№ 92
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500492 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №120 от 22.06.2021г., постановено по гр.дело №950/2021г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от М. АТ. ИВ. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Р.“№1, против В. АТ. ИСКР. с
ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.Т.“№34, и С. АНГ. АТ. с ЕГН:**********, от
гр.П., ул.“Р.“№1, иск с правна квалификация чл.17,ал.1 от ЗЗД за
установяване привидността на договор за дарение като прикриващ договор за
покупко-продажба и за прилагане на правилата относно прикрития договор,
който договор за дарение е сключен с нотариален акт №.....г. на нотариус при
Пловдивски районен съд, с който А.В.А. и С. АНГ. АТ. са дарили на дъщеря
си М. АТ. ИВ. следния недвижим имот: 1/6 ид.част от дворно място,
намиращо се в гр.П., ул.“Д.К.“№1, цялото от 478кв.м., съставляващо парцел I-
362 в кв.22 по плана на гр.П., кв.“Х.С.“, заедно с целия втори етаж от
жилищната сграда, състоящ се от входно антре, три стаи, хол всекидневна с
1
готварна, баня и клозет, три тераси и стълба със застроена площ от 120кв.м., с
актуални характеристики по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.П., както следва: 1/6 ид.част от поземлен имот с идентификатор №.... по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., адрес: гр.П.,
ул.“Р.“№1, целият с площ от 234кв.м., трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./,
граници: ....., ведно със самостоятелен обект с идентификатор №.....1.3,
находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №....,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж няма,
под обекта - .....1.1, .....1.2, над обекта - .....1.4.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
М. АТ. ИВ., която чрез пълномощника си адв.Р.П. го обжалва с конкретни
доводи за неправилност относно събирането на гласни доказателства, анализа
на събраните доказателства, установената посредством тях фактическа
обстановка и формираните правни изводи, като претендира за отмяната му и
уважаване на предявения иск, както и за присъждане на направените пред
двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемата страна В. АТ. ИСКР. е депозирала чрез пълномощника си
адв.В.В. писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната
неоснователност. Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С. АНГ. АТ. не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. АТ. ИВ. против
В. АТ. ИСКР. и С. АНГ. АТ. иск с правна квалификация чл.17,ал.1 от ЗЗД за
установяване на действителен договор за покупко-продажба, прикрит от
привиден договор за дарение, сключен с нотариален акт №.....г. на нотариус
при Пловдивски районен съд, с който А.В.А. и С. АНГ. АТ. са дарили на
дъщеря си М. АТ. ИВ., 1/6 ид.част от дворно място, ведно с целия втори етаж
от жилищната сграда в него, надлежно индивидуализирани, включително по
КККР, с административен адрес: гр.П., ул.“Р.“№1 /старо наименование
2
ул.“Д.К.“/. Искът се основава на твърдения имотът, предмет на договора, да е
закупен от И. за сумата от 14000лв., която е заплатила на родителите си
изцяло и в брой преди изповядване на сделката. В подкрепа на това ищецът се
позовава на представен от нея документ, наименуван „обратно писмо /контра
летър/“ от 29.12.1991г. С отговора на така предявения иск ответникът по него
С. АНГ. АТ. е признала същия, както и всички факти и обстоятелства, на
които се основава той, твърдейки дъщеря й М.И. да е заплатила по договора
цена на имота от 14000лв. непосредствено преди сделката, за което било
издадено обратно писмо. Ответникът В.И. е оспорила иска. Оспорила е
представеното обратно писмо като частен документ без достоверна дата с
твърдения да е съставено за целите на производството, да е с невярно
съдържание и да не отговаря на необходимите изисквания за пълен обратен
документ, служещ за разкриване на твърдяната симулация и действителната
воля на страните по договора. С оглед и на оспорването на обратното писмо
И. се е противопоставила на искането на ищеца за събиране на гласни
доказателства.
Искът е бил предявен като инцидентен установителен с отговора на
исковата молба по гр.дело №7297/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив,
образувано по искова молба на В. АТ. ИСКР., посредством която е предявила
против М. АТ. ИВ. иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на
запазената й част от наследството на баща им А.В.А. чрез намаляване на
извършеното от него дарение на придобитият в режим на съпружеска
имуществена общност със съпругата му С. АНГ. АТ., прекратена с неговата
смърт на 27.05.2013г., недвижим имот по процесния договор. С
постановеното по това дело Определение №261335 от 19.02.2021г. е отменено
протоколно определение от 21.01.2021г., с което е даден ход на устните
състезания, и е прекратено производството по инцидентния установителен
иск, като същият е изпратен за разглеждане по правилата на родовата
подсъдност на Окръжен съд-Пловдив. С Определение от 04.06.2021г.
производството по делото е спряно до приключване на производството по
инцидентния установителен иск.
С обжалваното Решение №120 от 22.06.2021г. окръжният съд е приел, че
представеният от ищеца документ, наименуван „обратно писмо /контра
летър/“, не представлява обратно писмо, разкриващо съдържанието на
3
прикрит договор /относителна симулация/, доколкото не съдържа
волеизявлението на всички страни по прикрития договор и в този смисъл не
разкрива точно техните вътрешни отношения, а има характера на начало на
писмено доказателство, при наличието на което са допустими събраните по
делото гласни доказателствени средства за разкриване на симулацията, но
посредством показанията на единствения разпитан свидетел Р. И. – съпруг на
ищеца, преценени като необективни, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,
не е проведено пълно и главно доказване относно съществуването на
прикрита сделка за покупко-продажба, по които решаващи съображения
искът е отхвърлен.
При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо. Във въззивната жалба са изложени конкретни оплаквания във
връзка с правилността на решението относно събирането и преценката на
доказателствата и формираните въз основа на тях фактически и правни
изводи.
В производството пред окръжния съд нови доказателства, освен
ангажираните пред районния съд, не са събрани. На проведеното единствено
открито съдебно заседание на 10.06.2021г. ищецът е заявила искане за
повторен разпит на свидетелите, разпитани в производството пред районния
съд, считайки, че те не биха могли да послужат като доказателства в
производството пред окръжния съд, тъй като показанията следва да се
възприемат лично и непосредствено от състава, който ще разглежда
претенцията. Искането е било оставено без уважение с мотиви, че, съгласно
чл.118,ал.2 от ГПК, при изпращане на делото по подсъдност на надлежния
съд, то се смята за висящо пред него от деня на подаване на молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата
си. Искането е подновено пред настоящата инстанция и е оставено без
уважение поради липса на предпоставките по чл.266,ал.3 от ГПК, тъй като
повторният разпит на свидетелите е правилно отказан по изложените от
окръжния съд мотиви и не е налице нарушение на нормата на чл.171,ал.2 от
ГПК, понеже искането на ищеца не е било обосновано с предвидените от нея
предпоставки, като преразпит на свидетелите във въззивното производство не
е и необходим по смисъла на чл.267,ал.2 от ГПК. В производството пред
4
настоящата инстанция единствено е приложен оригинала на приетото като
писмено доказателство „обратно писмо“.
Представен е нотариален акт №.....г. на нотариус при Пловдивски
районен съд, обективиращ договор за дарение от 29.12.1991г., с който А.В.А.
и С. АНГ. АТ. са дарили на дъщеря си М. АТ. ИВ., 1/6 ид.част от дворно
място, ведно с целия втори етаж от жилищната сграда в него, с
административен адрес: гр.П., ул.“Д.К.“№1, сега ул.“Р.“№1. Безспорно е за
страните, че имотът, предмет на договора, е придобит от прехвърлителите в
режим на съпружеска имуществена общност. Прехвърлителят А.В.А. е
починал на 27.05.2013г., с което общността е прекратена при равни за
съпрузите дялове, а негови наследници и правоприемници са страните по
настоящото дело преживялата съпруга С.А. и дъщерите В.И. и М.И..
Представен е документ, наименуван „обратно писмо /контра летър/“с
дата 29.12.1991г., с който С. АНГ. АТ. декларира, че извършеното в същия
ден от нея и съпруга й А.В.А. в полза на дъщеря им М. АТ. ИВ. дарение на
посочения имот е привидно и с него се прикрива извършена покупко-
продажба, при която дъщеря им като купувач им заплатила в същия ден
преди подписването на нотариалния акт изцяло и в брой договорената
помежду им продажна цена за имота в размер на 14000лв.
В първото редовно проведено по делото на 11.07.2019г. открито
съдебно заседание е бил представен за констатация оригинала на документа,
чието авторство от ответника С.А. не е било оспорено. Като изхождащ само
от едно от лицата - страни по оспорения договор, документът няма характера
на „обратно писмо“ като пълно писмено доказателство, разкриващо
привидност на дарението и действително съглашение за прехвърляне на
собствеността върху имота чрез покупко-продажба с нейните съществени
елементи относно цената. Документът съставлява начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165,ал.2 от ГПК като съставен в деня на
сключване на договора, след подписването му, изхождащ от единия
прехвърлител ответника С.А., на която се противопоставя, и съдържащ нейни
изявления, създаващи колебания относно изразеното в нотариално оформения
договор съгласие на страните, които правят вероятно твърдението на ищеца
за неговата привидност, доколкото с тях прехвърлянето на собствеността
върху имота се свързва със заплащане на конкретна продажна цена. При
5
наличието на начало на писмено доказателство установяването от страна на
ищеца И. на действителната воля на страните по договора е допустимо чрез
гласни доказателства в отклонение от забраната на чл.164,ал.1,т.6 от ГПК за
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
Ответникът И. изрично и своевременно е оспорила датата и съдържанието на
документа, считайки, че като съставен за целите на производството той не
може да служи като начало на писмено доказателство и да обоснове
допустимост на гласни доказателствени средства. Частният писмен документ
не се ползва с обвързваща формална доказателствена сила досежно датата на
съставянето му, за разлика от официалния, поради което оспорването на
датата е такова по същество, а не по смисъла на чл.193 от ГПК, и се
подчинява на общото правило на чл.154,ал.1 от ГПК относно
доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Изключение от това правило е въведеното от чл.181 от ГПК. Съгласно
същото, страната, която се позовава и ползва от документа, следва да докаже
определени факти, установяващи по несъмнен начин предхождащото
настъпването им съставяне на документа. Това изключение, обаче, е
приложимо единствено когато частния документ се противопоставя на трети
лица. Трето лице по смисъла на цитираната разпоредба е това лице, което
черпи права от подписалия документа, и тези права могат да възникнат само
ако датата на възникването им предшества датата на документа. В случая
оспорващата И. няма качеството на такова трето лице, тъй като тя не черпи
права от подписалата обратното писмо С.А., а притежава права по наследство
от баща си А.А., в чиято защита е предявила и иска по чл.30 от ЗН. При това
положение именно в нейна тежест е да докаже твърдяното антидатиране на
обратното писмо. Допуснатата в тази връзка по нейно искане съдебно-
криминалистична експертиза, която след като изследва хартията и химикала,
с който е написан документа, да отговори дали времето на съставянето му
съответства на написаната в него дата 29.12.1991г. и може ли да се направи
заключение, че документът е съставен през м.ноември.2018г. или след това, е
отменена в съдебно заседание на 21.01.2021г. поради невъзможност за даване
на едностранен и неоспорим отговор на поставената задача. Дори, обаче, да
се приеме, че документът „обратно писмо“ е съставен от А. след като тя е
получила препис от исковата молба, следва да се има предвид, че начало на
6
писмено доказателство съставлява и писменото изявление на противната
страна, дадено пред държавен орган, какъвто е и съдът, разглеждащ делото,
което като признание прави вероятна симулацията, а в случая А. изрично с
отговора на исковата молба е признала иска и обстоятелствата, на които се
основава той във връзка с твърденията за симулативност на дарението,
прикриващо съглашение за покупко-продажба. При това положение е налице
начало на писмено доказателство и събраните от ищеца И. свидетелски
показания чрез разпит на св.Р. И. са допустими. Същите, обаче, противно на
застъпваното във въззивната жалба, не могат да бъдат кредитирани като
обективни, предвид противоречието им с други доказателства и данни по
делото, преценявани и при отчитане на възможната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК като съпруг на
ищеца. Основателни в тази връзка са доводите на въззиваемата И. соченият от
свидетеля момент на предаване на сумата по твърдяната покупко-продажба –
след изповядване на сделката, да противоречи на изложеното в исковата
молба, в обратното писмо и в отговора на ответника А., според което цената е
заплатена преди сделката, както и свидетелят да не е описал коректно
хартиеният носител, върху който е изписан в негово присъствие текста на
обратното писмо, предвид специфичния му и необичаен вид на разгънат
пощенски плик, видно от приложения по делото пред настоящата инстанция
оригинал, посочен от него като един от множеството бели нормални листове
върху масичката до телефона. Показанията на свидетеля първоначалното
намерение на родителите на съпругата му да е било да й дарят имота, поради
това, че са давали пари на сестра й, което впоследствие поради
задлъжнялостта им във връзка със стопанисваната от тях сладкарница и
нуждата от средства за погасяване на дълговете да са променили, решавайки
да й го продадат за сумата от 14000лв., от която имали нужда в този момент,
не се подкрепят от други доказателства по делото, и противоречат на
показанията на ангажирания от ответника И. свидетел К.Г., според които
сладкарницата не била на родителите на В., а те работели в нея на заплата.
При това положение и доколкото, съгласно чл.175 от ГПК, направеното от
ответника С.А. признание на фактите по иска, на което неоснователно
акцентира жалбоподателят, се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото, а други доказателства извън показанията на
единствения разпитан свидетел, не са събрани от ищеца, то не е налице пълно
7
и главно доказване на постигнато между страните по договора за дарение към
момента на сключването му действително съглашение за възмездно
прехвърляне на собствеността върху имота срещу заплащане на продажна
цена от 14000лв., желаните от тях последици на каквото да са приложими в
отношенията помежду им. Правилно по идентични съображения искът е
отхвърлен с обжалваното решение и то следва да се потвърди.
Въззиваемата И. претендира за присъждане на заплатените от нея
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК за адвокатско
възнаграждение в размер на 2100лв. по Договор за правна защита и
съдействие №10127 от 25.10.2021г. Такъв договор по делото, обаче, не е
представен и доказателства за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство не са представени, поради
което не се дължат от жалбоподателя и е безпредметно обсъждане на
възражението за прекомерност. При това положение искането на
въззиваемата И. за присъждане на разноски за въззивното производство
следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №120 от 22.06.2021г., постановено по
гр.дело №950/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. АТ. ИСКР. за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8