Р Е Ш Е Н И Е
22.12.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
30.11. 2017
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1668 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Ц.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника им адв. С.Й.К.-В. срещу В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, с която искова молба е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на следния недвижим имот: Иглолистна гора, съставляваща имот с № 157001, в землището на гр. Кочериново, с площ на имота: 6.502 дка, начин на трайно ползване: Иглолистна гора, вид собственост: частна, находящ се в местността „Змиин дол“, при граници и съседи: имот с № 157002, Дървопроизв. пл. на МЗГ-ДЛ, като върху имота има следните ограничения: Да се ползва съгласно Закона за горите и Правилника за приложението му (наричан по-долу за краткост „процесния имот“).
Молят също така, в случай че искът им бъде уважен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 7, том V, рег.№ 4860, дело № 581 от 28.11.2016г. на нотариус Стефан Сотиров, с рег. № 293 в регистъра на НК, с район на д-вие РС-Дупница, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №5385 от 28.11.2016г., акт № 39, том 20, дело № 2860 (наричан по-долу за краткост „констативен нотариален акт“), с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот.
Ищците твърдят, че процесният имот бил възстановен на наследниците на Г. Манов М. по реда на ЗВСГЗГФ с Решение № 5000/17.07.2000г. за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд на ПК гр. Кочериново. Твърдят, че с акт за нотариално завещание № 14 по н.д.№ 533/1984г. Г. Манов М. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сина си-техния наследодател Йордан Георгиев М.-съпруг на първата ищца и баща на втория и третия ищец, като по този начин те се явяват единствени собственици на описания имот. Считат, че дори да бъде игнорирано посоченото завещание, те като законни наследници на Г.М. са наследили ¼ ид.ч. от процесния имот, който изцяло владеят и ползват като свой от момента на възстановяването му по реда на ЗВСГЗГФ до настоящия момент. С оглед изложеното, при условията на евентуалност, се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че наскоро случайно узнали, че ответникът В.С.М. се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за изключителен собственик на основание наследство и давностно владение върху процесния имот. Ответницата Й.С.М., като съпруга на първия ответник, също се легитимира като собственик на процесния имот с този нотариален акт. Ищците твърдят, че няма как ответниците да са придобили процесния имот по давност, тъй като те (ищците) са негови собственици и го владеят и ползват от момента на възстановяването му, а отделно от това, в посочения нотариален акт е отбелязано, че решението на ПК, с което е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗВСГЗГФ, е влязло в законна сила на 20.11.2016г. и няма как ответниците да са го придобили по давност осем дни по-късно. В тази връзка оспорват верността нотариалния акт, с който ответниците се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение. Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, които изразяват становище, че предявеният иск е недопустим, като заведен от ненадлежна страна, както и че същият е изцяло неоснователен. Твърдят, че представеното от ищците нотариално завещание № 14 по н.д.№ 533/1984г. не е произвело вещноправен ефект, тъй като не са спазени необходимите реквизити за неговото издаване-не съдържа описание на процесния имот, а също така е нарушено изискването на чл.14, във вр. с чл.29 от ЗН да не се накърнява запазената част на низходящите на наследодателя. Сочат, че същото завещание било отменено по гр.д.№ 500/1986г. на РС-Станке Димитров. Твърдят, че дълги години след съставяне на завещанието и смъртта на Г.М. през 1989г., както и до настоящия момент са стопанисвали имота с ясното съзнание, че са собственици по давност, тъй като само те са се грижили за тези имоти. Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 7, том V, рег.№ 4860, дело № 581 от 28.11.2016г. на нотариус Стефан Сотиров, с рег. № 293 в регистъра на НК, с район на д-вие РС-Дупница и протокола за разпит на свидетели, въз основа на който е издадено постановлението на нотариуса, ответникът В.М. владее и е владял имота явно, спокойно, непрекъснато и безспорно в продължение на много повече от 10 години, поради което го е придобили по давност, съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС. Оспорват твърдението на ищците, че владеят имотите и ги ползват; твърдят, че те (ищците) напълно са се дезинтересирали от тези имоти. С оглед изложеното, молят съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна.
От представеното с исковата молба и неоспорено от ответниците Решение № 5000/17.07.2000г. за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фондв землището на гр. Кочериново на ПК гр. Кочериново, се установява, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено на наследниците на Г. Манов М..
От представеното удостоверение за наследници изх.№ 18/23.02.2017г., издадено от общ. Кочериново, се установява, че Г. Манов М., ЕГН **********, е починал на 09.06.1989 г., като след смъртта си е оставил четири деца- наследници по закон: 1. С. Георгиева Стоянова, ЕГН **********-дъщеря, починала на 27.11.2013г.; 2. Йордан Георгиев М., ЕГН **********-син, починал на 16.12.2011г.; 3. Виолета Георгиева Сотирова, ЕГН **********-дъщеря, починала на 31.08.2005г. и 4. Симеон Георгиев М., ЕГН **********-син, починал на 03.01.2016г. Установява се също така, че ищците са наследници по закон на Йордан Георгиев М. (ищцата Ц.И.М. е негова бивша съпруга, а ищците Г.Й.М. и Д.Й.М. са негови деца), а ответникът В.С.М. е син и наследник по закон (заедно с Николина Стойкова М.-съпруга, Иван С.М. и Кирил С.М.-синове) на Симеон Георгиев М..
Към исковата молба е представен Акт за нотариално завещание № 14/07.05.1984г., съставен по нот. дело № 533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, съгласно който Г. Манов М. завещава на сина си Йордан Георгиев М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си.
От представеното копие от Протокол от съдебно заседание, проведено на 30.05.1986г. по гр.д.№500/1985г. по описа на Станкедимитровски районен съд се установява, че между Г. Манов М. и Йордан Георгиев М. е водено дело за съдебна делба на недвижим имот-жилищна постройка с дворно място в гр. Кочериново, което по плана на града съставлява парцел ХХ-225 в кв.2 с площ от 334 кв.м., по което дело е постигната между страните съдебна спогодба, обективирана в представения протокол.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Тони Мавров и Диана Цветкова, които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, се установява, че преди смъртта си наследодателят на ищците Йордан М. е владял и ползвал процесния имот след възстановяването му по реда на ЗВСГЗГФ. Свидетелят Мавров сочи, че преди смъртта на Йордан двамата са ходили заедно до имота и Йордан му е показал точно къде се намира. Свидетелката Цветкова споделя, че е ходила до процесната гора както с наследодателя на ищците Йордан М., така и със сина му Г., след неговата смърт.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика. При установителните искове (включително и отрицателните такива) в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
От приетите като доказателства писмени документи (констативния нотариален акт, издаден в полза на ответниците, решение на ПК-Кочериново за възстановяване правото на собственост върху процесния имот по реда на ЗВСГЗГФ и удостоверение за наследници) може да се направи категоричен извод, че за ищците е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за право на собственост срещу ответниците.
В настоящия
случай, по делото се установява по безспорен начин, че правото на собственост
върху процесния имот е възстановено на наследниците на Г. Манов М. по реда на ЗВСГЗГФ
на 17.07.2000г. През 1992 г. е изменен Законът за наследството
(ДВ бр. 60 от 24.07.1992 г.) като с новелата на чл. 91а ЗН
е предвидено, че имотите, които подлежат на възстановяване по силата на
реституционни закони се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1
от закона. Съдебната
практика в тази насока е безспорна, категорична и установена с ТР
1/98г. по гр.д.№1/98г. ОСГК и ТР 1 от 19.05.2004г. ОСГК, в смисъл,
че чл. 9а, 90а,
91а ЗН визират специални правила за наследяване
на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като
наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото
правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е
посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за
обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши
процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез
приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на
имуществата, собствеността върху които се възстановява. Член 1 от ЗН не е
променен и той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в
последното местожителство на умрелия. Получава се хипотеза, при която възниква
право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя
при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта
законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти
и поради това е създадена фикцията "новооткрито
наследство". С нея се
обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който
ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и
мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. Собствениците на гори и земи от горския фонд
никога не са губили в цялост правото на собственост - по арг. на чл. 71 ЗН
(отм). По силата на реституционния закон (ЗВСГЗГФ) правото на собственост не се
придобива, а се възстановява в пълноценния му вид. Противоконституционността на чл.
90а ЗН е прогласена с Решение № 4 на Конституционния съд на Република България от 27.02.1996 г.,
обнародвано в ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г. и влязло в сила на 16.03.1996г. В
мотивите на цитираното решение на Конституционния съд е прието, че собствениците никога
не са губили в цялост своето право на собственост и че със закона то се
възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново, поради което завещанията, направени преди влизането на ЗВСГЗГФ в сила, са произвели своето правно действие, като в
кръга на наследниците трябва да се включат и наследниците по завещание с всички
произтичащи от това последици. Става дума за наследимо право, с което
завещателят се е разпоредил чрез направеното от него завещание.
Възстановяването правата на собствениците автоматично прави приелите наследство наследници по завещание
собственици на съответната завещана им част. Конституционният съд посочва още, че основното
конституционно право на наследяване така, както е закрепено в чл. 17, ал. 1 от
Конституцията включва, на първо място, правото
на всяко дееспособно лице да се разпореди с имуществото си чрез завещание. Няма
значение какво е действителното съдържание на това имущество към момента на
волеизявлението. Завещателят може да се разпореди и с имущество, което той ще
придобие след извършване на завещанието. Освен това в българското
законодателство се тълкува изявената в завещанието воля, тъй като по правило
тази воля се установява след смъртта на завещателя. В българското право няма конституционни, законови или морални норми,
които да лишават един наследник от правото да получи земеделските земи (респ. гори) от своя наследодател по завещание и да дели
останалото имущество с другите законни наследници. Правните последици на прогласената противоконституционност на даден закон
са уредени с разпоредбата на чл. 151, ал. 2 и ал. З на Конституцията на
Република България в смисъл, че противоречащата на основния закон правна норма
се обезсилва. Универсалните
завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се
зачетат - по отношение на земи (респ. гори), собствеността на които се
възстановява по ЗСПЗЗ (респ. ЗВСГЗГФ),
дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други, образувани
въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е
открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН
(обн., ДВ, бр. 21 от 1996 г.) В този смисъл е и трайната практика на ВКС (Решение № 468 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г., I г. о.; Решение № 555 от 22.10.09 г. по гр. д. № 104/09 г. на ВКС, II ГО; Решение
№ 207 от 3.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 799/99 г., I г. о.; Решение №
416 от 26.07.04 г. по гр. д. 844/03 г. на I ГО и др.).
Към момента на откриване на наследството на Г. Манов М. (09.06.1989 г.), негови наследници по закон са били четирите му деца: С. Георгиева Янкова, Йордан Георгиев М., Виолета Георгиева Сотирова и Симеон Георгиев М.. С Акт за нотариално завещание № 14/07.05.1984г., съставен по нот. дело№ 533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, Г. Манов М. е завещал на сина си Йордан Георгиев М. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще притежава към момента на смъртта си. В това имущество, по гореизложените съображения, се включва и процесния имот, възстановен по реда на ЗВСГЗГФ и представляващ „новооткрито наследство“ в посочения по-горе смисъл. Следователно, по силата на универсалното завещателно разпореждане, направено от Г. Манов М. с Акт за нотариално завещание № 14/07.05.1984г., съставен по нот. дело № 533/1984г. по описа на Станкедимитровски районен съд, техен собственик е станал синът му Йордан Георгиев М.. След смъртта на последния през 2011г., собствеността върху процесния имот е придобита съответно от неговите наследници по закон-ищците в настоящото производство-Ц., Г. и Д. Минкови.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че от една страна завещанието не е произвело вещно-правен ефект, понеже не съдържало описание на недвижимите имоти, а от друга страна-било нарушено изискването на чл.14, ал.1 и ал.2, във вр. с чл. 29 ЗН за ненакърняване на запазени части на наследници по закон. В случая се касае за общо завещателно разпореждане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН, което се отнася до цялото имущество на завещателя и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. От друга страна, след като законодателят е предвидил възможност наследник по закон с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част по реда на чл.30, ал.1 от ЗН и предвид разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗН, не съществува забрана завещателят да се разпореди с цялото си имущество, включително и със запазените части. Наследниците с право на запазена част сами решават дали да упражнят потестативното си право по чл.30, ал.1 от ЗН или да се съобразят с волята на завещателя.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответниците за придобиване на процесните имоти по давност. По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници (Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК; Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о.; Решение № 292 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., II г. о. и др.). Съдът счита, че не се доказа в настоящия процес ответниците да са обективирали поведение пред ищците, което да им покаже по недвусмислен начин, че са завладели процесния имот, както и че са владели същите явно и непрекъснато в законоустановения давностен срок. Напротив, доказа се от събраните гласни и писмени доказателства, че след възстановяването им по реда на ЗВСГЗГФ, същите са владени от наследодателя на ищците-Йордан М., а след неговата смърт-от ищците.
По гореизложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а на основание чл.537, ал.2, изр.3 ГПК констативният нотариален акт подлежи на отмяна, тъй като с него се засяга неблагоприятно правото на собственост на ищците.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците сторените разноски в производство в размер на 65.00 лв.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Ц.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, не са собственици на следния недвижим имот: Иглолистна гора, съставляваща имот с № 157001, в землището на гр. Кочериново, с площ на имота: 6.502 дка, начин на трайно ползване: Иглолистна гора, вид собственост: частна, находящ се в местността „Змиин дол“, при граници и съседи: имот с № 157002, Дървопроизв. пл. на МЗГ-ДЛ, като върху имота има следните ограничения: Да се ползва съгласно Закона за горите и Правилника за приложението му.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 7, том V, рег.№ 4860, дело № 581 от 28.11.2016г. на нотариус Стефан Сотиров, с рег. № 293 в регистъра на НК, с район на д-вие РС-Дупница, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. №5385 от 28.11.2016г., акт № 39, том 20, дело № 2860, с който В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** са признати за собственици на следния недвижим имот: Иглолистна гора, съставляваща имот с № 157001, в землището на гр. Кочериново, с площ на имота: 6.502 дка, начин на трайно ползване: Иглолистна гора, вид собственост: частна, находящ се в местността „Змиин дол“, при граници и съседи: имот с № 157002, Дървопроизв. пл. на МЗГ-ДЛ, като върху имота има следните ограничения: Да се ползва съгласно Закона за горите и Правилника за приложението му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В.С.М., ЕГН ********** и Й.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на Ц.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** от 65.00 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: