Р Е Ш
Е Н И Е №59
гр. В. 21.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В.,
гражданско отделение, в открито заседание на
четиринадесети септември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:С. С.
с участието на секретаря В. У. и в
присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното
от съдията С. С. гражданско дело №138 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба на Б. Р.А. с ЕГН:********** *** чрез адв,В.М. от АК-П. със съдебен адрес:*** срещу срещу ЗД “Б. И.“ АД с ЕИК. седалище и адрес на управление:
гр. С. с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Претендира се обезщетения за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 12.11.2020г. в гр.В.,
в размер на сумата от 30000 лв., частичен иск от 80 000 лв., както и сумата от
4 422.00 лв., за причинени имуществени вреди, представляващи извършени разходи
за лечение, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане.
По настоящото дело с определение
от 14.09.2022г., постановено в открито съдебно заседание е допуснато на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на частично предявения иск
за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, който се счита
предявен за сумата в размер на 70 000 лева, частичен иск за обща сума от 80 000
лева.
Поддържа се в исковата молба, че
на 12.11.2020 г. около 00:16 часа в гр.В., при управление на лек автомобил л.а.
„БМВ 318“ с рег.№ВН АК, водачът М. К. Б.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол върху
управлението на автомобила, отклонил се вдясно по посока на движението и се
блъснал в метален стълб, в резултат на което е настъпило ПТП. Като пътник в
автомобила и вследствие на ПТП на ищеца са му причинени телесни увреждания.
Твърди се, че по случая е образувано ДП №368
ЗМ 279/2020г. по описа на ОДМВР-В. което към момента на исковата молба не е
приключило.
Твърди се, че вследствие на ПТП
на ищеца са причинени следните телесни увреждания: 1/ Множествени
счупвания на костите на предмишницата; 2/ Счупване на долната челюст; 3/ Травма
на нервус радиалис на ниво предмишница; 4/ Изкълчване на главичката на лъчевата
кост; 5 /Множество охлузвания и наранявания по тялото; 6/ Посттравматично стресово
разстройство.
Поддържа се, че в резултат на
уврежданията ищецът търпи силни болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалия продължава, като и към настоящия момент ищецът не се чувствал добре
физически и емоционално.
Поддържа се, че вина за настъпилото
произшествие има водачът на лекия автомобил. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователна полица №BG/02/120000787379, валидна до 15.03.2021 г.
Твърди се, че ищецът е претърпял
и имуществени вреди-разходи за лечение.
Излага се, че ищецът е провел
процедурата по чл. 380 КЗ, като е заведена претенция по която застрахователя е
отказал заплащането на застрахователно обезщетение.
Иска се от Съда да осъди
ответника ЗД “Б. И. АД, да му заплати обезщетения за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на
получени телесни увреждания при ПТП настъпило на 12.11.2020г. в гр.В., в размер
на сумата от 70000 лв., частичен иск от 80 000 лв., както и сумата от 4 422.00
лв., за причинени имуществени вреди, представляващи извършени разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
20.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
По делото е постъпил писмен отговор от ЗД “Б. И.” АД, ЕИК № ., с
който се оспорва предявения иск
като неоснователен. Оспорва се
твърдението да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП, както и
сочения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП.
Оспорва се и размера на
предявения иск за неимуществени вреди. Счита, че предявената сума е прекомерно
завишена. Изразява становище, че с оглед вида на получените от
ищеца травми, сумата за обезщетение, която би била справедлива е в размер на 30
000 лева, ако искът бъде доказан по основание без да се отчита съпричиняване.
Направено е възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, който като пътник в
лекия автомобил е бил без поставен предпазен колан, носенето на който би могло
да ограничи или да го предпази напълно от получените травми.
Направено е възражение за
недължимост на претендираните лихви, поради поведението на ищеца, който не е
представил изисканите му допълнително документи, поради което за
застрахователното дружество не е
съществувала възможност за произнасяне по щетата.
Не представя доказателства, прави
доказателствени искания, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.Иска присъждане на разноски.
