РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110210798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “ ” ООД против Наказателно постановление № К-
0049532/18.06.2019 г., издадено от директора на регионална дирекция при КЗП, с което, на
основание чл. 194 от Закона за туризма (ЗТ), на дружеството била наложена имуществена санкция,
в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 82, ал. 1 ЗТ, както и, на основание чл. 194 ЗТ –
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗТ.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва наказателното постановление, без излагане на конкретни съображения. Моли
се за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се представлява и не взема
отношение. Спрямо него, производството протича, при условията на чл. 61, ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател “ ” ООД е вписано в Регистъра на туроператорите и
туристическите агенти, съгласно удостоверение за регистрация №
На 17.01.2019 г. Била извършена проверка в обект - офис на дружеството туроператор и
туристически агент, находящ се в гр. която приключила с представяне на документи на 24.01.2019
г„ приети с Протокол за проверка на документи Резултатите от проверката били обективирани в
Констативен протокол
Проверката била извършена, по повод постъпила в КЗП жалба от , която на 10.12.2018 г.
сключила договор за туристически пакет „ " за периода 30.12.2018 г. до 01.01.2019 г. с
дружеството-жалбоподател. Преди да бъде обвързана с договора за туристически пакет,
туроператорът й предоставил информация за туристически пакет в която липсвали част от
задължителните и приложими реквизити, а именно: т. 1. основните характеристики на
туристическите услуги: б) категория на средствата за превоз (автобус), продължителност на
междинните спирания и местата, където те се правят, както и транспортните връзки; в) основните
характеристики на мястото за настаняване; ж) езика, на който ще бъде извършено
екскурзоводското обслужване при допълнителните посещения; з) дали пътуването като цяло е
подходящо за лица с ограничена подвижност; т. 4 условията за плащане, включително сумата или
процент от цената, която трябва да се заплати като първоначална вноска, и график за заплащане на
останалата част от цената; т. 7 информация за възможността пътуващият да прекрати договора no
всяко време преди започването на изпълнението на туристическия пакет, след като заплати
съответните разходи за прекратяване на договора; т. 8 информация за условията за сключване на
договор за доброволна застраховка за покриване на разходите за прекратяване на договора за
туристически пакет от страна на пътуващия; т. 9 информация за условията за сключване на
доброволен или на задължителен договор за застраховка за покриване на разходите за съдействие,
включително репатриране на пътуващия в случай на злополука, болест или смърт.
В хода на проверката било установено, също така, че „ " ЕООД, в качеството си на
регистриран туроператор, е сключило договор за туристически пакет с потребители, който не
съдържа част от задължителните реквизити, в нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗТ, а именно:
информация по чл. 82, ал. 1 ЗТ: т. 1 основни характеристики на туристическите услуги: б)
категория на средствата за превоз, продължителност на междинните спирания и местата, където те
се правят, както и транспортните връзки; в) местоположение на местата за настаняване; д)
посещения, екскурзии или други услуги, включени в общата цена, договорена за туристическия
пакет; ж) езика на който ще бъде извършено екскурзоводското обслужване при допълнителните
посещения; з) дали пътуването като цяло е подходящо за лица с ограничена подвижност; т. 8
информация за условията за сключване на договор за доброволна застраховка за покриване на
разходите за прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия, както и
информация за: т. 2 за това, че туроператорът: а) носи отговорност за надлежното изпълнение на
всички туристически услуги, включени в туристическия пакет, съгласно чл. 90; б) е задължен
съгласно чл. 93 да окаже съдействие на пътуващия, в случай че той изпадне в затруднение; т. 5
това, че от пътуващия се изисква да съобщава за всяка липса на съответствие, която той забележи в
хода на изпълнението на туристическия пакет, съгласно чл. 90, ал. 2; т. 7 наличните процедури за
разглеждане на жалби и за възможностите за алтернативно решаване на потребителски спорове
(АРС) от органи за АРС съгласно Закона за защита на потребителите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля М.П.; АУАН; НП; известие за доставяне; констативен протокол; протокол за проверка
на документи; договор за туристическо пътуване, ваучер и РКО; списък с пътници и ваучери;
фактура, ПКО и квитанция; регистър на предявени рекламации; застрахователна полица;
сертификат за застраховка; оферта за туристическо пътуване; удостоверение за регистрация на
2
туристически агент; идентификационна карта; свидетелство за квалификация; езиково
удостоверение; заповед за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че преди встъпване в договорни отношения с
потребител на туристическа услуга, дружеството-жалбоподател не му е предоставило пълна
(съдържаща всички реквизити по закон) информация за туристически пакет, както и е сключило
договор с потребител, който не съдържа всички задължителни законови реквизити.
Нарушенията по чл. 82, ал. 1 ЗТ и по чл. 84, ал. 1 ЗТ (независимо от броя на липсващите
реквизити, касае се за едно несъответствие на преддоговорната и на договорната информация с
изискванията на закона) са формални и са довършени с предоставянето на потребителите на
3
информационни материали и договори, които не съдържат всички задължителни реквизити,
съгласно цитираните разпоредби. Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗТур
налага извод, че тази информация следва да предхожда встъпването в договорни отношения с
оглед вземане на информирано решение от потребителя, а разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗТ
обезпечава упражняването на правата на потребителя в пълнота. Административнонаказателната
отговорност на юридическите лица е безвиновна, поради което разсъждения за субективната
страна са неуместни.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗТ задължения на физическите и юридическите лица, без законът
да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не
е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай неизпълненото
задължение на дружеството-жалбоподател касае порочна търговска практика и е застрашило
обществените отношения, свързани със законните интереси на потенциално неограничен брой
потребители, поради което и предвид данни и за други предходни нарушения, следва да се приеме,
че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 194 ЗТ, на туроператор или туристически агент, който не
предостави на потребителя информацията по чл. 80, ал. 1 или 4, се налага имуществена санкция в
размер от 500 до 1 000 лв. Доколкото и двете санкции са отмерени в предвидения в закона
минимум, а ЗАНН не познава института на чл. 55 НК, подробни разсъждения по
индивидуализацията на санкциите са безпредметни. Пак в тази връзка, пестеливите мотиви на
административнонаказващия орган за размера на наказанието не ощетяват възможността на
4
санкционираното лице да организира защитата си, с оглед констатирания минимум.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № г., издадено от директора на
регионална дирекция при КЗП, с което, на основание чл. 194 ЗТ, на ООД била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 82, ал. 1 ЗТ, както и, на основание
чл. 194 ЗТ – имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 84, ал. 1 ЗТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5