№ 1425
гр. Благоевград, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501115 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Я. Я., ЕГН
**********, подадена чрез адв. Д. М., срещу Решение № 219 от 22.08.2024 г.
по гр. д. № 376/2023 г. на Районен съд Сандански.
С обжалвания съдебен акт: 1/ е отхвърлен иск, предявен от
жалбоподателката срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********,
за прогласяване на нищожността на клаузата в чл. 4 от договор за паричен
заем № 4424267, сключен между тях на 09.03.2022 г.; 2/ прогласена е
нищожността, поради липса на основание, на договор за предоставяне на
гаранция № 4424267, сключен на 09.03.2022 г. между "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, и Т. Я.; жалбоподателката е осъдена да
заплати на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 1169,97 лв.,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем № 4424267,
сключен между тях на 09.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от
06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, като насрещния иск е отхвърлен в
останалата му част над уважения размер от 1 169,97 лв. до претендирания
размер от 1469,36 лв. и в частта му за сумата от 152,68 лв., представляваща
договорни лихви.
По отношение на иска за нищожност на чл. 4 от процесния договор за
заем със съдебното решение жалбоподателката е била осъдена да заплати на
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД сумата от 300 лв. за възнаграждение за
юрисконсулт.
С въззивната жалба решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателката иск срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД за прогласяване нищожността на клаузата в чл. 4 от договор за паричен
заем № 4424267/09.03.2022 г., който е бил сключен между тях.
Жалбоподателят навежда доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в тази част. Развива съображения свързани с института на
неустойката. Изразява становище, че изискванията в договора за заем в
1
рамките на три календарни дни потребителят да осигури двама поръчители,
работещи по безсрочно трудовото правоотношение с конкретен размер на
работна заплата и на осигурителния доход, без неплатени осигуровки и др.,
ограничават необосновано възможностите на длъжника да предостави
обезпечение на дълга. Счита, че изключването от кръга на възможните
поръчители самоосигуряващите се лица, лицата, упражняващи свободни
професии, държавните служители, лицата, получаващи доходи от наеми,
правило задължението изначално невъзможно, като поддържа, че уговорката
за поемане на невъзможно задължение е нищожна. Изразява становище, че
изисквания за поръчителите са неизпълними, понеже те значително
ограничават кръга на лицата, които биха могли и биха се съгласили да
поръчителстват. Твърди, че следващото възможно обезпечение е
безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от
кредитната институция, ако може да я получи от банка. Намира това
изискване също за неизпълнимо. Навежда доводи за недействителност на
уговарянето на неустойка. Моли решението да се отмени в обжалваната част и
да се уважи предявения установителен иск. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В първоинстанционното производство са разглеждани: предявен от Т. Я.
иск срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД за прогласяване нищожността
на клаузата по чл. 4 от процесния договор за заем; иск на Т. Я., предявен
срещу "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за прогласяване нищожността на
договор за гаранция № 4424265; насрещен иск, предявен от "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД срещу Т. Я..
Преписи от въззивната жалба са били връчени на "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД и на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД на 09.10.2024
г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, подаден чрез юрк. Д. К., в който се
навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че в договор за
паричен заем № 4424267, респективно в чл. 4 от него, не съществува
клауза за неустойка. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, заемателят се е
задължил в срок до три дни да представи избраното от него обезпечение
измежду трите алтернативни обезпечения, подробно описани в чл. 4, т. 1,т. 2 и
т. 3. Поддържа, че изискването да се предостави обезпечение на кредит е
допустимо и законно с оглед на чл. 11, т. 18 от ЗПК и чл. 5, ал. 1, б. „н“ от
Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че предоставянето на банкова гаранция е
услуга, която банките предоставят на всяко лице без оглед на неговите доходи.
Оспорва доводите, че изискванията спрямо поръчителите са неизпълними.
Поддържа, че единственото условие за поръчителството от дружество е то да
бъде одобрено от кредитора. Счита, че изискванията не противоречат на
добросъвестността. Навежда, че потребителят е бил предварително запознат с
условията и е разполагал с възможност да осигури необходимото обезпечение,
като е можел да предложи неограничен кръг юридически лица за поръчители.
Претендира разноски.
Постъпил е и „отговор на въззивна жалба“ с вх. № 9168/23.10.2024 г.,
който има характер на процесуално действие, извършено извън съдебно
заседание в писмена форма (чл. 100, изр. 2 ГПК). Подаден е от
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, чрез юрк. М. З.. В него се посочва, че с
жалбата ищецът обжалва решението по отношение на иск за прогласяване
2
нищожност на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Счита, че по
отношение на "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и на договора за гаранция
липсва обжалване и че производството следва да бъде прекратено за това
дружество.
По делото дружествата "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не са депозирали въззивни жалби или
насрещни въззивни жалби, нито в подадените от тях отговори са
обективирани такива. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта
относно иска за прогласяване нищожността на договора за гаранция, предявен
срещу "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, нито е обжалвано в частта
относно насрещния иск. Предмет на въззивното производство е единствено
иска за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за
паричен заем № 4424267/09.03.2022 г., а страни по този иск са само Т. Я. и
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е страна във въззивното
производство. То е било ответник само по иска за прогласяване на
нищожността на договора за гаранция, а първоинстанционното решение не е
било обжалвано в тази му част. Затова спрямо "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД производството вече е приключило с влязъл в сила
съдебен акт.
Жалбата е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК и е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу подлежащ на обжалване акт. Редовен е и подадения от "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД отговор. Страните не са направили
доказателствени искания.
От чл. 273 във вр. с чл. 129, ал. 4 и чл. 130 ГПК следват служебните
задължения на въззивният съд да се произнесе по надлежното си сезиране
като съд по съществото на правния спор, т. е. по допустимостта на
предявените искове и редовността на исковата молба (Красимир Влахов и Т.
Градинарова. Въззивно обжалване на съдебни решения и определения. ИК
„Труд и право“, София, 2023, стр. 369). Съдът следи служебно за абсолютните
процесуални предпоставки (Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по
тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС). Съгласно мотивите на т. 5 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г.,
ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата
молба пред въззивния съд, той прилага чл. 129, ал. 2 ГПК и дава указания на
ищеца да ги отстрани, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен
акт по съществото на спора, а в случай че указанията не бъдат изпълнени,
първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по
делото се прекрати.
Чл. 26 ЗЗД предвижда няколко основания на нищожност на договора,
всяко едно от които представлява отделен фактически състав (решение № 227
от 09.04.2009 г. по гр. д. № 413/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Нередовна е
исковата молба, с която е предявен иск по чл. 26 ЗЗД, но с неуточнено
основание за нищожност (решение № 942 от 23.08.2024 г. по в. гр. д. №
2988/2023 г. на Апелативен съд - София). Според определение № 330 от
05.03.2015 г. по гр. д. № 7412/2014 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС ищцата може да не
прави разлика между различните основания за недействителност и между
различните форми на недействителността. Това е въпрос на правна
3
квалификация. Съдът е длъжен сам служебно да даде вярната правна
квалификация на иска, като изходи от фактите и обстоятелствата, изложени в
основанието на исковата молба, и от правното естество на твърдяния порок в
петитума на исковата молба.
В случая обаче в петитума на исковата молба не се твърди конкретен
порок, който да е обусловил нищожността на клаузата на чл. 4 от договор
за паричен заем № 4424267.
В исковата молба ищецът е развил свои съображения, че самият договор
за паричен заем е нищожен. Навел е аргументи, че договора противоречи на
разпоредби на ЗПК, че клаузата на чл. 4 от договора възлага спрямо
потребителя неизпълними изисквания при предоставянето на обезпечение, че
възнаграждение по поръчителството не е включено в ГПР на кредита. В
исковата молба са наведени и доводи за нищожността на договора за
поръчителство, понеже той не е бил сключен между кредитора и поръчителя,
като се поддържа, че с него с заобикалят разпоредби на ЗПК и се постига
оскъпяване на кредита в полза на заемодателя. Сочи се, че договора за
поръчителство противоречи на добрите нрави, както и че в случая търговецът
в разрез с нормите на добросъвестност, като икономически по-силната страна
е използвал своето положение да си осигури едно допълнително
възнаграждение, като осигури поръчител срещу възнаграждение, което той
самия получава. Изрично в исковата молба е посочено, че с нея се прави
възражение за нищожност на целия договор за паричен заем и че следва
съдът да обсъди този въпрос в мотивите си.
Относно иска по чл. 26 ЗЗД, който е предмет на въззивното производство,
в самия петитум на исковата молба е отправено искане да се постанови
решение, с което да се признае в отношенията между страните, че клаузата на
чл. 4 от договор за паричен заем № 4424267 е нищожна. Петитумът не сочи
конкретен порок по чл. 26 ЗЗД, който е основанието на иска, по което се
разпростират обективните предели на СПН. С същевременно в исковата молба
са наведени различни правни доводи, касаещи недействителността на целия
договор за заем, но не и конкретно на клаузата на чл. 4. По отношение на
установителния иск, който е предявен конкретно за клаузата на чл. 4 от
договора, в исковата молба не се сочи конкретен порок по чл. 26 ЗЗД.
С оглед на диспозитивното начало страната по един договор, който би
могъл да е нищожен на няколко основания, преценява по отношение на кое
основание да предяви своя иск, с което обвързва съда да се произнесе със сила
на пресъдено нещо да установи или да отрече наличието на твърдения от нея
порок. Дори и съдът да констатира други пороци, водещи до нищожност на
сделката, по тях съдът се произнася само в мотивите и спрямо тях решението
не поражда сила на пресъдено нещо. Посочването на различни основания за
нищожност би обусловило наличието на самостоятелни неоценяеми
обективно съединени искове (определение № 594 от 22.11.2017 г. по ч. т. д. №
2830/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 26 ЗЗД създава сила на
пресъдено нещо относно нищожността на сделката само по отношение на
предявеното основание на иска, т. е. само относно порока, който е бил посочен
от ищеца. В случая ако въззивният съд постанови съдебно решение, то ще е
недопустимо, понеже няма да е ясно какви са обективните предели на СПН,
тъй като диспозитива на решението не би могъл да посочи кой конкретен
порок, водещ до нищожност, е установен или отречен със СПН.
4
Затова на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК съдът следва да остави исковата молба
без движение в частта относно иска за прогласяването на нищожността на
клаузата на чл. 4 от договора за заем и да укаже на ищеца в едноседмичен срок
да отстрани допуснатата нередовност, като посочи конкретно основание на
своя иск - конкретен порок, който е счита, че е довел до нищожността на чл. 4
от договора. Ако посочи няколко порока - основания за нищожност, би било
налице обективно съединяване на искове. В този случай ищецът следва да
уточни дали съединява исковете си кумулативно или в условията на
евентуалност. При предявяване на евентуално съединени искове ищецът
следва да посочи поредността, в която иска те да бъдат разгледани. В
противен случай съдът ги разглежда в поредността, произтичаща от
естеството на въведеното основание (решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 3055/11.04.2023 г. в
частта й, с която е предявен иск от Т. Я. Я. срещу "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с който се иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем
№ 4424267/09.03.2022 г. е нищожна.
УКАЗВА на ищеца Т. Я. Я. да отстрани констатираната нередовност, като
в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
посочи конкретното основание на своя иск по чл. 26 ЗЗД, което счита, че
представлява порок, който е довел до нищожността на конкретната клауза на
чл. 4 от договор за паричен заем № 4424267/09.03.2022 г. При неизпълнение
на указанието в срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено в
обжалваната част и производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ищеца Т. Я. Я., че при посочване на повече от едно
основания/пороци, следва да уточни дали съединява исковете си кумулативно
или евентуално. Ако предявява искове в условията на евентуалност, следва да
посочи поредността, в която иска те да бъдат разгледани, понеже в противен
случай съдът ще се произнесе по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца Т. Я. Я. препис настоящото определение, както
и препис от отговор на въззивна жалба с вх. № 9167/23.10.2024 г., подаден от
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5