№ 1150
гр. В. Т., 22.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в закрито заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500919 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от ГПК във вр. с чл. 129, ал.
3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. ИБР. М., ЕГН ********** с адрес гр. В. Т.,
ул. „Г. И.“ № 4, вх. А, ет. 2, ап. 7, чрез адв. И.М. от ВТАК срещу Определение от
16.11.2021 г., постановено по гражданско дело № 3033/2021 г. по описа на Районен съд
– В. Т., с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на М. ИБР.
М. и прекратено производството по делото.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
М. срещу Районен съд – В. Т. с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 , ал. 1 от ГПК. С
иска си ищецът цели да бъде установено, че не дължи на взискателя по образуваното
срещу него изпълнително дело сума в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева,
представляваща наложена глоба по влязло в сила Решение № 19/19.01.2017 г. по АНД
№ 4/2017 г. по описа на Районен съд – В. Т..
С разпореждане от 29.10.2021 г. Районен съд – В. Т. е оставил без движение така
постъпилата искова молба, като е приел, че същата е нередовна, тъй като била
предявена срещу ненадлежен ответник. Предвид това, че предмет на делото е отричане
дължимостта на публично държавно вземане, надлежен ответник се явявала
Държавата, представлявана от министъра на финансите. Районен съд – В. Т. бил само
формален взискател по образуваното изпълнително дело, но не и надлежен ответник
по така предявената искова молба, поради което на ищеца са дадени указания в
едноседмичен срок да насочи исковата си претенция срещу Държавата, представлявана
от министъра на финансите, както и да представи исковата молба, ведно с приложените
към нея писмени доказателства за връчване на насрещната страна.
Съобщението за това разпореждане е връчено на ищецът М.М., чрез адв. И.М. на
03.11.2021 г. В указания срок от страна на ищеца не са предприети действия по
изпълнение на дадените от съда указания, с оглед на което с определение от 16.11.2021
г. съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по гражданско дело №
3033/2021 г. по описа на РС – В. Т..
1
В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното
определение. Страната изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че
исковата претенция в случая следва да бъде насочена не към взискателя Районен съд –
В. Т., а към министъра на финансите като представител на Държавата. Излага доводи,
че като самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка съдът има собствена
имуществена сфера и следва да отговаря самостоятелно по така предявения иск. Излага
още, че органите на изпълнителната власт не упражняват компетентност в процеса на
съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на съдебната власт, с оглед на което
министърът на финансите като част от изпълнителната власт няма как да отговаря по
така предявената претенция, а и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване
на иск срещу Държавата, в лицето на министерство на финансите. С оглед на тези
доводи моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и в
нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – В. Т., след като се запозна с
постъпилата частна жалба и съобрази данните по делото, намира следното:
Постъпилата частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради
следните съображения:
Видно от материалите по делото изпълнителното дело пред Служба ДСИ при РС
– В. Т. е образувано въз основа на изпълнителен лист № 101 от 08.02.2017 г., издаден
срещу М.М. за сумата от 1 000,00 лева, представляваща глоба в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – В. Т., като изрично е посочена и сметката
на съда, по която може да бъде заплатено задължението. С акт за възлагане от
19.07.2019 г. Районен съд – В. Т. като взискател по делото възлага на ДСИ при ВТРС
събирането на присъдената глоба.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – В. Т. не споделя извода на
първоинстанционния съд, че надлежен ответник в случая е Държавата, чрез министъра
на финансите, а не Районен съд – В. Т.. Като самостоятелно юридическо лице, съдът,
представляван от административния ръководител, е носител на права и задължения,
разполага със свои собствен бюджет, води като взискател, на собствено основание,
изпълнителни производства срещу лицата, имащи задължения към съда. В конкретния
случай, наложената глоба, като наказание за извършеното от страната престъпление, се
дължи в полза на бюджета на съдебната власт. Тази парична сума, следва да бъде
заплатена по сметка именно на Районен съд – В. Т., а не на който и да е друг орган на
съдебната власт. Само надлежно плащане към този съд, би изпълнило задължението на
длъжника. Неправилно е приетото от съда, че в този случай ВТРС е само „формален“
взискател. Действително вземането има характер на публично държавно вземане, но от
това не следва, че същото принадлежи на Държавата, още повече, че както основателно
е посочил жалбоподателя в частната си жалба, органите на изпълнителната власт (в
което число и министерство на финансите и министърът на финансите) не упражняват
компетентности в процеса на съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на
съдебната власт. Носител на конкретното вземане е именно Районен съд – В. Т. и като
такъв именно той претендира същото. В полза и по сметка на този съд следва да бъде
заплатена дължимата сума. С оглед на това при предявяване на установителен иск по
реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК длъжникът по образуваното
изпълнително дело следва да насочи исковата си претенция именно към съответния
съд.
2
Предвид тази позиция на ищеца, основателно същият не е предприел указаните
му действия по отстраняване нередовностите допуснати в исковата молба. Според
настоящия състав изводът на първоинстанционния съд е неправилен, следователно
неправилно е и постановеното от него определение, с което при неизпълнение в
указания срок на дадените указания, е върнал исковата молба и прекратил
производството по делото.
С оглед изложеното, обжалваното определение на Районен съд – В. Т. се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а частната жалба на страната като
основателна – уважена.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 16.11.2021 г., постановено по гражданско дело №
3033/2021 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което на основание чл. 129, ал. 3 от
ГПК е върната исковата молба на М. ИБР. М. и прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд – В. Т. за продължаване на производството по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3