РЕШЕНИЕ
№ 2412
гр. Пловдив, 23.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, IX състав в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 337 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс АПК във връзка с чл. 216 от Закона за устройство на територията (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г.)
2. Образувано е по жалба на Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес:
***, чрез пълномощника си адв. С.М., против заповед №
ДК-10-ЮЦР-61 от 04.12.2017 г. на началника на Регионална дирекция за Национален
строителен контрол – Южен централен район /РДНСК-ЮЦР/, с която е оставена в
сила заповед № 40/13.09.2017 г. на главен архитект на община Марица за отказ за
узаконяване на строеж „Масивна ограда“ в продължение „Прозирна ограда“, намиращ
се извън границите на УПИ XI-286 в кв.23 по плана на село Бенковски, община
Марица, в частта „Масивна ограда“, в
УПИ XI-286 в кв.23 по плана на село Бенковски, община Марица.
В
жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на
заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР в обжалваната част и се моли да бъде
отменена. Поддържа се, че въпросите със съсобствеността върху терена и липсата
на съгласие от страна на община Марица за узаконяване на строежа са ирелевантни за производството по § 127 от ПРЗ и ЗИДЗУТ.
Сочи се, че плътната ограда е построена от запад и юг вътре в имота на
оспорващия, поради което не се явява строеж извън границите на УПИ XI-286 в
кв.23 по плана на село Бенковски, община Марица. Поддържа се също, че
оставената в сила заповед № 40/13.09.2017 г. е нищожен административен акт, тъй
като е произнесена в противоречие с влязло в сила решение № 1427 от
13.07.2016г. по адм. дело № 2825/2015г. на
Административен съд – Пловдив. Твърди се, че заповедта е недопустима, тъй като
е произнесена по молба вх. № 94-01-888 (6) от 11.09.2017г., а не по първичното
заявление за узаконяване от 2012г. Иска се присъждане на сторените в съдебното
производство разноски.
3. Ответникът – началник на Регионална дирекция за
Национален строителен контрол – Пловдив (правоприемник на РДНСК-ЮЦР), чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. , поддържа становище за неоснователност на
оспорването и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата страна – главен архитект на община
Марица, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., поддържа становище,
че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта за отмяна и законосъобразна
в частта, с която е оставена в сила заповед № 40/13.09.2017 г. на главен
архитект на община Марица. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
6. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
7. По силата
на нотариален акт от 16.10.2001г., вписан рег. № 17708/16.10.2001г., акт № 121,
том 34, дело № 10046 на СВ – Пловдив Д.Д. е придобил
правото на собственост върху УПИ XI-286, кв.
23 по кадастрално – регулационния план на село Бенковски, одобрен със заповед №
1003/1987г. и № 09-413/30.09.1996г.
Според данните от КККР на с. Бенковски имот със стар номер 286, квартал
23, парцел XI, съответства на поземлен имот 03839.501.286, област Пловдив,
община Марица, с. Бенковски, ул. 5-та № 18, вид собственост - частна, вид
територия - урбанизирана, НТП - ниско
застрояване (до 10 м), площ 951 кв. м.
8. Производството
пред администрацията на община Марица е инициирано по повод заявление за
узаконяване вх. № 94-01-888 от 28.11.2012г./, подадено от Д.Д.,
с приложени документи по чл.144 от ЗУТ за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти за обект: прозирна и в продължение на масивна ограда на УПИ XI-286, кв. 23 по плана на с. Бенковски.
От
страна на община Марица са съставени констативни актове №31/07.12.2012г. и
№30/07.12.2012г., с които във връзка със заявлението е установено нарушение на разпоредба чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Със
заповед РД-09-216 от 25.02.2013г. кметът на община Марица, на основание
чл.225а, ал.1 и 2 от ЗУТ, е наредил премахването на незаконен строеж „масивна
ограда“ и в продължение „Прозирна
ограда“ находяща се извън границите на УПИ XI-286 в
кв.23, построена на общински терен -
улица 14, по плана на село Бенковски. С решение 358 от 11.02.2014г. по адм.дело 979/2013г. на Административен съд - Пловдив е
отхвърлена жалбата на Д. срещу заповедта за премахване на незаконен строеж,
което решение е окончателно.
С
определение 212 от 27.01.2015г. по адм. дело № 25 по
описа на Административен съд - Пловдив за 2015г. е оставена без разглеждане
жалбата на Д. против мълчаливия отказ на Главния архитект на община Марица по
подаденото от Д. заявление, като мотив е посочено, че обжалването на мълчаливия
отказ по административен ред е задължително и преписката е изпратена на началника
на РДНСК-ЮЦР.
Със
заповед ДК-10-ЮЦР-38 от 20.04.2015г. на началника на РДНСК-ЮЦР е отменен
мълчаливия отказ на главния архитект на община Марица по подаденото от Д.
заявление за узаконяване на строеж. Със заповед 27/16.06.2015г. Директора на
Дирекция УТ при Община Марица е отказал узаконяването на незаконен строеж
„Масивна ограда“ и в продължение
„Прозирна ограда“ находяща се извън границите на УПИ
XI-286 в кв.23, построена на общински терен
- улица 14, по плана на село Бенковски, община Марица, област Пловдив,
като мотиви на цитираната заповед органът е посочил влязлата в сила заповед №
РД-09-216 от 25.02.2013г. за премахване на незаконен строеж и липсата на
условия за узаконяване по § 127, ал.5 от ПРЗ и ЗИДЗУТ. Последната заповед е
обжалвана от страна на Д. и със заповед ДК-10-ЮЦР-61/28.07.2015г. началникът на
РДНСК - ЮЦР прекратил административното производство и оставил в сила заповед №
27/16.06.2015г. на директор на дирекция „УТ“ при община-Марица. С определение №
2044 по адм.дело № 2202 по описа на Административен
съд - Пловдив за 2015г. заповедта за прекратяване на административното
производство е отменена и преписката върната на Началника на РДНСК - ЮЦР за
проверка по основателност на жалбата против заповед № 27/16.06.2015г. Горестоящият орган се е произнесъл със заповед №
ДК-10-ЮЦР-78 от 01.10.2015г., с която е
отхвърлил жалбата на Д. и е оставил в сила заповед № 27/16.06.2015г. за отказ
за узаконяване на строеж „Масивна ограда“
и в продължение „Прозирна ограда“ находяща се
извън границите на УПИ XI-286 в кв.23, построена на общински терен - улица 14, по плана на село Бенковски,
община Марица, извършител Д.Д.. С решение № 1427 от
13.07.2016г. по адм. дело № 2825/2015г. на
Административен съд – Пловдив е отменена заповед № ДК-10-ЮЦР-78 от 01.10.2015г.
на Началника на РДНСК-ЮЦР, като съдът е приел че наличието на влязла в сила заповед
№ РД-09-216 от 25.02.2013г. за премахване на незаконен строеж не е пречка за
провеждане на процедурата по § 127 от ПРЗ и ЗИДЗУТ. В съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно – техническа експертиза. В изпълнение на
поставената задача, вещото лице Елена Димитрова е дала заключение, че
прозирната ограда от източната страна на УПИ XI-286 в кв.23 по плана на село
Бенковски е построена по дворищно-регулационната линия по планове одобрени със заповед от 1944г., заповед
1003/1987г., заповед № РД-09-413/30.09.1996г. и план, одобрен със заповед №
РД-09-264/22.07.2002г. В заключението си експертът е посочил, че оградата е
продължение на правата линия на оградите, отстоящи на
север от имота. Посочено е още, че масивната ограда е изградена от бетонови тухли
и е с височина около 2 метра, а прозирната е с основа около 35 см. и отгоре има
мрежа, опъната на бетонови колове. Също така в заключението е посочено, че
липсват документи за отчуждени части след 2001г. за УПИ XI-286 от квартал 23 по
плана на с.Бенковски. По нататък вещото лице сочи, че южната ограда е изцяло
изградена в УПИ XI-286 от квартал 23.
Решение
№ 1427 от 13.07.2016г. по адм. дело № 2825/2015г. на
Административен съд – Пловдив е оставено в сила с решение № 2812 от
08.03.2017г. по адм. дело № 9527/2016г. на ВАС.
9. С решение №
698/26.02.2016г., по гр. дело № 18332/2014г. по описа на Пловдивски районен
съд, влязло в сила на 19.07.2017г., е признато за установено по отношение на:
-
Д.Г.Д., че е собственик по силата на нотариален акт № 121, том 43, дело №
10046/2001год., вх. рег. № 17708 от 16.10.2001г. на Службата по вписвания гр.
Пловдив, на източната част от УПИ XI -286, кв.23 по кадастрално-регулационния
план на с. Бенковски, одобрен със заповеди № 1003/1987г. и № РД 09-413/30.09.1996г.,
а по действащата кадастрална карта ПИ с идентификатор 03839.501.286, по
кадастралната карта на с. Бенковски, одобрена със заповед №
РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с площ на тази част 14 кв.м., и съответно
с размери 1,55м. ширина и 9.20м. дължина с граници: юг и изток – регулационната
линия по изменението на ЗРП, одобрено със заповед № РД 09-413/30.09.1996г., от
запад - източна регулационна граница,
одобрена със заповед № РД -09-264/22.07.2002г. и на север – южната граница на
имот № 287, означена с цифри 1,2,3,4,1 в скица № 5 от заключението на съдено –
техническата експертиза на в.л. Г., находящо се на л.
206 от делото.
- Община Марица, с административен адрес: гр.
Пловдив, бул. „Марица” № 57a, е собственик на част с площ 39 кв.м, с граници по
цифри 6, 7, 8, 9, 3, 2, 1, 6 по скица №10 от
допълнителното заключение на вещото лице Г. от 29.12.2015г., находящо се на л. 223 от делото, от поземлен имот с
идентификатор 03839.501.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрена със заповед № РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 951
кв.м., и се осъжда Д.Г.Д. да предостави собствеността и предаде владението на община
Марица, върху част с площ от 39 кв.м от поземлен имот с поземлен имот с идентификатор
03839.501.286 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със заповед
№ РД-18-81/05.12.2007г. на ИД на АГКК, с площ от 951 кв.м., номер по предходен
план 286, кв. 23, парцел XI.
10. Д.Г.Д. е подал
молба, заведена в община Марица с вх. №94-0l-888/68 от 11.09.2017г., за
продължаване производството за узаконяване по подаденото от него заявление от
2012 г. съобразно мотивите на решение №1427/13.07.2016г., по адм. дело № 2825/2015г, на Административен съд - Пловдив.
Главният
архитект на община Марица със заповед № 40/13.09.2017г е отказал узаконяване на
строеж: „Масивна ограда” в продължение „Прозирна ограда", находящ се извън
границите на УПИ XI-286, кв.23, по плана на с. Бенковски, по молба вх.
№94-01-888(6) от 11.09.2017г. на Д.Д.. Мотивите за
отказа са, че западната и южната част на оградата - масивна, материализирани по
т. 1, 2, 3, 4 и 5 по извадка от ПУП – ПР /приложение № 2 към заповедта/,
попадат в имот общинска собственост – нарушение на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ; а
източната част от оградата - прозирна, материализирана по т. 5 и т. 6 не
съвпадат с уличната регулационна линия – нарушение на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ.
11. С оспорената в
настоящото производство заповед началникът на РДНСК – ЮЦР, по жалба на Д.Г.Д.,
е оставил в сила заповед 40/13.09.2017г., на главният архитект на община Марица
за отказ за узаконяване на строеж: ”Масивна ограда” в продължение „Прозирна
ограда", находящ се извън границите на урегулиран поземлен имот XI-286,
кв. 23 по плана на с. Бенковски, Община Марица, в частта ”Масивна ограда”, в УПИ XI-286, кв. 23 по плана на с.
Бенковски, Община Марица; и отменил заповедта в частта за отказ за узаконяване на строеж: ”Масивна ограда” в
продължение „Прозирна ограда” находящ се
извън границите на урегулиран поземлен имот XI-286, кв. 23 по плана на с.
Бенковски, Община Марица, в частта „Прозирна ограда“, находящ се в УПИ XI-286,
кв. 23, по плана на с. Бенковски, Община Марица.
В
мотивите си органът е приел, че по отношение на прозирната част от оградата,
материализирана по т.5 и т. 6 от приложение № 2 към заповедта на главния
архитект, е доказва право на собственост за заявителя, поради което не са
налице пречки да бъде узаконена по реда на § 127 от ПРЗ и ЗИДЗУТ, а по
отношение на плътната ограда от т. 1 до т. 5 от приложение № 2 са споделени
изводите на общинската администрация.
С
решение № 7800/18.06.2020г. по адм. дело №
13906/2019г. на ВАС е отхвърлена жалба на община Марица, гр.Пловдив, против заповед
№18-8462/09.10.2018г. на началника на СГКК-Пловдив, в частта й, с която е
одобрено изменението на КККР на с.Бенковски, община Марица, изразяващо се в
промяна границите и площта на ПИ с идентификатор 03839.501.286, собственост на Д.Д., като му се придават 14 кв.м. от изток, означени с цифри
1,2,3,4,1 на скица №5 от заключението на СТЕ по гр.д.№18332/2014г. на
РС-Пловдив и промяна в границите и площта на ПИ с идентификатор 03839.501.1094,
собственост на община "Марица", като се отнемат същите тези 14 кв.м.
с които площта му се намалява.
12. По делото бе допуснато
основна и допълнителна съдебно –
техническа експертиза с вещо лице инж. В.Г., чиито заключения се приеха без резерви от страните и се
кредитират с доверие от съда. Вещото лице е установило, че западната част на
масивната ограда /т. 6 и 1 от приложение 2/ е построена по западната
регулационна линия на УПИ XI – 286, по действащия
ПУП- ПР, одобрен със заповед № РД-09-264/22.07.2002г. Южната масивна ограда по
т. 1,2,3 попада в признатата за собствена на община Марица част от 39 кв.м. от
имот 03839.501.286 по КККР на с. Бенковски. Констатирано е също, че оградата, означена
по т. 5 и т. 6 в извадка от ПУП – ПР /приложение № 2 към заповед №
40/13.09.2017г. на главния архитект на община Марица/ включва 7,75 метра
прозирна част и 1,54 м плътна част, за
чието обозначаване е поставена нова отсечка по т. 7 и т. 5.
IV. За правото:
13. Правилата на §
127 от ПРЗ и ЗИДЗУТ допускат строежите по § 184 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на
територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в
сила на този закон, да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон.
Производството
по узаконяване на строежите започва по заявление от собственика до органа,
който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в
едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
В
едномесечен срок от постъпване на заявлението длъжностните лица от общинската
администрация съставят констативен акт за установяване на незаконното
строителство, въз основа на който органът по ал. 3 изисква необходимите
документи по чл. 144 и определя срок за представянето им.
При
непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът
по ал. 3 прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава
мотивиран отказ, съобщава го на заинтересуваните лица и уведомява компетентния
орган за прилагане на мерките по чл. 225 и 225а.
Според
ал. 7 на посочената норма за незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които
са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за
узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно
собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния
строеж по време на извършването му. В този случай споровете относно правата
върху узаконения строеж се решават по общия исков ред.
Правилото
на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ допуска урегулираните поземлени
имоти да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти. Според ал. 3 оградите към съседните
урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота. Когато
оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично
писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от
оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот
е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Допустимо е
оградата да се разположи и изцяло в имота на възложителя. Съгласно ал. 7 към
улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м.
14. При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати процесуални
нарушения.
Видно от доказателствата по делото, в частност приложената СТЕ по адм. дело № 2825/2015г. на Административен съд – Пловдив, процесната
масивната ограда е изградена от бетонови тухли и е с височина около 2 метра, а
прозирната и част е с основа около 35 см. и отгоре има мрежа, опъната на
бетонови колове. Според заключението на вещото лице Г. западната част на
масивната ограда /т. 6 и 1 от приложение 2/ е построена по западната
регулационна линия на УПИ XI – 286, по действащия ПУП- ПР, одобрен със заповед
№ РД-09-264/22.07.2002г., която видно от графичния материал граничи с улица. Южната масивна ограда по т. 1,2,3 попада в
признатата за собствена на община Марица част от 39 кв.м. от имот 03839.501.286
по КККР на с. Бенковски.
По смисъла на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ оградите могат да се разполагат само на регулационните
линии. Нормата на чл. 48, ал. 7 от ЗУТ
въвежда императивна забрана към улицата
височината на плътната част на оградата да бъде над 0.60 м. /така Решение № 3801 от
10.04.2006 г. на ВАС по адм. д. № 470/2006 г., II о./.
В конкретния случай западната част на масивната ограда /т. 6 и 1 от приложение
2/ е изпълнена на уличната регулация от бетонови тухли с височина около 2 метра,
поради което се установява противоречие
с посочената норма, тъй като оградата е с плътна част над 0.60 м. Южната част
на масивна ограда /т. 1,2,3 от приложение 2/ попада в границите на имот 03839.501.286
по КККР на с. Бенковски, при което се установява и нарушение на изискването оградите
да се разполагат само на регулационните линии. При този вид на изпълнение на
оградата откъм уличната регулация са нарушени правилата на чл. 48, ал. 1 и ал.
7 от ЗУТ, поради което не подлежи на узаконяване.
Мотивът за липса на съгласие на съсобственика на имота е без значение за
случая, тъй като това несъгласие би имало значение, само ако по време на
строежа е било изразено възражение срещу осъществяването му, което в случая не
е било обективно възможно с оглед настъпилата в последствие съсобственост. Това
обстоятелство, прието от административния орган, не променя крайния резултат,
че осъществените масивни оградни стени не подлежат на
узаконяване, след като са осъществени в противоречие с правилата и нормативите
за застрояване в урбанизираните територии. При това положение законосъобразно ответният
административен орган е оставил в сила заповедта на главния архитект на община
Марица, с която е отказал узаконяване на строеж: ”Масивна ограда” в продължение
„Прозирна ограда", находящ се извън границите на урегулиран поземлен имот
XI-286, кв. 23 по плана на с. Бенковски, Община Марица, в частта ”Масивна
ограда”, в УПИ XI-286, кв. 23 по плана на с. Бенковски, Община Марица.
Констатирано
наличие на отсечка с дължина 1,54 м плътна част от източната ограда /по т. 7 и
т. 5 от приложение № 1 към допълнителната СТЕ/ третира въпрос, по който заповед
№ ДК-10-ЮЦР-61 от 04.12.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР не е обжалвана и е
влязла в сила. Въпросът е извън предмета на оспорване в настоящото съдебно
производство, поради което произнасяне от съда в тази насока е недопустимо.
Неоснователни
се явяват и възраженията на оспорващия за нищожност на заповед № 40/13.09.2017
г. на главен архитект на община Марица. Не е налице соченото противоречие с
влязло в сила решение № 1427 от 13.07.2016г. по адм.
дело № 2825/2015г. на Административен съд – Пловдив. Разрешеният в това съдебно
производство въпрос не е обвързал със сила на присъдено нещо изхода на
процедурата по узаконяване. Задължението на органа за ново произнасяне не
изключва задължението му, преди да удовлетвори заявлението, да осъществи
проверка за спазване на материалноправните предпоставки по § 127 от ПРЗ и
ЗИДЗУТ.
Неоснователно
е също и възражението за недопустимост на заповедта на главния архитект на община
Марица. В мотивите си административния орган изрично се е позовал на подаденото
от Д.Г.Д. заявление вх. № 94-01-888 от 28.11.2012г., което е дало начало на
административното производство по узаконяване. Действително посочената в
диспозитива на заповедта молба вх. № 94-01-888 (6) от 11.09.2017г. е междинен
документ, който не слага начало на ново производство, но тази явна фактическа
грешка не се отразява на законосъобразността и валидността на административния
акт, тъй като не засяга, нито поставя под съмнение волята на административния
орган да откаже узаконяване именно на строежа по заявление вх. № 94-01-888 от
28.11.2012г.
Не се
установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК,
доколкото с оспорената в настоящото производство заповед и оставената в сила заповедта
не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на административния
орган.
15. Мотивиран
от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че заповед №
ДК-10-ЮЦР-61 от 04.12.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, в оспорената част, е
валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява
неоснователна
V. За разноските
16. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Според правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК заинтересованата страна, за която оспорения административен акт в обжалваната част се явява благоприятен, също има право на съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез пълномощника си адв. С.М., против заповед № ДК-10-ЮЦР-61
от 04.12.2017 г. на началника на Регионална дирекция за Национален строителен
контрол – Южен централен район, с която е оставена в сила заповед №
40/13.09.2017 г. на главен архитект на община Марица за отказ за узаконяване на
строеж „Масивна ограда“ в продължение „Прозирна ограда“, намиращ се извън
границите на УПИ XI-286 в кв.23 по плана на село Бенковски, община Марица, в
частта „Масивна ограда“, в УПИ XI-286 в кв.23 по плана на село Бенковски,
община Марица.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Дирекция
за Национален строителен контрол, сумата от 100 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на община
Марица, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: