РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Кюстендил, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520101802 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба с вх. №8442/23.08.2023 г., депозирана от
“ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от М. С. и Д. К. К., чрез адв. В. Г., против С. З. К.,
ЕГН:**********, адрес: гр. ****.
В исковата молба се твърди, че С. З. К. е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени
договори, както следва: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 09.05.2019 г. с абонаментна програма Тотал+ 24, 99 със
срок на действие 24 месеца до 09.05.2021 г., а по Допълнително споразумение
от дата 09.02.2021 г. има нов амбонамент – Тотал+ 29, 99 със срок на действие
24 месеца до 09.02.2023 г., за услугите се фактурирал клиентския номер на
абоната №*********.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
15.06.2021 до дата 14.08.2021 г. „Теленор България“ ЕАД издал: 1. Фактура
№**********/15.07.2021 г. за отчетния период на потребление от 15.06.2021
до 14.07.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 123, 01 лева, срок
за плащане 30.07.2021 г.; 2. Фактура №**********/15.08.2021 г. за отчетния
период на потребление от 15.07.2021 г. до 14.08.2021 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 116, 99 лева, срок за плащане 30.08.2021 г. Към
фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния период в
размер на 123, 01 лева, при което задължението възлизало на обща стойност в
1
размер на 240, 00 лева; 3. Фактура №**********/15.09.2021 г. е за отчетния
период на потребление от 15.08.2021 г. до 14.09.2021 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 29, 51 лева, срок за плащане – 30.09.2021 г. Към
фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния период в
размер на 140, 00 лв., при което задължението възлизало на обща стойност в
размер на 269, 51 лева.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие
на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД) на 01.11.2021 г. (за
договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия), за което е издадена
крайна фактура с №********** от дата 15.11.2021 г. Към крайната фактура
ищцовото дружество е начислило неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения абонамент. Начислената на абоната неустойка в размер на 83,
60 лева е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в т.
11 от договорите, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Неустойката в размер
на 83, 60 лева се формира, както следва: 83, 60 лева за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021 г. за мобилен номер
++359*********, представляваща стойността на 3 /три/ месечни абонаментни
такси, взети без ДДС. Към настоящия момент длъжникът има задължение в
размер на 269, 51 /двеста шестдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки/ лв. представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
№**********/15.07.2021 г.; Фактура №**********/15.08.2021 г. ; Фактура
№**********/15.09.2021 г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г., ведно
със законната лихва върху общодължимата сума, считано от подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума;
83, 60 /осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лева за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.02.2021 г. за
мобилен номер ++359*********, от които 83, 60 /осемдесет и три лева и
шестдесет стотинки/ лева представляваща стойността на 3 /три/ месечни
абонаментни такси. Всички непогасени и изискуеми задължения на С. З. К. в
размер на 353, 11 /триста петдесет и три лева и единадесет стотинки / лева
били обединени във Фактура № **********/15.11.2021 г. за клиентски номер
№*********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й. Към
настоящия момент посочената сума не била заплатена от длъжника.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде признато за установено спрямо С. З. К., ЕГН:**********,
адрес: гр. ****, че дължи и следва да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 /предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, сума в общ размер на 353, 11 /триста
петдесет и три лева и единадесет стотинки/ лв., както и законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.06.2023 г., до окончателното
изплащане на задълженията.
2
Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
чрез назначения му от съда особен представител - адв. К. Х.. Сочи за
допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Прави се
възражение, че между страните липсва валидно договорно правоотношение
по допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани усулги.
Твърди, че представеното допълнително споразумение не е подписано от
ответника на нито една страница. Позовава се на чл. 62а от ЗЗП и сочи, че
спрямо страните се прилагат условията на договора от 09.05.2019 г., но не и
на допълнителното споразумение. Особеният представител твърди, че
приложените фактури са неотносими, тъй като са фактурирани по тарифен
план и цени, с които ответникът не се е съгласил. Сочи, че фактурите за
предоставени мобилни услуги не обосновават исковите претенции, същите са
частни писмени документи и не притежават доказателствена сила обвързваща
съда. Навежда доводи, че ищецът не е доказал да е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги, а размерът на претендираните месечни
абонаментни такси не отговаря на договореното между страните. Заявява, че
уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора е
неравноправна клауза и като такава е нищожна. Сочи, че дори да се приеме,
че неустойката не е нищожна, тя е неприложима поради изтичане на срока.
Намира, че размерът на неустойката е завишен и недоказан.
Районен съд - Кюстендил, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 09.05.2019 г.
/л. 10-12/за предпочетен номер ++359********* е видно, че страните се
намирали в договорна обвързаност, считано от посочената дата до 09.05.2021
г., по силата на която ответникът имал право да ползва услугите на оператора
за посочения номер при избран абонаментен план.
По делото е представено допълнително споразумение към договор с
дата 09.02.2021 г. / л. 16-19/ Договорът не носи подписите на нито една от
страните, посочени в него, на нито една страница от представените от ищеца
екземпляр. Приложени по делото са и общи условия на „Теленор България„
ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги
/л. 24 -31/, също неподписани от страните по делото.
От представената по делото декларация-съгласие към посочените
договори се установява, че ответникът е декларирал получаване на екземпляр
от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията
по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка са
представени и процесните общи условия по делото.
За претендираните суми за мобилни услуги, такси и неустойки за
предсрочно прекратени договори са приложени копия от фактури:
№**********/15.07.2021 г.; Фактура №**********/15.08.2021 г.; Фактура
№**********/15.09.2021 г. и крайна обща фактура с №**********/15.11.2021
г. за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021 г. и ч. гр. д. №1199/2023 г. по
описа на КРС.
3
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза /л. 86-92/, изготвена от вещото лице С. Т., което съдът цени като
обективно изготвено, според което С. З. К. с клиентски номер ********* през
процесния период е имал достъп до мобилната мрежа на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/
и е могъл да ползва услугите в обема, който е посочен – т. е. от 15.06.2021 г.
до 05.08.2021 г. – пълен обем, активни усулги и след това от 06.08.2021 г. в
непълен обем – първоначално се спират изходящи повиквания, а след това и
двустранно се спират входящи и изходящи спирания, като причината е
просрочие /неплатена фактура/.
Съобразявайки посоченото, съдът установи следното от правна
страна: По допустимостта на исковете:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е пряко обвързано
със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че
искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да
се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е
заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Тази
идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на
която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената идентичност
между страните и предмета е налице, установителните искове са предявени в
законоустановения за това срок, поради което съдът приема, че са допустими
и съдът следва да се произнесе по тяхната основателност.
По основателността на исковете:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 228 от ЗЕС.
Основателността на предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове за установяване задължението на ответника
да заплати стойността на месечни абонаментни такси за потребени
далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на
което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил
падеж на това задължение и неизпълнение от страна на задълженото лице.
От представеното и неподписано Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 09.02.2021 г., следва че по него липсва
възникнало валидно облигационна връзка. Изводите в съдебно-техническата
експертиза в насока, че е съществувала възможност ответникът да ползва
услугите на ищеца не може да породи възникване на договор между страните,
а евентуално обуславя предпоставки за неоснователно обогатяване на
ответника с ползване, но неплащане на услуги, предоставяне от ищцовото
дружество.
Следва да се има предвид, че всички цитирани по-горе фактури, касаят
претенции за периоди след действието на Договор за мобилни услуги от
09.05.2019 г.
4
Съобразно дефиницията за потребител, дадена в параграф 13 от
Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, то
ответникът има качеството „потребител“. Съответно, приложима в случая е
нормата на чл. 62а от ЗЗП, съгласно която срочен договор се продължава само
с изрично писмено съгласие на потребителя относно условията за
продължаването му. При липса на съгласие, след изтичане на срока на
договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. В настоящия
казус ищцовото дружество не претендира заплащане на мобилни услуги по
договора от 09.05.2019 г., а такива по допълнителното споразумение от
09.02.2021 г. Настоящият съдебен състав приема, че липсва валидно сключен
договор от 2021 г. и доколкото не се претендират вземания по договора от
2019 г., който евентуално да е станал безсрочен до прекратяването му, то
съдът намира, че исковите претенции са изцяло неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Искът за неустойка е акцесорен по отношение на главния иск - за
предоставяне и заплащане на мобилни услуги. Тъй като в производството не
се доказа да е налице валиден договор между страните, то е неоснователна
претенция, базирана върху предсрочното му прекратяване, поради
неизпълнение от страна на ответника.
Отделно от горното, ищецът твърди, че е имал правото да прекрати
всеки договор с ответника на основание чл. 19б, б. “в“ от Общите условия,
според която разпоредба „Теленор България“ ЕАД има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, когато потребителят
не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по тези Общи условия.
Така цитираната разпоредба, сочена от ищеца като основание за
едностранно прекратяване на договора с ответницата, съдът намира, че следва
да се съотнесе към разпоредбата на чл. 19а от Общите условия, в която
разпоредба също се урежда едностранно прекратяване на срочен или
безсрочен договор с „Теленор България“ ЕАД, но по инициатива на абоната,
които има право да направи това с писмено едномесечно предизвестие до
Теленор.
Това обстоятелство, разгледано и във връзка с липсата на предвиден ред
за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя /чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД/, предвидени в специалния закон /Закона за
електронните съобщения/ и договорите между страните, включително
Общите условия, мотивират съда да приеме приложение на разпоредбата на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД - че двустранният договор следва да бъде развален /т. е.
прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в
писмена форма /тъй като процесните договори са сключени в писмена
форма/, че след изтичането на срока ще прекрати договора.
От разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД става ясно, че
предупреждението, че договорът ще бъде развален следва да е ясно и
5
недвусмислено заявено, в писмена форма и достигнало до ответницата. В
случая ищецът изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до
ответницата, но намира, че с предприетите фактически действия по
преустановяване на предоставянето на мобилна услуга /чрез ограничаване на
изходящите и входящите обаждания на абоната/ е пристъпил към
прекратяване на договорното правоотношение. Съгласно разпоредба на чл.
31а от Общите условия, според която норма „Теленор се задължава
предварително и по подходящ начин /чрез кратко тестово съобщение - смс,
писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по
електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез
писмо, доставено с куриер и др./ да информира абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични
задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети
лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и др./. Информацията
по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер
на претендираните парични вземания, за основанието, от което произтичат,
както и за третото лице, което ще събира вземането.
Тази формулировка е ясна и не се нуждае от тълкуване по смисъла на
чл. 20 от ЗЗД, поради което от нея буквално следва, че едва след като
ответника не плати доброволно задълженията, посочени в поканата в дадения
й срок, ищецът ще пристъпи към описаните по-горе действия - ще прекрати
договора и ще начисли неустойка. На основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД това
последващо прекратяване обаче следва да стане с ново волеизявление на
ищеца до ответника. Данни или дори твърдения, че това е станало до
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по делото няма.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че за ищеца не е възникнало
правото му да получи неустойки в общ размер на 83, 60 лв.
По изложените съображения съдът ще отхвърли ицяло исковите
претенции като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78 от ГПК разноски се
следват само на ответника. Такива не се претендират, а и не са сторени,
доколкото последният е представляван от особен представител. Ищецът
следва да бъде осъден по реда на чл. 77 от ГПК за суми в общ размер на 390
лв., от които 200 лв. за доплащане за възнграждение за особен представител
на ответника, както и 190 лв. – доплащане за възнаграждение за вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза. Указанията за горното са дадени
на ищцовото дружество в съдебното заседание, проведено на 19.04.2023 г. Те
не са изпълнени.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6 /предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, представлявано от М. С. и Д. К. К. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. З. К., ЕГН:**********,
адрес: гр. *****, дължи и следва да плати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, сума в размер на 269, 51 лв. /двеста шестдесет и девет лева
и петдесет и една стотинки/ - задължения по Фактура с
№**********/15.07.2021 г.; Фактура №**********/15.08.2021 г.; Фактура
№**********/15.09.2021 г. и крайна обща фактура с №**********/15.11.2021
г. за потребление на мобилни услуги за периода от 15.06.2021 г. до 14.09.2021
г., както и за сумата от 83, 60 /осемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 09.02.2021 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
01.06.2023 г. до окончателното изплащането на задължението, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
1199/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М. С. и Д. К.
К., да плати по сметка на Районен съд - Кюстендил сума в размер на 190 лв.
/сто и деветдесет лева/ - доплащане за възнаграждение на вещо лице по
съдебно-техническа експертиза и 200 лв. /двеста лева/ - доплащане за
възнаграждение на особения представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7