Видинският окръжен съд, като взе
предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и
от представените доказателства по делото - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №126/12.11.2020г. се установява, че на 12.11.2020 г. около
00:16 часа в гр.В., е настъпило ПТП при управление на лек автомобил л.а. „БМВ
318“ с рег.№ВН АК с водач М. К. Б.
В резултат на порцесното ПТП са
пострадали три лица, сред които е и ищеца Б.Р.А., като пътник в л.а. „БМВ 318“
с рег.№ВН 5597 АК управляван от М. К. Б.
Ищецът е пътувал на предна дясна
седалка в процесния автомобил, съгласно направените от него признания за това
обстоятелство в депозирана молба по делото с вх.№263120/17.12.2021г. /л.147/.
По случая е образувано ДП №368 ЗМ
279/2020г. по описа на ОДМВР-В.. По настоящото дело няма данни образуваното ДП
да е приключило.
По делото няма спор между
страните, че за процесното МПС л.а. „БМВ
318“ с рег.№ВН АК управлявано от водача
М. К. Б. и в което е пътувал ищеца има сключена застраховка “Гражданска отговорност”
с ответника ЗД“Б. И., застрахователна
полица №BG/02/120000787379, валидна до 15.03.2021 г., и към датата на
ПТП-12.11.2020г., което се установява и от приложеното по делото писмо
изх.№НЩ-7650/21.12.2020г. от ответника до ищеца и констативния протокол с
пострадали лица. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Ищецът е спазил разпоредбата на
чл.380 от КЗ, като е депозирал писмена претенция пред ответното застрахователно
дружество, във връзка с която е образувана щета при ответника – Щета
№**********, видно от приложеното писмо изх.№НЩ-7650/21.12.2020г. /л.11 от
делото/, изходящо от ответното дружество в което е обективиран отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение до представяне на влязъл
в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
Механизма на настъпване на
процесното ПТП се установява от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
заключението на САТЕ. От изслушаната и приета, като доказателство по делото,
Съдебно-автотехническа експертиза на в.л.
Р.И., неоспорена от страните и която съда възприема, като компетентно
изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и техническите причини
за неговото настъпване.
Съгласно приетото заключение на
12.11.2020 г. около 00:16 часа лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 д“ с рег.
№ ВН АК, управляван от водача М. К. Б.
се движил по бул. в гр.В. с насоченост
към „Дунав мост II“ със скорост от около 95 км/час, при максимално разрешена в
населено място - 50 км/час.
Наближавайки кръстовището с ул. ,
след изпреварване последователно на два автомобила, в стремежа да се върне в
средната пътна лента, загубил контрол, напуснал пътното платно вдясно като се
качил върху тротоара и след странично плъзгане от около 32 метра, се ударил в
метален стълб за улично осветление при което автомобила претърпял масивни
пластични деформации в предната дясна част.
Вследствие на ексцентричния
спрямо центъра на тежест удар, автомобила първо претърпял пластични деформации
на около 0,5 м. навътре в купето, а след това последвала ротация в посока по
часовниковата стрелка като се завърта на около 90°, заставайки на перпендикулярно
на платното за движение със задната част насочен към платното за движение.
От удара в масивния железен
стълб, возещия се в автомобила Б.Р.А. получил описаните в СМЕ травматични
увреждания, а лекия автомобил претърпял тотална щета.
Съгласно заключението на вещото
лице причина за настъпване на процесното ПТП
е движение с превишена скорост от 95 км/час от страна на водача на лекия
автомобил М. Б., която значително превишава нормативно въведената максимално
допустима такава от 50 км/час. Поради високата скорост на движение водачът на
лекия автомобил не е бил в състояние да контролира непрекъснато и адекватно
поведението на автомобила на пътя.
От удара в масивния железен
стълб, возещия се в автомобила Б.Р.А. получил травматични увреждания, а лекия
автомобил е тотална щета.
Според вещото лице процесното ПТП
не би настъпило и би се избегнало в случай, че автомобила се е управлявал със
законно разрешената на местопроизшествието скорост от 50 км/час.
От приложените с исковата молба
писмени доказателства и изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява,
че при процесното ПТП ищецът Б.Р.А. е получил следните травматични увреждания:
1/. Счупване на долната челюст – оток в
областта на брадата срединно и около брадата в ляво; счупване на възходящия клон на долната челюст вдясно и счупване на тялото
на долната челюст вляво от брадичката 2/. Многофрагментно счупване на дясна
предмишница, представляващо фрактура –луксация на Монтежия – раздробено счупване
в горния край на дясна лакътна кост и изкълчване на главичката на дясната
лъчева кост; 3/ Увреждане на лъчевия нерв на дясна ръка .
Вещото лице е констатирало и дало заключение за вида на травматичните
уврежданиия на ищеца, получени при процесното ПТП и оздравителния процес
съгласно медицинските документи по делото, което съда кредитира като
компетентно и обосновано.
По повод счупването на долната челюст е проведено оперативно лечение при
хоспитализация от 18.11.20 г. до 20.11.20 г.-
фиксиране на счупването на челюстта с метална плака, като в материалите по
делото липсват данни за настъпили усложнения. Това увреждане е причинило на
пострадалия трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30
дни.
Вещото лице при разпита в съдебно заседание на 04.02-2022г. по чгрд№3463/2022г.
на СРС 66 състав конкретизира, че счупванията в челюстта са две - в областта на
брадичката по средата и към десния долен челюстен ъгъл, но това е счупване от
един нанесен удар в областта на брадата. При счупване на челюст има затруднение
и в храненето, тоест ищецът е бил на пасирани супи, нектари, сокове за около 25
дни - 30 дни, защото има една фиксация на двете челюсти, междучелюстна
фиксация.
По повод счупването на дясната
предмишница първоначално е поставена гипсова имобилизираща превръзка за времето
от 12.11.20 г. до 14.11.20 г.. На 14.11.20 г. пострадалият е постъпил на
болнично лечение, където е извършено оперативно лечение на счупването на
дясната предмишница. Вещото лице при разпита в съдебно заседание на 04.02-2022г.
по чгрд№3463/2022г. на СРС 66 състав конкретизира, че това травматично
увреждане е комплексно увреждане наречено счупване на Монтежи и означава
многофрагментно или счупване на лакетната кост с изкълчване на главичката на
лъчевата кост към лакета. Получено е едномоментно при едно трамватично
въздействие.
Следоперативно е поставена
гипсова имобилизация, която пострадалият е носил 15 дни. През януари месец 2021
г. пострадалият е прегледан по повод оплаквания от лека болка и ограничени
движения в дясна лакътна става, дясната предмишница, дясната гривнена става и
пръстите на дясната ръка. При прегледа е установено оток и палпагорна болка в
дясната лакътна става, ограничение в крайните степени на сгъване и разгъване в
същата става, ограничени вътрешна и външна ротация на предмишницата, ограничено
разгъване в дясната гривнена става и невъзможно разгъване на пръстите на
дясната ръка. Находката е преценена като клинични данни за пареза на лъчевия
нерв вдясно. Вещото лице е посочило, че същата е доказана с провеждането на
електромиографско изследване. По отношение на това увреждане вещото лице в
съдебо заседание е заявило, че увреждане на лъчев нерв, засяга нерв, който
върви от мишничната ямка по ръката и се разклонява към пръстите. Налице са
медицински данни, че тази увреда е установена като увреда на самото стъбло на
нерва с електромиографско изследване. Експерта е заявил също, че съгласно
данните приема,че е налице лека увреда на радиалният нерв. В теоретичен план е възможно възстановяване,
но е възможно и да остане трайно. Зависи колко е увреден самият нерв.
Настоящата инстанция приема, че при така събраните
доказателства по делото СМЕ установеното увреждане на лъчевия нерв на дясната
ръка е усложнение на травмата на десния горен крайник на ищеца и се намира в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице е констатирало от
доказателствата по делото, че пострадалият е насочен и е провел няколко курса
физиотерапия. Проведени са физиотерапевтични процедури през месец януари,
февруари, март и април на 2021г. като от последно представения амбулаторен лист
02.06.2021г. се установява, че десния горен крайник е с невъзстановени функции,
като са налице данни за лека пареза на десния лъчев нерв и му били назначени
20бр. физиопроцедури.
В хода на проведената
физиотерапия първоначално е установена хипотрофия на мускулатурата на мишницата и подмишницата от обездвижване
с протрахирано подобрение в статуса.
Съгласно заключението на
експерта,счупването на дясната лакетна кост с изкълчване на главичката на
дясната лъчева кост е причинило на пострадалия трайно затруднение в движението
на десния горен крайник за срок от 4-6 месеца при нормален ход на
възстановителния процес.
Има данни, че ищецът не е възстановен от тази травма и със сигурност
ще трябва нова операция за махане на плаката /металния имплант/.
От изслушаната и неоспорена от
страните съдебнопсихиатрична експертиза /СПЕ/, изготвена от вещото лице д-р Н.Н.
се установява, че ищеца Б.Р.А. към датата на освидетелстването- 01.04.2022г. е психично здрав. В резултат
от претърпяното ПТП ищецът е преживял Психична емоционална травма. Към момента
на инцидента- 12.11.2020г. и след това, в резултат на причинените от ПТП травми
е изпаднал в състояние на Остра реакция на стрес / Ф43.0 по МКБ- X /, която в
последвалите месеци продължила в Протрахирана депресивна реакция с разстройство
в адаптацията. / Ф43.21 по МКБ- X /.
Съгласно заключението на вещото
лице отчетената реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията са в пряка
връзка с претърпения инцидент.
Към момента на освидетелстването -
01.04.2022г. ищецът е частично възстановен. Предстоят му месеци / години до
пълното връщане на преморбидното ниво на функциониране.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца, вследствие получените травматични увреждания от
ПТП по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Р. А. Р. – баща
на ищеца е заявил,че
на 12.11.2020 г. през нощта и след инцидента видял ищеца в бълницата в гр.В., в Бърза помощ. Твърди, че ищецът бил в инвалидна
количка, не можел да се движи. Свидетелят извикал ортопед. Посочва състоянието на ищеца след ПТП, като
заявява, че ръката му висяла. На главата нямал кичур. На крака имал голяма рана. Поради състоянието на ръката не
можели да направят ренгенова снимка и той влязъл с ищеца в ренгена. От устата му течала кръв, казали им, че си е прехапал езика. На другия ден лекарите установили, че има дупка на долната челюст и тя е счупена. Не го
оставили за лечение в болницата във В. защото не
можели да го оправят. На 14.11.2020г. през
нощта тръгнали за С. към болница „Пирогов“ , където го приели за лечение направили изследвания,
снимки и в 12 часа на обяд го оперирали. Първо оперирали ръката, защото тя била най-зле. Майката на ищеца останала при него, защото той не можел да се обслужва. След това му направили операция на челюстта, сложили два импланта на челюстта, а в ръката
един имплант. Престоял в болницата в „Пирогов“ една седмица. Оперирали го, гипсирали ръката, оправили челюстта. Не се чувствал комфортно. Не можел да говори. Хранел се само с леки течни храни с помощта на майка си и на свидетеля. Свидетелят
придружавал ищеца и до тоалетна, имал нужда от помощ за обслужване, баня, тоалетна. Не можел да спи. Ходели с ищеца на психолог
принудително. Изписали му течен валериан. Излага, че и сега трудно заспивал, не бил добре, не можел да помага с нищо, а преди помагал в градината, за дърва. След инцидента ищецът му казал, че няма да се качи повече в
лека кола. Понсатоящем започнал леко да се отпуска, изпитвал страх, не
можел да спи нощно време. Капките го успокоявали и заспивал. Челюстта на ищеца още не била заздравяла добре, още не можле да яде твърди храни, отчупвал си хляба с ръце. За счупената ръка на ищеца
свидетеля казва, че нямал сила в нея.
След като се върнали от С. и му севалили гипса
установили, че не може да си движи пръстите, не можел да я
изправя. Ходели при
ортопед, който препоръчал раздвижвания и шест месеца ищецът ходел на физиотерапия. Не можел да движи ръката, поради засегнат нерв. Ищецът се затворил, не допускал никой до себе си, срамувал се от шините и ластиците по лицето.
По делото като свидетел е
разпитана и А. Р. А. – сестра на ищеца. Свидетелката твърди, че за инцидента – ПТП
разбрала от баща си-свидетеля Р.. Видяла ищеца на 12.11.2020г. около 1,00 часа
през нощта. Ищецът бил в много тежко състояние. Имал охлузвания по главата,
нямал кичур коса, устата му кървяла и не можел да говори нормално. Оказало се,
че има счупване и разместване на челюстта. Дясната му ръка висял близо до
тялото и не можел да я движи. Счупването било много сериозно и не можели да го
лекуват във В. Имал и сериозна рана на крака от която останал загрозяващ белег.
Първоначално бил прегледан в спешния център във В., след което разбрали, че
травмите не могат да се лекуват във В. На 14.11.2020г. тръгнали за С. и бил
настанен в „Пирогов“. Първо оперирали дясната ръка. След това го преместили в
клиниката по лицево-челюстна хирургия, където бил опериран и му поставили импланти в челюстта. В „Пирогов“ престоял
около една седмица. Майка им била придружител, тъй като той не можел да ходи от
раните в крака. Поради силните болки в ръката и крака не можел и да се
обслужва. Не можел и да се храни, приемал само течни храни. Вкъщи също имал
нужда от чужда помощ. Предимно майка им полагала грижи за него, но и тя и баща им
също полагали грижи. След операцията на ръката имал гипс. След свалянето на
гипса носел специален колан 40 дни. След свалянето на колана забелязали, че има проблем
с пръстите. Направил консултация с ортопед и се оказало, че има увреждане на
нервите. Започнал физиотерапия, която
продължила около половин година. Твърди , че ищецът преживял и психологически
стрес. Не можел да спи през нощта. Направил консултация с психолог. Предписали
му валерианови капки, които помогнали за възстановяване на съня, които
продължава да пие и понастоящем. Имал проблем и с травмата в челюстта и дълго
време носел специален ластик за пристягане на челюстта. Това му създавало изключителен
дискомфорт, защото не можел да говори нормално. Не искал да се среща с хора,
срамувал се да го виждат в този вид. Челюстта го боляла, като първоначално се
хранел с течни храни, като все още не може да отхапва. Не можел все още да
извършва тежка физическа работа с дясната ръка, като и до сега изпитва болки
при тежка физическа работа. Преди катастрофата помагал на родителите им. Не е
работил преди катастрофата на трудов договор.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни и кореспондират на събраните по делото писмени доказателства.
От приетите по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна се установява, че за лечението си
от получените травми ищецът е направил следните разходи:
1.С фактура №
**********/17.11.2020 г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД и фискален бон от същата
дата-заплатена сума в размер на 1264 лв.-стойността на динамично компресивна
плака за улна и радиус кмплект с винтове. 2.С фактура № **********/19.11.2020
г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД и фискален бон от същата дата-заплатена сума в
размер на 2724 лв.-стойността на комплект от мини/микро плака с 8 или 10 отвора
и 8бр. титаниева винта. 3. С фактура № **********/17.11.2020 г. на УМБАЛСМ
„Пирогов“ЕАД и фискален бон от същата дата-заплатена сума в размер на 17.40
лв.-стойността на потребителска такса в клиника по ортопедия и травматология.
4. С фактура № **********/20.11.2020 г. на УМБАЛСМ „Пирогов“ЕАД и фискален бон
от същата дата-заплатена сума в размер на 17.40 лв.-стойността на потребителска
такса. 5. С фактура № **********/04.02.2021 г. на МБАЛ „Св.ПеткаАД“ЕАД и
фискален бон от същата дата-заплатена сума в размер на 40.60 лв.-стойността на
потребителска такса. 6. С фактура № **********/02.03.2021 г. на МБАЛ
„Св.ПеткаАД“ЕАД и фискален бон от същата дата-заплатена сума в размер на 17.40
лв.-стойността на потребителска такса.
7. С фактура № **********/16.03.2021 г. на МБАЛ „Св.ПеткаАД“ЕАД и фискален
бон от същата дата-заплатена сума в размер на 50 лв.-стойността на физио и
рехабилитационни процедури. Разходи за медецински пособия и медикаменти
съгласно 8.Фискален бон от 19.11.2020г. на стойност 65лв. 9. Фискален бон от 18.11.2020г. на стойност
29лв. 10. Фискален бон от 17.11.2020г. на стойност 153лв. 11. Касова бележка
изх.№169/07.12.2020г. от психотерапевт В.Н. на стойност 50лв.
Или общо от представените писмени
доказателства се установява, че за лечението си на травмите от процесното ПТП
ищецът е направил общо разходи на стойност 4422 лв.
При така установената фактическа
обстановка, Видинският окръжен съд, прие за установено следното от правна страна :
От правна страна предявените
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените
искове:
На основание чл.498, ал.3 вр.
ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432,
ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на
чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че
ищеца е предявил застрахователна претенция пред ответника, което се установява
и доказва от приложеното по делото писмо изх.№НЩ-7650/21.12.2020г. до
ищеца от ответното дружество, поради което предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния
водач, 3. / претърпените неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател
на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите
от фактическия състав на деликта. Безспорно се установи по делото настъпването
на процесното пътно-транспортно произшествие на 12.11.2020 г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента – М. К. Б., като водач на л.а. „БМВ 318“ с
рег.№ВН АК, който с поведението си е
причинил настъпване на ПТП изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,;
процесните неимуществени и имуществени вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите, като вината се предполага, съгласно установената с
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Установи се, че на 12.11.2020 г. около 00:16 часа в гр.В.“, е
настъпило ПТП при управление на лек автомобил л.а. „БМВ 318“ с рег.№ВН АК с водач М. К. Б, който е самокатастрофирал,
блъскайки се в метален стълб за улично осветление, като в автомобила като
пътник на предна дясна седалка се е превозвал ищецът А..
Причината за настъпване на ПТП е
движение с превишена скорост от 95 км/час от страна на водача на лекия
автомобил М. Б., която значително превишава нормативно въведената максимално
допустима такава от 50 км/час за участъка. Поради високата скорост на движение
водачът на лекия автомобил не е бил в състояние да контролира непрекъснато и
адекватно поведението на автомобила на пътя, вследствие на което е настъпил
пътния инцидент, с което е допуснато нарушение на чл.20 и чл.21 от ЗДвП.
В
резултат на така настъпилото ПТП е причинил на ищеца, пътуващ на предна
дясна пасажерска седалка, травматични увреждания –1/. Счупване на долната
челюст – оток в областта на брадата срединно и около брадата в ляво; счупване
на възходящия клон на долната челюст вдясно и счупване на тялото на долната
челюст вляво от брадичката 2/. Многофрагментно счупване на дясна предмишница,
представляващо фрактура –луксация на Монтежия – раздробено счупване в горния
край на дясна лакътна кост и изкълчване на главичката на дясната лъчева кост;
3/ Увреждане на лъчевия нерв на дясна ръка; 4/.Остра реакция на стрес, която
впоследствие е продължила в Протрахирана депресивна реакция с разстройство в
адаптацията.
Предвид на горното, съдът приема
за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „БМВ 318“ с рег.№ВНАК М. К. Б.
По отношение на останалите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество: не е спорно
между страните, че „ЗД „Б. И.”АД, с ЕИК е застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" за процесния период на водача на лекия
автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор
ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7,
което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.
1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република Б. сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза на ищеца. Настоящият състав намира, че
така въведеното възражение за съпричиняване е недоказано по несъмнен и
категоричен начин от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в
процеса при пълно и главно доказване да докаже въведеното възражение.
От събраните по делото
доказателства не се установява ищецът да е нарушил правилата за движение по
пътищата, автомобилът да е оборудван с предпазни колани за пасажерите и ищецът да
е пътувал без поставен предпазен колан. Ответното дружество не е ангажирало
доказателства в тази насока, като следва да се отбележи, че в дадения едноседмичен
срок не е внесъл определения депозит от 200лв за изготвяне на САТЕ по
поставените в отговора на исковата молба въпроси. В случая не може да се приеме съпричиняване
от страна на ищеца, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване
на вредоносния резултат.
Извода на вещото лице изготвило
СМЕ, че ищеца е бил без поставен предпазен колан не се подкрепя от данните по
делото.
За да се направи обоснован извод
за този факт е необходимо да се знае механизмът на настъпилото пътно
транспортно произшествие, включително и скоростта преди удара, както и вида и
изразеността на повредите по автомобила - отвън и вътре в купето. При тези
данни настоящият състав приема, че вещото лице е изразило предположение, че
ищецът е пътувал без предпазен колан, за което липсват доказателства по делото,
които да го обосноват. В тази насока следва да се отбележи, че СМЕ е
вх.№262927/18.11.2021г., т.е изготвена е преди по делото да е депозирана САТЕ, която е
вх.№262977/24.11.2021г. Също така по делото няма данни при установеният
механизъм на настъпване на ПТП и при установената скорост от 95 км. в час в
момента на удара в металния стълб при поставен колан дали ищецът не би
претърпял по-големи травматични увреждания, застрашаващи живота и здравето,
доколкото при удар с над 60км. в час предпазният колан губи предпазните си
функции.
Предвид изложеното настоящата
инстанция приема, че по делото не се установиха нарушения от страна на ищеца,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния
резултат, поради което не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените
вреди. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968
г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез
посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящият състав намира, че
справедливо обезщетение за репариране на така получените травматични увреждания
от процесното ПТП е в размер на 65000лв. Предявеният иск за неимуществени вреди
от ищеца Б.Р.А. следва да се уважи в
размер на 65000 лв./шестдесет и пет хиляди лева/, като в останалия размер до
предявеният от 70 000 лева иск, като частичен от 80000лв. следва да се
отхвърли.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството, че ищецът е млад мъж – на 22г. Вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, които са му причинили
болки и страдания със силен интензитет, като травматичните увреждания са довели
до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник за период надвишаващ
нормалния възстановителен период до 6
месеца. Това увреждане е довело до увреждане на десния лъчев нерв и е в
причинно-следствена връзка с него. Към 02.06.2021г. десният горен крайник не е
с възстановена функция. Счупването на челюстта е причинило на ищеца трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30дни. Съгласно
разясненията на вещото лице д-р Б. на ищеца му предстои операция за изваждане
на поставените импланти. Разпитаните по делото свидетели установяват, че
непосредствено след ПТП ищецът е бил в тежко състояние, не можел да си мърда ръката,
не можел да се храни, имал охлузвания и рани по лицето и крака. Непосредствено
след инцидента е преживял и силен психически стрес, като психическите травми
към датата на освидетелстването му за изготвяне на СПЕ все още не са отшумели
напълно. Ищецът не можел да спи, за което потърсил психиатрична помощ и дълго
време приемал течен валериан, като помощно лечебно средство за преодоляване на
безсънието. През възстановителния период е бил на болнично и
домашно лечение, спазвал определен режим на покой, имал е затруднени движения
на десен горен крайник, поради оперативната интервенция и обездвижването за
възстановяване на счупването, както и от настъпилото увреждане на лъчевия нерв.
През възстановителния период е имал нужда от чужда помощ, бил обслужван и
подпомаган от своята майка и свидетеля Росен Русков-баща. Съгласно СМЕ и
свидетелските показания ищцата не се е възстановил от получените травматични
увреждания, доколкото следва да му бъде извършена последваща операция за
изваждане на поставените импланти в десния горен крайник.
Преди процесното ПТП ищецът е бил
20 годишен активен млад мъж, активно
помагал в домакинството /съгласно свидетелските показания режел дърва, помагал
в градината/, периодично работел в строителството без трудов договор. След инцидента
за дълго време е бил лишен от обичайния си начин на живот.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца,
вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
По предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД:
Предвид частичната основателност
на главната претенция за неимуществени вреди, основателен е акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.
1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищецът е предявил
застрахователна претенция пред ответното дружество, видно от писмо на ответника
до ищеца изх.№НЩ - 7650/21.12.2020г. /л.11 от делото/. Настоящата инстанция
приема, че в конкретният случай в цитираното писмо ответното дружество е
обективирало откоз за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение,
посочвайки, че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД“Б. И.“АД не е в риск „Гражданска
отговорност“ и няма основание да изплати претендираното от ищцата
застрахователно обезщетение и от тази дата застрахователят е изпаднал в забава и
дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искът за
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде
уважен, считано от 21.12.2020г. до окончателното изплащане.
Искът за
имуществени вреди е доказан, съобразно представените и обсъдени по-горе писмени
доказателства и следва да бъде уважен в пълен размер от 4422.00 лв. Извършените
от ищеца разходи са в причинно-следствена връзка с причинените при ПТП
увреждания. По делото няма данни за датата на която ищецът е предявил
застрахователната претенция и за имуществените вреди, както и за техния размер,
поради което неоснователно е искането за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума за имуществени вреди считано от 20.11.2020г., доколкото
част от извършените разходи са направени след постановеният отказ с писмо
изх.№НЩ - 7650/21.12.2020г. на ответника
за изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид основателността на
претенцията за имуществени вреди то основателен е и акцесорния иск за заплащане
на законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД но считано от 26.03.2021г -
датата на предявяване на исковата молба в съда.
По разноските:
Право на разноски имат и двете
страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на
уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно уважената част
на иска, в случай, че такива са направени и доказани. Съдът констатира, че с
Определение от 20.04.2021г. по настоящото дело /л.42/ ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по
делото, с оглед на което разноски не се
дължат.
На адв.В.В.М. с ЕГН********** с
адрес:г*** - процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2480лв.
за частично уважената претенция по иска за неимуществени вреди и 539,54лв. за
уважената претенция по иска за имуществени вреди или общо 3019,54лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Настоящата инстанция намира, че направеното
от ищеца възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено
от ответното дружество е неоснователно. Ответното дружество е представлявано и по
делото е приложен договор за правна защита и съдействие /л.67/ с адв.Мариян И.Г.
от САК при договорено и изплатено възнаграждение в размер на 3720лв. с включено
ДДС, като по делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС на адв.Г.
с идентификационен №BG**********.
Адвокатското възнаграждение с включено ДДС, изчислено съгласно чл.7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху предявените
суми по исковите претенции в размер на 70000лв. по иска за неимуществени вреди
и 4422лв. по иска за имуществени вреди възлиза в общ размер на 3803.44лв., т.е.
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер.
В полза на ответното дружество,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде присъдена сумата 249,93 лв.,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част
от предявените искове.
При този изход на делото
ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметката на ОС-Видин
държавна такса в размер на 1603,60 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, и
680лв. – съдебно-деловодни разноски /200лв.за САТЕ, 300лв.СМЕ и 180лв. за СПЕ/.
Мотивиран от горното, Видински
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с ЕИК.,
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Б. Р.А. с ЕГН:********** ***,
Област В. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 65000лв. /шестдесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при
ПТП настъпило на 12.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 21.12.2020 г. до окончателното издължаване на сумата, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер
от 70000лв./седемдесет хиляди лева/, частичен иск от сумата от 80000лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с ЕИК ,
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Б. Р.А. с ЕГН:********** ***,
Област В. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 4422.00 лв. /четири хиляди четиристотин
двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, от процесното ПТП настъпило на 12.11.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.03.2021г. до окончателното издължаване на
сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с ЕИК.,
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на адв.В.В.М. с ЕГН**********
с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба №
1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата в
размер на 3019.54лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА Бжидар Р.А. с ЕГН:**********
***, Област В., да заплати на ЗД „Б. И. ”АД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление: гр. С.сумата в размер на 249,93лв., разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД с ЕИК .
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати по сметка на Окръжен съд-В.,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2776,88 лв., – държавна такса, дължима по
уважените срещу ответника искове, както и сумата от 680лв. представляваща съдебно
– деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: