Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /02.09.2020
г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 951/2019 г. по описа на съда
Производството е по чл. 312 ГПК
във вр. с чл. 344, ал. 1., т. 1, т. 2 и т. 3 КТ
Предявени са от Д.Г.У. срещу „Асерел-медет“АД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1. 1, т. 2 и т. 3 КТ,
за признаване за незаконно уволнение, за което е издадена Заповед № 118 от
06.11.2019 г. на изп. директор на „Асерел-медет“ АД, както и да бъде възстановен
за заемА. та преди уволнението длъжност и за осъждане на ответното търговско
дружество да заплати на ищец дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
времето, през което ищецът е остА. л без работа считА. от 06.11.2019 г. до шест месеца в размер на
16197,60 лв, след допуснато изменение на иска в о.с.з. проведено на 19.08.2020
г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение с работодателя
считано от 16.01.1990 г. по силата на трудов договор № 1005/16.01.1990 г., като на 06.11.2019 г.
съществуващото трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 190, ал.
1, т. 7 КТ. Като било наложено дисциплинарно наказание поради това, че на
14.03.2019 г. при започване на нощна смяна с начало на работно време 23:30часа
ищецът бил тестван с дрегер Алкотест 7510, като пробата извършена в 23:45
отчела резултата 0,28 промила, а тази извършена в 24:00 часа отчела резултата
0,24 промила. Сочи се, че в дадените до работодателя обяснения било посочено,
че ищецът преди да пристигна на работа за нощна смяна изпил предписаните му от
лекар лекарства и използвал устна хигиенна вода. Твърди, че поискал да даде
кръвна проба, но това му било отказано. Сочи че с експертно решение от
19.11.2019 г. на ТЕЛК му е определена работоспособност 60 % трайно намалена.
Сочи се, че на ищеца не му е връчена заповедта за уволнение съгласно чл. 195 КТ, твърди се освен това, че няма данни за съответствието на Дрегер Алкотест
7510 със изискванията на ДАМТН, като е нарушена и разпоредбата на чл. 195 Кт,
доколкото не е посочено кога точно е било извършено нарушението, което прави и
заповедта немотивирА. , като не е възможно да се направи преценка дали същото е
наложено в сроковете по чл. 195 КТ. Твърди се, че наложеното наказание се явява
прекомерно тежко съобразно извършеното нарушение. Сочи се, че не е спазена
разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ доколкото не е налице предварително решение
на инспекция по труда. Сочи се, че нарушението не е извършено виновно. В молба
уточнение от 10.02.2020г. е посочено, че месечното трудово възнаграждение на
ищеца е около 3000 лв., като същият не е постъпил на работа. Моли за уважаване
на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с
приложенията в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в
който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца не
страда от пороци, като дисциплинарното наказание е наложено при наличието на
всички материални предпоставки. Не се оспорва., че ищецът е изпълнявал
длъжността „*******“ към цех „рудник“
в ответното търговско дружество. Твърди се, че фактите и
обстоятелства, които водят до налагането на най-тежкото дисжиплинарно наказание
„уволнение“ са описани подробно в издадената заповед. В отговора на исковата
молба подробно е изложена фактическата обстановка, при която се твърди да е
установено процесното нарушение. Сочи се, че в съответствие с императивните
правила на КТ са изискани обяснения от служителя, като същият от 10.04.2019 г.
до 05.10.2019 г. е ползвал отпуск за временна неработоспособност, а за времето
от 07.10.2019 г. до 05.11.2019 г. е бил
в платен годишен отпуск. Твърди се, че не е реализирА. процедурата по чл. 333 КТ, тъй като работбика
не попада сред категориите лица подлежащи на закрила по чл. 333 КТ, доколкото
още през м. април 2019 г. ищецът устно е завил пред А.Г.че не страда от
болестоте по Нередба 5 от 1987 г.на МНЗ. Твърди се, че процесната заповед е
връчена на 06.11.2019 г. при условията на отказ, когато ищецът е отказал да
подпише и декларация по чл. 333 КТ. Твърди се, че съгласно чл. 181
от КТ, всеки работодател има право да издаде Правилник за вътрешния трудов ред
(ПВТР) , който урежда организацията на труда съобразно особеностите на неговата
производствена дейност. Тази норма е доразвита и в текстовете на Наредба № 9 от
16.12.1997 г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване на
безопасността и опазване здравето на работещите в мините. Според относимите
разпоредби на същата, в зависимост от спецификата на мината и съществуващите
рискове, неизпълнението на определени трудови задължения се класифицират от
работодателя като тежки нарушения на трудовата дисциплина. В изпълнение на
работодателските си функции, в „А М“ АД е приет и сведен до
знанието на всички работещи в дружеството Правилник за вътрешния трудов ред,
както и Работна Инструкция /РИ/, регламентираща проверките за алкохол,
наркотични и упойващи вещества в дружеството, вкл. и до
знанието на ищеца. Изпълнението на функциите на заемА. та от ищеца длъжност безспорно представлява високорискова
трудова дейност. Употребата на алкохол от работник в такъв непрекъснат
производствен процес повишава риска не само за неговото собствено здраве, но и
за здравето на остА. лите работници. В чл.16 ал.2 и чл.34 ал.6 от ПВТР в
дружеството са въведени следните изрични забрани : „ Работниците
и служителите нямат право да се явяват и през работно време да внасят, държат и
употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества”.
Като нарушения, водещи до налагане на дисциплинарно производство в тези
текстове са посочени и: „Неизпълнение на елемент от РИ“ и „ Употребата на алкохоли всякакъв друг вид упойващи вещества в работно
време и явяването на работа след употребата им, установено с технически
средства за измервания по вътрешните правила в дружеството“ . С оглед на характера и условията на
производството и спецификата на използваните в дейността на Дружеството машини,
оборудване и съоръжения, Дружеството въвежда нулева толерантност по отношение на всички лица, които желаят да
влязат или се намират на територията на Дружеството, след като са употребили
алкохол, наркотични и упойващи вещества. В
отговора на исковата молба ответникът сочи, че ищецът изрично е
запознат с Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството, както и с
вътрешните правила и процедури в дружеството. Сочи се, че е извършена
проверка с технически годно и изправно средство за
измерване на концентрацията на алкохол, одобрено от ДАМТН
доказва, като с еустановява, че алкохолната
концентрация на Д.У. по време на извършената проверка е различна от 000 промила, поради което е налице извършено нарушение на
трудовата дисциплина. Твърди се, че тежестта на наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение. В допълнителния отговор на
исковата молба се сочи, че иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
следва да се върне доколкото ищеца не е посочил надлежно периода, за който
претендира обезщетението.
Предвид всичко изложено се моли да се
отхвърлят предявените искове.
Районен съд-П. е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ.
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение до 06.11.2019
г., по силата на което ищецът е работила в ответното дружество на длъжност „*******“
към цех „рудник“.
От представена и приета като доказателство по делото длъжностна
характеристика за длъжността „*******“, връчена на ищеца 2011 г., се
установяват правата, задълженията и отговорността на изпълнявА. та от ищца работа.
От представена по делото Заповед № 3-382 от ***г. издадена от ответното
търговско дружество се установяват лицата, които са оторизирани да извършват
периодични, редовни и извънредни проверки на всички работници в дружеството,
сред които е М. Д. К.
По делото е представен и приет като писмено доказателство правилник за
вътрешния трудов ред на ответното търговско дружество, чийто чл. 16 забранява
на работниците да се явяват и през работно време да внасят, държат и
употребяват алкохол или да приемат упойващи вещества. Разпоредбата на чл. 34,
ал. 6 от правилника за вътрешни трудов ред изрично посочва, че на работниците
или служителите се налага дисциплинарно наказание при нарушение съставляващо
употреба на алкохол или явяване на работа след употреба на алкохол установена с
техническо средство съобразно вътрешните правила на дружеството.
От представена по делото и приета като писмено доказателство работна
инструкция от 10.05.2018 г., действаща
през процесния период се установява, че е определен редът за извършване на
проверка за алкохол, наркотични вещества и упойващи вещества в дружеството,
като са приложени и одобрени протоколи и удостоверение за одобрен тип средство
за измерване Alcotest
7510, срок на валидност до 16.04.2019г., съобразно допълнение към удостоверение издадено от Български институт
по метереология.
От представени по делото и приети като писмени доказателства извадки от
книги за проведени инструктажи, находящи се на л. 24 до 27 от делото се
установява, че ищецът е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и
инструкцията за алкохола.
От протокол № 47 приложен по делото и приет като писмено доказателство се
установява, че на дрегер Alcotest 7510 № 4812 е извършена проверка на 13.02.2019 г. от „Хигитест“ ООД, като
заключението е, че съответства. От
протокол № 235 приложен по делото и приет като писмено доказателство се
установява, че на дрегер Alcotest 7510 № 4812 е извършена проверка на 05.08.2019 г. от „Хигитест“ ООД, като
заключението е, че съответства. „Хигитест“ ООД е от лицата оправомощени да
извършват проверка на средствата за измерване и на компоненти и допълнителни
устройства към тях, видно от списък на ДАМТН, приет по делото като доказателство.
Видно от представена по делото и приета като доказателство Заповед № А-616
от 11.09.2018 г. на ДАМТ средствата за измерване на алкохол в дъха следва да
минават периодичен контрол на 6 месеца, което изискване е изпълнено в настоящия
случай с оглед представените по делото доказтелства.
От представен и приет като писмено доказателство по делото протокол за
констатиране на употреба на алкохол и/или отказ от проверка от 14.03.2019 г. се
установява, че М. К., И. Й.и И. К.са извършили проверка за алкохол на лицето Д.У.
с техническо средство „Дрегер Алкотест“ модел 7510. Установява се, че резултатът от проверката е както следва в 23:45 часа-0,28
промила, в 24:00-0,24 промила, като в протокола от проверявания У. е посочено,
че същият е приел лекарства преди работа.
От представено по делото и прието като писмено доказателство писмо № 93-00-4606
от 04.04.2019 г. се установява, че от ответното търговско дружество са изискани
от служителя У. писмени обяснения по реда на чл. 193 ГПК. Същите са дадени 19.04.2019
г. (л. 36), в които е посочено, че ищецът преди работа е приел лекарства, както
и е използвал „сандрин“ за устна хигиена, сочи се, че не бил сменен накрайника
на апарата използван за извършване на теста.
От представена по делото Заповед № 118 от 06.11.2019 г. се установява, че
трудовото правоотношение съществуващо между страните било прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 187, т.8 и т. 10 и чл. 190, т. 1,
т. 7 КТ. В заповедта е посочено, че служителят У. е извършил тежко нарушениие
на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване на работа на 14.03.2019 г. в
нетрезво състояние- след употреба на алкохол, което е неизпълнение на основното
му трудово задължение, а именно да се явява на работа в състояние, което му
позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява алкохол и друго
упойващо вещество, да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на
труд.
От представено по делото и прието като писмено доказателство трудово досие
на ищеца се установява, че преди процесното уволнение на същия не са налaгани дисциплинарни наказания, като същия работи в ответното търговско
дружество от 1990 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
А. Г., А. П., И. К.
.
От показанията на свидетелите Г. и П. се установява, че от
ищеца е поискА. информация за
здравословното му състояние при връчване на заповедта за уволнение, като ищецът
е отказал да подпише декларация за здравословното му състояние. При разпита си
свидетел Г. сочи, че устно ищецът е посочил, че страда от заболяване свързано с
бъбреците, като тя му разяснила, че това заболяване не попада в Наредба № 5. При разпита си свидетелК.заявява, че е
присъствал при вземане на пробата за алкохол на У.. Свидетелят заявява, че
работниците при започване на всяка смяна се тестват за алкохол, като преди или
след конкретния случай У. не е имал положителна проба за алкохол. При разпита
си свидетелК.заявява, че дейността „*******“ е високо рискова, като ищецът
управлява сонда, която е с общо тегло около 18 тона, с височина на кулата около
11 метра. Излага се от свидетеля, че
работата със сондата изисква сериозна прецизност, тъй като се работи на 2-3
метра от работно стъпало с височина от 15 метра, като всяка неточност би могла
да доведе до неосъществяване на предвидените дейности. Ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът счита, че следва да даде вяра на показанията
на всички свидетели, тъй като същите са последователни, логични,
непротиворечиви помежду си и се подкрепят от остА. лия събран по делото
обективен доказателствен материал- писмените документи.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно
-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
брутното месечно трудово възнаграждение на ищеца за последния месец през който
е полагал труд е 2699,60 лв. Посочено е също така, че за периода от 06.11.2019
г. до 06.05.2020 г. брутното трудово възнаграждение е в размер на 16197,60 лв.
Ценено съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
заключенията на вещото лице, доколкото с тях се дава обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – търговско дружество „А М“ АД.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с
чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения,
работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под диспозицията на
правната норма, регламентирА. в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни
законосъобразно своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно
виновния работник. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на конкретни обстоятелства,
очертаващи от обективна и субективна стрА. противоправните деяния на работника или
служителя, което деяние следва да е извършено виновно.
Съгласно константната съдебната практика при проверка законността на
уволнението съдът е обвързан от посочените от ищеца доводи в исковата молба, тъй
като съдът дължи произнасяне единствено по наведените от страните факти и
възражения, които очертават предмета на правния спор (Решение № 23/02.02.2016
г., Четвърто гражданско отделение, ВКС, гр.д.№ 4553/ 2015 г., Решение № 268 от
03.11.2017 г. по гр.д. № 859/2017 г. на Четвърто гр.о., ВКС).
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на
нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение, е
предпоставена от спазването на определен процесуален ред, който да обезпечи и
правото на защита на уволнения работник, както предписва правната норма,
регламентирА. в чл. 193, ал. 1 КТ.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото
нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението
му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, да изслуша работника
или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се
дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и
отношението на служителя към нарушението, от една стрА. , както и обезпечава
възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена
дисциплинарна процедура. От доказателствата по делото се установява, че работодателят
е поискал обяснения от служителя, същият е дал писмени такива, в които е посочил, че преди работа е приел
лекарства, както и че е използва вода за уста. След даване на обясненията от У.
е издадена процесната заповед за уволнение. Ето защо съдът приема, че
уволнението е извършено съобразно императивните правила установени в
разпоредбата на чл. 193 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирА. заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на
служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се
налага наказанието, а от друга стрА. , по този начин се очертава предметът на
съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
уволнението.
В конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че изложеното в
заповедта съответства на действителната фактическа обстановка, като ищецът У.
на 14.03.2019 г. се е явил на работа след употреба на алкохол, което е
установено чрез надлежно техническо средство (работодателят няма задължение и
правомощие да взема кръвна проба, не е имало пречка У. сам да предприеме
съответните мерки за това- така и Решение № 372 от 1.07.2010 г. по гр. д. №
1040/2009 г. на IV г. о., ВКС). В заповедта конкретно е посочено нарушението и
кога е извършено – 14.03.2019 г., посочено е и в какво се състои нарушението,
поради което настоящият съдебен състав не приема доводите на ищеца изложени в
исковата молба, че дисциплинарното наказание не е наложено с мотивирА. заповед. Тук е мястото да се посочи, че са
неоснователни доводите на ищеца, че показанията на дрегера се дължат на приети
медицински лекарства преди започване на смятА. та, тъй като от данните по
делото се установи, че ищецът в процесния периода всекидневно е приемал
медикаменти по лекарско предписание, като не се установи, а и това не се твърди
такива да са приети единствено на
14.03.2019 г. – инцидентно. Освен това се установи, че нито преди, нито
след процесния ден да е имало друг случай, при който дрегерът да е отчел
наличие на алкохол в издишания от ищеца въздух, т.е. ако действително
отчетеното от дрегера се основава на приетите от ищеца медикаменти, то житейски
логично е да се приеме, че поне при още една проверка, която се извършва
ежедневно би се стигнало до отчитане на алкохол в издишания от ищеца въздух.
Съдът намира, че е спазен и предвидения в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ
преклузивен срок – два месеца от узнаване на нарушението, доколкото
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 КТ предвижда, че сроковете не текат, когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
Съдебната практика приема, че е без значение е видът на отпуска (достатъчно е същият да е от предвидените в
закона). Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска
сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали съответният срок
е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността
на сроковете по чл. 194,ал.1 КТ. По разпореждане на закона срокът по чл. 194,
ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния (втория)
месец. Когато са били налице основания за спиране поради ползван отпуск в
рамките на този срок след съответната дата на втория месец следва да се
прибавят толкова дни, колкото е бил разрешеният отпуск. Следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че срокът цели да даде възможност за реализиране на
дисциплиарната отговорност – от една стрА. да осигури възможност на работодателя да
осъществи процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и да упражни
законно правото си на уволнение, а от друга стрА. да осигури възможност на работника/служителя
да организира защитата си срещу последното. Това може да стане ефективно
единствено в условията на реално изпълнение на трудовото правоотношение. Това е
смисълът на разпоредбата, постановяваща, че сроковете по чл.194 ал. 1 КТ не
текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск
или участва в стачка, тоест в този времеви отрязък не се включва времето, през
което работникът или служителя не е изпълнявал работата. В този случай срокът
трябва да бъде продължен с толкова работни дни, с колкото работникът не се е
явявал на работа и не е изпълнявал трудовите си функции поради отпуск (така и
Решение № 209/21.01.2019 г. по гр.д. № 87/2018 г. по описа на трето гр.о. на
ВКС) .В процесния случай двумесечният срок е започнал да тече на 14.03.2019г. и
е изтекъл на 14.05.2019г. След тази дата - от 15.05.2019г., следва да се
прибавят и 2 дни платен годишен отпуск през м. април и 3 дни отпуск по болест
през месец април, за м. октомври 4 дни отпуск по болест и 19 дни платен годишен
отпуск, както и да се вземе предвид, че
за месеците май, юни, юли, август и септември ищецът е бил в отпуск по болест. Като краен резултат срокът по чл.194 КТ е изтекъл на 13.11.2019г.
До тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да
бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя
(решение № 175/ 24.06.2013 г.по гр.д.№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение
№ 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС). В
конкретния случай заповедта, макар и при отказ, е надлежно връчена на ищеца на
06.11.2019 г., т.е. преди изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 194,
ал. 1 КТ преклузивен срок, поради което следва да се приеме, че същият е
спазен.
Неоснователно се явява и възражението на ищеца, че е нарушена разпоредбата
на чл. 186 КТ, доколкото деянието не е извършено от служителя виновно, тъй като
от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът У. е бил запознат
както с правилника за вътрешния трудов ред, така и с инструкция за проверка а
алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството, респ. е бил наясно, че
явявайки се на работа след употреба на
алкохол нарушава както вътрешните правила установени от работодателя, така и
правилата установени в КТ.
Разпоредбата на чл. 189 КТ, предвижда, че дисциплинарното наказание се
определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази
преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните
неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. При
оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на
съдебния контрол.
От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че при
извършената на 14.03.2019 г, проверка е констатирано наличие на алкохол в
кръвта му на ищеца концентрация 0.24 промила. Следователно ищецът е нарушил на
посочената дата задължението си за спазване правилата за безопасни условия на
труд, предвидени в Правилника за вътрешния трудов ред и Работна инструкция за
проверка на алкохол, наркотични и упойващи вещества при ответното дружество, за което е
наложеното му дисциплинарно наказание. На 14.03.2019 г. ищецът се е явил на
работа в състояние, което не му е позволявало да изпълнява възложените му
задачи, тъй като поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от
какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност, като
това състояние е от естество да допринесе за настъпване на произшествие при
работа и за трудова злополука, предвид характера на полагания от ищеца труд.
Разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ
предполага неизпълнение на основно трудово задължение - за явяване на работа в
трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични
процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията, обхвА. ти от
трудовата характеристика на длъжността му, в пълен обем и качество при спазване
на изискванията за това.
Според настоящата инстанция нарушението е тежко, имайки предвид, че
явяването на работа след употреба на алкохол е поведение, несъвместимо с
добросъвестното изпълнение на задълженията по трудово правоотношение, както и
неблагоприятните последици за работодателя, до които то би могло да доведе.
Следва да се вземе предвид и дейността осъществявА. от ищеца, която е високорискова – видно от
приетата по делото длъжностна характеристика и събраните гласни доказателства
по делото, която дейност е свързА. с
прецизност и повишено внимание с оглед не само на работния процес, но и за
осигуряване на безопасни условия на труд, а явяването на служителя след
употреба на алкохол представлява- рисково, лекомислено и самонадеяно поведение
на ищеца. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява,
че нарушенията на трудовите задължения действително посочени в заповедта за
уволнение са извършени. Това се установява изцяло от събрания по делото доказателствен
материал, като издадената заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“ е законосъобразна, издадена е при спазване на императивните
изисквания на закона.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че дисциплинарното наказание му е
наложено в противоречие с императивната норма на чл. 333 КТ. От събраните по
делото доказателства не се установи ищецът да страда от заболяване предвидено в
Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от кодекса на труда, макар с изготвения
по делото доклад изрично да е указано на ищеца, че нему принадлежи
доказателствената тежест за установяване на посочения факт.
Действително разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предвижда, че в
случаите по чл. 330, ал. 2, т. 6 KT работодателят може да уволни трудоустроен работник или служител само
с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Видно от данните по делото, а и това не е спорно между страните трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т 6 КТ – работникът е дисциплинарно
уволнен. По делото е представено и прието като доказателство експертно решение
№ 4652 от 19.11.2019 г. на ТЕЛК, от което е видно, че ищецът е с 60 % трайно
намалена работоспособност, тъй като страда от хроничен нефрит, хипертоничен
бъбрек с ХБН симптоматична хипертония. Представеното по делото експертно
решение № 4652 от 19.11.2019 г. на ТЕЛК е издадено на 19.11.2019 г., след
връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно
трайно установената съдебна практика обективирА. и в Решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2869/2013 г., IV г. о. ВКС закрилата по чл. 333 КТ е израз на
социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси
социална справедливост при уволнението. Относителната закрила се прилага при
уволнение поради съкращаване на щата само по отношение на изчерпателно
изброените категории работници или служители. Една от тях е на трудоустроените
работници или служители. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда
извършването на уволнението. В този случай уволнението е поставено в зависимост
от получаване на предварително разрешение от определен държавен орган. Тя е
относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от
съответния орган. Съобразно разпоредбата на чл. 333, ал. 7 КТ моментът, към
който предварителната закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за
уволнение. Под "заповед" следва да се разбира писменото изявление по
смисъла на разпоредбата на чл. 335 КТ на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение. Както бе посочено, в конкретния случай към момента на
връчване на Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение –
06.11.2019 г. работникът У. не се е ползвал от закрилата по чл. 333 КТ.
Въз основа на тези правни доводи
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. След като главният, обуславящ иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на работника на заемА. та преди уволнението длъжност, както и
този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ –за присъждане в полза
на ищеца на обезщетение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, но доколкото не е направено искане за присъждането на такива съдът не
следва да се произнася.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.У. с ЕГН: ********** със съдебен адрес: ***, партер,
офис -3 срещу „А М“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отменяне на уволнение обективирано
в Заповед № 118 от 06.11.2019г. на изп. директор на „А
М“ АД, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
работника на заема преди уволнението длъжност „*******“ към цех
„рудник“, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл.
225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 16 197,60лв. за периода от 06.11.2019 г. до 06.05.2020 г.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок считано от 02.09.2020 г., съобразно правилата на
чл. 315, ал. 2 ГПК, пред Окръжен съд – Пазарджик, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: