Решение по дело №34/2023 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 175
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20231890100034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Сливница, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Б.В.И.Г." против Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за присъждане на сумата от 256.90 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка
„************“ модел „*************“ с рег. № ************** от ПТП, настъпило на
10.04.2022 г. по пътя Калотина-София, причинено от попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че на в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя
Калотинс-София, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования
автомобил „************“, модел „*************“ с рег. № **************, на стойност
256,90 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът АПИ като собственик на
пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че липсва съставен протокол за ПТП и поради
това застрахователното събитие е недоказано. Счита, че представянето на такъв протокол е
и основание за изплащане на застрахователното обезщетение съгласно ОУ на ищеца.
Оспорва механизма на ПТП и размера на вредите. Прави възражение за съпричиняване от
страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл. 49,
вр. с чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. Ответникът носи насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже,
че го е погасил, както и оборване на презумпцията за виновност. Ответникът следва да
докаже и възражението си за съпричиняване, а именно, че водачът на увреденото МПС, със
своето поведение, е допринесъл за настъпване на вредите.
От представената застрахователна полица № 47042217241000164 от 19.01.2022 г.
/приложена в кориците на делото пред СРС/, се установява, че между ищеца ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ и „Р.“ е сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт ”, като
ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за
вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на МПС „************“ модел
„*************“ с рег. № **************, като е направена отметка в договора на „Пълно
Каско“, „Помощ на пътя“ и „Доверен сервиз“. Застрахователното правоотношение между
страните е възникнало като срочно и валидно за периода 19.01.2022 г. до 18.01.2023 г.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че застраховката покрива
всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична повреда на автомобила,
включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в
необезопасена дупка на пътното платно – клауза „Пълно каско“, във връзка с „Пожар,
природни бедствия, ПТП и Злоумишлени действия“ към която се препраща.
Ответникът не е доказал, че към датата на сключване на договора за застраховка са
действали други общи условия, които да разкриват различно съдържание от представените
от ищеца в частта за застрахователното покритие по договора за застраховка.
В Кодекса за застраховане, като специален закон, уреждащ правоотношенията във
връзка със застраховането, няма изискване Общите условия да се подписват от страните,
като условие за тяхната валидност.
С оглед изложеното съдът приема, че приложените по делото Общи условия са
действали към датата на сключване на застрахователния договор и страните по него са
обвързани от тях.
В случая липсата на изрично посочване, че застраховката покрива вреди по гуми, не
води на извод, че същите са изключени от обхвата на застраховката, доколкото такова
изключение не е предвидено в договора и в ОУ към него. В договора и в ОУ липсва
уговорка, която да обуславя заплащане на застрахователно обезщетение за вреди по гуми от
допълнително уговорена клауза „Покритие за гуми“. Видно от приетото в ОУ
застрахователното покритие обхваща всички повреди, възникнали по МПС – то в резултат
от ПТП.
Видно от застрахователната полица застархователната премия е следвало да се
2
заплаща разсрочено, като в договора се съдържа разписка за платена първа вноска по
премията на дата 19.01.2022 г. Застрахователното събитие е настъпило на 10.04.2022 г,
преди заплащане на втората вноска по застрахователната премия, която се дължи на
19.04.2023 г., поради което съдът приема, че между ищеца и собственика на процесния лек
автомобил, към датата на ПТП-то, е възникнало валидно застрахователно правоотношение
по Застраховка „Каско“.
Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, ако не е уговорено друго,
застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора
или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията.
Наред с това ответникът не е оспорил, че не е заплатена застрахователната премия по
договора за застраховка.
От показанията на свидетеля К. И. В. /протокол от о.с.з. от 16.03.2023 г. л.20/ се
установява, че през месец април 2022 г., пътувала със съпруга си В. В. с лек автомобил
************, управляван от последния, като се връщали от Италия, минали през българо -
сръбската граница в посока София. След Калотина, непосредствено след бензиностанцията
започнал път, който бил в ремонт. Доколкото нямало алтернативен път, по който да е
осигурено движението, се наложило да продължат пътя си по ремонтирания участък, като в
едната страна бил нарязан. Пътували по тъмно, в ранните часове, като пред тях и зад тях
имало колона от автомобили и тирове, поради което се движели бавно. По време на
движението се чул удар, но не успели да спрат, защото зад тях имало други автомобили и
нямало отбивка къде да се спре, поради което продължили да се движат с авотобили. Отбили
след като се открило място за това. След като спрели установили, че са спукани двете десни
гуми – предна и задна. Задната била изцяло за смяна, поради което я сменили с резервната
гума, а предната имала балон, поради което успяли с нея да се приберат без да я сменят. Не
сигнализирали на пътна полиция, обадили се на застрахователя.
Същото се потвърждава от показанията на свидетеля В. А. В., който установява, че той
е управлявал лекия автомобил към момента на настъпване на ПТП-то в посока от Калотина
към София. Също установява, че голяма част от пътя е бил разкопан. Установява, че в
разкопания участък усетил пропадане на автомобила и спукването на гума, доколкто
авотомобилът започнал трудно да се движи. Усетил, че са попаднали в дупка на пътя, тъй
като имало пропадане, а не удар в нещо което е на самия път.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Същите дават сведения за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели и установяват механизма на
процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил, същият попада в
необезопасена дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил
са настъпили щети – спукана предна и задна дясна гума.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение собственикът на
увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № 470422222218537.
От приложения по делото опис по щета се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите – предна и
задна дясна гума.
Видно от опис – заключение по претенцията щетите са оценени на сума в размер на
256.90 лева.
С платежно нареждане от 15.04.2022 г., на собственика на лекия автомобил е заплатена
сума в размер на 256.90 лева, с основание номера на щетата и рег. № на процесния
автомобил.
3
Ответникът не е оспорил плащането на застрахователното обезщетение.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.37/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетелите и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от
разпитаните по делото свидетели.
Неоснователно е възражението на ответника, че механизма на ПТП може да се
установи единствено с протокол за ПТП. Няма процесуална пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом
не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между
механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както
и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Още повече Протоколът за ПТП от органите на полицията няма доказателствена стойност
относно механизма на ПТП, доколкото същият няма как да е възприет от служители на
МВР, които идват на инцидента след неговото настъпване и установяват последиците му.
Наред с това в разпоредбата на чл.125 ЗДвП са посочени случаите, в които се изисква
задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, като
процесният случай не попада в нито една от посочените в тази разпоредба хипотези и най –
вече в т.8 от посочената разпоредба, доколкото въпреки настъпилите вреди процесното
МПС се е придвижило на собствен ход.
В императивната разпоредба на чл.408 КЗ са посочени лимитивно случаите, в които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в
контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може
да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие – чл.408, ал.1, т.3 КЗ.
В случая обстоятелството, че ищецът не е представил Протокол за ПТП, какъвто и по
закон не се изисква, не стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради
което дори и да има договорно ограничение в горния смисъл, макар в случая да не се
установява такова, то би противоречало на императивната разпоредба на чл.408, ал.1, т.3 КЗ
и не би породило действие за страните, като застрахователят няма право да отказва, на това
основание, изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че
доколкото липсвал съставен протокол за ПТП от органите на полицията, не е доказан
механизмът за настъпването на процесното такова, както и не са били налице
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователно е възражението, че в заявлението за щетата не е посочена дата, с което
не се установявало кога е настъпило застрахователното събитие, както и че не е представен
снимков аметериал.
Видно от заявлението, на последната му страница е записана дата на подаването му –
12.04.2022 г.,
По делото е представен снимков материал на увредения автомобил към дата 12.04.2022
г. – два дни след инцидента.
От показанията на свидетелката В. се установява, че инцидента е настъпил април месец
на 2022 г., по време на пролетната ваканция, което съответства на посочената в исковата
молба дата - 10.04.2022 г., към която датата е имало валидно сключен договор за
4
застраховка.
Заплащането на обезщетение не е обвързано от посещение на местопроизшествието от
служители на застрахователя и напаравата на снимки към момента на настъпването.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Процесният участък е част от републикански път, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
пътищата, поради което на основание чл.19, ал.1, вр. с чл.30, ал.1 ЗП задълженията по
поддръжката на същия са в тежест на Агенция пътна инфраструктура.
С оглед посочените разпоредби задължение на Агенция пътна инфраструктура е да
подържа в изправност пътищата, които същата стопанисва, да поставя необходимите
ограждения, за да се възпрепятства възможността на републикански път да излизат и да се
движат безстопанствени животни, обезопасява ги и своевременно предприема действия по
отремонтирането на тези ограждения.
Доколкото ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – АПИ за обезщетяване на вредите от нейните
служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция. В случая е без значение, на кои служители е
възложена тази работа и дали поддръжката е възложена по договор за обществена поръчка,
доколкото възложител е АПИ и пред трети лица, съобразно закона, за причинените им вреди
отговаря именно тя.
Ответникът не доказа, че процесният пътен участък е бил обозначен, че е в ремонт,
както и че са взети всички необходими мерки, да бъдат обезопасени неравните участъци,
както и да е осигурен алтернативен маршрут, по който да е отклонявано движението от
неравния, в процес на ремонт, участък за пътуване в посока Калотина – София.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на
средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от
процесното ПТП са в общ размер на 262 лева с ДДС, като подробно е обосновано по какъв
начин е достигнал до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
5
В срока за отговор ответникът е напарвил въразжение за съпричиняване с твърдение,
че водачът на МПС-то не е съобразил скоростта на движение с пътната обстановка.
От свидетелските показания на водача на процесното МПС се установява, че
управлявал същото към момента на настъпване на ПТП-то със скорост 30 – 40 км.ч.,
доколкото е било тъмно, участъкът е бил неравен и се е движел в колона с други превозни
средства.
Показанията на свидетеля В. противоречат в тази част с показанияата на неговата
съпруга, която заявява, че са движели със скорост от 50-80 км.ч.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. в частта за скоростта, доколкото той е
управлявал МПС-то и е бил наясно със скоростта на движение, докато съпругата му е била
пътник до него и дадените от нея данни са по усещане, а и същата заяви, че няма конкретен
спомен за скоростта, заради миналия дълъг период от време от инцидента.
С оглед изложеното съдът приема, че водочът е управлявал процесното МПС към
момента на ПТП с допустимата по закона скорост. По делото не се установи дали има
скорост на движение, при която не биха настъпили вредите, както и че водачът е имал
задължение да се движи с такава скорост, което е било в тежест на доказване от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се установи водачът на процесното
МПС, със свое поведение, да е допринесъл за нстъпване на вредите, поради което не се
налага редуциране на установения размер на претенцията по главния иск и същата следва да
се уважи в пълен размер за сумата от 256.90 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда - 21.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е направено от
ищеца още с исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса, 30 лева –
депозит за свидетели, 300 лева – депозит за САТЕ и 360 лева с ДДС– платено адвокатско
вънаграждение или общо 710 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят
изцяло на ищеца.
При тези мотиви, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ***************, с адрес: гр. С.,
бул. “М.“ № * ДА ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № * сумата в размер на 256.90 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за
щети, причинени на лек автомобил марка „************“ модел „*************“ с рег. №
************** от ПТП, настъпило на 10.04.2022 г. по пътя Калотина-София, причинено от
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което е
образувана при ищеца щета № 470422222218537, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.10.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в
размер на 710 лева – разноски в производството.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7