/1974 г.).
При това положение,
от извършените в този апартамент от ищеца СМР в размер на 10 385 лева,
подобренията, които увеличават стойността му, са в размер на 9000 лева (т. 2 и
3 от ПЗСТЕ, л. 108-109).
Съдът кредитира в
горепосочените им части показ**ята на свидетелите С. (съпруга на ищеца), П.а, К. (племенница на ответницата) и К. (съпруг на
свидетелката К.), защото са
последователни, логични и подкрепят от останалите горепосочени писмени
доказателства и ПЗСТЕ (чл. 172 ГПК). Показ**ята на свидетелката
К. в останалата им част, че ответницата сключила и подписала договорите за изработка и
доставка на дограма, като поръчала поетапно и платила с нейни средства и всички
останали горепосочени подобрения на апартамента, за което разполагала с парични
средства не само от пенсията си, но и от работата й на маса на ** при другият й
син, както и от рента, която получавала за отдадени под аренда нейни земеделски
земи, съдът не кредитира, защото не само са нелогични (в частите им, че поставилата
паркета в източната спалня фирма „**“ работела без договор, фактура и документ,
и наредила паркета без такъв; че въпреки, че ответницата прехвърлила
апартамента на ищеца срещу гледане и издръжка, решила да му направи ремонт, за
да се върнел със свидетелката С. да я гледат, понеже все отлагали, въпреки, че
тя не се нуждаела спешно от гледане; че при събир**ята им в апартамента ищецът
и свидетелката С. заявявали, че искали да ремонтират апартамента, за което
работели в Г., но присъствалата ответница не предложила пред тях да направи
ремонта му, а го решила няколко години след това – през 2003 г., за да можели
да се върнат по-рано, което тя споделила на тази свидетелка; че си спомня, че ответницата
й дала 300 лева да плати паркета в източната спалня, а не може след това дори
приблизително да си спомни нито каква е била цената му, нито колко квадратни
метра са били платени; че въпреки, че решила да ремонтира апартамента, за да си
дойдели ищецът и свидетелката С. по-скоро, ответницата решила да сложи паркет
първо в източната спалня, където спи; че тази свидетелка си спомняла, че
ответницата платила в български лева в нейно присъствие и капаро и останалите
суми по договорите за дограма, а след това не може да си спомни дори в какъв
размер е била някоя от тези суми; че видяла договорите за дограма и
подписването им от ответницата, но подробно не ги била чела, въпреки което след
предявяването им нелогично добавя, че това не били договорите за дограма, които
била подписала ответницата, а последната не е и оспорила истинността им по
делото; нелогични са и показ**ята на тази свидетелка, че понеже ответницата
била по-възрастна й възложила да плати възнаграждението на „**“ по договора за
топлоизолация от 2011 г., а по договорите с „**“ не й възложила да плаща, а на
„**“ й възложила, защото „..като плащам нашия апартамент да платя и за нейния,
а не защото е по-възрастна..“ – л. 135; че не знае на кого е подписа за
възложител под договора за дограма на лист 9-ти от делото, при положение, че
непосредствено преди това заявява категорично, че видимо същият подпис за
възложител под договора на лист 8 от делото е на свидетелката С. – л. 135; че
безплатно познат на тази свидетелка бил залепил плочките на входа на мокрото
помещение в апартамента, защото тогава правел нейната баня и на приятелски
начала ги залепил; че не знаела нито каква разлика трябвало да доплатят ищецът
и свидетелката С. за поръчаната на съпругът й кухня в апартамента, нито за
какво била същата разлика, защото не се била интересувала от точни суми, като
не било и странно, че не се интересувала, че някой дължал пари на съпруга й,
защото много хора му дължали – л. 134), непоследователни и вътрешно противоречиви (първоначално
дава при разпита й показ**я, че й се наложило да си припомни преди да ги даде,
като се върнала назад във времето, кога и какво била правила ответницата, а
след това признава при очната й ставка със свидетелката С., че всъщност
ответницата й е дала да прочете преди разпита й по делото исковата молба;
първоначално дава показ**я, че ответницата решила да направи ремонт на
апартамента, защото ищецът и свидетелката С. заявявали, че нямали средства да
го направят, а след това противоречиво на горното дава показ**я, че последното
й било заявено от ответницата, когато се били събирали, а не от ищеца и
свидетелката С.; първоначално дава показ**я, че ответницата решила да направи
ремонт на апартамента, за да се върнели ищецът и свидетелката С., за да я гледали,
а след това, че решението на ответницата да направела този ремонт било взето,
защото нали и тя живеела там, като по този начин смятала, че като бил уреден
апартамента, ищецът щял да се върне по-рано; първоначално дава категорични показ**я,
че ответницата подписала договорите за изработка на дограма и платила в български
лева сумите по тях, а след това противоречиво на горното не може да даде
категорични показ**я нито за размера, нито за купюрите, нито за цвета на
банкнотите, в които са били платени капаро и останалата част от
възнагражденията по тези договори, нито да обясни при това положение как знае,
че същите са платени в български лева, защото „не обръщала вним**е на такива
дребни детайли“; първоначално дава категорични показ**я, че ищецът и
ответницата се върнали през май 2005 г. и си тръгнали септември 2005 г., а след
това противоречиво на горното дава показ**я, че когато в края на лятото на 2005
г. Д.сложил дограмата по този договор, ищецът и свидетелката С. не били в Б.; първоначално
дава категорични показ**я, че по време на ремонта на тоалетната била там и
видяла, че се сменили само тръбите около водомера, а останалите тръби за
канализационна и питейна вода не се били сменили, което не само противоречи на т.
1 от поправеното заключение на вещото лице, но и веднага след това противоречиво
на горното същата свидетелка дава показ**я, че когато попитала й казали при
ремонта, че нямало как да се сменят тръбите, защото били железни и стари, и ако
се сменяли, трябвало да се сменят на всички етажи; първоначално дава
категорични показ**я, че ответницата си пазела всичката документация в
апартамента, която се оплакала, че била изчезнала след посещението в същия на
ищеца и свидетелката С. през ноември 2019 г., а след това противоречиво на
горното дава показ**я, че всъщност още преди ноември 2019 г. – през 2018 г.
ответницата дала документите си за съхранение другаде, а след това, че от 2014
г. до ноември 2019 г. ищецът и свидетелката С. не били идвали въобще в
апартамента – л. 133-134; първоначално дава показ**я, че от съпругът си знаела,
че платеното от ответницата капаро от 1000 лева стигнало само за материали за
кухнята в апартамента, а след това противоречиво на горното дава показ**я, че
не знаела дали били за и дали били стигнали за материали тези пари, защото не
го била питала, въпреки, че си говорели – л. 134), и лишени от непосредственост (в частите им, в
които сама признава, че ответницата й била казала, че другият й син й плащал за
работата на **, но не знаела точно колко, както и че предполагала, че
ответницата била платила от тези пари поставеният в източната спалня от фирма „**“
паркет), но противоречат и
на останалите представени от ищеца по делото и неоспорени от ответницата писмени
доказателства (съответно на
договорите за изработка на дограма, от които е видно, че не ответницата ги е
подписала, приела работата по тях и платила сумите по същите, а капарото по
първите два е платено и в евро, а не в лева, като договорът от 2005 г. е
сключен и през август, а не през юни, каквито показ**я дава тази свидетелка; показ**ята
й, че ответницата можела да си поеме разходите за процесните ремонти от
пенсията, рентата и парите, които получавала за работата си на ** от другия си
син, противоречи на твърденията на самата ответница в исковата й молба за
отмяна на дарението и решението по същото гр.д. № 27/2017 г. на СтРС, от които
е видно, че още при срещата им през май 2014 г. същата е поискала от ищеца
устно издръжка, защото няма други средства, с които да се издържа, освен
получаваната от нея пенсия от 234.55 лева и липсата на възможност за помощ от
другият й син, който бил в по-тежко здравословно и финансово състояние - л.
5-6; показ**ята й, че сега в тоалетната бил закупеният от ответницата няколко
дни след процесния й ремонт нов моноблок, който през 2016 г. бил поставен на
мястото на донесената от ищеца и свидетелката С. и поставена при ремонта
тоалетна чиния, защото била пукната, противоречат на отговорите на вещото лице
в с.з., според които и в момента в тоалетната на апартамента има само тоалетна
чиния, а не моноблок - л. 78; (този извод не търпи
променя нито от представения от ответницата с отговора й фискален бон, защото
посоченият в него моноблок е платен с карта на -**, а не от ответницата, нито
представената с отговора й експедиционна бележка, защото на копието от същата не
е отпечатана и годината на издаването й, за да се прецени относимостта й към
извършените от 2003 г. до 2014 г. процесни подобрения, а и същата бележка е
издадена за получател на „К. мебели“, а не на ответницата (л. 44--); а показ**ята на
тази свидетелка, че била старата батерията на мивката, противоречат на т. 1
ПЗСТЕ, според което вещото лице е установило при огледа, че има монтиран нов
смесител на мивката в тоалетната - л. 107; показ**ята й, че с получената част
от продажната цена на съсобствения им с ищеца гараж, ответницата е платила на
свидетеля К. 1000 лева капаро за материали за кухнята в апартамента, противоречи
на представеното решение за отмяна на дарението по гр.д. № 27/2017 г. на СтРС,
според което, тази цена същата е предоставила през 2014 г. на ищеца и той си
закупил с нея камион с обещ**ето да се погрижи за нея, когато е в нужда - л. 6;
а показ**ята й, че когато се нанасяли в апартаментите ответницата извикала
майстори да направят вътрешна изолация на кухнята, когато направили и шпакловка
на стените, са изолир** и не се подкрепят от нито едно друго доказателство по
делото), което с оглед
признатите от същата свидетелка при разпита и очната ставка обстоятелства, че е
в лоши отношения с ищеца и свидетелката С., и е прочела исковата им молба,
която й предоставила ответницата, преди да даде показ**ята си по делото (л. 135 и 1**-151), и близката й
родствена връзка с ответницата (нейна леля), оправдава напълно
недоверието, с което съдът се отнася към достоверността на същите й показ**я в
тази тяхна останала горепосочена част (чл. 172 ГПК).
Съдът не кредитира
в останалата им част и показ**ята на свидетеля К., че ответницата му била поръчала
и заплатила 1000 лева капаро за направа на кухнята в апартамента, а ищецът и
свидетелката С. не му платили уговорените за труд още 1000 лева за направата на
същата кухня, защото са нелогични (в частта им, че бил казал на съпругата си колко пари му
дължали последните за труд и тя се била обаждала на ищеца, но този свидетел не
знаел какво й бил казал той за това – л. 136), непоследователни и вътрешно противоречиви (в частта им, в
която първоначално дава категорични показ**я, че не помни преди колко години
станало това, било преди доста време, може и да имало 5-6 години, но не помнел,
но ответницата дошла у тях и му дала 1000 лева за кухнята, а след това
противоречиво на горното дава показ**я, че си спомнял, че парите били точно
толкова, „..защото, как да Ви кажа защо, пари…“, а след това противоречиво и на
горното дава показ**я, че не знаел дали му се била обадила по телефона или слезнал
у тях, но в нейното жилище му дала тези пари; първоначално дава категорични
показ**я, че с ищеца и свидетелката С. се уговорили за труд да му платели още
1000 лева, които те не му платили, въпреки че когато се видели след като
свършил кухнята ги попитал за тези 1000 лева, а след това противоречиво и на
горното дава показ**я, че по телефона били говорили с ищеца за тези пари, който
му обещал „да се оправели, но нищо“, а след това противоречиво и на горното
дава показ**я, че след като свършили работа се били чували, но точно кога не
помнел, а въпреки, че не ги бил прежалил тези пари, не може да даде обяснение
защо не съди ищеца за същите; първоначално дава категорични показ**я, че ищецът
и свидетелката С. си купили сами дръжките, но за шкафовете не били с него,
защото ги нямало в Б., веднага след което противоречиво на горното добавя –
„..може би..“ – л. 136), а в частта им, че
платените му 1000 лева от ответницата били от „някакъв гараж“, показ**ята на
този свидетел не само не представляват сведение за възприет от него факт, а
само негов извод („..като аз останах
с впечатлението, че тези пари са от продажбата на гаража…“ – л. 136), но противоречат и
на представеното решение за отмяна на дарението по гр.д. № 27/2017 г. на СтРС, от
което е видно, че цената от продажбата на този гараж ответницата е предала през
2014 г. на ищеца и той си закупил с нея камион с обещ**ето да се погрижи за
нея, когато е в нужда (л. 6), което в съчет**е
с близката родствена връзка по сватовство на този свидетел с ответницата (леля на съпругата
му), оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към
достоверността и на неговите показ**я в тази тяхна горепосочена останала част (чл. 172 ГПК).
При тези установени
по делото обстоятелства, съдът намери иска по чл. 72, ал. 1 ЗС за доказан в
своето основ**е, а по размер до сумата от 9000 лева, с която според вещото лице
се е увеличила стойността на процесния апартамент вследствие на извършените в
него подобрения от ищеца в периода от 2003 г. до 2014 г. Доколкото правото на собственост се придобива и чрез правна сделка, с
процесния договор за дарение ищецът е придобил същото върху процесния
апартамент, след което е извършил посочените подобрения в него (чл. 77 ЗС). Когато по-късно това
придобивно основ**е е отменено, приобретателят следва да бъде обезщетен за
извършените от него подобрения, защото обратното действие на отмяната на
дарението, не засяга правоотношенията, възникнали от подобряването, което е
юридически факт, стоящ извън съставите на придобивното основ**е и не
представлява дадено по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Поради това, ако по
време на извършване на подобренията, подобрителят нито е знаел за предстоящото отменяне
на придобивното основ**е, нито е виновен за него, следва да бъде обезщетен на
основ**е чл. 72 ЗС, като добросъвестен владелец (т. 11 ППВС 6/1974 г.). В случая обаче ищецът е
виновен, с оглед изложеното, за отмяната на дарението на подобрения от него апартамент,
защото е отменено на основ**е чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, поради това, че не е
дал на дарилата му го ответница необходимата издръжка, от която се нуждае,
дарението върху същия апартамент. И тъй като задължителната съдебна практика
изисква, за да бъде признат за добросъвестен владелец на този апартамент,
кумулативно не само да не е знаел към момента на извършване на подобренията за
предстоящото отменяне на придобивното му основ**е/дарението, но и да не е
виновен за него, което в случая не е налице, той не е негов добросъвестен
владелец (т. 11 ППВС 6/1974 г.). По делото обаче се установи от горепосочените
писмени доказателства и кредитир**те показ**я на разпит**те свидетели, че тези
подобрения на процесния имот са извършени от ищеца със зн**ето и без
противопоставянето на ответницата, която е живяла и живее в този имот не само
по време на извършването им от 2003 г. до 2014 г., но и до момента. А приравнен
на добросъвестния владелец или т.нар. добросъвестен подобрител, който следва да
бъде обезщетен поради това по чл. 72 ЗС за увеличената стойност на имота, е и
този недобросъвестен негов владелец, какъвто е ищецът, който е направил
подобрения в същия със зн**ето и без противопоставянето на собственика му -
ответницата (чл. 74, ал. 2 ЗС). На това основ**е поради това същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
увеличената стойност на този имот от 9000 лева, вследствие извършените в него
от същия подобрения, до която сума този му иск за присъждането им следва да
бъде уважен поради това, като основателен, заедно с акцесорното му искане за
присъждане и на законна лихва върху тази сума до изплащането й, а в останалата
му част, над тази сума, до претендираната с него по-голяма от 11378 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен (чл. 72, във вр. с чл. 74, ал. 2 ЗС). Обстоятелството,
че в случая извършилият подобренията ищец се явява недобросъвестен, а не
добросъвестен владелец, както поддържа в поправената си искова молба, не огр**чава
съда да даде търсената с този му иск защита за присъждане на стойността им, защото
в основата на претендираното, както от добросъвестния, така и от
недобросъвестния владелец, субективно право за присъждането им стои принципът
за недопустимост на неоснователното обогатяване (Р 131-2013-I г.о., Р 359-2010-II г.о.).
По исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
Тези
искове обаче, с които се иска осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата
от 327.13 лева, с която се е обогатила за негова сметка, чрез спестените
средства за данък недвижими имоти за процесния имот, които ищецът е заплатил за
всяка от годините от 2010 г. до 2017 г. включително, и сумата от 628.81 лева, с
която ответницата се е обогатила за негова сметка, чрез спестените средства за
заплатените от ищеца такси битови отпадъци за имота за всяка от годините от
2010 г. до 2017 г. включително, са недоказ** още в своето основ**е (чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Поради това, като неоснователни, следва да се отхвърлят
изцяло, ведно с акцесорната му претенция за законна лихва, без преди това да
бъдат обсъжд** и по отношение на техния размер, защото това се явява
безпредметно. Действително от представените с исковата му молба и неоспорени от
ответницата приходни квитанции се установява, доколкото се намират у ищеца, че
именно той е заплатил на Община ** дължимите такси по чл. 62 ЗМДТ за битови
отпадъци и данък по чл. 10 ЗМДТ върху процесния недвижим имот за всяка от
годините от 2010 г. до 2017 г. включително от исковия период (л.
14-20).
Но също така е вярно, че тези плащ**я не са престация по договора за дарение, защото
е едностранен (чл.
225, ал. 1 ЗЗД).
Поради това същите плащ**я не представляват нещо получено от ответницата по същия
договор, което да подлежи на връщане сега от нея, поради отпадане с обратно
действие с отмяната му по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на основ**ето, което е
оправдавало получаването му по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. А не може
връщането им да се иска от нея на основ**е чл. 59 ЗЗД. Не само защото
отговорността по същия е субсидиарна (чл. 59, ал. 2 ЗЗД).
Поради това отношенията между стр**те при отмяна на процесното дарение могат да
се уредят само от специалния състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, защото за това
няма особени правила в чл. 227 ЗЗД (така и Р 410-2011-IV г.о.).
Но и защото, в случая няма обедняване на ищеца за сметка на ответницата с
плащането на тези данъци и такси, защото към момента на плащането им преди
отмяната на дарението, именно той е дължал еднолично, а след учредяване на
свидетелката С. през 2014 г. на вещното право на ползване върху ½
идеална част от процесния апартамент – съответно на частта му, тези данъци и
такси на Общината (чл. 11, ал. 1 и 3, чл. 12, ал. 2, чл. 13 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ).
Затова уредените в чл. 55 ЗЗД състави, не са приложими по отношение на
ответницата за връщане на тези платени от него публични задължения на тази
Община, а може само да се преценява дали спрямо нея е осъществена хипотезата на
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, която обаче в случая не е налице, защото ищецът не е платил
на нея по отмененият им след това договор за дарение тези данъци и такси за
дарения с него имот, а на Общината по силата на посочените норми на ЗМДТ.
Поради това ищецът не е обеднял за нейна сметка с плащането им с отмяната на
същото дарение (в този смисъл и Опр. 6--2013-III
г.о.).
При този
изход на делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 1616.**
лева (от които -4 лева
внесена държавна такса за производството, 222.** лева внесено възнаграждение за
вещото лице и 900 лева платено адвокатско възнаграждение, възражението за
прекомерност на което на пълномощника на ответницата е неоснователно, защото е
под минималния му размер от 900.02 лева по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба 1/2004
г., под който съдът не може да го намалява поради прекомерност – чл. 78, ал. 5 ГПК), следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 1179.55 лева, а сторените от същата разноски по делото в общ размер
от 1218.** лева (от които 222.** лева внесено възнаграждение за вещото лице и 996
лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС), следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 329.37 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Ж.С.,
с ЕГН **********,***, да заплати, на основ**е чл. 72, ал. 1, във вр. с чл. 74,
ал. 2 ЗС, на К.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 9000 лева, с която се е
увеличила стойността на самостоятелен обект в сграда с идентификатор -.-, с
адрес на имота: гр. **, -, ап. -, който самостоятелен обект се намира в сграда -,
разположена в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена
в документа площ: 83.02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение 8, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: -, под обекта: -.-, над
обекта: -.-, вследствие на извършените в него от 2003 г. до 2014 г. включително
подобрения, и законната лихва върху тази сума от 27.02.2020 г. до изплащането й,
както и сумата от 1179.55 лева за разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен този иск В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ, над сумата от 9000 лева до претендир**те 11378 лева, както и претенцията
за присъждане на законна лихва върху тази отхвърлена част от 27.02.2020 г. до
изплащането й.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от К.Т.С. с п.с., обективно съединени искове по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за осъждането на М.Ж.С. с п.с., да му заплати, поради отмяната
с влязлото в сила решение № 296/18.09.2017 г. по гр.д. № 27 по описа за 2017 г.
на Старозагорския районен съд на дарението с нотариален акт -16/1999 г. на
нотариус П.И. на същия самостоятелен обект в сграда, сумата от 327.13 лева, с
която се е обогатила за негова сметка, чрез спестените й средства за платените
на Община ** от 2010 г. до 2017 г. включително данъци по чл. 10 ЗМДТ върху
същия недвижим имот, сумата от 628.81 лева, с която се е обогатила за негова
сметка, чрез спестените й средства за платените на същата Община от 2010 г. до
2017 г. такси по чл. 62 ЗМДТ за битови отпадъци за същия имот, и законна лихва
върху тези суми от 27.02.2020 г. до изплащането им.
ОСЪЖДА К.Т.С. с п.с.,
да заплати на М.Ж.С. с п.с., сумата от 329.37 лева за разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стр**те по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: