№ 12084
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110132967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 27.02.2024 г., подадена от ищеца „А ЕООД, адв. В., за
изменение на решението от 02.02.2024 г. по гр. д. № 32967/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът ЗАД Д.Б: Ж и З“ АД, чрез юрк. М., е
депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за разноските, в който
е изложил твърдения за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира,
респ. да преповтаря, приетото в цитираното решение от 02.02.2024 г., че интересът по
делото се определя от цената на частично заявената парична претенция, а не от целия й
размер (така Определение № 355 от 10.05.2012г. по ч.т.д. № 768/2010 г. по описа на ВКС, II
т.о., Определение № 60 от 31.1.2017г. по ч.т.д. № 2086/2016 г. по описа на ВКС, II т.о., и
др.). В този смисъл е и Определение № 541 от 12.01.2024 г. по в.ч.гр.д № 10656/2023 г. по
описа на СГС, I - III с-в.
В допълнение към изложеното и предвид възраженията в молбата по чл. 248 ГПК
следва да се отбележи, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
1
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I
т.о., е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се
отличава с фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид гореизложеното, като взе предвид вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство, както и липсата на фактическа и правна сложност на
спора, настоящият съдебен състав приема, че на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, както е прието с решението от 02.02.2024 г.
Ето защо молбата от 27.02.2024 г. за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца „А ЕООД, адв. В., за
изменение на решението от 02.02.2024 г. по гр. д. № 32967/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167
състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3