Р Е Ш Е Н И Е 911/11.12.2019г.
№ 11.12.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
гражданско дело № 1392 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „Юробанк България“ АД, с която се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Т.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК , по
ч.гр.д. №*** г. на ЯРС,а именно –
сумата от 15303,95 лв.-главница по
договор за потребителски кредит *** г.,договорна лихва за редовен
кредит в размер на 935,54 лв. за
периода от 20.10.2017 г. до 04.09.2018 г.,договорна лихва за просрочен кредит в
размер на 800,91 лв. за периода
20.10.2017 г. до 18.11.2018 г.,такси в размер на 377,56 лв. за периода
18.10.2017 г. до 18.11.2018 г.,застраховки в размер на 65,26 лв. за периода 15.01.2018 г. до 18.11.2018 г.,разноски по
кредита в размер на 174,00 лв. за
периода от 10.08.2018 г. до 18.11.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от
21.11.2018 г. до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски в
размер на 353,14 лв.-платена
държавна такса и 925,72 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 05.12.2007 г. между ответника, в
качеството му на кредитополучател, и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД /предишно наименование на „Юробанк
България“ АД/-Банката, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който на кредитополучателя бил предоставен потребителски кредит за
текущи нужди в размер на 15 000 лв., срещу задължението да върне ползвания
кредит,заедно с дължимите лихви. Крайния срок за погасяване на кредита бил 180
месеца,от датата на откриване на заемната сметка по кредита,като видно от
Приложение № *** към банковия договор,същата била открита на 10.12.2007 г.
Ищеца привел на кредитополучателя сумата в размер на 15 000,00 лв.,като по
този начин банката изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за
кредит. Към Договор за потребителски кредит №***г. били сключени допълнителни
споразумения от 28.04.2010 г.,от 08.09.2010 г.,от 18.07.2011 г. от 20.04.2012
г.,от 26.03.2013 г.,от 21.12.2013 г.,от 22.12.2014 г. и от 30.12.2015 г.
Съгласно сключените допълнителни споразумения,кредитополучателя се съгласил
натрупаните и непогасени към момента на сключване на допълнителните
споразумения просрочия да бъдат погасени,чрез преоформянето им към редовната главница по кредита,като
общата отпусната сума ставала в размер на 21 702,41 лв.,като за
усвояването на така реструктурираните суми били оформени банкови
бордера,установяващи извършените във връзка с преоформянето
усвоявания. Съгласно чл.4,ал.1 от допълнително споразумение от 30.12.2015 г.
към договора за потребителски кредит от 05.12.2007 г.,кредитополучателите щели
да погасяват дълга при условията на осем месечен период на облекчено
погасяване,считано от следващия падеж на месечната вноска през този период в
размер на 274,94 лв.Дължимата договорна лихва през облекчения период на
погасяване,съгласно допълнителното споразумение от 30.12.2015 г. била равна на
сбора от действащия съм същата дата референтен лихвен процент 6М СОФИБОР плюс
договорна надбавка в размер на 4,769% процентни пункта.След изтичането на
периода на облекченото погасяване до окончателното погасяване на дълга,по
аргумент от чл.5 от допълнително споразумение от 30.12.2015 г.,дългът се погасявал
като върху него се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към тази дата референтен лихвен процент 6М СОФИБОР плюс договорна
надбавка в размер на 4,769% процентни пункта,като кредитополучателите
погасявали дълга на равни месечни вноски съгласно погасителен план. Съгласно
посоченото допълнително споразумение от 30.12.2015 г. при неплащане изцяло или частично
на две погасителни вноски кредитополучателя губил правото си да погасява дълга
при условията на облекчено погасяване,като банката прекратявала действието на чл.4,ал.3 от
допълнителното споразумение от 30.12.2015 г.,като преоформяла
служебно дълга,а от датата на следващия падеж кредитополучателите били длъжни
да погасяват дълга съгласно чл.5 от допълнителното споразумение от 30.12.2015
г. По силата на чл.3,ал.3 от договора за потребителски кредит от 05.12.2007 г.
при просрочие на погасителна вноска просрочената част
от задължението се олихвявала с лихва за просрочие в
размер на равен на действащия към тази дата лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на 10 пункта годишно,до окончателното изплащане на
просрочената сума. По силата на чл.4 от договора за потребителски кредит
кредитополучателя заплащал на банката годишна такса за управление на кредита в
размер на 0,5 % върху размера на непогасената главница по кредита,съгласно чл.8
от допълнителното споразумение от 28.04.2010 г. Също така съгласно договора за
банков кредит кредитополучателите се задължавали да заплатят на банката всички
разноски,както и да застрахова даденото в обезпечение имущество,като в случай
на неплащане на застрахователна премия,същата
се заплащала от банката. Длъжниците не
изпълнили договорните си задължения,произтичащи от договора за потребителски
кредит за заплащане на дължимите погасителни вноски.Поради допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж 20.09.2017
г.,банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо,без да прекратява
действието на договора.За предсрочната изискуемост длъжника бил уведомен с
нотариална покана от 03.09.2018 г. на нотариус Д.Л.,връчена на 04.09.2018 г. По
издадената заповед и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***г.
по описа на ЧСИ-И.Х.,като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,с оглед на което се предявява установителен иск.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез назначения му особен
представител. Предявените искове се оспорват по основание и размер,като се
твърди,че вземанията с ненастъпил падеж към датата на подаване на заявлението
за идаване на заповед за изпълнение,не били изискуеми
поради липса на настъпила предсрочна изискуемост.Не се отрича,че липсвало
погасяване на задълженията по договора за кредит,но просрочието
не било ясно периода,от кога ответника е изпаднал в забава и за кои вноски,а
вземането за тях да е станало предсрочно изискуемо. Твърдението на банката за
наличие на просрочие за цялото вземане на кредита,в
това число за главница от месечни вноски без настъпил падеж,било
неправомерно,като размера на главницата,както и за изчислената редовна и
наказателна лихва върху нея,не следвало да се уважава в претендирания
размер.
В с.з. страните не изпращат представители. Излагат
становищата си по съществото на спора в депозирани писмени молби.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Не
е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***год. на
ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № *** г., с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора
следните суми – сумата от 15303,95 лв.-главница
по договор за потребителски кредит *** от,договорна
лихва за редовен кредит в размер на 935,54
лв. за периода от 20.10.2017 г. до 04.09.2018 г.,договорна лихва за
просрочен кредит в размер на 800,91 лв.
за периода 20.10.2017 г. до 18.11.2018 г.,такси в размер на 377,56 лв. за периода 18.10.2017 г. до
18.11.2018 г.,застраховки в размер на 65,26
лв. за периода 15.01.2018 г. до 18.11.2018 г.,разноски по кредита в размер
на 174,00 лв. за периода от
10.08.2018 г. до 18.11.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от 21.11.2018
г. до изплащане на вземането,както и направените по делото разноски в размер на
353,14 лв.-платена държавна такса и 925,72 лв.-адвокатско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,
поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
От
справка в ТРРЮЛНЦ се установява,че ищецът „Юробанк
България“ АД,с ЕИК ********* е с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България“ АД.
Видно от Договор за потребителски кредит № ***, между "Юробанк И Еф Джи
България"АД (предишното наименование на ищеца) като кредитор и ответника
като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя-ответника Д.Т.Д. потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 15 000,00 лв.Разрешения кредит се усвоявал по сметка на
кредитополучателя,като средствата се превеждали след представянето на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на „Юробанк И Еф Джи България“
АД,удостоверение за тежести,писмено искане за усвояване на суми.
Съгласно
чл.3,ал.1 за усвоения кредит се дължала годишна лихва в размер на сбора на БЛП
на Банката за жилищни кредити в лева,действащ за съответния период,плюс
договорна надбавка от 4,45 пункта.Към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в лева бил 7,5 %.
Според
чл.3,ал.3 при просрочие и при предсрочна изискуемост
се дължала лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница по ал.1,пюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Лихвите
по чл.3 се начислявали като месеца се приемал за 30 дни,а годината за 360 дни.
В
чл.4 било уговорено,че кредитополучателя заплаща на банката следните
такси,такса за управление 0,5 % върху непогасената главница в началото на всяка следваща година и
административна такса от 40,00 лв. платима еднократно при подаване на документи
за кредит.
Съгласно
чл.5 крайният срок за погасяване на кредита бил 180 месеца,считано от датата на
откриване на заемната сметка,като при отриването й страните подписвали приложение,в
което се посочвало датата на откриването на сметката.
В
чл.6,ал.1 било посочено,че кредита се погасява на равни /анюитетни/
месечни вноски,включващи главница и лихва,с размер на всяка вноска 179,54 лв.
В
чл.6,ал.3 било уговорено,че в случай,че банката промени БЛП,размерът на
погасителните вноски,определени в ал.1 се променяли автоматично.
Според
чл.7,ал.1 падежът на всяка погасителна вноска бил на 10-то число на месеца.
Съгласно
чл.15 кредитополучателя се задължавал да направи застраховка на предоставения
като обезпечение недвижим имот,в полза на банката,която следвало да бъде
подновявана всяка година,до окончателното издължаване на кредита. Банката била
упълномощена да застрахова от негово име и за негова сметка имота,като събира
необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя. Когато към
датата на плащане на съответната застрахователна премия не била осигурена
необходимата сума,банката следвало да преведе дължимата сума,като със същата
сума увеличи задължението по договора за кредит.
Съгласно
чл.19 непогасяването на която и да е вноска по кредита,както и при
неиздължаване на три последователни месечни вноски,изцяло или частично,целият
остатък по кредита се превръщал в предсрочно и изцяло изискуем,считано от
датата на падежа на последната вноска.
На
10.12.2007 г. между страните било подписано Приложение към договора за банков
кредит № ***,удостоверяващо
откриването на заемната сметка на същата дата.
Видно от допълнителни споразумения от 28.04.2010 г.,от 08.09.2010 г.,от 18.07.2011
г. от 20.04.2012 г.,от 26.03.2013 г.,от 21.12.2013 г.,от 22.12.2014 г. и от
30.12.2015 г., страните са предоговорили задължението
на кредитополучателя към Банката,като се съгласил натрупаните и непогасени към
момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия
да бъдат погасени,чрез преоформянето им към редовната
главница по кредита,като общата отпусната сума ставала в размер на
21 702,41 лв.,като за усвояването на така реструктурираните суми били
оформени банкови бордера,установяващи извършените във връзка с преоформянето усвоявания.
Съгласно чл.2, ал.1 от последното
подписано Допълнително споразумение от 30.12.2015г. страните са се съгласили,
че към датата на сключване на споразумението, задълженията по Договора са в
размери, както следва: просрочена главница - 301.03; просрочена лихва - 402.79;
просрочени такси - 141.61; и редовна главница- 18130.59. В чл.2, ал.2 е
уговорено, че освен задълженията по ал.1, т.1-5 кредитополучателят дължи и
редовна лихва, начислена от датата на падежа, предхождащ датата на
допълнителното споразумение, до датата на падежа, следващ датата на същото,
която все още не е изискуема. Според чл.3 всички плащания по чл.2, ал.1, т.1-4
се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част
от главницата. В чл.4, ал.1 е уговорено, че кредитополучателят ще ползва 8
месечен период на облекчено погасяване на Дълга, считано от следващия падеж.
Съгласно чл.4, ал.2, след изтичане на периода по ал.1 върху дълга се начислява
фиксирана годишна лихва в размер 4.6769% като в периода на облекчено погасяване
кредитът се погасява на равни месечни вноски от 274,94 лв., съгласно
Погасителен план.
В чл.17 от последното
споразумение страната се съгласила датата на изискуемост на погасителните вноски да бъде 20-то число на
съответния месец. В чл.8 от допълнително
споразумение от 28.04.2010 г. е
уговорено , че Кредитополучателите заплащат на Кредитора месечна такса за
администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, съгласно Тарифата на банката.
По делото по искане на ищеца е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експериза, от заключението на вещото лице по която
се установява, че на 11.12.2007 г. по сметката на Д.Т.Д. била предоставена сума в размер
на 15 000,00 лв.,съгласно уговореното в Договора за потребителски кредит №
***,която била усвоена от ответника. Общия размер на усвоените суми по договора
и сктлючените 8 бр.споразумния към
него,включващ и реструктурираните към главницата просрочия бил в размер на
21702,41 лв.,като общия размер на реструктурираните към главницата просрочия
бил 6 702,41 лв. За периода 27.12.2007 г.-19.07.2018 г. за погасяване на
задълженията по процесния кредит са постъпили суми в размер на общо
26 337,14 лв. с които били погасени главница в размер на 6 398,46
лв.,договорна лихва за редовен кредит в размер на 17 475,55 лв.,договорна
лихва за просрочен кредит в размер на 212,13 лв.,такси в размер на 1924,70
лв.,имуществени застраховки в размер на 326,30 лв. и разноски по кредита в
размер на 0,00 лв. До вноска № ***,с падеж 11.12.2008 г. кредита се погасявал
редовно,като първото просрочие било от 11.01.2009 г.когато на падежната дата не
била внесена дължимата по вноска № ***.Последната вноска за погасяване на
задълженията по процесния кредит било направена на 19.07.2018 г.,в размер на
150,00 лв.,с която били погасени следните задължения-просрочена главница към
20.08.2017 г. в размер на 8,91 лв.;просрочена главница към 20.09.2017 г. в
размер на 6,06 лв.;пророчени лихви по редовна главница в размер на 89,72
лв.;пророчени лихви при просрочия в размер на 13,31 лв. и такса при просрочие в
размер на 32,00 лв. Датата на изпадане в забава била на 20.09.2017 г. за
главница и 20.10.2017 г. за лихва. В случай на предсрочна изискуемост,към
21.11.2018 г. размерът на дължимата главница бил 15 303,95 лв.,като към
21.11.2018 г. размърет на падежиралата и непогасена главница бил общо 2449,49
лв. Към 21.11.2018 г. размерът на начислените и неплатени договорни лихви за
редовен кредит по договора за потребителски кредит от 05.12.2007 г.,за периода
20.10.2017 г.-04.09.2018 г. бил 935,54 лв. Щъм 21.11.2018 г. размерът на
начислените и неплатени договорни лихви за просрочен кредит по договора за
потребителски кредит от 05.12.2007 г.,за периода 20.10.2017 г.-18.11.2018 г.
бил 800,91 лв.Към 21.11.2018 г. начислените и неплатени такси за периода
18.10.2017 г.-18.11.2018 г. били в размер на 377,56 лв.,а начислените и
неплатени застраховка към същата дата и същия период били общо 65,26 лв. Към
21.11.2018 г. размерът на реализираните разходи за нотариални разноски бил в
размер на 174,00 лв.
Към датата на подаване на
Заявлението по чл.417 ГПК в съда-21.11.2018 г. размерът на задълженията по
процесния договор за кредит били общо 17 657,22 лв.,от които-главница в
размер на 15 303,95 лв.;договорна лихва за редовен кредит в размер на
935,54 лв.;договорна лихва за просрочен кредит в размер на 800,91 лв.;такси в
размер на 377,56 лв.;застраховки в размер на 65,26 лв.;разноски по кредит в
размер на 174,00 лв. Във връзка със събиране на вземането били реализирани
съдебни разноски в размер на общо 3147,60 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове за следните суми : сумата от 15303,95
лв.-главница по договор за потребителски кредит ***г.,договорна
лихва за редовен кредит в размер на 935,54
лв. за периода от 20.10.2017 г. до 04.09.2018 г.,договорна лихва за
просрочен кредит в размер на 800,91 лв.
за периода 20.10.2017 г. до 18.11.2018 г.,такси в размер на 377,56 лв. за периода 18.10.2017 г. до
18.11.2018 г.,застраховки в размер на 65,26
лв. за периода 15.01.2018 г. до 18.11.2018 г.,разноски по кредита в размер
на 174,00 лв. за периода от
10.08.2018 г. до 18.11.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от 21.11.2018
г. до изплащане на вземането.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава
да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока.
По делото безспорено се установи,
че по силата на Договор за потребителски кредит № ***., между "Юробанк И Еф Джи
България"АД (предишното наименование на ищеца) като кредитор и ответника
като кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя-ответника Д.Т.Д. потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 15 000,00 лв.,като на 11.12.2007 г. е усвоена сумата от
ответника. Договорът и допълнителните споразумения
са били подписани от страните,което
обстоятелство не е оспорено от ответника.
Въпреки дадената от съда
възможност ответника да докаже плащането по договора за кредит и изпълнението
на задълженията му по същия договор, не представи доказателства да е изправна
страна по договора и да е изпълнил точно задълженията си по него. От заключението
на ССЕ се установява, че по кредита последното плащане от ответника е извършено
на 19.07.2018 г. в размер 150,00 лв., с която били погасени следните
задължения-просрочена главница към 20.08.2017 г. в размер на 8,91
лв.;просрочена главница към 20.09.2017 г. в размер на 6,06 лв.;пророчени лихви
по редовна главница в размер на 89,72 лв.;пророчени лихви при просрочия в
размер на 13,31 лв. и такса при просрочие в размер на 32,00 лв. До вноска № ***
с падеж 11.12.2008 г. кредита бил погасяван редовно от ответника,като първото
просрочие е от 11.01.2009 г.,когато на падежната дата не била внесена дължимата
по вноска № *** сума. Датата на изпадане на забава за главницата е 20.09.2017
г.,като за лихва на 20.10.2017 г.
Съгласно договореното в чл.19 ал.1 от процесния договор, при
непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да
направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем. Съгласно ал.2 на
чл.19, при не издължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. В случая е
установено от представените по делото доказателства, че кредитополучателя, не е изпълнил свои задължения към банката
ищец, като е спрял плащанията по дълга след 19.07.2018 г.
Съдът приема за безспорно, че
ответника е бил уведомен от банката, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на основание чл.19 от договора - не е оспорено по делото, че на
04.09.2018г. на ответника,чрез сина му е било връчено уведомление с информация
за размера на задължението към банката и причините, поради които банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез връчване на Нотариална покана,
чрез нотариус с рег.№ ***, с район на действие ЯPC като нотариусът е
удостоверил връчването на 24.09.2018г. на адресата.
От заключението на ССЕ е
установено,че към датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК в
съда-21.11.2018 г. размерът на задълженията по процесния договор за кредит били
общо 17 657,22 лв.,от които-главница в размер на 15 303,95
лв.;договорна лихва за редовен кредит в размер на 935,54 лв.;договорна лихва за
просрочен кредит в размер на 800,91 лв.;такси в размер на 377,56
лв.;застраховки в размер на 65,26 лв.;разноски по кредит в размер на 174,00
лв. размерът
Ответника не е релевирал
твърдения,нито посочил доказателства за извършено плащане на претендираната сума,съобразно указаната му с определение по
чл.140 ГПК доказателствена тежест,то иска се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно ТР № ***год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния
случай, ЯРС намира, че предвид, заявената претенцията и уважената част напълно
съвпадат, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в пълен размер – 353,14 лв. заплатена държавна такса и 925,72
лв.-адвокатско възнаграждение или в общ размер на 1278,86 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1
от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящата инстанция в размер на 1868, 74 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********,
че дължи на «Юробанк България» АД с ЕИК *********,
със съдебен адрес ***, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 15303,95 лв.-главница
по договор за потребителски кредит *** г.,договорна
лихва за редовен кредит в размер на 935,54
лв. за периода от 20.10.2017 г. до 04.09.2018 г.,договорна лихва за
просрочен кредит в размер на 800,91 лв.
за периода 20.10.2017 г. до 18.11.2018 г.,такси в размер на 377,56 лв. за периода 18.10.2017 г. до
18.11.2018 г.,застраховки в размер на 65,26
лв. за периода 15.01.2018 г. до 18.11.2018 г.,разноски по кредита в размер
на 174,00 лв. за периода от
10.08.2018 г. до 18.11.2018 г.,ведно със законната лихва,считано от 21.11.2018
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на «Юробанк България»
АД с ЕИК ********** сумата от 1278,86 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на «Юробанк България»
АД с ЕИК ********* сумата от 1868, 74 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: