РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Девня, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100201 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “В***” ООД, ЕИК *** против А. М. А. ЕГН:
**********, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ответницата в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на обект с адрес: ***.
Сочи се, че услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №2222537,
чийто титуляр е ответницата. В молбата се твърди, че съгласно чл. 5 т. 6 и чл.
33 ал. 2 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, което ответника не
е направил. Излага се, че на 08.11.2022 г. въз основа на подадено от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата 426, 64 лв., представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 20.06.2019 г. до 07.10.2022 г.; сумата
от 65, 68 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
от 14.09.2019 г. до 27.10.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 08.11.2022 г. до окончателното
плащане. При връчена съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед на ищеца било
указано да предяви иск за установяване на вземането си, което той сторил с
настоящата искова молба. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумите по заповедта. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който същият заявява, че
1
предявения иск е допустим и вероятно основателен. Сочи, че предвид
невъзможността му да осъществи личен контакт с ответника, не би могъл да
посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва в
исковото производство.
В с.з. ищецът се представлява от редовно упълномощен проц.
представител, който поддържа иска и моли за положително произнасяне по
него.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
който в хода на устните състезания заявява, че иска е основателен и доказан.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №1161/2022 г. по описа на РС – Девня, приобщено към
настоящото гр. дело, е издадена Заповед № 736 от 10.11.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. М. А. ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати на „В***“ ООД, ЕИК: *** сумата от 426,
64 лева главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
20.06.2019 г. до 07.10.2022 г.; сумата от 65, 68 лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 14.09.2019 г. до 27.10.2022 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 08.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както
и сумата от 75 лева разноски по делото, от които 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсулско възнаграждение.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представени и приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на
цените на ВиК услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№ 2222537, съгласно която за процесния период от от 20.06.2019 г. до
07.10.2022 г. сбора от незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК
услуги възлиза на сумата от 435, 61 лева, за които са издадени общо 34 бр.
фактури през периода 15.08.2019 г. – 11.10.2022 г., а сбора на начислените и
незаплатени лихви за забава върху главниците по всяка една от фактурите
възлиза на 70, 35 лева. Начислените суми по първата фактура №**********
от 15.08.2019 г. са били частично заплатени на 07.01.2022 г., като неплатени
са останали сумата от 426, 64 лева главница и 65, 68 лева лихва.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява че
размера на задълженията за главница за ползвани ВиК услуги по партида с №
2222537 за периода от 20.06.2019 г. до 07.10.2022 г., представляваща цена на
2
реално потребени кубици вода са в общ размер на 426, 64 лева.
Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер на 65, 87 лева,
считано от съответния падеж на всяка една фактура до 27.10.2022 г. Към
датата на проверката няма налични плащания. На вещото лице не е бил
осигурен достъп до имота, поради което не е извършен възложения му оглед.
Представени и приети по делото са карнетни листи за абонатен
№2222537 по партидата на А. М. А. с вписани показания на водомера, считано
от м. декември 2017 г. до м. септември 2020 г. и констативен протокол №1000
389273 от 29.09.2020 г. за подмяна на водомер, съдържащи подпис на
потребителя – ответницата А.; описи на отчети за процесния абонатен номер,
изхождащи от ищцовото дружество, декларация по чл. 14 от ЗМДТ от
ответницата за процесния имот и нот. акт з апридобиването му от
ответницата, удостоверение от Община С., че същата е регистрирана на
адреса на обекта – *** заедно с още 5 лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №1161/2022 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Не е спорно между страните, че процесния обект, находящ се на
адрес *** е присъединен към водопреносната и канализационна системи, като
за него е определен абонатен №2222537.
От приетите по делото доказателства, съдържащи подписите на
ответницата, които са неоспорени от страните както по отношение на тяхната
автентичност, така и по отношение на съдържанието им, се установява, че за
времето от м. декември 2017 г. до м. септември 2020 г. тя е била титуляр на
партидата на процесния обект. В представените по делото карнети за този
период ответницата е полагала подписа си като клиент, респ. потребител.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от
потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. От представения нот. акт, декларация и
удостоверение от Община С. се установява, че ответницата е и собственик на
имота и е регистрирана като живуща на неговия адм. адрес. Ето защо следва
да се приеме за доказано, че през този период от време ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1 т. 2 б. „б” от Закона за
3
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/2004
г. Общите условия /ОУ/ уреждат отношенията между потребители и ВиК
операторите. Приложените към делото ОУ са били утвърдени и публикувани
по реда на чл. 8 от Наредбата и съответно уреждат отношенията в процесния
период. Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗКРВУ
- с решение №ОУ - 09/11.08.2014 г., по делото не се твърди и няма данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в
срока по чл. 8 ал. 4 от наредбата, да ги е оспорил или да е предложил нови,
различни за него и дружеството условия за предоставянето им. Ето защо
съдът приема, че през исковия период страните са били обвързани от валиден
договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за
предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор "В***" ООД
– ***.
Няма спор между страните и по отношение на цените, по които
следва да бъдат заплатени предоставените услуги. За същите се представят и
съответните решения на КЕВР.
За установяване потребените ВиК услуги на адреса на ответника за
процесния период ищеца представя изхождащи от него счетоводни
документи, които не са оспорена от ответника и се потвърждават изцяло от
заключението на ССЧЕ – прието и кредитирано като неоспорено от страните,
обективно и компетентно дадено. Доказателства за заплащане на сумите по
фактурите по делото не са представени, поради което съдът приема, че е
налице неизпълнение на сключения договор под общи условия, което следва
да се вмени във вина на ответника по делото.
По всяка една от незаплатените фактури ответникът дължи лихва за
забава, считано от падежа на всяка една от горепосочените фактури до
27.10.2021 г., изчислени от вещото лице в общ размер на 65, 68 лева.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Предвид изходът на делото и направеното искане от ищцовата
страна за присъждането на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им направен
4
размер. По заповедното производство ищецът е направил раазноски в общ
размер на 75 лева, включващи 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнагражддение. В исковото производство са налице
доказателства за реално извършени разноски от ищеца в общ размер на 635
лева, от които 75 лева държавна такса, 250 лева депозит за възнаграждение на
вещо лице и 300 лева депозит за възнаграждение на особен представител на
ответника. Претендират се от ищеца и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съгласно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК се
определя от съда. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение на ищеца за исковото
производство следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПП. Или на ищеца са дължими
разноски в общ размер на 735 лева за двете производства, които следва да
бъдат присъдени в тежест на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че А. М. А. ЕГН: **********с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „В***”
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 426, 64
лева /четиристотин двадесет и шест лв., 64 ст./, представляваща общ сбор
от стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
20.06.2019 г. до 07.10.2022 г.; сумата от 65, 68 лева /шестдесет и пет лв., 68
ст./, представляваща общ сбор от лихви за забава върху тази главница,
начислени за период от 14.09.2019 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 08.11.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед
№736/10.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело №1161/2022 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН: **********с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„В***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
735 лева /седемстотин тридесет и пет лв., 00 ст./, представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски по делото, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5