Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 10
Гр.Перник, 28.02.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 29 януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Виктор Георгиев
Членове:
Красимир Маринов
Бисер Петров
При секретаря Катя Станоева, с
участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД
№ 358 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №
592/10.10.2017 год., постановена по нох.дело
№868/2017год. Пернишкият районен съд е признал подсъдимият М.Й.К. - роден на 2 3.11.1988 г. в гр.
Перник, българин, български гражданин, със
*** образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 18.10.2016 г. в гр.
Перник, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео 145“ с рег. № ***,
след употреба на наркотично вещество „амфетамин", поради което и на основание чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 54 от НК ГО Е
ОСЪДИЛ на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" и „ГЛОБА", в размер 500 /петстотин/ лева.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ по отношение
наказанието „Лишаване от свобода"
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от срока на наказанието
„Лишаване от свобода" съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият е
бил задържан /на 18.10.2016 г. - по реда на Закона за МВР - Заповед за задържане рег. №508/18.10.2016 г./,
като един ден „задържане" ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден „Лишаване от свобода".На основание чл. 343г, вр. чл. 3436, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимият М.Й.К. от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6
/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
На
основание чл. 59, ал. 4 от НК от срока на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право, считано от
18.10.2016 г.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ изтърпяване на наказанието 1
/ЕДНА/ ГОДИНА „Лишаване от свобода",
определено на подсъдимия М.Й.К. с одобрено споразумение по НОХ дело
№1540/2012 г. по описа на Специализиран
наказателен съд, влязло в сила на
23.10.2012 г., изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 НК за срок от четири години, считано от влизане на споразумението в сила.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ по отношение и на това
наказание първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил
подсъдимият М.Й.К. - със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР -
гр. Перник сумата от 96,00 лв. /деветдесет
и шест лева/, представляваща направени
разноски в досъдебното производство /за възнаграждение на вещи лица/.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подсъдимият М.К., който чрез защитника
си –адв.Г.Б. е депозирал въззивна жалба.В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Релевират се
съображения за недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин.
Акцентира се, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между
употребеното от подзащитния му наркотично вещество /амфетамин/ и управлението
на МПС. Самата употреба на амфетамин от К. не се отрича, но се твърди,че това е
станало след като К. не е имал качеството на водач на МПС.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановената присъда
е законосъобразна, обоснована и правилна, а наложеното наказание е справедливо
определено, поради което предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен
съд, като прецени изложените в жалбата
доводи и след като извърши цялостна служебна проверка на делото по реда на
чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Първостепенният
съд като е извършил целокупна проверка на събраните по делото доказателства е
направил прецизен анализ на развилата се на инкриминираната дата фактическа
обстановка, а тя се свежда до следното:
Подсъдимият М.Й.К. е роден и живее в гр. ***. Не е Работи като ***. Осъждан е.
С одобрено споразумение от 23.10.2012 г. по
нохд №1540/2012 г. по описа на Специализиран наказателен съд,
влязло в сила на същата дата, на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" за срок 1 година за
престъпления по чл.321, ал.З, т.2, вр. ал.2 от НК и по чл.354а, ал.1 от НК,
изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от
четири години.
М.К. е правоспособен водач на моторно превозно
средство от 2007 г. като притежава категории В, М и АМ. От
приложената по делото справка от Сектор "ПП" - МВР /л.39/ се
установява, че многократно е наказван по административен ред за различни
нарушения на правилата за движение.
На
18.10.2016 г., в ранния следобед, свидетелите М.Б.Д. и О.Д.М. - *** в група
„Криминална полиция" при ОД МВР -
Перник, изпълнявали служебните си задължения като извършвали обход в района на кв. „Мошино",
гр. Перник. Двамата се движели пеша по тротоара на ул. „Р. Д. в посока
ул. „Мл. Стоянов", когато възприели движещ се в същата посока лек
автомобил „Алфа Ромео" с рег. №***.
Знаели, че автомобилът се ползва от подсъдимия М.К., когото познавали във
връзка с работата си, и чиито действия били обект на оперативен интерес в службата им. Автомобилът
преминал покрай тях, при което двамата възприели, че негов водач е
именно подсъдимия М.К.. Проследили
движението на колата, която спряла зад блок * на ул. „***". Тъй като около месец по-рано К. бил обект на друга
проверка, свидетелите решили да извършат нова такава. Д. и М. бързо се насочили
към мястото, на което спрял
автомобила. Достигайки до него възприели К. все още на предна лява седалка,
като в автомобила имало още две лица - свид. С.Г. - до водача, а на задната седалка се намирала свид. Д.Л. -майка
на подсъдимия. След като полицейските служители се легитимирали попитали подсъдимия има ли у себе си забранени
предмети, което К. отрекъл. Извършена му била повърхностна проверка, при
която не били установени забранени вещи или
опасни предмети у него. Служителите на МВР огледали вътрешността на колата, при което забелязали в
обособеното отделение в кората на
предна лява врата пластмасово контейнерче, за което К. казал, че съдържа марихуана. По тази причина полицейските служители
уведомили ОДЧ при 02 РУ Перник за необходимост от изпращане на дежурна
оперативна група с разследващ полицай. След пристигането й били
извършени необходими действия по разследването,
при които намерената вещ, съдържаща две пликчета листна маса, която при
направения полеви тест реагирала на марихуана, била иззета.
Подсъдимият М.К., С.Г., с която се намирал във фактическо съжителство, и Д.Л.
били задържани и отведени във 02 РУ Перник.
В 14.30 часа, на основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР за К. била издадена писмена заповед за задържане, рег. № 508
от 18.10.2016г. по подозрение за
извършено престъпление по чл.354а от НК. Въз основа на задържането, на основание чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР - полицейски
орган - свид. М. Д., в присъствието
на свидетеля О. М., извършил обиск на задържания, което действие било обективирано в протокол за личен
обиск на лице от 18.10.2016г. При
обиска намерените у К. вещи и предмети били надлежно описани, като сред тях нямало забранени от закона такива. След
обиска същият бил настанен в помещение за задържане. Паралелно,
аналогични действия били извършени спрямо
свид. С.Г.. Същата признала, че намерените в автомобила им две пакетчета с марихуана, поставени в пластмасово
контейнерче са нейни. Междувременно
било извършено претърсване в обитаваното от двамата жилище.
Около 17.30 часа от ОДЧ при 02 РУ - Перник било поискано
изпращане на автопатрул на сектор ПП при ОД МВР Перник за оказване на
съдействие на служители от група „Криминална полиция". В 17.50
часа свид. М. С. К. - мл. автоконтрольор в сектор „ПП" извършил проверка
на М.К. за употреба
на наркотични вещества с полеви тест „Drug сhеск 3000". Техническото средство отчело наличие на
наркотично вещество - амфетамин /АМР/.Свид.
М. К. съставил АУАН №*** и издал талон за медицинско изследване №***, който
М.К. приел. Свидетелството за управление на подсъдимия, контролния талон към
него и свидетелството за регистрация на МПС били иззети. Подсъдимият бил
придружен от полицейски служители до ЦСМП - Перник, където в 19.20 часа
бил освидетелстван от дежурен лекар и му
била взета кръвна проба. Резултатът от освидетелстването, събраните анамнестични и клинико-диагностични
данни били отразени в протокол за
медицинско изследване, подписан от лекаря и освидетелствания.
На 20.10.2016 г. пробата кръв, взета от
подсъдимия била предадена в токсико-химична лаборатория на ВМА - София за
извършване на химико-токсикологичен анализ, за което се съставил
предавателно-приемателен протокол.
При извършване на химическата /токсикологична/ експертиза
маг. хим. Г.К. и съдебен токсиколог - д-р С.С. установили, че в предоставената за изследване
кръв, взета от М.Й.К., не е установено
наличие на алкохол. Отрицателен бил и резултата от изследването за метамфетамин, екстази /MDМА/,
тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, кокаин, барбитурати, бензодиазепини и трициклични
антидепресанти. Отчетен обаче бил положителен резултат за наркотично вещество
от групата на стимулантите -
амфетамин. Извършения количествен анализ показал, че в предоставената проба кръв установеното наркотично
вещество /амфетамин/ е в концентрация
1,1mg/ml. Видно от заключението на химическото изследване, резултатът от
количествения анализ на амфетамин в изследваната проба надхвърля концентрационната област за еднократен „нормален" прием
/0.02 - 0.1 мg/ml./, както и че при
конкретните обстоятелства установения резултат от 1,1 mg/ml предполага
проява на токсичен ефект към момента на медицинското изследване и вземането на кръвната проба върху лице с инцидентна
употреба..
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът e приел за установена по несъмнен начин, като е взел предвид отчасти обясненията на подсъдимия,
дадени пред съдебния състав;
показанията на свидетелите М.Б.Д., О.Д.М.,
М. С. К., Д.Г.Л. и С.В.Г.; писмените
доказателства, изброени в описа към
досъдебно производство №408/2016 г. по описа на 02 "РУ Полиция" ОД
МВР - Перник, приобщени като
доказателства по реда на чл.283 от НПК, както и тези събрани в съдебното
следствие: заповед за задържане на лице, рег. № 508/18.10.2016г., препис-извлечение от книга за извеждане на задържани
лица извън местата за задържане,
протокол за личен обиск на лице от 18.10.2016 г.
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал
по делото, съдът е приел за доказано по несъмнен начин извършването на
деянието, за което на подсъдимия М.К. е повдигнато обвинение.
Първостепенният съд е отделил спорното от безспорното.
Правилно съдът е приел, че от страна на защитата и подсъдимия не се оспорва, че
на инкриминираната дата
подсъдимият е управлявал автомобила си „Алфа Ромео 145" с рег. № *** по ул. „***" в гр. Перник, както и че на
мястото, на което е спрял - зад бл.* на ул. „***", спрямо него е
извършена проверка от служители на
„Криминална полиция" при 02 РУ - ОД МВР Перник - свидетелите О. М.
и М. Д..
Не се оспорва, че по повод намерено в автомобила
наркотично вещество М.К. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа по
подозрение за извършено престъпление по чл.354а от НК. Безспорни са и фактите,
че след задържането му, около три часа по-късно, спрямо него е извършена проверка
за употреба на наркотични вещества с полеви тест, а впоследствие, в ЦСМП му е взета и
кръвна проба за изследване. Резултатът от извършеното изследване в ТХЛ на ВМА -
София - установено наличие на амфетамин в кръвта на подсъдимия в концентрация 1,1 mg/ml, също не е
спорен .
Липсват и възражения
в насока реда за установяване употребата на наркотично вещество, който към
инкриминираната дата е регламентиран в НАРЕДБА
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /отм./.
Основното възражение което
се поддържа и пред въззивната инстанция е, че престъплението по чл.343б, ал.З
от НК не е извършено, тъй като не е доказана употреба на установеното в кръвта на К.
наркотично вещество към момента на управлението на МПС.
Съдът е изложил убедителни съображения, че за да е
осъществено престъплението по чл.343б, ал.З от НК от обективна страна е
необходимо и достатъчно да е установено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. От една страна е необходимо деецът да има качеството на
водач на МПС и от друга страна същият да е употребил наркотично вещество. Ирелевантно за отговорността на дееца е и в какъв период преди управлението е
употребил наркотичното вещество. Достатъчно е употребата му да е
установена по съответния ред - по реда на Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства /отм./, доколкото
наркотичните вещества попадат в дефиницията „друго упойващо вещество" по смисъла на §1 от ДР на
Наредбата, предвид препратката към §1, т.9 към ЗКНВП.
Подсъдимият и неговият защитник поддържат версията, че
действително амфетамин е погълнат, но това
не е сторено преди подсъдимият да управлява МПС, а след това, когато
вече не е имал качеството на водач на МПС, т.е. след задържането му във 02 РУ - Перник,
непосредствено преди да бъде въведен в арестното помещение. Подсъдимият
поддържа, че амфетаминът е бил поставен в найлоново пликче, което е било
залепено и е било скрито в чорапа му. Непосредствено преди да бъда извършен
обискът му той е посетил тоалетната, там е извадил пликчето от чорапа си и го е
погълнал. Поведението си подсъдимият е обяснил с притеснението, че наркотичното
вещество ще бъде намерено при предстоящият му обиск и че той би могъл да бъде
привлечен към наказателна отговорност в изпитателния срок на предишното му
осъждане. Така се поддържа, че единият елемент от
обективна страна на фактическият състав на престъплението по чл.343б, ал.З НК
не е доказан.
Първостепенният съд е отхвърлил състоятелността на тази
версия на подсъдимия, стъпвайки на съвкупния
анализ на събраните доказателства и хронологията на развилите се на
инкриминираната дата събития. Тази хронология е установена по несъмнен начин и
тя се свежда до следното: движението на управляваното от подсъдимия
превозно средство по ул. „***", гр. Перник било възприето от служители на
„КП" при 02 РУ Перник -свид. М. Д. и О. М., които незабавно отишли на
мястото, на което спрял. С цел осигуряване на личната си безопасност,
полицейските органи извършили спрямо К. проверка - повърхностен обиск, при
който не установили у него наличие на забранени или опасни за живота и
здравето предмети и вещи. До пристигането на дежурна оперативна група за
извършване на оглед на автомобила подсъдимият се намирал под наблюдението и
контрола на двамата полицейски служители. Предвид намереното в автомобила
вещество, тествано като марихуана, К. и двете му спътнички били
задържани и транспортирани до полицейското управление, където в 14.30 часа спрямо подсъдимия била
издадена писмена заповед за задържане, рег.
№508 от 18.10.2016г. След обиск, същият бил настанен в
арестно помещение. Междувременно
били предприети действия
в насока разследване на престъпление по чл.354а от НК.
Около 17.00 часа било потърсено съдействие от служители на сектор „ПП",
които да извършат проверка на М.К.
за употреба на наркотични вещества. В 17.50 при проверка с полеви тест техническото средство отчело наличие на
наркотично вещество - амфетамин /АМР/. К. бил изведен от помещенията за
задържане и отведен в ЦСМП, където дал кръв за изследване.
Версията на К. е, че след отвеждането му във 02 РУ -
Перник, в 14.30 часа му е предявена заповед за задържане и е извършен
опис на всички налични у него вещи. Впоследствие бил отведен към помещенията за
задържане, като преди да се пристъпи към извършване на обиск спрямо него,
поискал да ползва тоалетна, където успял да извади скрито в чорапа на левия си крак вещество - около половин грам амфетамин във форма на хапче,
поставено в найлоново пликче. Подсъдимият твърди,че това му действие било
забелязано от свид.М. Д..
Пред
първостепенният съд свидетелят М. Д., разпитан под страх от наказателна
отговорност, категорично отрича не само това да се случило, но и въобще да е водил
задържания до тоалетното помещение преди извършване на обиска. Свидетелят
потвърждава приетата за безспорна
по-горе хронология в действията им спрямо задържания. Посочва, че след отвеждане в полицейското управление спрямо
М.К. е изготвена писмена заповед за задържане и е извършен полицейски
обиск, за който бил съставен съответен
протокол. С показанията си този свидетел установява, че при този обиск
задържаният е бил съблечен изцяло, дрехите му са проверени щателно за наличие
на предмети у тях, намерените обстойно са описани, като в резултат на
извършеното действие се е уверил, че
задържаният не е укрил вещи и предмети. Свидетелят е категоричен, че от
момента на задържането му зад бл.* на ул. „***", Перник до настаняването му в помещението за задържане, К. е
бил под контрол и наблюдение
на няколко полицейски служители, не е приемал нито храна, нито течности, нито
друг вид вещества, нито е имал възможност да получи такива от другиго. Обосновано РС-Перник е приел,че показанията на този свидетел напълно
кореспондират с показанията на свид. О. М., участвал съвместно с М. Д. в задържането и следващите действия спрямо
задържания по реда на ЗМВР.
Обосновано съдът е приел, че двамата свидетели излагат
безпристрастно и обективно
последователността в предприетите действия спрямо М.К., тъй като тази
последователност се установява и от приетите като писмени доказателства
заповед за задържане на лице от 18.10.2016 г. - 14.30 часа, и протокол за личен
обиск на лице от същата датата. Видно е от протокола, че на основание чл.80 от ЗМВР действието е извършено в същия час /14.30 часа/, паралелно с изготвената
заповед за задържане. Този факт подкрепя достоверността на изявленията на свид. М. и Д.,
че обискът спрямо задържания е извършен веднага след отвеждането му в управлението и опровергава твърдението на
подсъдимия, че е обискиран около час по-късно и е имал възможност да погълне
амфетамина. Видно е от приетия като писмено
доказателство протокол /л.59 от делото/, че действието, което същият обективира
е именно обиск на лице, извършен в 14.30 ч. на 18.10.2016г. на основание чл.80 от ЗМВР, както и че при обиска,
извън описаните в протокола вещи, други забранени от закона не са намерени. Законосъобразно съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите
М. Д. и О. М.. Логично е след като едно лице е задържано въз
основа на данни за извършено престъпление по чл.354а от НК, веднага след
отвеждането му в полицейското управление да бъде подложено на щателен обиск. Изводът на РС-Перник, че до настаняването на подсъдимия в помещението за
задържане същият нито е имал у себе
си, нито е имал достъп до наркотично вещество, за да има възможност да приеме такова издържа проверката на
доказателствата.
Законосъобрадно
първостепеннният съд е отхвърлил версията на подсъдимия оценявайки и
резултатите от химическото изследване. Видно е, че в
предоставената за изследване кръв,
взета от М.К. е отчетен положителен резултат за наличие на наркотично вещество от групата на стимулантите, а
именно амфетамин, като при извършения
количествен анализ се установило, че то е в концентрация 1,1mg/ml. Заключението на експертите, извършили анализите -
химик и съдебен токсиколог е, че резултатът от количествения анализ на
амфетамин в изследваната проба надхвърля концентрационна област за еднократен
„нормален" прием /0.02 - 0.1 мg/ml., както и че при конкретните
обстоятелства на случая установения резултат от 1,1 mg/ml предполага проява на
токсичен ефект към момента на медицинското освидетелстване и вземането на кръв върху лице с инцидентна употреба.
Правилно съдът е приел, че резултата от химическото изследване по убедителен начин опровергава защитното твърдение на подс. М.К.. В обясненията
си последният отрича предходен прием на наркотични вещества като твърди,
че еднократно, при изложените обстоятелства,
е приел амфетамина. Установената концентрация на веществото в кръвта му
обаче, предполага изразен токсичен ефект. Оттук първостепенният съд е направил
и логичния извод, основан на
заключението на експертите, извършили
анализа, че установената концентрация не е резултат от еднократен прием, още по-малко при съобщените от
подсъдимия обстоятелства.
С оглед на прецизно установената фактическа обстановка
обосновано съдът е приел, че с деянието си М.Й.К. е осъществил от
обективна и субективна
страна фактическият състав на чл.343б, ал.З от НК, тъй като на 18.10.2016 г. в гр.
Перник, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил "Алфа
Ромео 145", с рег.№ ***, след употреба на наркотично
вещество -амфетамин.
Съдът
е развил убедителни съображения за
обективната страна деянието, което е извършено чрез действие - управление на
моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, а именно амфетамин, установена чрез лабораторно изследване
в специализирана токсико-химическа
лаборатория на ВМА – София.
От субективна страна деянието е прецизно установено- извършено
е при пряк умисъл като форма на вината, тъй като К. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. За съставомерността на
престъплението от субективна страна е ирелевантно дали е приел упойващите вещества в деня на осъществяване
на деянието или предния ден, както е
съобщил при медицинското освидетелстване, и дали се е чувствал повлиян
от приетото от него наркотично вещество. Същият е съзнавал, че управлява превозното средство след като е
употребил такова, който извод намира убедително
потвърждение в заключението на токсико-химическата експертиза.
Причина за извършване на деянието е пренебрегването и
безотговорното му отношение
към установените правила за движение.
Законосъобразно съдът е приел като отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия предходното му осъждане за
престъпления по чл.321, ал.З, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.354а, ал.1 от НК,
негативната му личностна характеристика, както и данните, съдържащи
се в справката за нарушител от сектор „КАТ" - МВР, характеризиращи го като
водач, който не съобразява поведението си с установените правила за движение.
Като смекчаващо отговорността му обстоятелства правилно
съдът е съобразил данните за семейното му положение и наличната трудова ангажираност.
При индивидуализация на наказателната му отговорност,
съдът е взел предвид всички изисквания на чл.54 от НК и с оглед целите на
наказанието по чл.36 от НК, справедливо е наложил наказание от 1 /една/
година "лишаване от свобода" както и глоба, в размер 500 /петстотин/
лева.
На
основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС, по отношение наказанието лишаване от свобода, законосъобразно съдът е
определил първоначален общ режим на изтърпяване.
На
основание чл.59, ал.1 т.1, вр. ал.2 от НК от срока на наказанието „лишаване от свобода" съдът е постановил приспадане на времето, през което подсъдимият М.К. е бил задържан по реда на ЗМВР -
на 18.10.2016г. за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно заповед за задържане №508/18.10.2016 г., като един ден задържане
зачита за един ден лишаване от свобода.
Съобразно императивната норма на чл.343 "г",
във вр. чл.343"б", ал.З, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът
е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6
/шест/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като при определяне на
този срок съдът е
взел предвид характера на престъплението, степента на обществената му опасност,
обществената нетърпимост към деяния от този
род, застрашаващи важни обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта, здравето и живота на хората,
както и негативните данни за досегашното поведение на подсъдимия като водач на
МПС, съдържащи се в справката от
сектор КАТ - МВР, установяващи многократно наказване по административен
ред за различни нарушения на правилата за движение.
Предвид приложената в случая принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б" от ЗДвП със ЗППАМ № 16-1158-000615 от 18.10.2016 г., на основание
чл.59, ал.4 от НК от срока на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е постановил приспадане на времето,
през което за същото деяние подсъдимият М.К.
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право, считано от 18.10.2016 г.
Настоящият съдебен състав намери, че така наложените
наказания издържат критерия за съответност по чл.35, ал.3 от НК и са
справедливи.
С оглед данните за предишното осъждане на М.К. а именно, че
настоящото деяние е
извършил в определения 4-годишен изпитателен срок с одобреното споразумение по нохд № 1540/2012 г. по описа на
Специализиран наказателен съд, влязло в сила на 23.10.2012 г., с което
на основание чл.23, ал.1 от НК му е определено
общо най-тежко наказание 1 година лишаване от свобода за други престъпления от общ характер /по чл.321 от НК и
чл.354а, ал.1 от НК/то РС-Перник законосъобразно е приел, че при тези данни,
спрямо условното осъждане са налице основанията на чл.68 ал.1 от НК, поради което съдът е постановил изтърпяване и на
отложеното наказание, като при условията на чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС е определил първоначален „общ" режим.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка която напълно се
възприема от настоящата инстанция.
При така
изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като взе предвид
изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 592/10.10.2017 год.,
постановена по НОХД №868/2017 год. по описа на Районен съд гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.